всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Biltgen

Съдия докладчик -Biltgen

Дело C-509/14: Aira Pascual и др., Съдебно решение от 26 ноември 2015 г.

Трябва ли член 1, параграф 1 от Директива 2001/23/ЕО да се тълкува в смисъл, че в приложното поле на тази директива попада положение, при което публично предприятие, натоварено с икономическата дейност по обработка на интермодални транспортни единици, възлага с договор за управление на публични услуги извършването на тази дейност на друго предприятие, като му предоставя на разположение принадлежащите му необходими инфраструктура и оборудване, след което решава да прекрати този договор, без да поеме персонала на последното предприятие, с мотива че самото то вече ще извършва посочената дейност със собствения си персонал?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-441/14: DI, Заключение от 25 ноември 2015 г.

1) Общият принцип на правото на Съюза за недопускане на дискриминация, основана на възраст, допуска ли правна уредба като датското законодателство, съгласно което работниците нямат право да получат обезщетение при уволнение, ако имат право на дължима от работодателя пенсия за осигурителен стаж и възраст по пенсионноосигурителна схема, към която са включени преди навършването на 50-годишна възраст, независимо дали са решили да останат на пазара на труда, или са предпочели да се пенсионират?
2) Налице ли е съответствие с правото на Съюза, ако датски съд — сезиран с иск, с който работник иска от работодател от частния сектор да му изплати обезщетение при уволнение, при положение че описаната в първия въпрос датска правна уредба освобождава работодателя от това задължение, като това противоречи на общия принцип на правото на Съюза за недопускане на дискриминация, основана на възраст — извърши претегляне на посочения принцип и на неговия директен ефект спрямо принципа на правна сигурност и свързания с него принцип за защита на оправданите правни очаквания и въз основа на това същият съд достигне до извода, че принципът за недопускане на дискриминация, основана на възраст, отстъпва пред принципа на правна сигурност, в резултат на което съгласно националното право работодателят бил освободен от задължението да изплати обезщетението при уволнение
За да се установи дали може да се извърши подобно претегляне на принципите, се поставя също така въпросът дали е необходимо да се вземе предвид фактът, че работникът може в зависимост от обстоятелствата да иска обезщетение от държавата поради несъвместимостта на датското законодателство с правото на Съюза.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-422/14: Pujante Rivera, Съдебно решение от 11 ноември 2015 г.

Трябва ли член 1, параграф 1, първа алинея, буква а) от Директива 98/59/ЕО да се тълкува в смисъл, че работниците на трудов договор, сключен за определен срок или за извършване на конкретни задачи, трябва да се считат за част от работниците, които по смисъла на тази разпоредба „нормално“ работят в рамките на съответната организация?
За да се установи наличието на „колективно уволнение“ по смисъла на член 1, параграф 1, първа алинея, буква а) от Директива 98/59, което би довело до прилагането на тази директива, трябва ли съдържащото се във втората алинея на тази разпоредба условие да „са уволнени най-малко пет работници“ да се тълкува в смисъл, че посоченото условие се отнася не до случаите на прекратяване на трудовите договори, приравнени на уволнения, а изключително до уволненията в тесен смисъл?
Трябва ли Директива 98/59 да се тълкува в смисъл, че същественото изменение на главните елементи на трудовия договор, извършено от работодателя едностранно и в ущърб на работника по причини, несвързани с този работник, попада в рамките на понятието „уволнение“ по член 1, параграф 1, първа алинея, буква а) от тази директива?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-219/14: Greenfield, Съдебно решение от 11 ноември 2015 г.

Следва ли закрепеният в клауза 4, точка 2 от Рамковото споразумение за работа при непълно работно време принцип „pro rata temporis“ да се тълкува в смисъл, че изисква разпоредба от националното право, като членове 13, 13A и 14 от Правилника за работното време, да предвижда, че в случай на увеличение на работното време на наето лице вече натрупаният от него годишен отпуск се изменя пропорционално на новото работно време, в резултат на което отпускът, който вече се полага на работника с увеличено работно време, трябва да се преизчисли в съответствие с увеличеното работно време?
Следва ли клауза 4, точка 2 от Рамковото споразумение за работа при непълно работно време или член 7 от Директива 2003/88 да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредба от националното право, като членове 13, 13A и 14 от Правилника за работното време, която предвижда, че в случай на увеличение на работното време на наето лице вече натрупаният от него годишен отпуск се изменя пропорционално на новото работно време, в резултат на което отпускът, който вече се полага на работника с увеличено работно време, трябва да се преизчисли в съответствие с увеличеното работно време?
Ако отговорът на първия и/или втория въпрос е утвърдителен, трябва ли преизчисляването да се извърши само за онази част от референтната за определяне на правото на отпуск година, през която наетото лице е работило при увеличено работно време, или за друг период?
Трябва ли — във връзка с изчисляването на ползвания от работника отпуск — клауза 4, точка 2 от Рамковото споразумение за работа при непълно работно време или член 7 от Директива 2003/88 да се тълкуват в смисъл, че изискват разпоредба от националното право, като правила 13, 13A и 14 от Правилника за работното време, да предвижда различен подход в зависимост от това дали се изчислява финансовото обезщетение за неползван платен годишен отпуск при прекратяване на трудовото правоотношение, или се изчислява остатъкът от полагащия се отпуск при запазване на трудовото правоотношение?
Ако отговорът на четвъртия въпрос е утвърдителен, в какво трябва да се състои различният подход?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-215/14: Société des Produits Nestlé, Съдебно решение от 16 септември 2015 г.

За да се установи, че марката е придобила отличителен характер след използването ѝ по смисъла на член 3, параграф 3 от Директива 2008/95, достатъчно ли е заявителят на марката да докаже, че към съответната дата съществена част от заинтересования кръг потребители разпознава марката и я свързва със стоките на заявителя в смисъл, че ако трябва да преценят кой предлага на пазара стоките, обозначени с тази марка, те биха посочили заявителя; или заявителят трябва да докаже, че съществена част от заинтересования кръг потребители се основава на марката (за разлика от други евентуално съществуващи марки) като обозначаваща произхода на стоките?
Когато формата включва три основни характеристики, една от които произтича от естеството на самите стоки, а другите две са нужни за постигане на технически резултат, член 3, параграф 1, буква д), подточка i) и/или подточка ii) от Директива 2008/95 представлява ли пречка за регистрацията на тази форма като марка?
Следва ли член 3, параграф 1, буква д), подточка ii) от Директива 2008/95 да се тълкува в смисъл, че представлява пречка за регистрацията на форми, които са нужни за постигане на технически резултат във връзка с начина, по който се произвеждат стоките, а не с начина, по който функционират стоките?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-519/13: Alpha Bank Cyprus, Съдебно решение от 16 септември 2015 г.

Член 8 от Регламент № 1393/2007 трябва ли да се тълкува в смисъл, че информирането посредством формуляр-образеца, даден в приложение II към този регламент, на адресата на документа, който трябва да се връчи, за правото му да откаже да приеме този документ, се изисква при всички обстоятелства и съответно какви са правните последици, произтичащи от липсата на информиране посредством този формуляр?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-209/15: de Munk, Определение от 14 септември 2015 г.

Последиците от оттеглянето на преюдициално запитване от националната юрисдикция и компетентността по отношение на разноските.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-422/14: Pujante Rivera, Заключение от 3 септември 2015 г.

1) Ако се приеме, че работниците на срочен трудов договор, чиито договори се прекратяват поради изтичане на предвидения срок, остават извън обхвата на приложение и защита на Директива 98/59 относно колективните уволнения с оглед на предвиденото в член 1, параграф 2, буква а), отговаря ли на целта на Директивата обратната хипотеза, при която те се включват за определяне на броя работници, които „нормално“ работят в дадена организация, за изчисляване на числения праг за колективно уволнение (10 % или 30 работници), регламентиран в член 1, параграф 1, буква а), подточка i) от Директивата?
2) „Приравняването“ на „прекратяванията“ на „уволнения“, предвидено в член 1, параграф 1, буква б), втора алинея от Директива 98/59, се извършва, ако е изпълнено „условие[то] [да] са уволнени най-малко пет работници“. Трябва ли разпоредбата да се тълкува в смисъл, че посоченото условие се отнася до „уволненията“ по член 1, параграф 1, буква а) от Директивата, извършени или осъществени предварително от работодателя, а не до минималния брой „приравними прекратявания“, за да се направи това приравняване?
3) Изразът „прекратяването на трудовите договори по инициатива на работодателя по една или повече причини, несвързани с конкретните работници“ в член 1, параграф 1, последна алинея от Директива 98/59 включва ли прекратяването на трудов договор, уговорено между работодателя и работника, което, макар да е по инициатива на работника, идва в отговор на предшестващо изменение на условията на труд по инициатива на работодателя поради криза в предприятието и за което в крайна сметка се полага обезщетение в същия размер както за незаконното уволнение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-400/14: Basic/СХВП, Определение от 16 юли 2015 г.

Тълкуването и разграничаването на понятието „дистрибуционни услуги“ спрямо услугите по търговия на едро и дребно в контекста на тяхната прилика при регистрация на марки.
Правното значение и приложимост на Класификацията от Ница и тълкувателните бележки към нея при определяне обхвата на услугите в спорове за марки.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-400/14: Basic/СХВП, Определение от 16 юли 2015 г.

Тълкуване на обхвата и дефиницията на услугите „дистрибуция“ в контекста на сходството им с услуги по търговия на едро и дребно в рамките на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1454647484954 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form