всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Арабаджиев

Съдия докладчик – Арабаджиев

Дело C-41/23: Peigli, Съдебно решение от 27 юни 2024 г.

Трябва ли член 7 от Директива 2003/88 и клауза 4 от Рамковото споразумение […] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която не предвижда за непрофесионалните съдии и непрофесионалните заместник-прокурори в Прокуратурата на Републиката никакво право на изплащане на обезщетението при преустановяване на дейността през периода на отпуск и на задължително социално осигуряване и застрахователна защита срещу злополуки и професионални заболявания?
Трябва ли клауза 5 от Рамковото споразумение […] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която срочното трудово правоотношение на непрофесионалните съдии, което може да се квалифицира като служебно правоотношение, а не като трудово правоотношение с публичната администрация, за което е предвиден режим, основан на първоначално назначаване и еднократно последващо преназначаване, може да бъде неколкократно удължавано с държавни закони, при липсата на ефективни и възпиращи санкции и при липсата на възможност за преобразуването на тези правоотношения в безсрочни трудови договори с публичната администрация, при фактическо положение, което би могло да доведе до благоприятни компенсаторни последици в правната сфера на адресатите, на които е било предоставено по същество автоматично удължаване на срока за изпълнение на длъжността за допълнителен период от време?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-166/19: Unichem Laboratories/Комисия, Съдебно решение от 27 юни 2024 г.

Допустимо ли е Европейската комисия да вмени отговорност на Unichem за нарушението, като приеме, че тя формира едно икономическо звено със своята дъщерна компания Niche, и като страна по споразумението Niche?
Може ли споразумение за уреждане на патентен спор, съдържащо клаузи за неразпространение и неоспорване, да бъде квалифицирано като ограничение на конкуренцията по предмет по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС?
Правилно ли е приложено понятието за потенциална конкуренция между Niche/Unichem и Servier при липса на окончателно съдебно решение относно валидността на патентите и при наличие на различни бариери за навлизане на пазара?
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 36 от Статута на Съда на Европейския съюз при тълкуването на клаузите на споразумението Niche?
Могат ли клаузите за неразпространение и неоспорване в споразумението Niche да се считат за обективно необходими и съпътстващи легитимна сделка по смисъла на съдебната практика относно съпътстващите ограничения?
Нарушен ли е принципът на равно третиране, като към Unichem е приложен по-строг критерий за ограничение по предмет в сравнение с Krka?
Може ли споразумението Niche да се ползва от изключението по член 101, параграф 3 ДФЕС?
Нарушени ли са правата на защита и принципът на добра администрация поради използването на поверителна адвокатска кореспонденция като доказателство от Комисията?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-166/19: Unichem Laboratories/Комисия, Съдебно решение от 27 юни 2024 г.

Допустимо ли е възлагането на отговорност на дружество майка за нарушение на член 101 ДФЕС, извършено от негово дъщерно дружество, въз основа на съвкупност от улики относно икономическите, организационните и правните връзки между тях?
Компетентна ли е Европейската комисия да приложи член 101 ДФЕС спрямо предприятие, установено в трета държава, когато картелът е приведен в действие на територията на Съюза?
Може ли производител на генерични лекарствени продукти да бъде квалифициран като потенциален конкурент на притежателя на патента за оригинален лекарствен продукт, въпреки наличието на патенти, закрилящи продукта или процеса на производството му?
Представлява ли споразумение за доброволно уреждане на патентен спор между производител на оригинални лекарствени продукти и производител на генерични лекарствени продукти, което съдържа клаузи за неоспорване на патенти, за непредлагане на пазара и насрещна престация под формата на прехвърляне на средства, ограничение на конкуренцията с оглед на целта по смисъла на член 101 ДФЕС?
Може ли теорията за съпътстващите ограничения да се приложи, когато главната сделка представлява ограничаване на конкуренцията с оглед на целта?
Спазено ли е правото на защита, включително защитата на поверителността на кореспонденцията между адвокат и клиент, в административното производство по конкуренция, когато отказът за признаване на тази защита е установен по недвусмислен начин и е съпътстван от минимални гаранции, съответстващи на значимостта му?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-197/19: Mylan Laboratories и Mylan/Комисия, Съдебно решение от 27 юни 2024 г.

Съществувала ли е реална и конкретна възможност Matrix да бъде потенциален конкурент на Servier на пазара на периндоприл към момента на сключване на споразумението Matrix?
Може ли споразумението Matrix да бъде квалифицирано като ограничение на конкуренцията по предмет по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС?
Следва ли да се разгледа и квалификацията на споразумението Matrix като ограничение на конкуренцията по последици, ако вече е установено ограничение по предмет?
Допустимо ли е възлагането на отговорност на Mylan за поведението на Matrix въз основа на упражняване на решаващо влияние?
Спазен ли е принципът за законност на престъпленията и наказанията при налагането на глобата, като се има предвид предвидимостта на нарушението към момента на сключване на споразумението Matrix?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-144/19: Lupin/Комисия, Съдебно решение от 27 юни 2024 г.

Допустимо ли е споразумение за уреждане на патентен спор, съдържащо клаузи за неоспорване и неразпространение, да бъде квалифицирано като ограничение на конкуренцията по предмет по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС?
Следва ли споразумението между Lupin и Servier да бъде квалифицирано като ограничение на конкуренцията по ефект, ако не е ограничение по предмет?
Можело ли е Lupin да предвиди, към момента на сключване на споразумението, че поведението му представлява нарушение на член 101 ДФЕС, и следва ли поради новаторския характер на нарушението да бъде намалена или отменена наложената глоба?
Съответства ли определянето на размера на глобата на изискванията за отчитане на тежестта и продължителността на нарушението по член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003 и на принципа на равно третиране?
Съответства ли размерът на наложената глоба на принципа на пропорционалност?
Нарушен ли е принципът на равно третиране при определяне на глобата спрямо Lupin в сравнение с други производители на генерични лекарства, по-специално Krka?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-236/23: Matmut, Заключение от 27 юни 2024 г.

Трябва ли членове 3 и 13 от Директива 2009/103 […] да се тълкуват в смисъл, че не допускат нищожността на договора за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите да се обяви за противопоставима на пострадалия пътник, когато той също така е притежателят на полицата, умишлено декларирал при сключването на договора неверни данни, довели до тази нищожност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-401/23: CARCDSF, Определение от 25 юни 2024 г.

Необходимо ли е да съществува елемент на свързаност между предмета на спора и правото на Съюза, за да бъде допустимо преюдициално запитване по член 267 ДФЕС?
Достатъчно ли е националната юрисдикция да представи конкретни и обективни данни, които да удостоверят тази връзка и да позволят на Съда да провери приложимостта на правото на Съюза?
Какви са изискванията към националната юрисдикция относно описанието на фактическата и нормативната рамка на спора при отправяне на преюдициално запитване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-401/23: CARCDSF, Определение от 25 юни 2024 г.

Допустимо ли е преюдициално запитване, когато националната юрисдикция не е посочила достатъчно точни сведения относно фактическия и правния контекст на спора?
Необходимо ли е наличие на фактор на привързване към правото на Съюза за допустимостта на преюдициално запитване при изцяло вътрешен спор?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-144/23: KUBERA, Заключение от 18 юни 2024 г.

1. Допуска ли член 267, трета алинея ДФЕС разпоредба на [Гражданския процесуален кодекс], въз основа на която в рамките на производство, свързано с разрешение за подаване на ревизионна жалба, Vrhovno sodišče [(Върховен съд)] не разглежда въпроса дали от искането на една от страните за сезиране на Съда на Европейския съюз по реда на преюдициалното производство произтича задължение за него да отправи преюдициално запитване до Съда
При утвърдителен отговор на първия въпрос: 2. Трябва ли член 47 от Хартата относно задължението за мотивиране на съдебните решения да се тълкува в смисъл, че определението по движението на делото, с което се отхвърля молбата на една от страните за допускане на ревизионно обжалване […] в съответствие с Гражданския процесуален кодекс, представлява „съдебно решение“, в което трябва да се посочат мотивите, поради които искането на една от страните за сезиране на Съда на Европейския съюз по реда на преюдициалното производство не следва да бъде уважено в разглеждания случай?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 167891082 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form