всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Арабаджиев

Съдия докладчик – Арабаджиев

Дело C-66/23: Elliniki Ornithologiki Etaireia и др., Заключение от 22 февруари 2024 г.

1) Следва ли член 4, параграфи 1 и 2 от [Директивата за птиците], във връзка с член 6, параграфи 2—4 от [Директивата за местообитанията] да се тълкува в смисъл, че не допуска национални разпоредби като посочените в мотивите, съгласно които специалните мерки за защита, опазване и възстановяване на видовете и местообитанията на дивите птици в специалните защитени зони (СЗЗ) се прилагат само за „определените видове“, т.е. само за видовете диви птици, изброени в приложение I към [Директивата за птиците], и за редовно срещащите се във всяка СЗЗ мигриращи птици, които заедно с критериите за определяне на СЗЗ, съдържащи се в националното законодателство, се използват като ключови индикатори за определянето на дадена територия като СЗЗ?
2) От значение ли е за отговора на предишния въпрос фактът, че горепосочените специални мерки за защита, опазване и възстановяване на видовете и местообитанията на дивите птици в специалните защитени зони (СЗЗ) са по същество основни превантивни защитни мерки („предпазни мерки“) за СЗЗ с хоризонтално приложение, т.е. за всички СЗЗ, и че до момента в гръцката правна система не са приети планове за управление за всяка отделна СЗЗ, определящи целите и мерките, необходими за постигане или осигуряване на задоволително опазване на всяка СЗЗ и на живеещите в нея видове?
3) От значение ли е за отговора на предишните два въпроса фактът, че въз основа на задължението за извършване на екологична оценка на проекти и дейности съгласно [Директивата за ОВОС] и на „подходяща оценка“ по член 6, параграфи 2—4 от [Директивата за местообитанията] в контекста на оценката на въздействието върху околната среда на всеки конкретен план за обществено или частно строителство се вземат предвид всички изброени в приложение I към [Директивата за птиците] видове или редовно срещащите се във всяка СЗЗ мигриращи птици?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-514/22: Tirrenia di Navigazione/Комисия, Определение от 8 февруари 2024 г.

Представлява ли удължаването на помощта за спасяване на предприятие в затруднение нарушение поради липса на формално представен план за ликвидация или преструктуриране в срок, съгласно Насоките относно помощите за спасяване и преструктуриране?
Допустими ли са възраженията относно освобождаването от определени данъци и нарушава ли предоставянето на държавна помощ по този начин член 107, параграф 1 ДФЕС при липса на конкретна аргументация в първоинстанционната жалба?
Изпълнени ли са условията за нарушение на принципите на добра администрация, пропорционалност, правна сигурност, защита на оправданите правни очаквания и правата на защита поради действията и продължителността на административната процедура по случая?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-514/22: Tirrenia di Navigazione/Комисия, Определение от 8 февруари 2024 г.

Нарушени ли са изискванията за представяне на план за преструктуриране или ликвидация на Tirrenia в шестмесечния срок, предвиден в Насоките относно помощите за спасяване и преструктуриране на предприятия в затруднение, и как това влияе върху правомерността на удължаването на помощта за спасяване?
Допустими ли са възраженията относно освобождаването от определени данъци и възниква ли правото на Tirrenia да се ползва от данъчната помощ при условия, които могат да засегнат търговията между държавите членки и конкуренцията?
Установено ли е нарушение на процедурните принципи, включително принципа на добра администрация, принципа на защита на оправданите правни очаквания и правата на защита, поради продължителността на административната процедура и начина на организация на работата на Комисията?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-515/22: Tirrenia di navigazione/Комисия, Определение от 8 февруари 2024 г.

Изтекъл ли е десетгодишният давностен срок за възстановяване на държавната помощ съгласно член 17 от Регламент 2015/1589, като се вземат предвид действията на Комисията и прекъсването на давността?
Квалифицира ли се предоставената помощ като съществуваща или нова помощ с оглед на съществени промени в режима на помощта след 1974 г. и необходимостта от анализ на ефектите върху конкуренцията и вътрешния пазар?
Налице ли са нарушения на принципите на правна сигурност, защита на легитимните очаквания, свобода на стопанска инициатива, право на собственост или на принципа на пропорционалност при възстановяване на помощта, начисляване на лихви и налагане на глоба за участие в картел?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-515/22: Tirrenia di navigazione/Комисия, Определение от 8 февруари 2024 г.

Прекъсва ли се давностният срок за събиране на лихвите върху неправомерна държавна помощ от искания за информация, изпратени от Комисията до съответната държава членка?
Прилагането на схема за помощи върху нови международни линии, които не са били обхванати от първоначалната схема, води ли до квалифицирането ѝ като нова помощ по смисъла на Регламент № 659/1999?
Допустимо ли е представянето на доказателства след решението на Общия съд да се произнесе без устна фаза на производството, съгласно член 85, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-389/22: Croce Rossa Italiana и др., Съдебно решение от 25 януари 2024 г.

Следва ли член 267 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че национална юрисдикция, чиито решения не подлежат на съдебно обжалване съгласно националното право, може да не отправи до Съда въпрос за тълкуването на правото на Съюза и сама да реши този въпрос, когато правилното тълкуване на правото на Съюза е толкова очевидно, че не оставя място за разумно съмнение, и какви са критериите за това?
Следва ли клауза 5, точка 1 от Рамковото споразумение относно срочната работа, сключено на 18 март 1999 г., което се съдържа в приложението към Директива 1999/70/ЕО, да се тълкува в смисъл, че се прилага към правоотношение като установеното между член на персонала на военния корпус на Италианския Червен кръст, повикан на временна служба, и тази организация, и че не допуска национална правна уредба, която позволява повиквателните заповеди за такива членове на персонала да се продължават и подновяват няколко години без прекъсване, ако тази правна уредба не съдържа мерки за избягване и евентуално санкциониране на злоупотребата с последователни срочни договори или еквивалентни правни мерки?
Следва ли принципът за недопускане на дискриминация, въведен и конкретизиран в клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение за срочната работа, сключено на 18 март 1999 г., което се съдържа в приложението към Директива 1999/70, да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която вследствие на преустройството на организация като италианския Червен кръст позволява на лица като повиканите на постоянна служба членове на персонала на военния корпус на тази организация да продължат да изпълняват дейността си в служба на тази организация, но не предвижда такава възможност за лица като повиканите на временна служба членове на персонала на същия военен корпус, чиято дейност в служба на организацията е приключила на предвидената за това дата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-389/22: Croce Rossa Italiana и др., Съдебно решение от 25 януари 2024 г.

Член 267 ДФЕС трябва ли да се тълкува в смисъл, че национален съд, чиито решения не подлежат на обжалване съгласно вътрешното право, може да се въздържи да отправи до Съда въпрос за тълкуване на правото на Съюза и да го реши под собствена отговорност, когато правилното тълкуване на правото на Съюза е толкова очевидно, че не оставя място за разумно съмнение, и ако да, трябва ли този съд да докаже по обстоятелствен начин, че другите върховни съдилища на държавите членки и Съдът биха направили същото тълкуване, или е достатъчно да е придобил убеждението, че същата очевидност би се наложила и на тези други съдилища и на Съда?
Клауза 5, точка 1 от рамковото споразумение относно срочната работа, сключено на 18 март 1999 г., приложено към Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г., трябва ли да се тълкува в смисъл, че:
– тя се прилага към отношения като тези между персонала на военния корпус на Италианския червен кръст, повикан да извършва временна служба, и последния, доколкото тези отношения могат да бъдат квалифицирани като „последователни срочни трудови договори или правоотношения“ по смисъла на рамковото споразумение, и
– в случай че тази разпоредба е приложима към такива отношения, тя се противопоставя на национална уредба, която позволява продължаването и подновяването в продължение на много години и без прекъсване на заповедите за повикване на такъв персонал, доколкото тази уредба не предвижда нито една от мерките, предназначени да предотвратят и, при необходимост, да санкционират злоупотребата с последователни срочни трудови договори, изброени в същата клауза 5, точка 1, букви a)–c), нито еквивалентни законови мерки?
Принципът на недискриминация, както е въведен и конкретизиран с клауза 4, точка 1 от рамковото споразумение относно срочната работа, сключено на 18 март 1999 г., приложено към Директива 1999/70, трябва ли да се тълкува в смисъл, че не се противопоставя на национална уредба, която, след реорганизация на образувание като Италианския червен кръст, позволява на лица като членовете на персонала на военния корпус на последния, повикани да извършват непрекъсната служба, да продължат да упражняват дейността си в тази организация, но не предвижда тази възможност за лица като членовете на персонала на същия военен корпус, повикани да извършват временна служба, чиято дейност в тази организация е приключила на предвидената за това дата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-436/22: ASCEL, Заключение от 25 януари 2024 г.

Тъй като съгласно член 2, параграф 2 от Директивата [за местообитанията] мерките, приети от държавите членки в изпълнение на същата, трябва да имат за цел да запазят или възстановят благоприятното състояние на запазване на животинските видове от интерес за Общността, какъвто е вълкът (Lupus canis):
1. Допускат ли член 2, параграф 2 и членове 4, 11, 12, 14, 16 и 17 от Директивата [за местообитанията] със закон на автономна област (Ley 4/1996 de Caza de Castilla y León (Закон 4/1996 на автономна област Кастилия и Леон за лова) от 12 юли 1996 г., а след това Ley 4/2021 de Caza y de Gestión Sostenible de los Recursos Cinegéticos de Castilla y León (Закон 4/2021 на автономна област Кастилия и Леон за лова и за устойчивото управление на ловните ресурси) от 1 юли 2021 г.) вълкът да бъде определен като вид, подлежащ на лов, в резултат на което да бъдат предоставени разрешителни за лов на вълци в ловните райони през ловните сезони 2019/2020 г., 2020/2021 г. и 2021/2022 г., при положение че състоянието на запазване на вида е „неблагоприятно — неподходящо“ съгласно доклада за шестгодишния период 2013—2018 г., представен от Испания пред Европейската комисия през 2019 г., поради което държавата (държавата членка — член 4 от Директивата за местообитанията) е включила всички испански популации на вълци в Списъка на дивите видове под режим на специална защита и в Каталога на застрашените видове в Испания и е предоставила строга защита, включително на популациите, разпространени на север от река Дуеро?
2. Съвместимо ли е с посочената цел на вълците да бъде предоставена различна защита в зависимост от това дали се намират на север, или на юг от река Дуеро, имайки предвид:
i) че понастоящем от научна гледна точка това разграничение се приема за неподходящо;
ii) че оценката на състоянието на запазване е неблагоприятна в трите района на разпространение в Испания — алпийски, атлантически и средиземноморски — за периода 2013—2018 г.;
iii) че видът е обект на строга защита на практика във всички държави членки, и по-специално — с оглед на споделен [с Испания] район — в Португалия, както и имайки предвид
iv) практиката на Съда относно естествените райони на разпространение и териториалния обхват, които трябва да се вземат предвид при оценката на състоянието на запазване, като би било съобразено в по-голяма степен с посочената директива (и без да се забравя предвиденото в член 2, параграф 3 от нея) включването на вълка в приложения II и IV към същата директива, без да се прави разграничение между териториите на север и на юг от река Дуеро, така че залавянето и убиването на екземпляри да е възможно единствено когато няма друго задоволително решение по смисъла и при условията на член 16?
Ако посоченото разграничение бъде прието за обосновано:
3. Обхваща ли понятието „използване“ по член 14 от Директивата ловната експлоатация на вълка (тоест лова на вълци) с оглед на специалното значение на вида (който е приоритетен в останалите територии), имайки предвид, че до момента неговият лов е бил разрешен и че за периода 2013—2018 г. положението му е било оценено като неблагоприятно?
4. Допуска ли член 14 от Директивата обявяването със закон на вълка на север от река Дуеро за вид, подлежащ на лов (член 7 от Закон 4/1996 от 12 юли 1996 г. на автономна област Кастилия и Леон за лова и приложение I към него, както и член 6 от Закон 4/2021 от 1 юли 2021 г. на автономна област Кастилия и Леон за лова и за устойчивото управление на ловните ресурси и приложение I към него), и приемането на План за местното използване на вълка в ловните райони на север от река Дуеро за ловните сезони 2019/2020 г., 2020/2021 г. и 2021/2022 г., без да са налице данни, въз основа на които да може да се прецени дали е осъществено наблюдението по член 11 от Директивата, без да е извършено преброяване след периода 2012—2013 г. и без достатъчна, обективна, научна и актуална информация за положението на вълците, която да се съдържа в преписката и която да е била използвана при приемането на Плана за местното използване на вълка, при положение че за периода 2013—2018 г. оценката на състоянието на запазване на вида в трите района на разпространение в Испания — алпийски, атлантически и средиземноморски — е неблагоприятна?
5. Съгласно предвиденото в членове 4, 11 и 17 от Директивата за местообитанията докладите, които се изготвят от държавите членки на всеки шест години — или, ако е необходимо, на по-кратки периоди — от научен комитет като създадения с Кралски декрет 139/2011, ли са тези, които трябва да се вземат предвид, за да се определи състоянието на запазване на вълците (актуалното и действително популационно ниво, актуалното географско разпространение, репродуктивен ръст и др.), имайки предвид, че популациите на вълци се намират на територията на различни автономни области, както и имайки предвид необходимостта да се извършва оценка на мерките за дадена местна популация в „по-широк мащаб“ съгласно решението на Съда от 10 октомври 2019 г. по дело С‑674/17?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-601/22: WWF Österreich и др., Заключение от 18 януари 2024 г.

1) Член 12 във връзка с приложение IV към [Директивата за местообитанията], който изисква вълкът да подлежи на строгата система за защита, но изключва популации в няколко държави от това изискване, като за Австрия не е предвидена аналогична дерогация, нарушава ли закрепения в член 4, параграф 2 ДЕС „принцип на равно третиране на държавите членки“?
2) Член 16, параграф 1 от [Директивата за местообитанията], който разрешава дерогация от строгата система за защита на вълка само в случаите, когато по-специално дерогацията няма вредно въздействие върху запазването на популациите от засегнатия вид в „областта на естественото им разпространение“„на задоволително равнище“, трябва ли да се тълкува в смисъл, че изисква запазване или възстановяване на благоприятното състояние на запазване не на национално ниво, а в областта на естествено разпространение на дадена популация, която в трансграничен план може да обхваща значително по-голям биографски район?
3) Трябва ли член 16, параграф 1, буква б) от [Директивата за местообитанията] да се тълкува в смисъл, че наред с преките щети, причинени от даден вълк, като „сериозно увреждане“ следва да се квалифицират и (бъдещите) косвени „икономически“ щети, които не са причинени от даден вълк?
4) Трябва ли член 16, параграф 1 от [Директивата за местообитанията] да се тълкува в смисъл, че поради преобладаващите топографски структури, структури на високопланинското стопанство и оперативни структури в провинция Тирол наличието на „други задоволителни решения“ следва да се преценява единствено с оглед на реалната възможност за осъществяване или и въз основа на икономически критерии?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-128/21: Lietuvos notarų rūmai и др., Съдебно решение от 18 януари 2024 г.

Следва ли член 101, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че нотариусите в Република Литва са предприятия по смисъла на тази разпоредба, когато извършват дейност, свързана с Уточненията?
Трябва ли член 101, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че Уточненията представляват решение на сдружение по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС?
Ако отговорът на втория въпрос е утвърдителен, имат ли тези уточнения за своя цел или резултат предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС?
При произнасянето по въпроса за евентуално нарушение на член 101, параграф 1 ДФЕС, следва ли Уточненията да се подлагат на преценка в съответствие с критериите, определени в точка 97 от решение от 19 февруари 2002 г., Wouters и др. (C‑309/99, EU:C:2002:98)?
Ако отговорът на четвъртия въпрос е утвърдителен, представляват ли изтъкнатите от жалбоподателите в главното производство цели — а именно уеднаквяване на нотариалната практика, запълване на празнота в нормативната уредба, защита на интересите на потребителите, гарантиране на принципите на равно третиране на потребителите и пропорционалност и защита на нотариусите от неоснователно носене на гражданска отговорност — легитимни цели при преценката на тези Уточнения в съответствие с критериите, посочени в точка 97 от решение от 19 февруари 2002 г., Wouters и др. (C‑309/99, EU:C:2002:98)?
Ако отговорът на петия въпрос е утвърдителен, трябва ли да се счита, че ограниченията, наложени с тези Уточнения, не надхвърлят необходимото, за да се гарантира постигането на легитимни цели?
Следва ли член 101 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че може да се приеме, че нотариусите, които са били членове на президиума, са нарушили тази разпоредба и могат да бъдат глобени на основание, че са участвали в приемането на описаните в настоящия случай уточнения, докато са работили като нотариуси?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 18910111282 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form