Съд
Дела, гледани от Съда
Дело C-246/25: Hańczynek, Съдебно решение от 30 април 2026 г.
Трябва ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, както и принципите на ефективност и пропорционалност да се тълкуват в смисъл, че не допускат съдебно тълкуване на националните разпоредби, съгласно което, когато в анекс към договора се съдържат забранени клаузи, водещи до недействителност на този анекс, се счита, че този анекс никога не е бил сключван, а договорът се счита за действащ ab initio в неизменения си вид?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-127/24: VHC 2 Seniorenresidenz, Съдебно решение от 30 април 2026 г.
Следва ли член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 да се тълкува в смисъл, че в обхвата на употребеното в тази разпоредба понятие „публично разгласяване“ попада препредаването едновременно, непроменено и несъкратено от стопанисващия дом за възрастни хора на радио- и телевизионни програми, приемани чрез сателитен приемник, до наличните изводи за телевизия и радио в стаите на обитателите на дома посредством инсталираната в последния кабелна мрежа?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-30/25: ЕИСК и др., Съдебно решение от 30 април 2026 г.
Следва ли до съответната европейска институция да се подаде ново искане за снемане на имунитета, когато след първото снемане на имунитета и в хода на разследването, но преди началото на съдебното производство, заинтересованото лице е назначено за нов мандат, който да бъде упражняван в рамките на същата европейска институция през нейния нов мандат?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-274/25: Alternative Payments, Заключение от 30 април 2026 г.
1) Трябва ли член 2, точка 2 от Регламент [№ 260/2012], член 4, точка 23 от [Втората директива за платежните услуги], както и точка 3, буква а) и точка 4, буква а) от приложение I към [Втората директива за платежните услуги] да се тълкуват в смисъл, че услуги по директен дебит се предоставят само от [ДПУ] на платеца, или в смисъл, че се предоставят, както от [ДПУ] на платеца, така и от този на получателя?
2) Трябва ли член 2, точка 2 от Регламент [№ 260/2012], член 4, точка 23 от [Втората директива за платежните услуги], както и точка 3, буква а) и точка 4, буква а) от приложение I към тази директива при обстоятелства като разглежданите в главното производство да се тълкуват в смисъл, че платежна институция като [ДПУ] на получателя, която дава инструкции за директен дебит, но не извършва пряко дебитиране и събиране на средства въз основа на съгласие, дадено предварително от платците на клиентите (получателите), и ги поставя в сметки с ограничена функционалност, предоставя услуги по директен дебит?
3) Ако отговорът на първия въпрос е, че [ДПУ] на получателя не се счита за доставчик на услуги по директен дебит и отговорът на втория въпрос е отрицателен, трябва ли член 4, точка 44 от [Втората директива за платежните услуги] и точка 5 от приложение I към същата директива да се тълкуват в смисъл, че при обстоятелства като разглежданите в главното производство платежна институция като [ДПУ] на получателя, която дава инструкции за директен дебит, но не извършва пряко дебитни операции, а получава средства въз основа на съгласие, дадено предварително от платците на клиентите (получателите), и след това превежда тези средства по сметките на клиенти, държани при други [ДПУ], предоставя услуги по обработване на платежни операции?
4) При отрицателен отговор на третия въпрос, трябва ли при обстоятелства като тези в главното производство член 4, точка 15 от [Втората директива за платежните услуги] и точка 7 от приложение I към същата директива да се тълкуват в смисъл, че платежна институция като [ДПУ] на получателя, която инициира услуга по директен дебит въз основа на инструкции на получателя, но сама не извършва операции по директен дебит, а получава средства въз основа на съгласие, дадено предварително от платците на клиентите (получателите), трябва да се счита за предоставяща услуги по иницииране на плащане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-157/25: Jas Forwarding Worldwide (Belgium), Заключение от 30 април 2026 г.
1. Трябва ли кристалните силициеви фотоволтаични модули или панели, които са сглобени в Южна Корея или Виетнам с произведени в Малайзия или Тайван фотоволтаични клетки и които впоследствие са внесени в Европейския съюз от Южна Корея или Виетнам, да се считат за „изпращани от Малайзия или Тайван“ по смисъла на регламенти за изпълнение 2016/184, 2016/185, 2017/366 и 2017/367, за което се изисква кристалните силициеви фотоволтаични модули или панели да са декларирани с „държава на изпращане“ Малайзия или Тайван и с относимите кодове на стоки за „внесени от Малайзия или Тайван“ кристални силициеви фотоволтаични модули или панели?
3. Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, трябва ли в този случай декларацията върху валидната търговска фактура да съдържа точния текст и да отговаря на изискванията (за форма), посочени в член 4, параграф 2 от регламенти за изпълнение 2017/366 и 2017/367 и член 1, параграф 2 от регламенти за изпълнение 2016/184 и 2016/185, или може да се отклонява от този текст и тези изисквания (за форма), ако са представени други доказателства за верността и автентичността на декларацията върху фактурата, респ. когато такива доказателства не са представени?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-906/24: Sirto, Заключение от 30 април 2026 г.
1. Трябва ли член 12, параграф 3 от [Директивата за гражданството] да се тълкува в смисъл, че децата на гражданин на Съюза, които са записани в начално училище в приемащата държава членка, както и родителят, който фактически упражнява родителските права върху децата, не губят правото си на пребиваване преди завършването на образованието на децата, когато срещу съответния гражданин на Съюза е издадено решение за експулсиране поради заплаха за обществения ред или сигурност, но това решение за експулсиране не е влязло в сила, експулсирането не е изпълнено и въпросният гражданин на Съюза продължава да пребивава в приемащата държава членка?
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен:
2. Трябва ли член 10 от [Регламента за работниците] да се тълкува в смисъл, че децата на гражданин на Съюза, които са записани в начално училище в приемащата държава членка и чийто родител е имал статут на работник, както и родителят, който фактически упражнява родителските права върху децата, не губят правото си на пребиваване преди завършването на образованието на децата, когато срещу родителя, който е гражданин на Съюза и е имал статут на работник, е издадено решение за експулсиране от имиграционните власти на приемащата държава членка поради заплаха за обществения ред или сигурност?
Ако отговорът на първия или втория въпрос е утвърдителен:
3. Трябва ли член 28, параграф 1 от [Директивата за гражданството], който определя обстоятелствата, които приемащата държава членка трябва да вземе предвид преди да вземе решение за експулсиране на основания, свързани с обществения ред или обществената сигурност, да се тълкува в смисъл, че условията за експулсиране на гражданин на Съюза, срещу когото е издадено такова решение, следва да бъдат преразгледани, ако след издаването на решението за експулсиране за неговите деца и съпруг/съпруга бъде установено самостоятелно право на пребиваване в приемащата държава членка и тези членове на семейството желаят да останат в нея
Ако това е така, възниква допълнителният въпрос как следва да се преценяват, при обстоятелства като тези в настоящото дело, по-специално семейното и финансовото положение по смисъла на член 28, параграф 1 от [Директивата за гражданството] във връзка с член 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз относно зачитането на личния и семейния живот, както и член 24, параграфи 2 и 3 от Хартата, които уреждат правата на детето?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-190/25: Zelabrich, Заключение от 30 април 2026 г.
1) Представлява ли италианското производство за признаване на църковни решения, заведено пред компетентния Corte di Appello di Napoli (Апелативен съд Неапол, Италия) на основание член 8, параграф 2 от [Латеранския договор], производство за унищожаване на брака по смисъла на член 19, параграф 1 от Регламент „Брюксел IIa“
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос: Може ли, в противоречие с член 19, параграф 1 от Регламент „Брюксел IIa“, съд в Германия, който пръв е сезиран да постанови решение за развод, да спре съдебното производството съгласно националното право в полза на втория сезиран съд, който следва да се произнесе относно производство за признаване на църковни решения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-121/25: Evonik Operations/Комисия, Заключение от 30 април 2026 г.
Неправилно използване на read-across подхода от Комитета за оценка на риска към Европейската агенция по химикали (ECHA) при класифицирането на веществото.
Нарушение на разпоредбите относно процедурата за хармонизиране на класифицирането и етикетирането на веществата, по-специално относно срока за приемане на становището на Комитета за оценка на риска и относно общественото обсъждане.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-301/25: Lidl Italia (Pratiques commerciales déloyales concernant des denrées alimentaires), Съдебно решение от 30 април 2026 г.
Следва ли член 3, параграф 4 от Директива 2005/29/ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска възможност поведението на търговеца, представляващо заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от тази директива, да се санкционира въз основа на транспониращата Директивата национална правна уредба в случаи, в които това поведение попада и под действието на предвидената в член 7 от Регламент № 1169/2011 забрана на практиките за необективно информиране относно храните и на националната правна уредба за прилагането на този регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-479/23: Комисия/България (Directive interopérabilité des systèmes de télépéage routier), Съдебно решение от 30 април 2026 г.
Нарушени ли са задълженията на Република България по член 32, параграф 1 от Директива (ЕС) 2019/520, като не са приети и съобщени необходимите мерки за транспониране в определения срок?
Допустимо и пропорционално ли е налагането на еднократно платима сума на Република България по член 260, параграф 3 ДФЕС за неизпълнение на задължението за транспониране и съобщаване на мерките по Директива (ЕС) 2019/520?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.