Съд
Дела, гледани от Съда
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.
1) Прилага ли се член 9 от [Протокола] преди началото на „сесиите“ спрямо лице, обвинено в извършването на тежки престъпления, на което по съдебен ред е наложена мярка за неотклонение задържане под стража за деяния, извършени преди започване на изборния процес, в рамките на който това лице е обявено за избран член на [Парламента], но на което със съдебен акт е отказано специално разрешение за излизане от ареста, което би му позволило да изпълни изискванията, предвидени в националното изборно законодателство, към което препраща член 8 от [Акта от 1976 г.]?
2) При утвърдителен отговор, ако определеният в националното изборно законодателство орган е уведомил [Парламента], че поради неизпълнение на установените изборни изисквания (невъзможност, произтичаща от ограничаването на свободата на движение в резултат на наложена мярка за неотклонение задържане под стража в наказателно производство за извършени тежки престъпления) избраното лице не придобива качеството на член на Европейския парламент до изпълнението на посочените изисквания, запазва ли се разширителното тълкуване на термина „сесии“ въпреки временното ограничаване на възможността за избраното лице да заеме мястото си в Парламента?
3) Ако отговорът е в полза на разширителното тълкуване и ако спрямо избраното лице много преди започване на изборния процес е наложена мярка за неотклонение задържане под стража в наказателно производство за извършени тежки престъпления, задължен ли е съдебният орган, наложил тази мярка, да я отмени по безусловен, почти автоматичен начин с оглед на съдържащия се в член 9 от [Протокола] израз „по време на тяхното пътуване до и от мястото на заседанието на [Парламента]“, за да позволи изпълнението на формалностите и пътуванията до [Парламента]; или този съдебен орган трябва да прилага подход на претегляне във всеки отделен случай на правата и интересите, свързани с интереса на правосъдието и с редовното протичане на производството, от една страна, и на свързаните с имунитета права и интереси, от друга страна, както във връзка с гарантирането на функционирането и независимостта на Парламента, така и във връзка с правото на избраното лице да упражнява публични функции?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.
1) Трябва ли разпоредбите на член 1, буква а), член 9, параграф 3 и член 20, параграф 1 и параграф 2, буква б) от Рамково решение [2005/214] да се тълкуват в смисъл, че предаденото за изпълнение решение, с което е наложена финансова санкция на юридическо лице, трябва да бъде изпълнено в изпълняващата държава, въпреки че националните разпоредби, с които е транспонирано Рамковото решение, не предвиждат възможност за изпълнение на решения, налагащи такава санкция на юридическо лице?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли понятието „юридическо лице“, използвано в разпоредбите на член 1, буква а) и член 9, параграф 3 от Рамково решение [2005/214], да се тълкува в съответствие с:
а) правните разпоредби на решаващата държава (член 1, буква в);
б) правните разпоредби на изпълняващата държава (член 1, буква г),
в) като автономно понятие на правото на Съюза,
и съответно обхваща ли това понятие и клона на юридическо лице, въпреки че в изпълняващата държава клонът на юридическо лице не притежава самостоятелна правосубектност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Следва ли член 20, параграфи 1—3 от Директива [2013/33] да се тълкува в смисъл, че изчерпателно урежда случаите, в които може да бъде ограничена или отнета възможността за ползване на материалните условия на приемане, или от член 20, параграфи 4 и 5 [от тази директива] следва, че правото на материални условия на приемане може да бъде отнето и като санкция за сериозни нарушения на правилника на центровете за настаняване или за поведение, свързано с прояви на сериозно насилие?
Следва ли член 20, параграфи 5 и 6 [от посочената директива] да се тълкува в смисъл, че преди приемането на решение за ограничаване или отнемане на възможността за ползване на материалните условия на приемане или за налагане на санкции и в рамките на тези решения държавите членки трябва да определят необходимите мерки за гарантиране на правото на достоен стандарт на живот за времето на лишаването, или тази разпоредба може да бъде спазена чрез система, при която след постановяване на решението относно ограничаване или отнемане на възможността за ползване на материалните условия за приемане се проверява дали на лицето, до което се отнася решението, се осигурява достоен стандарт на живот и евентуално в този момент се вземат коригиращи мерки?
Следва ли член 20, параграфи 4—6 [от посочената директива] във връзка с членове 14 и 21—24 [от същата], както и във връзка с членове 1, 3, 4 и 24 от Хартата за основните права да се тълкува в смисъл, че мярка или санкция за временно (или окончателно) лишаване от правото на ползване на материалните условия на приемане може да бъде наложена на ненавършили пълнолетие лица, и по-специално на непридружено ненавършило пълнолетие лице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2019 г.
Компетентен ли е националният съд да се произнася относно съдебните разноски, когато производството пред Съда е само междинен спор в рамките на висящото пред националния съд дело?
При отпадане на необходимостта от произнасяне на Съда, следва ли делото да се заличи от регистъра на Съда съгласно член 100 от Процедурния правилник?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Трябва ли екологичният принцип „замърсителят плаща“, посочен в член 191, параграф 2 ДФЕС, и член 9, параграф 1 от Директива 2000/60, в която разпоредба се установява принципът на възстановяване на разходите за водни услуги и се изисква подходяща икономическа преценка на видовете водоползване, да се тълкуват в смисъл, че не допускат въвеждането на такса за използване на вътрешнотериториални води за производство на електроенергия като оспорваната в настоящото производство такса, която не насърчава ефективното използване на водата, нито пък е свързана с механизми за съхраняване и опазване на публичните водни ресурси, и чийто размер по никакъв начин не е обвързан с възможностите за увреждане на публичните водни ресурси, а се основава единствено и само на възможностите за събиране на постъпления от производителите?
Съвместимо ли е с принципа на недопускане на дискриминация на операторите, съдържащ се в член 3, параграф 1 от Директива 2009/72, парично задължение като разглежданата в производството водна такса, което засяга единствено, от една страна, производителите на водноелектрическа енергия с дейност в междуобластни речни басейни, но не и производителите, притежатели на концесии във вътрешнообластни речни басейни, и от друга страна, производителите, използващи водноелектрическа технология, но не и енергопроизводителите, използващи други технологии?
Трябва ли член 107, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че събирането на водна такса като оспорваната представлява забранена държавна помощ в ущърб на производителите на водноелектрическа енергия с дейност в междуобластни речни басейни, тъй като така се въвежда асиметрично данъчно облагане за една и съща технология в зависимост от местоположението на [електрическата] централа и тъй като таксата не се изисква от производителите на енергия от други източници?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2019 г.
Какви са процесуалните изисквания за допустимост на жалба пред Съда на Европейския съюз, включително необходимостта от конкретни оплаквания срещу определени съображения на първоинстанционния съд?
В кои случаи правото на изслушване допуска решаването на делото само въз основа на писмени становища, без провеждане на устна фаза?
Възможно ли е оправдани правни очаквания да бъдат противопоставени на ясни и недвусмислени разпоредби, регулиращи задълженията на членовете на Европейския парламент относно доказване на правилното използване на надбавките?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Допуска ли принципът „замърсителят плаща“, закрепен в член 191, параграф 2 [ДФЕС], във връзка с членове 20 и 21 от [Хартата], които прогласяват като основни принципи равенството и недопускането на дискриминация, отразени в член 3, параграфи 1 и 2 от Директива [2009/72] — доколкото с него се цели по-специално постигането на конкурентен и недискриминационен пазар на електроенергия, който може да бъде изменен само от съображения от общ икономически интерес, включващи опазването на околната среда — въвеждането на данъци, с които се облагат единствено производителите на електроенергия, използващи ядрена енергия, когато основната цел на тези данъци не е свързана с околната среда, а с увеличаването на приходите на финансовата система за електроенергията, поради което тези предприятия поемат по-голяма тежест за финансирането на тарифния дефицит в сравнение с други предприятия, извършващи същата дейност?
Допуска ли европейската правна уредба на конкурентен и недискриминационен пазар облагането с данъци за околната среда, чието въвеждане е обосновано с присъщия за ядрената дейност приток на замърсяване, без обаче да е нормативно конкретизирано — обосновката е предвидена в преамбюла на [Данъчния закон за енергетиката], поради което по отношение на данъка върху генерирането на отработено ядрено гориво и радиоактивни отпадъци, получени при производството на електроенергия от ядрени източници, в текста с правнообвързващо действие на закона не е отразено интернализирането на разходите, които се покриват с него, и по отношение на съхраняването на радиоактивните отпадъци също липсва конкретизация, тъй като разходите за тяхното управление и съхраняване се покриват от други данъци — когато освен това предназначението на постъпленията не е ясно определено и посочените предприятия са длъжни да поемат произтичащата от това гражданска отговорност до 1200 милиона [евро]?
Изпълнено ли е изискването по член 3, параграф 2 от [Директива 2009/72] задълженията, които следва да се налагат в общ икономически интерес, включително опазването на околната среда, да са ясно определени, прозрачни, недискриминационни и да подлежат на проверка, когато екологичната цел и характерните елементи на данъците за околната среда не са конкретизирани в частта с нормативен характер на правната уредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.
Следва ли член 47 от [Хартата] и по-специално член 3, параграф 2 от [Директива 2013/48/ЕС] да се тълкуват в смисъл, че упражняването на правото на достъп до адвокат може да бъде обосновано забавено, когато заподозреният или обвиняемият не се яви при първото му призоваване от страна на съда и бъде издадена национална, европейска или международна заповед за задържане, като достъпът до адвокат и неговото явяване по делото се отлагат, докато тази заповед не бъде изпълнена и заподозреният не бъде доведен принудително пред съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2019 г.
Допустимо ли е преюдициалното запитване, когато не са посочени фактическата рамка на спора, приложимите национални разпоредби и връзката с правото на Съюза?
Компетентен ли е Съдът да се произнася по валидността на разпоредби от първичното право на Съюза, каквато е член 45, параграф 4 ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2019 г.
Какви са изискванията към съдържанието на преюдициалното запитване, за да бъде то допустимо според член 53, параграф 2 и член 94 от Процедурния правилник на Съда?
Обхваща ли компетентността на Съда да се произнася по преюдициални въпроси относно валидността и разпоредбите от първичното право на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.