Съд

1) Независимо от обстоятелството, че държавите членки разполагат с правомощието да определят кога предприятията имат господстващо положение (и в резултат на това да им налагат конкретни задължения), противоречи ли на правото на Европейския съюз, и по-специално на принципа на свободно движение на капитали съгласно член 63 ДФЕС разпоредбата, съдържаща се в член 43, параграф 11 от Законодателен декрет № 177 от 31 юли 2005 г., в редакцията в сила към датата на приемане на обжалваното решение, съгласно която „предприятията, които — включително чрез контролирани или свързани дружества — имат в сектора на електронните комуникации съгласно определението в член 18 от Законодателен декрет № 259 от 1 август 2003 г., приходи, които надвишават 40 процента от общите приходи от този сектор, не могат да реализират в интегрираната комуникационна система приходи, които надвишават 10 процента от приходите на тази система“; налице ли е посоченото противоречие, доколкото посредством посочения член 18 от Codice delle comunicazioni elettroniche (Кодекс за електронните комуникации) въпросният сектор е ограничен до пазарите, които могат да се регулират ex ante, при все че общият опит показва, че информацията (чийто плурализъм се цели с разпоредбата) се разпространява във все по-голяма степен чрез използването на интернет, персонални компютри и мобилни телефони, поради което може да е нецелесъобразно да се изключат от този сектор по-специално мобилните телефонни услуги на дребно само защото се осъществяват в условия на пълна конкуренция
Налице ли е посоченото противоречие, като се има предвид и фактът, че за целите на прилагането на горепосочения член 43, параграф 11 AGCom определя границите на сектора на електронните комуникации, конкретно във връзка с разглежданото производство, като взима предвид само пазарите, на които е направен поне един анализ след влизането в сила на Кодекса за електронните комуникации, т.е. от 2003 г. насам и с приходи, констатирани при последното надлежно установяване на доходите, извършено през 2015 г.
2) Допускат ли принципите на свобода на установяване и на свобода на предоставяне на услуги съгласно членове 49 и 56 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), членове 15 и 16 от Директива 2002/21/ЕО [относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги], предвидени за защита на плурализма и свободата на изразяване, както и принципът на пропорционалност в правото на ЕС, прилагането на национална правна уредба в областта на обществените радио- и аудиовизуални медийни услуги, като италианската правна уредба, съдържаща се в член 43, параграфи 11 и 14, съгласно която приходите, релевантни за определяне на втория праг от 10 %, могат да се считат за приходи и на дружествата, които не са контролирани и върху които не се упражнява господстващо влияние, а само са „свързани“ по смисъла на член 2359 от codice civile (Граждански кодекс) (посочен в член 43, параграф 14), дори ако в отношенията с тях не може да бъде оказвано никакво влияние върху информацията, която се разпространява
3) Недопустима ли е съгласно принципите на свобода на установяване и на свобода на предоставяне на услуги по членове 49 и 56 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), членове 15 и 16 от Директива 2002/21/ЕО, принципите на защита на плурализма на източниците на информация и на конкуренцията в областта на радиотелевизионното разпространение съгласно Директива 2010/13/ЕС за аудиовизуалните медийни услуги и Директива 2002/21/ЕО, национална правна уредба като Законодателен декрет № 177 от 31 юли 2005 г., който в член 43, параграфи 9 и 11 предвижда много различни прагове (съответно 20 % и 10 %) за „субектите, които са длъжни да се регистрират в Регистъра на операторите в областта на комуникациите, създаден съгласно член 1, параграф 6, буква а), точка 5 от Закон № 249 от 31 юли 1997 г.“ (т.е. получателите на концесии или разрешения въз основа на действащото законодателство от Органа или от други компетентни административни органи, както и предприятията, получили концесия за реклама, независимо от начина на разпространяването ѝ, издателствата и т.н., посочени в параграф 9), в сравнение с предприятията, извършващи дейност в сектора на електронните комуникации, съгласно горното определение (в параграф 11)?