Съд
Дела, гледани от Съда
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2025 г.
1) Трябва ли понятието лица, които „участват в управлението, надзора или контрола на дружеството“ в член 14, буква г) от Директива 2017/1132 да се тълкува в смисъл, че се отнася за който и да било акционер в акционерно дружество, вследствие на което държава членка да е длъжна да оповестява информацията за всеки акционер в акционерно дружество и да осигурява публичен достъп до нея в регистъра в съответствие с член 16, параграф 3 от Директива 2017/1132?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, валиден ли е член 14, буква г), подточка ii) от Директива 2017/1132 — като се вземат предвид правото на зачитане на личния и семейния живот, гарантирано от член 7 от Хартата, и правото на защита на личните данни, гарантирано от член 8 от нея — доколкото в посочената разпоредба от тази директива се предвижда, че се оповестяват данни за всеки акционер в акционерно дружество?
3) Трябва ли член 5, параграф 1, буква б) от [ОРЗД] да се тълкува в смисъл, че обработването на лични данни на акционерите в акционерно дружество може да има за цел: на първо място — гарантиране на прозрачна бизнес среда и защита на интересите на трети лица, на второ място — предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма и на разпространението на оръжия за масово и, на трето място — предоставяне на необходимата информация за изпълнението на национални, международни и наложени от [ЕС] санкции?
4) Допускат ли установените в член 5, параграф 1 от [ОРЗД] принципи, в интерес на постигането на посочените по-горе цели да бъде въведена национална правна уредба, съгласно която всеки може да получи личните данни на който и да било акционер в акционерно дружество, без да е длъжен да доказва законен интерес за получаване на такива данни?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2025 г.
Трябва ли изразът „незабавно и ефективно възстановяване“, съдържащ се в член 5 от Решението [от 2020 г.] и изречението „възстановяването се извършва незабавно и в съответствие с процедурите по националното законодателство на съответната държава членка, при условие че те позволяват незабавното и ефективно изпълнение на решението на Комисията“, което се съдържа в член 16, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2015/1589, да се тълкуват в смисъл, че трябва да се оставят без приложение нормите на португалското право, свързани с процесуалните гаранции, предвидени в данъчните изпълнителни производства, по-специално правилата, свързани със спирането на данъчните изпълнителни производства, или напротив, Autoridade Tributária e Assuntos Fiscais da Região Autónoma da Madeira (Данъчен орган на автономна област Мадейра) е длъжна да спазва всички процесуални гаранции, предвидени в португалското данъчно право, независимо дали става въпрос за възстановяване на държавна помощ, обявена за неправомерна с решението на Комисията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
Когато съгласно законодателството на държава членка прехвърлянето на правата, предвидено в член 11, параграф 2 от приложение VIII към [Правилника], настъпва не чрез прехвърляне на вноските в момента на назначаването на постоянна длъжност на длъжностното лице на Съюза, а чрез суброгацията на европейските институции в правата на пенсията, придобита в тази държава членка, от датата на която длъжностното лице би имало достъп до тази пенсия, трябва ли посоченият по-горе член 11, параграф 2 и принципът на лоялно сътрудничество, закрепен в член 4, параграф 3 [ДЕС], да се тълкуват — с оглед на целите на прехвърлянето, които са да се даде възможност правата, придобити от длъжностното лице на Съюза в държава членка, да се запазят в полза на това длъжностно лице и да се гарантира привлекателността на европейската публична служба — в смисъл, че изискват това законодателство да позволява оттеглянето на заявлението за прехвърляне до датата, на която настъпва суброгацията и действително става известен рискът да не могат да се ползват част от придобитите по отношение на тази държава членка права?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2025 г.
Компетентни ли са държавите членки да установяват национални процесуални срокове за установяване на нарушения и налагане на санкции по конкуренция при липса на специфична уредба на Съюза и какви са изискванията към тези срокове според правото на Съюза?
Допустимо ли е националното законодателство да предвижда фиксиран кратък срок за откриване на фазата на съобщаване на възраженията и свързването на неспазването на този срок с нищожност на решението и отпадане на правото на санкциониране?
Как се гарантират правата на защита на предприятията в контекста на определяне и спазване на процесуалните срокове по производствата за нарушения на конкуренцията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
Допускат ли член 20 от Директива 2013/33/ЕС и принципите, прогласени от Съда в решения от 12 ноември 2019 г. Haqbin (C‑233/18, EU:C:2019:956) и от 1 август 2022 г. Ministero dell’Interno (Отнемане на материалните условия на приемане) (C‑422/21, EU:C:2022:616), — доколкото изключват възможността администрацията на държавата членка да разпореди оттегляне на мерките за приемане като санкция, когато това решение би създало опасност от накърняване на основните жизнени потребности на чужденеца, подал молба за международна закрила, и на неговото семейство — национална правна уредба, която, след мотивирана индивидуална преценка, включително на необходимостта и пропорционалността на мярката, позволява мерките за приемане да се оттеглят на основание, което е свързано не със санкции, а с настъпилото неизпълнение на условията за допускане на ползването от това приемане, и по-специално поради отказа на чужденеца, по причини, несвързани със задоволяването на основните жизнени потребности и със защитата на човешкото достойнство, да се съгласи да бъде преместен в друг център за настаняване, който е определен от администрацията поради обективни организационни нужди и гарантира, на отговорност на самата администрация, запазването на материални условия на приемане, равностойни на тези в първоначалния център, когато отказът за преместване и последващото решение за оттегляне поставят чужденеца в положение, при което той не е в състояние да задоволява основните си лични и семейни нужди?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
Трябва ли член 24 във връзка с член 3 от Директива 2014/41 да се тълкува в смисъл, че допуска издаването на европейска заповед за разследване (ЕЗР) за разпит на задържано в изпълняващата държава членка обвиняемо лице чрез видеоконференция по време на съдебното заседание, с цел събиране на доказателства чрез неговия разпит и с допълнителна цел да се осигури участието му в съдебния процес?
В случай на утвърдителен отговор на първия въпрос, може ли разпоредбата на член 10 от Директива 2014/41, която позволява на изпълняващата държава да откаже да изпълни ЕЗР, когато процесуално-следственото действие не е разрешено в сходен национален случай, да се тълкува в смисъл, че разрешава на изпълняващата държава да откаже да изпълни ЕЗР за разпит на задържано в чужбина обвиняемо лице чрез видеоконференция по време на съдебния процес, в светлината на член 24 от Директива 2014/41, който урежда конкретните условия за разпит чрез видеоконференция, без да включва въпросното основание за отказ?
Трябва ли член 11, параграф 1, буква е) от Директива 2014/41 във връзка с член 47 от Хартата да се тълкува в смисъл, че изпълнението на ЕЗР за разпит на задържано в чужбина обвиняемо лице чрез видеоконференция в съдебно заседание не може да бъде отказано, когато процесуалните гаранции, приложими към тази видеоконференция съгласно правото на издаващата държава, са достатъчни в конкретния случай, за да гарантират, че обвиняемото лице може ефективно да упражни правото си на защита и основното право на справедлив процес по смисъла на член 47 от Хартата?
Може ли понятието „основни принципи на правото на изпълняващата държава“, което може да представлява специално основание за отказ съгласно член 24, параграф 2, буква б) от Директива 2014/41, да представлява ограничение за изпълнението на искане за разпит на обвиняемо лице чрез видеоконференция по време на съдебен процес, въз основа на общи национални насоки, задължителни за всички изпълняващи органи, без да се преценяват особеностите на конкретния случай и предписанията на националното право на издаващата държава, гарантиращи правото на защита на обвиняемото лице и приложими в конкретния случай, или напротив, не е ли правилно отказът за изпълнение да представлява изключение, което да се тълкува стриктно във връзка с конкретни процесуални аспекти, предвидени в националното право на издаващата държава, или с конкретни релевантни за случая обстоятелства?
Позволява ли член 22, параграф 1 във връзка с член 3 от Директива 2014/41 издаването на ЕЗР за временно предаване на задържано в чужбина обвиняемо лице, за да бъде разпитано в съдебно заседание, ако този разпит има значение за разследването съгласно националното право на издаващата държава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
Следва ли член 1, параграф 1, буква е) от Директива 2015/1535 да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, която задължава доставчика на услуги по сервизно обслужване на устройства за автоматично плащане да предостави на органа, извършващ контрол за съответствие на тези устройства, изходния код на техния регистриран софтуер, представлява „технически регламент“ по смисъла на тази разпоредба, който може да бъде противопоставен на частноправните субекти само ако Комисията е била уведомена предварително за съответния проект за правна уредба в съответствие с член 5, параграф 1, първа алинея от тази директива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
1) В случай че [дружество] отговаря, както в настоящия случай, на условията, посочени в членове 119 и 120 от [Митническия кодекс], трябва ли член 116 от този кодекс да се тълкува в смисъл, че задължава компетентните национални органи да изпратят преписката по искането за опрощаване на нотифицираните мита на [Комисията]?
2) Ако отговорът на предходния въпрос е в смисъл, че тези национални органи имат обвързана компетентност в такъв случай, може ли неизпълнението на задължението за предаване на преписката по искането за опрощаване на [Комисията] да доведе до опрощаване на наложените мита и санкции?
3) При отрицателен отговор на втория въпрос, може ли да се приложи принципът, съгласно който държава членка трябва да поправи вредите, причинени на частноправни субекти поради това, че не е спазила правото на […] [С]ъюз[а], ако вредите се дължат изцяло на това неспазване, когато тази държава членка е приложила неправилно член 116 от [Митническия кодекс], при положение че бъде прието, че предписаното в него задължение за предаване на преписката по молбата за опрощаване на мита предоставя права на частноправните субекти, че това нарушение е достатъчно съществено и че съществува пряка причинно-следствена връзка между него и претърпяната от увреденото лице вреда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.