Съд

1. В редица решения относно член 30 от Договора за ЕИО Съдът на Европейските общности е постановил, че всяка търговска разпоредба, приета от държавите членки, която е способна да възпрепятства търговията в рамките на Общността, пряко или непряко, действително или потенциално, трябва да се счита за мярка с ефект, равностоен на количествени ограничения. Тази формулировка изглежда много близка до това, което Съдът е казал по отношение на понятието „споразумения... които могат да засегнат търговията между държавите членки“ по смисъла на член 85, параграф 1 от Договора за ЕИО в дела 56 и 58/64 (Consten и Grundig срещу Комисията [1966] ECR 299) и в дело 56/65 (Société Technique Minière срещу Maschinenbau Ulm [1966] ECR 235), въпреки че в тези случаи използваният термин е „могат да засегнат“ търговията между държавите членки, докато например в решението Dassonville се използва терминът „възпрепятства“. В случай, когато национален съд трябва да прецени дали правна разпоредба на държава членка, която се прилага без разлика за вносни и вътрешни продукти, е мярка с равностоен ефект по смисъла на член 30 от Договора за ЕИО, трябва ли при преценката си да вземе предвид съдебната практика на Съда на Европейските общности относно член 85 от Договора за ЕИО и по-специално тълкуването, дадено от Съда на израза „могат да засегнат търговията между държавите членки“, от което е видно, че критериите за прилагане на забраната по член 85, параграф 1 са изпълнени, ако е установено, че търговска разпоредба е способна да отклони търговията от естествения ѝ ход, или националният съд трябва да даде по-независимо тълкуване на член 30 от Договора за ЕИО, така че такава правна разпоредба представлява ограничение на търговията и следователно мярка с равностоен ефект по смисъла на член 30 само ако съдът може да установи въз основа на фактическите обстоятелства, че вносът на стоки от други държави членки може да бъде ограничен от тази правна разпоредба?
2. Трябва ли правна разпоредба на държава членка, която се прилага без разлика за вътрешни и вносни продукти, също да се счита за мярка с равностоен ефект по смисъла на член 30 от Договора за ЕИО, когато е ясно, че тази разпоредба ограничава вноса в държава членка само в много малка степен и съществуват други възможности за пласмент на продукти от други държави членки?
3. Трябва ли националният съд при изследването на ограничителните ефекти върху търговията на правна разпоредба, която се прилага без разлика за вноса на продукти от други държави членки и пласмента на вътрешни продукти, да вземе предвид само ефектите на тази правна разпоредба или трябва да отчете и факта, че на съответния пазар съществуват и други ограничения на търговията в резултат на данъчните закони на държавите членки и разликите между тях?
4. Има ли значение за отговора на предходния въпрос, ако според националния съд съответната правна разпоредба сама по себе си няма никакъв ограничителен ефект върху търговията?
5. Ако в резултат на правна разпоредба на държава членка съществува система на вертикално фиксиране на цените, към която са обвързани всички заинтересовани търговци и отклонението от която представлява нарушение, може ли лице, което е нарушило такава разпоредба, да се позове пред националните съдилища на несъвместимостта на тази национална разпоредба с член 5, параграф 2 във връзка с член 85 от Договора за ЕИО?