всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Съд

Дела, гледани от Съда

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.

Трябва ли член 3, параграф 2, буква а), точка iv) от Регламент [2015/2283] да се тълкува в смисъл, че „брашно от кълнове от елда с високо съдържание на спермидин“ представлява нова храна, доколкото само брашно от кълнове от елда с незавишено съдържание на спермидин е използвано в рамките на Съюза за консумация от човека в значителна степен преди 15 май 1997 г. или има история на безопасна употреба след това, независимо от начина, по който спермидинът попада в брашното от кълнове на елда?
При отрицателен отговор на първия въпрос: следва ли член 3, параграф 2, буква а), точка vii) от Регламент [2015/2283] да се тълкува в смисъл, че понятието за процес на производство на храни включва и процеси в първичното производство?
При утвърдителен отговор на втория въпрос: по отношение на въпроса за новостта на производствен процес по смисъла на член 3, параграф 2, буква а), точка vii) от Регламент [2015/2283] кое обстоятелство е от значение: дали това самият производствен процес никога преди това да не е бил използван при някоя храна, или това да не е бил използван при храната, която подлежи на оценка?
При отрицателен отговор на втория въпрос: представлява ли покълването на семена от елда в хранителен разтвор, съдържащ спермидин, процес на първично производство по отношение на растение, за което не се прилагат разпоредбите на законодателството в областта на храните, по-специално Регламент [2015/2283], тъй като преди момента на прибиране на реколтата растението все още не е храна (член 2, буква в) от Регламент (ЕО) № 178/2002)?
Има ли значение дали хранителният разтвор съдържа естествен или синтетичен спермидин?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.

Трябва ли член 33, параграф 2, буква г) от Директива [2013/32] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна норма, съгласно която нова молба за международна закрила трябва да се отхвърли като недопустима, независимо дали преди подаването на новата молба за международна закрила съответният кандидат се е върнал в своята държава на произход след отхвърлянето на молбата за международна закрила?
В контекста на отговора на първия въпрос от значение ли е обстоятелството, че съответния кандидат е изведен в държавата му на произход, или доброволно се е върнал там?
Трябва ли член 33, параграф 2, буква г) от Директива 2013/32/ЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка да отхвърли като недопустима нова молба за международна закрила, ако макар с решението по предходна молба да не се разглежда въпросът относно предоставянето на статут на субсидиарна закрила, с него се проверяват основания за налагането на забрана за извеждане и тази проверка по същество е съпоставима с проверката, извършвана с оглед на предоставянето на статут на субсидиарна закрила?
Съпоставима ли е проверката на основанията за налагане на забрана за извеждането с проверката, извършвана с оглед предоставянето на статут на субсидиарна закрила, ако при проверката на основанията за налагане на забрана за извеждане следва кумулативно да се провери дали в държавата, в която съответният кандидат трябва да бъде изведен, той е изложен на:
а) конкретна опасност от мъчения, нехуманно или унизително отношение или наказание;
б) опасност от осъждане на смърт или от изпълнение на смъртно наказание;
в) опасност от нарушаване на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи [подписана в Рим на 4 ноември 1950 г.],
г) сериозна конкретна заплаха за неговата телесната неприкосновеност, живот или свобода;
или
д) сериозна лична опасност, като част от цивилното население, за неговата телесна неприкосновеност или живота в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.

В разрез ли е с Директива 2011/92 национална правна уредба, съгласно която за извършването на оценка на въздействието върху околната среда на „проекти за обекти с обществено предназначение“ се изисква както да са достигнати прагове в размер на минимум 15 хектара усвоена площ и над 150000 m2 разгъната застроена площ, така и да става дума за комплексен проект за строителство на многофункционални сгради най-малкото с жилищно и търговско предназначение, включително предвидените към тях пътища за достъп и комунални мрежи, обхватът на които се простира извън територията на проекта
В тази насока има ли значение, че в националното право са предвидени специални хипотези за:
– увеселителните или атракционни паркове, стадионите или игрищата за голф (когато е усвоена площ над определен размер, съответно с паркоместа над определен брой),
– промишлените или търговски паркове (когато е усвоена площ над определен размер),
– търговските центрове (когато е усвоена площ над определен размер, съответно с паркоместа над определен брой),
– заведенията за настаняване, като хотели или ваканционни селища, включително спомагателни съоръжения (с легла над определен брой, с усвоена площ над определен размер, само в райони извън затворени населени места), и
– обществено достъпните паркинги или гаражи (с паркоместа над определен брой)?
Изисква ли Директива 2011/92 — по-специално с оглед на текста на точка 2, буква в), подточка viii) от приложение III [към тази директива], съгласно който, когато се преценява дали е необходимо да се извърши оценка на въздействието върху околната среда на проектите, изброени в приложение II, трябва да се имат предвид и „ландшафтите и обектите с историческа, културна или археологическа стойност“ — да се определят по-ниски прагове или критерии с по-ниски прагове (от споменатите в първия въпрос) за районите с особено историческо, културно, градоустройствено или архитектурно значение, като например обектите от Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО?
Допуска ли Директива 2011/92 национална правна уредба, която при оценката на даден „проект за обекти с обществено предназначение“ по смисъла на първия въпрос ограничава сумирането (кумулирането) с други подобни и свързани в пространствено отношение проекти само до сбора от капацитетите, одобрени през последните пет години, включително заявения капацитет, съответно заявеното разширяване на капацитета, при положение че проектите за обекти с обществено предназначение, съответно техните части след изпълнението им вече не отговарят на понятието за проекти за обекти с обществено предназначение и че ако капацитетът на планирания проект е под 25 % от определения праг, не се пристъпва към необходимата във всеки отделен случай проверка дали кумулирането на въздействията би могло да доведе до значителни вредни, нежелателни или неблагоприятни последици за околната среда и следователно трябва да се извърши оценка на въздействието върху околната среда на планирания проект?
При утвърдителен отговор на първия и/или втория въпрос: в случай че е действано извън обхвата на предоставената на държавата членка свобода на преценка (в съответствие с пряко приложимите в този случай разпоредби на член 2, параграф 1 и член 4, параграфи 2 и 3 от Директива 2011/92), допустимо ли е проверката, която националните органи трябва да извършат във всеки отделен случай, дали проектът може да окаже значително въздействие върху околната среда и поради това трябва да му се направи оценка на въздействието върху околната среда, да се ограничи до някои аспекти на защитата, като например целта за защита на определена територия, или в този случай трябва да се имат предвид всички посочени в приложение III към Директива 2011/92 критерии и аспекти?
Като се отчитат по-специално предвидените в член 11 правни средства за защита, Директива 2011/92 позволява ли посочената в четвъртия въпрос проверка да се извърши за първи път от запитващата юрисдикция (в производство по одобряване на строително разрешение и като част от проверката на собствената ѝ компетентност), при положение че в производството пред нея съгласно изискванията на националното право „обществеността“ има качеството на страна само в извънредно ограничена степен и че членовете на „заинтересованата общественост“ по смисъла на член 1, параграф 2, букви г) и д) от Директива 2011/92 разполагат с извънредно ограничени правни средства за защита срещу нейното решение
От значение ли е за отговора на този въпрос обстоятелството, че националната правна уредба — отделно от възможността за установяване по служебен път — предвижда само кандидатът за проекта, съдействащ орган или Umweltanwalt [омбудсман за околната среда] да могат да искат отделна проверка дали проектът подлежи на задължителна оценка на въздействието върху околната среда?
Позволява ли Директива 2011/92 в случай на „проекти за обекти с обществено предназначение“ съгласно точка 10, буква б) от приложение II към тази директива да се издават разрешения за отделни строителни дейности, които са част от цялостния проект за обект с обществено предназначение, преди или едновременно с извършването на задължителна оценка на въздействието върху околната среда, съответно преди приключване на проверката на въздействието във всеки отделен случай, с която трябва да се изясни дали е необходима оценка на въздействието върху околната среда, при положение че в рамките на производството относно строителното разрешение не се извършва цялостна оценка на въздействието върху околната среда по смисъла на Директива 2011/92 и обществеността само в ограничена степен има качеството на страна?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2023 г.

Неправилно прилагане на условията за наличие на предимство и селективност при квалифициране на мярка като държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, поради което Общият съд е отхвърлил жалбата, без да определи „обичайния“ данъчен режим и без да анализира доводите относно селективния характер на спорната мярка.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2023 г.

Прилага ли се член 1, параграф 1, буква а) от Директива 2001/23 на Съвета от 12 март 2001 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки във връзка с гарантирането на правата на работниците и служителите при прехвърляне на предприятия, стопански дейности или части от предприятия или стопански дейности, и следователно съдържанието на тази директива, в хипотеза, при която нотариус, който е държавен служител, но същевременно е работодател на работещите при него служители и правоотношението му с тези служители се урежда от общото трудово право и от браншови колективен трудов договор, е правоприемник на предходния титуляр на предприятието, като поема служебния му архив, продължава да извършва дейността на същото място на работа и със същата материална структура и запазва персонала, работил за предходния нотариус, заемал това място?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.

Трябва ли подпозиция 73072210 от Комбинираната номенклатура към Общата митническа тарифа, изменена с приложение I към Регламент [№ 861/2010], да се тълкува в смисъл, че обхваща изделия като разглежданите в главното производство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.

Трябва ли член 1, параграф 2, буква б) от Директива [93/83] да се тълкува в смисъл, че не само излъчващата организация, но и доставчикът на пакет сателитни програми, който съдейства за осъществяването на неделимото и единно действие по излъчване, извършва действие по използване, за което при всички положения следва да се получи съгласие, единствено в онази държава, в която под контрола и отговорността на излъчващата организация, сигналите — носители на програма, са въведени в непрекъснат съобщителен контур, водещ до спътника и от него към земята, в резултат от което със съдействието на доставчика на пакет сателитни програми за излъчването не могат да се нарушат авторските права в държавата на приемане?
При отрицателен отговор на първия въпрос:
трябва ли понятието „публично съобщаване“, използвано в член 1, параграф 2, букви а) и в) от Директива [93/83] и в член 3, параграф 1 от Директива [2001/29], да се тълкува в смисъл, че на доставчика на пакет сателитни програми, който оказва съдействие като отделен оператор при публично съобщаване чрез спътник и който групира по собствена преценка няколко кодирани сигнала с висока резолюция на безплатни и платени телевизионни програми на различни излъчващи организации и предлага на клиентите си срещу заплащане създадения по този начин самостоятелен аудио-визуален продукт, следва да бъде дадено специално разрешение от носителя на съответните права и по отношение на защитеното съдържание на включените в пакета безплатни телевизионни програми, макар че в това отношение той така или иначе предоставя на клиентите си единствено достъп до такива произведения, които, макар и в по-лошо качество — със стандартна резолюция, са свободно достъпни за всеки в зоната на покритие?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2023 г.

1) Трябва ли член 9, параграф 2, буква з) от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че на медицинска служба на здравноосигурителна каса е забранено да обработва данни за здравословното състояние на свой работник или служител, които са условие за оценка на трудоспособността на този работник или служител?
2) Ако Съдът отговори отрицателно на първия въпрос, в резултат на което, съгласно член 9, параграф 2, буква з) от ОРЗД се допуска изключение от предвидената в член 9, параграф 1 от ОРЗД забрана за обработване на данни за здравословното състояние: в случай като настоящия има ли други изисквания за защита на данните, които трябва да се спазват извън определените в член 9, параграф 3 от ОРЗД, и евентуално какви са те?
3) Ако Съдът отговори отрицателно на първия въпрос, в резултат на което, съгласно член 9, параграф 2, буква з) от ОРЗД се допуска изключение от предвидената в член 9, параграф 1 от ОРЗД забрана за обработване на данни за здравословното състояние: в случай като настоящия зависи ли допустимостта, съответно законосъобразността на обработването на данни за здравословното състояние и от обстоятелството, че е изпълнено поне едно от условията, които са посочени в член 6, параграф 1 от ОРЗД?
4) Има ли член 82, параграф 1 от ОРЗД специален или общ превантивен характер и трябва ли това да се вземе предвид при оценката на размера на нематериалните вреди, които подлежат на обезщетяване на основание член 82, параграф 1 от ОРЗД от администратора, съответно от обработващия лични данни?
5) Има ли значение степента на вина на администратора, съответно на обработващия лични данни, при оценката на размера на нематериалните вреди, които подлежат на обезщетяване на основание член 82, параграф 1 от ОРЗД
По-специално, може ли липсата или ниската степен на вина на администратора, съответно на обработващия лични данни, да се вземе предвид в негова полза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2023 г.

Нарушение на член 14, параграф 5 от Регламент № 1024/2013
Неправилно тълкуване на понятието за репутация по член 23, параграф 1 от Директива 2013/36/ЕС
Грешка при прилагане на правото, по-специално непропорционалност на отнемането на лиценза
Нарушение на правото на защита и на правото на ефективна съдебна защита в многофазното административно производство
Грешка при определяне на обхвата на надзорните правомощия на ЕЦБ

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2023 г.

1) Допускат ли член 114, параграфи 5 и 6 ДФЕС, член 16, параграф 1 от Директива [94/62] и член 8 от Директива [98/34] прилагането на национална разпоредба като предвидената в обжалвания междуведомствен декрет, която забранява пускането на пазара на торбички за пазаруване за еднократна употреба, които не са произведени от биоразградими материали, но отговарят на другите изисквания в Директива [94/62], когато тази национална разпоредба, която съдържа технически стандарти, които са по-ограничителни от предвидените в правото на Съюза, не е съобщена от държавата членка на Европейската комисия предварително, а едва след приемането и преди публикуването ѝ?
2) Трябва ли членове 1 и 2, член 9, параграф 1 и член 18 от Директива [94/62], допълнени от разпоредбите на точки 1, 2 и 3 от приложение II към Директивата, да се тълкуват в смисъл, че не допускат приемането на национална правна уредба, която забранява пускането на пазара на торбички за пазаруване за еднократна употреба, които не са произведени от биоразградими материали, но отговарят на другите изисквания в Директива [94/62], или предвидените в националната правна уредба допълнителни технически стандарти могат да се обосноват с целта да се осигури по-високо ниво на защита на околната среда, като се отчитат, при необходимост, специфичните проблеми на събирането на отпадъци в държавата членка и необходимостта тази държава да изпълнява и установените от правото на Съюза задължения в тази област?
3) Трябва ли членове 1 и 2, член 9, параграф 1 и член 18 от Директива [94/62], допълнени от разпоредбите на точки 1, 2 и 3 от приложение II към Директивата, да се тълкуват в смисъл, че представляват ясна и точна правна норма, която цели да забрани всяка пречка за пускането на пазара на торбички, които отговарят на изискванията на Директивата, и която задължава всички държавни органи, включително публичната администрация, да оставят без приложение националната правна уредба, която ѝ противоречи?
4) Накрая, може ли приемането на национална правна уредба, която забранява пускането на пазара на торбички за пазаруване за еднократна употреба, които не са биоразградими, но са произведени в съответствие с изискванията на Директива [94/62], да представлява сериозно и явно нарушение на член 18 от Директива [94/62], когато тази национална правна уредба не е обоснована от целта да се осигури по-високо ниво на защита на околната среда, от специфичните проблеми на събирането на отпадъци в държавата членка и от необходимостта тази държава да изпълнява и установените от правото на Съюза задължения в тази област?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form