Съд

A
1. Може ли индивидуално споразумение за доставка на бира, съдържащо клауза за изключително изкупуване, като споразумението между страните, да бъде такова, че да засяга в значителна степен търговията между държавите членки по смисъла на член 85, параграф 1 от Договора за ЕИО, тъй като е част от „пакет“ от подобни споразумения за доставка на бира в тази държава членка — независимо от коя пивоварна е сключено — и способността да се произведе неблагоприятен ефект върху търговията между държавите се оценява според ефектите върху пазара на този „пакет от споразумения“?
2. Ако на въпрос 1 се отговори утвърдително:
Колко висок трябва да бъде делът на обвързаните обекти в държава членка, за да има значителен ефект върху международната търговия; би ли бил достатъчен за тази цел процентът от около 60 %, приет от Комисията на Европейските общности за дела на обвързаните обекти във Федерална република Германия?
3. Ако на въпрос 1 се отговори отрицателно:
Трябва ли кумулативните ефекти върху пазара на всички споразумения за доставка на бира във Федерална република Германия, включващи изключителни обвързвания и/или допринасящата роля на съществуващата мрежа от споразумения, да се установят чрез цялостно изследване на съответните обстоятелства; ако да, какви са критериите за такова изследване и има ли особено значение някой от следните фактори:
- размерът на пивоварната, сключваща споразумението за обвързан обект,
- обемът на търговията, засегнат от едно споразумение,
- обемът на търговията, обхванат от целия „пакет“ от споразумения,
- броят на съществуващите споразумения, тяхната продължителност, обемът на засегнатите стоки и тяхното значение в сравнение с търговията на продавачи, които не са обвързани с такива клаузи,
- договорното задължение, наложено на собственика на заведение от пивоварната, доставчика на напитки или наемодателя в договора за наем,
- обемът на доставките до обекти за продажба и консумация на напитки, извършвани от независими търговци на едро, които не са обвързани,
- степента на обвързаност към чуждестранни производители,
- плътността на обвързаните обекти в определени географски райони,
- сравнение с продажбите извън обектите за продажба и консумация на напитки и тенденциите в продажбите в тази област,
- възможността за създаване или закупуване на нови обекти?
4. Ако на въпрос 1 или въпрос 3 се отговори утвърдително:
Явява ли се споразумение за покупка на бира, което изрично оставя на собственика на заведението свободата да купува бира от други държави членки („клауза за достъп“), по принцип неспособно да засегне търговията между държавите членки или отговорът зависи частично от това дали — и до каква степен — е уговорено минимално количество за доставка и от правата (относно обезщетения, предизвестие за прекратяване и др.), които се предоставят на пивоварната в случай на недостатъчни покупки?
B
1. Изпълнени ли са условията, предвидени в членове 1 и 6, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 1984/83 относно груповите освобождавания, ако напитките, обхванати от задължението за покупка, не са изброени в текста на договора, а е уговорено, че асортиментът ще бъде този, който е посочен в ценовата листа на пивоварната, изменяема по всяко време?
2. Престава ли споразумението за доставка на бира като цяло да бъде освободено по силата на Регламент № 1984/83 от забраната по член 85, параграф 1 от Договора за ЕИО, ако съдържа задължение за покупка на безалкохолни напитки, без да включва „клауза за по-благоприятни условия“ по смисъла на член 8, параграф 2, буква б) от Регламент № 1984/83, както може да се заключи от член 2, параграф 1 от него, във връзка с параграф 17 от Съобщението на Комисията относно Регламенти (ЕИО) № 1983/83 и № 1984/83 от 22 юни 1983 г., или това означава, че само това конкретно задължение по договора за покупка е нищожно по силата на член 85, параграф 2 от Договора за ЕИО, тъй като само по себе си е допустимо по член 2, параграф 1 от Регламент № 1984/83?
C. Изисква ли споразумение за покупка на бира, което попада в обхвата на член 85 от Договора за ЕИО и не отговаря на условията по Регламент № 1984/83 относно груповите освобождавания, винаги индивидуално освобождаване или националният съд има правомощие да признае споразумението за валидно при наличие на незначително отклонение от посочения регламент?