Дело C-297/88: Dzodzi/Белгийска държава, Съдебно решение от 18 октомври 1990 г.

A – Лично лице, което не е гражданин на Общността, се е омъжило за белгийски гражданин, който е починал около шест месеца след брака. Трябва ли условията за предоставяне на разрешение за пребиваване на гражданин на трета държава, който се е оженил за белгийски гражданин, да се определят към момента на влизането на заявителя в Кралството, към момента на подаване на заявлението за разрешение за пребиваване или към момента на вземане на решението в разумен срок?

Влияе ли на такова право на пребиваване обстоятелството, че двойката е напуснала страната за повече от три месеца и по-малко от шест месеца — преди издаването на разрешението за пребиваване — и без предварително да е уведомила властите за намерението си впоследствие да се върне в Белгия

Ако не, може ли смъртта на съпруга след завръщането в Белгия да засегне това право?

Б – В описаните по-горе обстоятелства може ли вдовицата да претендира право на оставане в Белгия на основание Регламент № 1251/70?

В – Допълнителен въпрос
Член 40 от белгийския Закон от 15 декември 1980 г. третира съпруга на белгийски гражданин като гражданин на Общността. Ако следователно двата предходни въпроса трябва да получат отрицателен отговор единствено поради белгийското гражданство на починалия, може ли ищцата да претендира право на пребиваване или право на оставане, ако нейният починал съпруг е бил гражданин на друга държава членка на Общността?

(1) Директива 64/221/ЕИО на Съвета от 25 февруари 1964 г. предоставя на гражданите на държава членка, които са обект на решение относно влизане, отказ за издаване или подновяване на разрешение за пребиваване или заповед за експулсиране от територията, правото на „същите правни средства за защита... както са на разположение на гражданите на съответната държава по отношение на актове на администрацията“ (член 8).

В Белгия гражданите на тази държава, които са заплашени от непосредствена вреда, която може да им бъде причинена от акт на администрацията, чиято законосъобразност е под въпрос, могат да заведат пред председателя на Tribunal de première instance, съгласно член 584 от Съдебния кодекс, производство за временна защита под формата на разпореждане, изискващо от публичния орган да предприеме мерки за запазване на застрашените им интереси или временно да спре действието на обжалвания акт.

Допустимо ли е, с оглед на горепосоченото изискване, предвидено в Директива 64/221, да се забрани на лицата, за които се прилага тази директива, да се възползват от процедурата за получаване на временна защита?

(2) Следва ли член 9 от директивата да се тълкува в смисъл, че засегнатите лица трябва да имат право да заведат дело, което би им позволило спешно да поискат намесата на национален съд или трибунал, преди изпълнението на обжалваната мярка, за да получат своевременно мерки за защита на застрашените им права?