всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Съд

Дела, гледани от Съда

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1991 г.

Действителни ли са Регламент (ЕИО) № 1114/88 на Съвета от 25 април 1988 г. за изменение на Регламент (ЕИО) № 727/70 относно общата организация на пазара на суров тютюн и Регламент (ЕИО) № 2268/88 на Съвета от 19 юли 1988 г. за определяне за реколта 1988 г. на нормалните и интервенционните цени и премиите, предоставяни на купувачите на листен тютюн, производните интервенционни цени за балиран тютюн, референтните качества, производствените райони и гарантираните максимални количества и за изменение на Регламент (ЕИО) № 1975/87, доколкото с тях се определя гарантирано максимално количество за тютюн от сорт „Bright“, реколта 1988 г.?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1991 г.

1. Прилага ли се член 20, параграф 2 от Шестата директива за всички дълготрайни активи, които (a) са доставени от един данъчно задължен субект на друг данъчно задължен субект и в някакъв момент в рамките на период от пет години, включително годината на придобиване, се използват от получателя за целите на неговите облагаеми сделки, или е необходимо също така дълготрайните активи да са били (b) използвани от момента на придобиване за целите на облагаемите или освободени сделки (делови цели) на данъчно задълженото лице, или (c) предназначени към момента на придобиване за целите на стопанската дейност на данъчно задълженото лице?
2. Ако е вярна алтернатива (b): Зависи ли прилагането на член 20, параграф 2 от Шестата директива за дълготрайни активи, които се използват от данъчно задължено лице както за делови, така и за други, по-специално частни, цели (смесено използване), от това дали те са били използвани до определен минимален обем за делови цели през годината на придобиване и, ако да, как се определя този минимум?
3. Ако е вярна алтернатива (c): Явява ли се предназначението на дълготрайните активи въпрос на преценка на данъчно задълженото лице или предполага ли, че данъчно задълженото лице (a) ги придобива с намерение да ги използва за делови цели и, ако да, трябва ли това използване да започне – незабавно от момента на придобиване, или – в някакъв момент в рамките на годината на придобиване, или – в някакъв момент преди изтичането на период от пет години, включително годината на придобиване
и/или (b) действително използва дълготрайните активи за делови цели и, ако да, има ли значение дали такова използване започва – от момента на придобиване, или – в рамките на годината, в която са придобити дълготрайните активи, или – в рамките на периода от пет години, включително годината на придобиване
По отношение на въпроси 3(a) и (b): Когато дълготрайните активи се използват за смесени цели, трябва ли предвиденото използване или действителното използване (или и двете) за делови цели да достигне определен минимален дял и, ако да, как се определя този минимум?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1991 г.

1. Могат ли решенията на „съда, пред който е подадена жалбата по първата алинея на член 37“, относно това дали да се използват, или дали да се използват по определен начин, правомощията, предоставени му с член 38 от Брюкселската конвенция, да се считат за „решението по жалбата“, срещу което може да бъде подадена касационна жалба в Нидерландия съгласно втората алинея на член 37 от Брюкселската конвенция?
2. Има ли значение за отговора на въпрос 1 дали решенията, основани на член 38 от Брюкселската конвенция, за които се отнася този въпрос, са изложени в (окончателното) решение, с което се произнася по жалбата?
3. Може ли „съдът, пред който е подадена жалбата по първата алинея на член 37“, да използва предоставените му с първата алинея на член 38 от Брюкселската конвенция правомощия:
(а) когато страната, подаваща жалбата, не излага основания за искането си за спиране на производството или за обвързване на изпълнението с предоставяне на обезпечение, различни от основанията, които чуждестранният съд е могъл да вземе предвид при решението си;
(б) само когато съответното искане се основава частично или изключително на доводи, които не са били изложени в производството пред чуждестранния съд; или
(в) само когато искането се основава частично или изключително на доводи, които не е било възможно да бъдат изложени в производството пред чуждестранния съд, тъй като страната, подаваща жалбата, по това време не е знаела за фактите, на които се основават тези доводи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1991 г.

Пречи ли правото на Общността на национален съд да разглежда по собствена инициатива дали националните разпоредби са в съответствие с точните и безусловни разпоредби на директива, чийто срок за транспониране е изтекъл, когато лицето не се е позовало на тази директива пред националния съд?
Следва ли член 2 от Директива 79/7/ЕИО на Съвета от 19 декември 1978 година относно постепенното прилагане на принципа на равно третиране на мъжете и жените в областта на социалното осигуряване да се тълкува като отнасящ се до приложното поле ratione personae на тази директива, което не може да варира в зависимост от приложното поле ratione materiae, определено в член 3 от нея?
Може ли дадено лице да се позове на Директива 79/7/ЕИО пред национален съд, ако то понася последиците от дискриминационна национална разпоредба по отношение на своя съпруг/съпруга, който не е страна по производството, при условие че този съпруг/съпруга сам по себе си попада в приложното поле на директивата?
Допускат ли членове 4, параграф 1 и 5 от Директива 79/7/ЕИО поддържането, след изтичането на срока за нейното прилагане, на последиците от по-ранно национално законодателство, което при определени обстоятелства изключва омъжените жени от ползването на осигуряване за старост?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1991 г.

Член 2 от Директива 79/7/ЕИО трябва ли да се тълкува в смисъл, че в личния обхват на тази директива попада жена (или мъж), която е била работеща, но е напуснала работа с цел отглеждане на дете и впоследствие е била възпрепятствана поради болест да се върне на работа?
По-специално, следва ли такава жена (или мъж) да се счита за включена в личния обхват на директивата, ако би работила или търсила работа, ако не беше болна, или във всички случаи е необходимо лицето, което претендира да попада в личния обхват на директивата, да е напуснало работа първоначално не поради отглеждане на дете, а поради настъпването на някой от рисковете, посочени в член 3?
Има ли значение за преценката на положението на такава жена по отношение на член 2 от директивата дали тя е търсила работа в периода между края на отговорностите си по отглеждане на дете и настъпването на болестта, която сега ѝ пречи да работи?
Има ли член 4 от Директива 79/7/ЕИО пряко действие, така че да предоставя на жена право на обезщетение (обезщетение „Б“) за периода след подаване на нейното искане в обстоятелства, при които:
(i) държава членка е предоставяла обезщетение за инвалидност (като неосигурителната пенсия за инвалидност, разгледана в делото Clarke) (обезщетение „А“), което е било предмет на разпоредба, възпрепятстваща омъжени или съжителстващи жени да го получат, освен ако не отговарят на допълнително условие, което не се прилага за мъжете;
(ii) обезщетение „А“ е било отменено и заменено с обезщетение „Б“;
(iii) правото на обезщетение „Б“ в някои случаи се основава на предходно право на отмененото обезщетение „А“;
(iv) жената не е установила право на обезщетение „А“ по националното право чрез подаване на искане за него преди неговата отмяна и всяко искане, подадено сега, не би довело до право на обезщетение, тъй като такова право не може да бъде получено за период, по-дълъг от 12 месеца преди датата на подаване на искането?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1991 г.

Следва ли членове 37 и 86 от Договора за създаване на Европейската икономическа общност да се тълкуват в смисъл, че забраняват, в областта на радиокомуникациите и частните радиокомуникации, правни разпоредби като Закона от 30 юли 1979 г. и Кралския указ от 15 октомври 1979 г., които предвиждат наказания лишаване от свобода и/или глоби за лица, които: (1) са предлагали за продажба или наем предавател или приемник, в случая безжични телефони, без да е издадено одобрение от RTT, или (2) са държали, инсталирали или експлоатирали предаватели, в случая безжични телефони и чифт уоки-токи, без да са получили писмено, лично и отменяемо разрешение от компетентния министър?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1991 г.

1. Трябва ли лице като г-жа Бернини, което е било наето в една държава-членка (в случая Нидерландия) като стажант в рамките на обучение, при последващо започване на обучение в държавата-членка, на която е гражданин, да се счита за работник-мигрант по смисъла на членове 48 и 49 от Договора за ЕИО и на Регламент (ЕИО) № 1612/68?
2. Следва ли съдебната практика на Съда, установена в решенията по дела 39/86 (Lair) и 197/86 (Brown), да се разбира така, че работник-мигрант, в случай като настоящия, при който има (някаква) доказуема връзка по съдържание между естеството на (действително и ефективно) извършената по-рано работа и последващото обучение, запазва статута на работник-мигрант по смисъла на член 48 от Договора за ЕИО и член 7 от Регламент (ЕИО) № 1612/68, дори ако не е станал неволно безработен (например когато работникът по собствена воля е прекратил предишната си дейност, за да учи) и ако започне обучение не непосредствено след приключване на предишната работа, а значително по-късно?
3. Какви критерии следва да се прилагат, за да се определи дали дете на гражданин на държава-членка, който работи или е работил на територията на друга държава-членка, „пребивава“ в тази друга държава-членка по смисъла на член 12 от Регламент (ЕИО) № 1612/68
В тази връзка възможно ли е дете, което е пребивавало извън тази друга държава-членка в продължение на няколко години с цел обучение, въпреки това да се счита за пребиваващо там?
4. Изисква ли правото на Общността държава-членка (като Нидерландия), която при определени условия предоставя на децата на своите национални работници възможност във финансово отношение да следват определено обучение в друга държава-членка, без да налага изискване за пребиваване в държавата на произход (Нидерландия), да предостави тази възможност при същите условия и на децата на работници от Общността, работещи в тази държава-членка, дори ако, поне след започване на обучението, вече не може да се твърди, че тези деца „пребивават“ в тази държава-членка по смисъла на член 12 от Регламент (ЕИО) № 1612/68
Следва ли тогава изискването за пребиваване в приемащата държава-членка, наложено на детето на работник от Общността в това отношение, да не се прилага за целите на член 12, тъй като в противен случай такова прилагане би било в противоречие с член 48 от Договора за ЕИО?
5. Може ли предоставянето на финансова помощ за обучение (като тази, установена с нидерландския Wet op de Studiefinanciering) на дете на работник по смисъла на член 7 от Регламент (ЕИО) № 1612/68 да се счита за социално предимство по смисъла на член 7, параграф 2 от този регламент, когато съответният работник в противен случай сам би трябвало изцяло или частично да поеме разходите за издръжка и обучение на това дете и когато такава помощ води до доказуема финансова икономия за съответния работник?
Ако да, означава ли това, че детето на работника може да претендира самостоятелно право на финансова помощ за обучение в случай, че националните правила на държавата-членка (като нидерландското законодателство) предоставят такова право единствено на учещото дете, а не на работещия родител
Съществува ли пълно право на финансова помощ за обучение или, например, само право, съответстващо на степента, в която предоставянето на финансова помощ на детето води до доказуема финансова икономия за съответния работник
Има ли значение дали детето пребивава или не в държавата-членка, в която работи съответният родител, при положение че националното законодателство на държавата-членка (като нидерландското законодателство) не налага изискване за пребиваване в държавата-членка на децата на собствените си национални работници?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1991 г.

1. Пречи ли естеството на дейността на „oproepkracht“ („работник на повикване“) такова лице да бъде считано за работник по смисъла на член 48 от Договора за ЕИО?
2. Има ли значение обстоятелството, че дадено лице е упражнявало или е търсило да упражнява икономическа дейност само за кратък период, например в рамките на „oproepcontract“ („договор на повикване“), за отговора на въпроса дали дейностите са в толкова малък мащаб, че да се считат за чисто маргинални и спомагателни, така че разпоредбите относно свободното движение на работници да не се прилагат?
3. При преценката дали дадено лице е работник по смисъла на член 48 от Договора за ЕИО, трябва ли да се вземат предвид всички дейности, които работникът е упражнявал в рамките на Европейските общности, или само най-скоро упражняваните дейности в приемащата държава членка?
4. Може ли мигриращ работник, който (доброволно или недоброволно) е прекратил предишната си професия, за да учи с цел придобиване на нови умения за по-нататъшната си кариера, да запази статута си на работник по смисъла на член 7, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1612/68, въпреки че няма връзка между предишната му дейност и избраното обучение, и може ли на това основание да претендира за същите социални предимства като работник със същия статут, който е гражданин на приемащата държава?
5. Представлява ли изискването мигриращ студент да притежава разрешение за пребиваване, за да има право на система от помощи за разходите по обучението в ситуация, в която такова изискване не се налага на студентите от приемащата държава, дискриминация, забранена по член 7 от Договора за ЕИО?
6. Придобива ли гражданин на държава членка, който е приет за професионално обучение в друга държава членка, на основание съответните разпоредби на правото на Общността право на пребиваване в тази друга държава членка, за да може да осъществи професионалното обучение там
Ако да, може ли това лице да упражнява правото на пребиваване независимо дали е издадено разрешение за пребиваване от тази друга държава членка
Възможно ли е разрешението за пребиваване, издадено от националните органи на тази друга държава членка, да бъде предоставено при ограничителни условия относно целта и продължителността на престоя и наличието на достатъчни средства за издръжка?
7. Попада ли система за финансиране на обучението (като нидерландската WSF), в която не се прави разграничение между помощ за разходите за достъп до курса и помощ за издръжка, изцяло или частично в обхвата на Договора за ЕИО (и по-специално членове 7 и 128 от него)?
Ако попада само частично, означава ли фактът, че системата за финансиране на обучението не прави посоченото разграничение, че гражданин на друга държава членка, който например отива да премине професионално обучение в Нидерландия, трябва да получи цялата сума на помощта за образователната вноска (както например е посочено в член 12, параграф 1, буква в) от нидерландската WSF) или само (пропорционална част от) сумата, на която съответното лице иначе би имало право, ако разпоредбите на WSF относно размера на предоставяната помощ за обучение се прилагат изцяло към него?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1991 г.

Трябва ли членове 30 и 92 от Договора за ЕИО да се тълкуват в смисъл, че национални разпоредби, които запазват процент от договорите за обществени доставки за предприятия, разположени в определени региони на националната територия, представляват мерки с равностоен ефект на количествени ограничения или „държавни помощи“ и изключват ли те такива разпоредби?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1991 г.

Нарушени ли са задълженията на Италианската република по Договора за ЕИО поради неизпълнение в срок на мерките за транспониране в националното право на Директива 85/384/ЕИО, Директива 85/614/ЕИО и Директива 86/17/ЕИО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form