Съд
Дела, гледани от Съда
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1991 г.
Следва ли член 59 от Договора да се тълкува в смисъл, че съществува неправомерно ограничение на свободата за предоставяне на услуги, като например разпространението чрез кабелни мрежи от оператори на кабелни радио- и телевизионни организации на програми (с или без реклами), доставяни на управителите от чужбина чрез кабел, по въздуха или чрез сателит, когато такова разпространение на програми е подчинено на национални правила на ограничения като тези, съдържащи се във второто изречение на член 66, параграф 1, буква б) от Mediawet, които се прилагат по същия начин към подобни програми, излъчвани в рамките на съответната държава членка?
Ако разпоредбите на Договора относно свободата за предоставяне на услуги се прилагат към горепосочените национални правила, трябва ли тези правила не само да съответстват на забраната за дискриминация, но и да бъдат оправдани по съображения, свързани с обществения интерес, и пропорционални на целта, която трябва да бъде постигната?
Ако на втория въпрос се отговори утвърдително, могат ли цели, свързани с културна политика, насочена към поддържане на плуралистична и некомерсиална система за радио- и телевизионно излъчване и/или към опазване на многообразието на мненията в радио- и телевизионното излъчване и пресата, да представляват такова оправдание?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1991 г.
Съвместимо ли е с член 59 от Договора задължението националните радио- и телевизионни оператори да използват изключително или частично услугите на национално предприятие за производство на програми?
Допустимо ли е налагането на условия относно структурата на чуждестранните радио- и телевизионни оператори и съдържанието на рекламата в предавания, излъчвани от други държави членки, като условие за тяхното препредаване на територията на Нидерландия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1991 г.
I. Следва ли разпоредбите на правото на Общността и по-специално принципите на свободата на установяване, недопускане на дискриминация по националност и пропорционалност да се тълкуват в смисъл, че не допускат държава-членка да предвиди като условия за вписване на риболовен съд в националния си регистър:
(а) правните и действителните собственици, както и наемателите, управителите и операторите на съда да са граждани на тази държава-членка или дружества, учредени в тази държава-членка, като в последния случай поне 75 % от акциите на дружеството да са собственост на граждани на тази държава-членка или на дружества, отговарящи на същите изисквания, и 75 % от директорите на дружеството да са граждани на тази държава-членка;
(б) посочените правни и действителни собственици, наематели, управители, оператори, акционери и директори, в зависимост от случая, да пребивават и да имат местожителство в тази държава-членка;
(в) съответният съд да се управлява и неговата дейност да се ръководи и контролира от територията на тази държава-членка?
II. Променя ли се отговорът на въпрос I по-горе, когато съществува възможност за освобождаване от изискването за националност по отношение на дадено лице, като се вземе предвид продължителността на пребиваването му в съответната държава-членка и участието му в риболовната индустрия на тази държава-членка?
Влияе ли съществуването на настоящата система от национални квоти върху дадените отговори на втория въпрос?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1991 г.
Когато купуващ агент действа от свое име, но за сметка на друг, кой договор следва да се счита за „продажба“ по смисъла на член 3 от Регламент (ЕИО) № 1224/80 на Съвета от 28 май 1980 година относно оценката на стоките за митнически цели?
Ако отговорът на първия въпрос е, че както договорът между производителя и агента, така и договорът между агента и вносителя отговарят на критериите на член 3 от Регламент № 1224/80 и вносителят е посочил цената в своя договор с агента като основа за определяне на стойността на стоките за митнически цели, следва ли към платената цена да се добави купуваческата комисиона?
Ако отговорът на първия въпрос е, че е налице само една продажба, а именно тази между производителя и вносителя, следва ли купуваческата комисиона да бъде включена в митническата стойност, когато вносителят е посочил агента като „продавач“ в декларацията за митническа стойност и е декларирал цената на стоките, фактурирана от този агент (без комисионата)?
Ако отговорът на първия въпрос е, че макар договорът между производителя и агента да е продажба, договорът между агента и вносителя не е такава, как следва да се определи митническата стойност по правото на Общността, когато вносителят е посочил митническата стойност по начина, описан в третия въпрос?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1991 г.
Противоречи ли на член 59 от Договора ЕИО национално законодателство, което забранява на дружество, установено в друга държава членка, да предоставя на притежателите на патенти на територията на първата държава услуга по наблюдение и подновяване на тези патенти чрез заплащане на изискуемите такси, на основание че съгласно това законодателство такива дейности са запазени изключително за лица, притежаващи специална професионална квалификация, като например квалификация на патентен представител?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1991 г.
Разполага ли Европейската общност с правомощия да прилага контролни мерки по отношение на улови, осъществени извън риболовната зона на Общността, за рибни запаси, подлежащи на общ допустим улов или квота?
Явява ли се едностранното ограничаване от страна на Общността на риболовните възможности в открито море неефективно и неблагоприятно за рибарите на държавите членки, доколкото държави извън Общността не са обвързани от такива ограничения?
Позволяват ли разпоредбите на Акта за присъединяване на Испания и Португалия към Европейските общности прилагането на квоти и контролни мерки извън водите на Общността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1991 г.
1. Прилага ли се член 20, параграф 2 от Шестата директива за всички дълготрайни активи, които (a) са доставени от един данъчно задължен субект на друг данъчно задължен субект и в някакъв момент в рамките на период от пет години, включително годината на придобиване, се използват от получателя за целите на неговите облагаеми сделки, или е необходимо също така дълготрайните активи да са били (b) използвани от момента на придобиване за целите на облагаемите или освободени сделки (делови цели) на данъчно задълженото лице, или (c) предназначени към момента на придобиване за целите на стопанската дейност на данъчно задълженото лице?
2. Ако е вярна алтернатива (b): Зависи ли прилагането на член 20, параграф 2 от Шестата директива за дълготрайни активи, които се използват от данъчно задължено лице както за делови, така и за други, по-специално частни, цели (смесено използване), от това дали те са били използвани до определен минимален обем за делови цели през годината на придобиване и, ако да, как се определя този минимум?
3. Ако е вярна алтернатива (c): Явява ли се предназначението на дълготрайните активи въпрос на преценка на данъчно задълженото лице или предполага ли, че данъчно задълженото лице (a) ги придобива с намерение да ги използва за делови цели и, ако да, трябва ли това използване да започне – незабавно от момента на придобиване, или – в някакъв момент в рамките на годината на придобиване, или – в някакъв момент преди изтичането на период от пет години, включително годината на придобиване
и/или (b) действително използва дълготрайните активи за делови цели и, ако да, има ли значение дали такова използване започва – от момента на придобиване, или – в рамките на годината, в която са придобити дълготрайните активи, или – в рамките на периода от пет години, включително годината на придобиване
По отношение на въпроси 3(a) и (b): Когато дълготрайните активи се използват за смесени цели, трябва ли предвиденото използване или действителното използване (или и двете) за делови цели да достигне определен минимален дял и, ако да, как се определя този минимум?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1991 г.
1. Могат ли решенията на „съда, пред който е подадена жалбата по първата алинея на член 37“, относно това дали да се използват, или дали да се използват по определен начин, правомощията, предоставени му с член 38 от Брюкселската конвенция, да се считат за „решението по жалбата“, срещу което може да бъде подадена касационна жалба в Нидерландия съгласно втората алинея на член 37 от Брюкселската конвенция?
2. Има ли значение за отговора на въпрос 1 дали решенията, основани на член 38 от Брюкселската конвенция, за които се отнася този въпрос, са изложени в (окончателното) решение, с което се произнася по жалбата?
3. Може ли „съдът, пред който е подадена жалбата по първата алинея на член 37“, да използва предоставените му с първата алинея на член 38 от Брюкселската конвенция правомощия:
(а) когато страната, подаваща жалбата, не излага основания за искането си за спиране на производството или за обвързване на изпълнението с предоставяне на обезпечение, различни от основанията, които чуждестранният съд е могъл да вземе предвид при решението си;
(б) само когато съответното искане се основава частично или изключително на доводи, които не са били изложени в производството пред чуждестранния съд; или
(в) само когато искането се основава частично или изключително на доводи, които не е било възможно да бъдат изложени в производството пред чуждестранния съд, тъй като страната, подаваща жалбата, по това време не е знаела за фактите, на които се основават тези доводи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.