всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Съд

Дела, гледани от Съда

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1995 г.

1. Следва ли член 13 от Регламент (ЕИО) № 3567/92 на Комисията (ОВ 1992 L 362, стр. 41) и/или член 39 от Регламент (ЕИО) № 3886/92 на Комисията (ОВ 1992 L 391, стр. 20) да се тълкуват като предоставящи възможност и/или налагащи задължение на държава членка да въведе механизъм за компенсация за собствениците на земеделска земя само когато има вреда за собствениците на земя вследствие на прехвърляне на права на премия от стопанството на собственика от страна на производител-наемател?
2. Следва ли член 13 от Регламент (ЕИО) № 3567/92 на Комисията и/или член 39 от Регламент (ЕИО) № 3886/92 на Комисията да се тълкуват като предоставящи възможност и/или налагащи задължение на държава членка да въведе механизъм за компенсация за собствениците на земеделска земя в случаи, когато има специфичен проблем
(i) свързан с прехвърляемостта, или
(ii) възникващ при или след прехвърлянето на права на премия от стопанството на собственика от страна на производител-наемател, причинен от въвеждането и разпределението на квоти на производителите-наематели, водещо до създаване на актив в ръцете на производителите-наематели?
3. Следва ли член 15 от Регламент (ЕИО) № 3567/92 на Комисията и/или член 55 от Регламент (ЕИО) № 3886/92 на Комисията да се тълкуват като предоставящи на държавите членки отделни правомощия и/или задължения, извън тези, предоставени от член 13 от Регламент (ЕИО) № 3567/92 на Комисията и/или член 39 от Регламент (ЕИО) № 3886/92 на Комисията, да въведат схема за компенсация за собствениците на земя?
4. Влияят ли член 5a, параграф 4, буква (f) от Регламент (ЕИО) № 3013/89 на Съвета, въведен с Регламент (ЕИО) № 2069/92 на Съвета (ОВ 1992 L 215, стр. 59), и/или член 4e, параграф 5 от Регламент (ЕИО) № 805/68 на Съвета (ОВ, Специално издание на английски език 1968 (I), стр. 187), въведен с Регламент (ЕИО) № 2066/92 на Съвета (ОВ 1992 L 215, стр. 49), върху тълкуването и/или валидността на член 13 от Регламент (ЕИО) № 3567/92 на Комисията и/или член 39 от Регламент (ЕИО) № 3886/92 на Комисията и/или член 15 от Регламент (ЕИО) № 3567/92 на Комисията и/или член 55 от Регламент (ЕИО) № 3886/92 на Комисията?
5. В зависимост от отговорите на въпроси 1, 2, 3 или 4, какви са принципите, които държавите членки трябва да прилагат при изготвянето на такава схема за компенсация?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1995 г.

1) В производства, отнасящи се до права и задължения, които могат свободно да бъдат предоставяни и поемани по гражданското право, следва ли национален граждански съд да прилага членове 3, буква е), 5 и 85—86 и/или 90 от Договора за създаване на Европейската икономическа общност, дори когато страната по производството, която има интерес от прилагането на тези разпоредби, не се е позовала на тях?
2) Ако на първия въпрос по принцип следва да се отговори утвърдително, отнася ли се този отговор и в случай, че по този начин съдът би трябвало да се отклони от пасивната роля, която обикновено трябва да спазва, тъй като би трябвало (а) да излезе извън рамките на правния спор или (б) да се позове на факти и обстоятелства, различни от тези, на които страната, имаща интерес от прилагането на тези разпоредби, се позовава, за да обоснове иска си, или да направи и двете?
3) Ако и на втория въпрос следва да се отговори утвърдително, могат ли разпоредбите на Договора, посочени в първия въпрос, да бъдат позовавани пред национален касационен съд за първи път, ако (а) приложимото процесуално право предвижда, че нови основания могат да бъдат изтъквани при обжалване в касация само ако са изцяло правни по характер, тоест не изискват разследване на факти и са релевантни във всички случаи, и (б) такова позоваване също изисква разследване на факти?
4) Като се имат предвид целите на Закона за пенсиите, изложени по-горе, следва ли професионална пенсионна схема, която съгласно и в съответствие със закона прави членството задължително за всички или за една или повече определени групи лица, принадлежащи към дадена професия, и която води до правните последици, изложени по-горе, да се счита за предприятие по смисъла на членове 85, 86 или 90 от Договора?
5) Ако да, представлява ли фактът на задължителното членство в професионалната пенсионна схема за физиотерапевти, посочена в 3.1(B), мярка, приета от държава членка, която обезсилва полезния ефект на правилата за конкуренция, приложими към предприятията, или това е така само при определени условия и ако да, при кои?
6) Ако на последния въпрос следва да се отговори отрицателно, могат ли други обстоятелства да направят задължителното членство несъвместимо с член 90 от Договора и ако да, кои?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1995 г.

1) Какви критерии следва да приеме националният съд, за да реши дали посочените по-горе разлики в третирането на мъже и жени са допустими съгласно член 7, параграф 1, буква а) от Директива 79/7/ЕИО
2) При обстоятелствата по настоящото дело, изпълнени ли са съответните критерии по отношение на: (a) разликата в размера на изплащаната инвалидна пенсия на мъже и жени на възраст между 60 и 65 години; и (b) разликата в определящите дати за право на инвалидна добавка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1995 г.

1. Пречат ли член 30 от Договора за ЕИО и член 14 от Директива 79/112/ЕИО на Съвета във връзка с разпоредбите на членове 128 и 129а от Договора за ЕИО, изменен с Договора за Европейския съюз, на държавите членки, по отношение на използването на език, лесно разбираем за потребителите, да изискват използването на езика, който е най-широко разпространен в района, в който продуктът се предлага за продажба, ако едновременно с това не се изключва използването на друг език
2. За да се определи дали информацията на етикета отговаря на изискването по член 14 от Директива 79/112/ЕИО за използване на „лесно разбираем език“, трябва ли да се вземат предвид изключително всички данни, предоставени върху външната опаковка, взети заедно, или може да се вземат предвид и обстоятелства, от които е разумно да се заключи, че потребителите могат да се считат за запознати с продукта, например в случай на широко разпространение на продукта или мащабни рекламни кампании
3. Могат ли „другите мерки... предприети, за да се гарантира, че купувачът е информиран“, предвидени в член 14 от посочената директива, да се тълкуват така, че те могат и трябва да се отнасят единствено до разбираемостта на данните на етикета на конкретен екземпляр от продукта, или могат също така да се отнасят до цялостния специфичен контекст, в който продуктът се предлага за продажба, при условие че информацията, изисквана по членове 3 и 4, параграф 2 от Директива 79/112/ЕИО, е предоставена изцяло по начин, лесно разбираем за потребителя?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1995 г.

1. Като се има предвид третият параграф от преамбюла на Регламент (ЕИО) № 857/84 на Съвета и член 40, параграф 3 от Договора за създаване на Европейската икономическа общност, следва ли първата алинея на член 3, параграф 1 от посочения Регламент (ЕИО) № 857/84 да се тълкува в правото на Общността като налагаща на държавите членки при разпределението на референтните количества задължение да предоставят специално референтно количество на производителите, които са приели планове за развитие на производството на мляко по Директива 72/159/ЕИО на Съвета и са инвестирали значителни суми заеми в изпълнение на такива планове?
2. Алтернативно, като се има предвид основните принципи на правото на Общността, по-специално принципите на зачитане на оправданите правни очаквания, недискриминация, пропорционалност, правна сигурност и зачитане на основните права, следва ли дискрецията, предоставена на компетентния орган в Ирландия с първата алинея на член 3, параграф 1 от посочения Регламент (ЕИО) № 857/84, да се тълкува като задължение да се предостави специално референтно количество на жалбоподателите, като се има предвид, че техните планове за развитие на производството на мляко са били одобрени от компетентния орган в Ирландия?
3. Ако отговорите на въпроси 1 и 2 са отрицателни, невалиден ли е Регламент (ЕИО) № 857/84 на Съвета на основание, че противоречи на правото на Общността, по-специално на един или повече от следните принципи:
(а) Пропорционалност;
(б) Оправдани правни очаквания;
(в) Недискриминация, установена в член 40, параграф 3 от Договора за създаване на Европейската икономическа общност;
(г) Правна сигурност; и
(д) Зачитане на основните права,
доколкото не изисква от държавите членки при разпределението на референтните количества да вземат предвид специалното положение на производителите, които са приели планове за развитие на производството на мляко по Директива 72/157/ЕИО на Съвета?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1995 г.

Забраняват ли член 1, буква е), първа алинея, член 2, параграф 1, член 3, параграф 1, член 19, параграф 1, буква а) и параграф 2, и член 20 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 относно прилагането на схемите за социална сигурност към наети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се придвижват в рамките на Общността, държавите членки да обвързват включването в система за социално осигуряване на родните деца на граничен работник, осигурен в друга държава членка, от нивото на доходите на нейния съпруг, в допълнение към условията, свързани с личното положение на самите деца?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1995 г.

1) Могат ли националните закони относно посредничеството при наемане на работа и временната заетост, които се отнасят до въпроси на обществения ред, тъй като тяхната цел е да защитят интересите на работниците и на националната икономика, да се считат за случаи на упражняване на официална власт по смисъла на съвместните разпоредби на членове 66 и 55 от Договора за ЕИО?
2) Могат ли правилата на Общността, на които се позовават жалбоподателите, при липса на конкретни разпоредби за прилагане в тази област, да се считат за пряко приложими (поставяйки под въпрос целите на обществения ред на действащите в момента италиански закони, уреждащи посредничеството при наемане на работа и временната заетост) и позволяват ли те на всяко лице, подчинено на публичното или частното право, да упражнява, без специален надзор или разрешение, всякаква дейност като посредник между търсенето и предлагането на пазара на труда и/или като доставчик на временна работна сила за трети лица, в случай че държава членка не е в състояние чрез собствената си административна система напълно да удовлетвори търсенето на услуги на пазара на труда?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1995 г.

1) Следва ли правилото за фиктивно пребиваване, съдържащо се в член 73 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета, да се тълкува в смисъл, че лицата, имащи право на семейни помощи, чиито деца пребивават в друга държава-членка на Европейската общност, трябва за целите на § 11a от Закона за семейните помощи (Bundeskindergeldgesetz) и посочените в него данъчни разпоредби да се третират така, сякаш децата им пребивават на територията, обхваната от Bundeskindergeldgesetz?
2) а) Следва ли правилото за фиктивно пребиваване, съдържащо се в член 73 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета, да се тълкува в смисъл, че лицата, имащи право на семейни помощи, чиито съпрузи пребивават в друга държава-членка на Европейската общност, трябва за целите на § 11a от Bundeskindergeldgesetz и посочените в него данъчни разпоредби да се третират така, сякаш съпрузите им пребивават на територията, обхваната от Bundeskindergeldgesetz?
2) б) Ако отговорът на въпрос 2 а) е положителен, следва ли жалбоподателят да се третира така, сякаш ставката на подоходния данък е изчислена съгласно § 32a, параграф 5 от Закона за подоходния данък (Einkommensteuergesetz)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1995 г.

Съществува ли техническа разлика между определението за оператори от категория C, съдържащо се в член 2, буква в) от Регламент (ЕИО) № 1442/93 на Комисията, и определението, съдържащо се в член 19, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕИО) № 404/93, което определя операторите от категория C като такива, които са започнали да търгуват с банани, различни от банани от Общността и/или традиционни банани от АКТБ, от 1992 г. насам, и ако има такава разлика, в какво се състои тя?
Може ли да се считат за оператори по смисъла на член 2, буква в) от Регламент (ЕИО) № 1442/93 и/или член 19, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕИО) № 404/93 онези кандидати, които:
- подават заявление за регистрация съгласно член 2, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1443/93 с цел прехвърляне на лицензии на други оператори от категория C;
- подават заявление, както е посочено по-горе, с цел да позволят на оператори от категории A и B или на трети лица да използват тези лицензии;
- подават заявление, както е посочено по-горе, без вече да са развили търговска дейност, насочена към търгуване — за първи път — с бананите, посочени в член 2, буква в) от Регламент (ЕИО) № 1442/93?
Какви изисквания, ако има такива, трябва да бъдат наложени на търговската дейност, за да се счита, че кандидатът е започнал да търгува с банани?
Могат ли икономически оператори, които са започнали дейност преди 1992 г. с оглед вноса на бананите, посочени в член 2, буква в) от Регламент (ЕИО) № 1442/93, и които са внесли тези банани през 1992 г. или по-късно, да бъдат регистрирани като оператори от категория C?
Приложим ли е член 3, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1442/93 към член 2, буква в) от Регламент (ЕИО) № 1442/93?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1995 г.

1. Водещият германски производител на моторни превозни средства забранява на германските оторизирани дилъри в своята селективна и обвързваща дистрибуторска система да посредничат при лизингови договори с лизингови предприятия (различни от собствената лизингова компания на производителя) или да им продават нови моторни превозни средства, ако превозните средства са предназначени за изпълнение на лизингови договори, посредничеството по които е осъществено от оторизираните дилъри. Явява ли се такава забрана и спазването ѝ от германските оторизирани дилъри вероятна да засегне търговията между държавите членки по смисъла на член 85, параграф 1 от Договора за ЕИО, или следва ли да се презюмира такава вероятност?
2. Попада ли поведението, описано в първи въпрос, в обхвата на член 85, параграф 1 от Договора за ЕИО, ако е вероятно да засегне търговията между държавите членки?
3. Ако отговорът на втори въпрос е положителен, изключва ли поведението, описано в първи въпрос, прилагането на член 85, параграф 1 от Договора за ЕИО по силата на Регламент (ЕИО) № 123/85?
4. Изключват ли горепосочените разпоредби на правото на Европейската общност възможността националният картелен орган да приеме решение, с което се забранява поведение от вида, описан в първи въпрос?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form