Съд

1. а) Следва ли членове 59 и 60 от Договора за ЕО да се тълкуват в смисъл, че разпоредба като член 9, параграф 4 от ZFW във връзка с член 1 от правилата за здравно обслужване в чужбина по схемата за здравно осигуряване е несъвместима с тези разпоредби на Договора, когато националните правила предвиждат, че осигуреното по здравноосигурителния фонд лице се нуждае от предварително разрешение от здравноосигурителния фонд, за да потърси правото си на обезщетения от лице или заведение извън Нидерландия
б) Какъв е отговорът на въпрос 1, буква а), когато разрешението, посочено в него, е отказано или не се прилага, тъй като съответното лечение в другата държава членка не се счита за „нормално в професионалните среди“ и следователно не се счита за обезщетение по смисъла на член 8 от законодателството за здравноосигурителните фондове (ZFW)
Има ли значение в това отношение дали се вземат предвид само възгледите на нидерландските професионални среди и дали се прилагат национални или международни научни критерии и ако да, в какво отношение
Също така има ли значение дали съответното лечение се възстановява по системата за социално осигуряване, предвидена в законодателството на тази друга държава членка
в) Какъв е отговорът на въпрос 1, буква а), когато лечението в чужбина се счита за нормално и следователно за обезщетение, но необходимото разрешение е отказано на основание, че своевременно и адекватно лечение може да бъде получено от договорен доставчик на здравни услуги в Нидерландия и следователно лечението в чужбина не е необходимо за здравното обслужване на съответното лице
2. Ако изискването за получаване на разрешение представлява пречка за свободното предоставяне на услуги, закрепено в членове 59 и 60 от Договора за ЕО, достатъчни ли са изтъкнатите от ответниците съображения от императивен обществен интерес (между другото, в посоченото по-горе писмо от 14 юли 1998 г.), за да се приеме, че тази пречка е оправдана?