Съд
Дела, гледани от Съда
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2024 г.
Какви са изискванията за наличие на „пряк и съществуващ интерес от изхода на делото“ по смисъла на член 40, втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, които да обосноват допустимостта на встъпване в съдебно производство?
Може ли лицето, което е акционер само в дружество–майка, но не и пряко в дъщерното дружество, да се счита за пряко засегнато от съдебно решение, отнасящо се до дъщерното дружество, за целите на допустимостта на встъпване в производството?
Допустимо ли е въвеждането на нови основания и аргументи за интерес от страна на кандидат за встъпване, които не са били изложени в първоинстанционното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2024 г.
Необходимо ли е лицето да докаже пряк и настоящ интерес, за да бъде допустимо неговото встъпване в производството, и какъв трябва да бъде този интерес?
Може ли правото на ефективна съдебна защита да бъде упражнено, ако не са спазени процесуалните изисквания, предвидени в релевантните правни норми?
Допустимо ли е обжалване, основано на неуточнено твърдение за грешка при прилагане на правото, без конкретно посочване на същността на тази грешка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2024 г.
Какви са изискванията за пряк и съществуващ интерес от изхода на делото по смисъла на член 40, втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, и в какви случаи кандидатът за встъпване може да се счита за пряко засегнат от обжалвания акт?
Може ли акционер, който притежава косвен контрол върху страна по делото чрез междинно дружество, да се счита за лице с пряк интерес от изхода на делото и съответно да встъпи в производството?
Допустимо ли е във фазата на обжалване да се въвеждат нови аргументи, които не са били повдигнати на предходната съдебна инстанция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2024 г.
Необходимо ли е наличието на пряк и настоящ интерес за допустимостта на встъпване в съдебно производство, особено когато майката-дружество желае да оспори решение на Единния съвет за преструктуриране?
Може ли правото на ефективна съдебна защита и на ефективни правни средства за защита да бъде директно позовано в контекста на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 40, втора алинея от Статута на Съда?
Допустимо ли е обжалване, основано на неуточнено и недостатъчно конкретизирано твърдение за грешка при прилагане на правото съгласно приложимите разпоредби на ДФЕС, Статута на Съда и Процедурния правилник?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2024 г.
Какви са критериите за наличие на пряк и съществуващ интерес от изхода на делото, които позволяват на трето лице да встъпи в производството пред съдилищата на Европейския съюз?
Счита ли се, че икономическите последици за акционерите представляват пряко засягане на техните правни обстоятелства с оглед допустимостта на встъпване в съдебното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2024 г.
Компетентен ли е Съдът да продължи производството, след като националната юрисдикция е уведомила, че не желае да поддържа преюдициалното запитване?
Кой орган следва да се произнесе по въпроса за съдебните разноски в случай на заличаване на делото от регистъра на Съда?
Подлежат ли на възстановяване разходите, направени за представяне на становища пред Съда от лица, които не са страни по главното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2024 г.
При какви условия делото се заличава от регистъра на Съда при оттегляне на преюдициалното запитване от запитващата юрисдикция?
Коя юрисдикция следва да се произнесе относно съдебните разноски при прекратяване на производството поради оттегляне на преюдициалното запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2024 г.
1) Трябва ли принципът за добро финансово управление да се тълкува в смисъл, че във връзка с принципа на равностойност не допуска юридическо лице, което управлява предприятие със стопанска цел и е бенефициер на безвъзмездни средства от ЕФРР, да получи лихви за забава (наказателни лихви) от публичен орган на държава членка за забавено плащане на допустими разходи за период, през който е бил в сила административен акт, който е изключвал тяхното възстановяване и който впоследствие е бил отменен със съдебно решение?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос, релевантна ли е вината на бенефициера на финансирането, установено с това решение, за определянето на размера на лихвите за забава, като се има предвид, че същият публичен орган, натоварен с управлението на европейските средства, в крайна сметка е обявил всички разходи за допустими след постановяването на това решение?
3) При тълкуването на принципа на равностойност по отношение на момента, в който на бенефициера на безвъзмездно финансиране от ЕФРР се изплащат лихвите за забава, съществува ли норма от националното право, която да предвижда, че в случай на установяване на нередност, единствената последица е отказ от предоставяне на съответната финансова помощ или, в зависимост от случая, нейното отнемане (възстановяване на недължимите суми) на нивото, на което са били отпуснати, без лихва, въпреки че бенефициерът на тези суми се е възползвал от финансовата облага до момента на връщането им, и само ако това връщане не се извърши в рамките на предвидения законов срок, а именно 30 дни от уведомяването за кредитния инструмент, разпоредбите на член 42, параграфи 1 и 2 от [OUG № 66/2011] позволява получаването на лихви след изтичането на гореспоменатия срок?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2024 г.
1. Трябва ли член 17 от [Директива 2015/2302] да се тълкува в смисъл, че плащанията, които пътуващият направи в полза на организатора преди началото на пътуването, са обезпечени само ако пътуването остане неосъществено в резултат на несъстоятелността, или са защитени и плащанията, които са направени в полза на организатора преди откриването на производството по несъстоятелност, ако пътуващият прекрати пътуването поради извънредни обстоятелства по смисъла на член 12 от Директива 2015/2302 преди настъпването на несъстоятелността?
2. Трябва ли член 17 от [Директива 2015/2302] да се тълкува в смисъл, че плащанията, които пътуващият направи в полза на организатора преди началото на пътуването, са защитени, ако пътуващият прекрати пътуването поради извънредни обстоятелства по смисъла на член 12 от Директива 2015/2302 още преди настъпването на несъстоятелността, но несъстоятелността настъпи в периода на резервираното пътуване?
3. Трябва ли член 17 от [Директива 2015/2302] да се тълкува в смисъл, че плащанията, които пътуващият направи в полза на организатора преди началото на пътуването, са защитени, ако пътуващият прекрати пътуването поради извънредни обстоятелства по смисъла на член 12 от Директива 2015/2302 още преди настъпването на несъстоятелността, а несъстоятелността на организатора настъпи поради същите извънредни обстоятелства?
4. Трябва ли член 17, параграф 1 от [Директива 2015/2302] да се тълкува в смисъл, че предвиденото в нея обезпечение важи и за възстановяването на всички суми, които вече са платени от пътуващите или от тяхно име, когато пътуващият прекрати договора за пакетно туристическо пътуване поради непредотвратими и извънредни обстоятелства по смисъла на член 12, параграф [2] от тази директива, a организаторът, след прекратяване на договора за пакетно туристическо пътуване на това основание, но преди фактическото възстановяване на тези суми на пътуващия, е обявен в несъстоятелност, поради което пътуващият понася финансова загуба и следователно носи икономически риск при несъстоятелност на организатора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Допускат ли:
– член 18 ДФЕС, доколкото в обхвата на приложение на Договорите забранява всякаква дискриминация на основание гражданство,
– членове 28 и 30 ДФЕС, доколкото предвиждат премахване на митата върху вноса и мерките с равностоен ефект,
– член 110 ДФЕС, доколкото забранява данъчно облагане на вноса, което надвишава наложеното пряко или косвено върху подобните местни стоки,
– член 34 ДФЕС, доколкото забранява приемането на мерки с ефект, равностоен на количествени ограничения върху вноса,
– членове 107 и 108 ДФЕС, доколкото забраняват прилагането на мярка за държавна помощ, за която Комисията не е била уведомена и която е несъвместима с вътрешния пазар,
– Директива [2009/28], доколкото има за цел да насърчава търговията със зелена електроенергия в рамките на Общността, като насърчава и развитието на производствения капацитет на отделните държави членки,
национален закон като посочения [в преюдициалното запитване], с който на вносителите на зелена електроенергия се налага парично задължение, каквото не се прилага за местните производители на същия продукт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.