Съд
Дела, гледани от Съда
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2006 г.
В кои случаи ответникът следва да бъде осъден да понесе съдебните разноски при оттегляне на жалбата от страна на ищеца?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2006 г.
Последиците от оттегляне на интервенция от държава членка в съдебно производство пред Съда на Европейския съюз.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2006 г.
Как следва да се тълкуват думите „без да се засягат съществените интереси на производителите в Общността на подобни стоки“ в член 133, буква е) [от Митническия кодекс]
Може ли да се вземе предвид само пазарът на крайния продукт или трябва да се изследва и икономическата ситуация по отношение на суровините за преработка под митнически контрол?
По отношение на оценката на „преработвателните дейности, които трябва да бъдат създадени или поддържани“ по член 502, параграф 3 [от изпълнителния регламент], съществува ли конкретен минимален брой работни места, които трябва да бъдат създадени чрез дейностите
Какви други критерии се прилагат при тълкуването на посочения текст от регламента?
С оглед на отговорите на въпроси 1 и 2, може ли Съдът на Европейските общности да провери валидността на заключение на Комитета в производство по преюдициално запитване?
Ако да, валидно ли е заключението в настоящия случай както по отношение на мотивите, така и на икономическите аргументи, изложени в него?
Ако Съдът на Европейските общности не може да провери валидността на заключението, какво тълкуване следва да се даде на думите „заключението на Комитета се взема предвид от митническите органи“ в член 504, параграф 4 [от изпълнителния регламент], ако — на първа инстанция — митническите органи и/или — при обжалване — националните съдилища считат, че заключението на Комитета не може да обоснове отказа на заявлението за преработка под митнически контрол?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2006 г.
Допустимо ли е пряко възлагане на договор за доставка на гориво за отоплителни уреди в сгради, собственост или под компетентността на общината, и свързаните с това дейности по експлоатация, надзор и поддръжка (като основната стойност е в доставката), на акционерно дружество, чийто капитал понастоящем е изцяло притежаван от друго акционерно дружество, в което възлагащата община е основният акционер (с 99,98% от акциите), или на дружество (AGESP), в което прякото участие не е на публичния орган, а на друго дружество (AGESP Holding), 99,98% от чийто капитал понастоящем е притежаван от публичната администрация, съвместимо с Директива 93/36?
Трябва ли изискването предприятието, на което е възложен договорът за доставка пряко, да осъществява съществената част от дейността си с контролиращия орган, да се преценява чрез прилагане на член 13 от Директива 93/38 и може ли да се приеме, че това изискване е изпълнено, когато предприятието реализира по-голямата част от оборота си с контролиращия публичен орган или, алтернативно, на територията на този орган?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2006 г.
Следва ли член 9 от Директива 98/5 ... да се тълкува в смисъл, че не допуска обжалване, предвидено в Закона от 10 август 1991 г., изменен със Закона от 13 ноември 2002 г.
По-конкретно, представляват ли органи като Conseil disciplinaire et administratif и Conseil disciplinaire et administratif d’appel „правна защита пред съд или трибунал съгласно разпоредбите на националното право“ по смисъла на член 9 от Директива 98/5 и следва ли [този член] да се тълкува в смисъл, че не допуска правна защита, която изисква препращане към един или повече такива органи, преди да стане възможно препращане по правен въпрос към „съд или трибунал“ по смисъла на [този член]
Разполагат ли компетентните органи на държава членка с правомощия да обвържат правото на адвокат от [друга] държава членка да упражнява на постоянна основа професията адвокат под професионалното си звание от държавата по произход в областите на дейност, посочени в член 5 от Директива 98/5, с изискване за владеене на езиците на [първата] държава членка
По-специално, могат ли компетентните органи да обвържат правото да се упражнява професията с условието адвокатът да се яви на устен изпит по всички (или повече от един) от трите основни езика на приемащата държава членка с цел да се провери дали адвокатът владее трите езика и ако да, какви процесуални гаранции, ако има такива, се изискват?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2006 г.
Допустимо ли е да се приеме, че използването на по-ранната търговска марка от трето лице е извършено със съгласието на нейния притежател, без да е представено изрично доказателство за такова съгласие?
Отговаря ли установеното използване на по-ранната търговска марка на изискването за „реално използване“ по смисъла на член 43, параграф 2 от Регламент № 40/94, като се вземат предвид обемът, честотата и териториалният обхват на използването?
Съществува ли сходство между стоките „билкови и витаминни напитки“ и „концентрирани плодови сокове“ по смисъла на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2006 г.
Налагане на изискване за владеене на езици като условие за регистрация на адвокати, упражняващи професията под професионалното си звание от държавата по произход
Забрана адвокатите, упражняващи професията под професионалното си звание от държавата по произход, да бъдат упълномощени лица за получаване на съобщения (домицилятор)
Изискване за ежегодно представяне на удостоверение от държавата по произход
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2006 г.
Следва ли член 21, параграф 3 от Шеста директива 77/388/ЕИО да се тълкува в смисъл, че позволява на държава членка да приеме законодателство, като разглежданото в главното производство, което предвижда, че данъчно задължено лице, на което е доставена стока или услуга и което е знаело или е имало основателни причини да подозира, че част или цялата дължима по тази доставка или по предходна или последваща доставка данък върху добавената стойност няма да бъде платен, може да бъде подведено под солидарна отговорност с лицето, което е длъжник, за плащането на този данък?
Следва ли член 22, параграф 8 от Шеста директива 77/388/ЕИО да се тълкува в смисъл, че позволява на държава членка да приеме законодателство, като разглежданото в главното производство, което предвижда, че данъчно задължено лице, на което е доставена стока или услуга и което е знаело или е имало основателни причини да подозира, че част или цялата дължима по тази доставка или по предходна или последваща доставка данък върху добавената стойност няма да бъде платен, може да бъде подведено под солидарна отговорност с лицето, което е длъжник, за плащането на този данък и/или законодателство, което предвижда, че данъчно задължено лице може да бъде задължено да предостави обезпечение за плащането на данъка върху добавената стойност, който е или може да стане дължим от данъчно задълженото лице, на което то доставя тези стоки или услуги или от което те са му доставени?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2006 г.
Съвместими ли са въведените от Италианската република ретроактивни такси за вписване в търговския регистър с изискванията на член 10 и член 12, параграф 1, буква е) от Директива 69/335/ЕИО?
Съвместимо ли е националното законодателство, което предвижда по-неблагоприятни условия за възстановяване на данък, признат за несъвместим с правото на Европейския съюз, с принципите на правото на Съюза относно възстановяването на недължимо платени суми?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2006 г.
Съвместима ли е с правото на Европейския съюз ретроактивната годишна фиксирана такса за вписване на актове, различни от учредителния акт, в търговския регистър?
Съвместими ли са с принципите на правото на Европейския съюз правилата за изчисляване на лихвите при възстановяване на неправомерно събрани такси за вписване на дружества?
Съвместими ли са с принципите на правото на Европейския съюз условията за възстановяване на таксата за вписване на учредителния акт на дружествата, предвидени в италианското законодателство и административна практика?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.