всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Съд

Дела, гледани от Съда

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2006 г.

1) Дали задължението, наложено на държавите членки да предприемат всички подходящи мерки, общи или специални, за да осигурят изпълнението на задълженията, произтичащи от Договора за създаване на Европейската общност или от действията на институциите на Общността (член 10 ЕО), и принципът на върховенство на правото на Общността над националното право сами по себе си и без необходимост от специални разпоредби на националното право, предоставят на националните съдилища правомощието да не прилагат всички разпоредби на националното право, които са в противоречие с правото на Общността, независимо от мястото на тези разпоредби в йерархията на нормите (правилници, закони и дори Конституция)?
2) a) Когато испанските административни и съдебни органи са длъжни да се произнесат относно правото на работник, чийто работодател е обявен в несъстоятелност, да получи от [Fogasa] обезщетението, дължимо му вследствие на прекратяване на трудов договор, което съгласно националното законодателство е гарантирано в случай на несъстоятелност, прилагат ли те правото на Общността, въпреки че членове 1 и 3 от Директива 80/987 не предвиждат изрично обезщетение при прекратяване на договора?
б) Ако да, при прилагането на Директива 80/987 и разпоредбите на националното право, транспониращи нейното съдържание, обвързани ли са испанските административни и съдебни органи от принципа на равенство пред закона и забраната за дискриминация, произтичащи от правото на Общността, както са тълкувани от Съда ..., независимо че това тълкуване не съвпада с тълкуването в съдебната практика на испанския Конституционен съд на еквивалентното основно право, закрепено в испанската Конституция?
в) Ако да, налага ли основното право на равенство пред закона, произтичащо от правото на Общността, задължение да се третират еднакво случаите, в които правото на работник да получи обезщетение при прекратяване на договора е установено с съдебно решение, и случаите, в които това право произтича от споразумение между работника и работодателя, сключено под надзора и с одобрението на съд?
3) a) Когато преди влизането в сила на Директива 2002/74 държава членка вече е предоставила на работниците законово право на защита от гаранционна институция в случай на несъстоятелност на работодателя по отношение на обезщетение при прекратяване на договора, може ли да се приеме, че държавата членка прилага правото на Общността от датата на влизане в сила на тази директива на 8 октомври 2002 г., въпреки че срокът за транспониране на директивата не е изтекъл, когато се урежда плащането от гаранционната институция на такова обезщетение при прекратяване на договора в случай, че работодателят е обявен в несъстоятелност след 8 октомври 2002 г.?
б) Ако да, при прилагането на Директива [2002/74] и разпоредбите на националното право, транспониращи нейното съдържание, обвързани ли са испанските административни и съдебни органи от принципа на равенство пред закона и забраната за дискриминация, произтичащи от правото на Общността, както са тълкувани от Съда ..., независимо че това тълкуване не съвпада с тълкуването в съдебната практика на испанския Конституционен съд на еквивалентното основно право, закрепено в испанската Конституция?
в) Ако да, налага ли основното право на равенство пред закона, произтичащо от правото на Общността, задължение да се третират еднакво случаите, в които правото на работник да получи обезщетение при прекратяване на договора е установено с съдебно решение, и случаите, в които това право произтича от споразумение между работника и работодателя, сключено под надзора и с одобрението на съд?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2006 г.

1) Предвид обстоятелствата, описани в изложението на безспорните факти между страните, следва ли изразът „икономическа дейност“ да се тълкува за целите на член 4, параграфи 1 и 2 от Шеста директива в смисъл, че включва предоставянето от Secretary of State for Trade and Industry (държавния секретар за търговията и промишлеността, наричан по-нататък „държавния секретар“) на лицензии за мобилни далекосъобщения от трето поколение чрез провеждане на търг с предмет правото да се използват далекосъобщителни съоръжения в определени части на електромагнитния спектър (наричано по-нататък „[съответната] дейност“) и кои са относимите съображения, за да се отговори на този въпрос?
2) Предвид обстоятелствата, описани в изложението на безспорните факти между страните, кои са относимите съображения, за да се отговори на въпроса дали при извършването на [съответната] дейност държавният секретар е действал като „орган на власт“ по смисъла на член 4, параграф 5 от Шеста директива?
3) Предвид обстоятелствата, описани в изложението на безспорните факти между страните, може ли да се счита, че i) [съответната] дейност частично съставлява „икономическа дейност“ и/или ii) че тя отчасти се извършва от публичноправен субект, действащ в качеството си на орган на власт по такъв начин, че по силата на Шеста директива тази дейност частично се облага с ДДС?
4) Каква трябва да е степента на вероятност да възникне значително нарушаване на конкуренцията по смисъла на член 4, параграф 5, втора алинея от Шеста директива и каква трябва да бъде отдалечеността във времето на това нарушаване спрямо момента на извършване на дейност като [съответната], за да може във връзка с нея извършващото я лице да се разглежда като данъчнозадължено по силата на горепосочената разпоредба
В каква степен принципът на данъчен неутралитет евентуално би могъл да повлияе върху отговора на този въпрос?
5) Дали терминът „далекосъобщения“, посочен в приложение Г към Шеста директива (към което препраща член 4, параграф 5, трета алинея от [тази] директива), се отнася до предоставянето от държавния секретар на лицензии за мобилни далекосъобщения от трето поколение чрез провеждане на търг с предмет правото да се използват далекосъобщителни съоръжения в определени части на електромагнитния спектър, предвид обстоятелствата, описани в изложението на безспорните факти между страните?
6) Ако i) държава-членка реши да приложи член 4, параграфи 1 и 5 от Шеста директива, като приеме закон, който дава право на публичноправен орган (какъвто в случая е Министерството на финансите на Обединеното кралство) да приеме инструкции, в които се посочва кои са извършваните от публичноправни органи доставки на стоки и услуги, които следва да се приравнят на облагаеми сделки, и ii) този орган приема или има намерение да приеме по силата на това оправомощаване инструкции, предвиждащи, че някои сделки се облагат с ДДС, дали изведеният в точка 8 от Решение от 13 ноември 1990 г. по дело Marleasing/Comercial Internacional de Alimentación (C‑106/89, Recueil, стр. I‑4135) принцип е относим за целите на тълкуване на същия национален закон и на същите инструкции (и евентуално в какво отношение)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2006 г.

Следва ли член 1 от Директива 1999/70/ЕО и клаузи 1, буква б) и 5 от рамковото споразумение да се тълкуват в смисъл, че не допускат национални разпоредби (в сила преди транспонирането на директивата), които правят разлика между трудови договори, сключени с публични органи, и договори с работодатели от частния сектор, като изключват първите от защитата, предоставяна чрез установяване на трудово правоотношение за неопределено време в случай на нарушение на задължителните правила относно последователни срочни трудови договори?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2006 г.

1) Следва ли член 4, параграф 5, трета алинея във връзка с приложение Г, точка 1 от Шеста директива 77/388/ЕО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (наричана по-нататък „Шеста директива“) да се тълкува в смисъл, че възлагането от държава-членка на права за използване на честоти за системи за мобилна телефония по стандартите UMTS/IMT-2000, GSM/DCS-1800 и TETRA (наричани по-нататък „права за използване на честоти за системи за мобилна телефония“) срещу такса за използване на честотите представлява дейност в областта на далекосъобщенията?
2) Следва ли член 4, параграф 5, трета алинея от Шеста директива да се тълкува в смисъл, че държавата-членка, чието национално право не предвижда споменатия в член 4 параграф 5, трета алинея от Шеста директива критерий относно „незначителния“ размер на дейността (правило de minimis) като условие за качеството данъчнозадължено лице, трябва във всеки случай да се разглежда като данъчнозадължено лице за всички дейности в областта на далекосъобщенията, независимо от това дали те са значителни или не?
3) Следва ли член 4, параграф 5, трета алинея от Шеста директива да се тълкува в смисъл, че възлагането от държава-членка на права за използване на честоти за системите за мобилна телефония срещу такси за използване в общ размер от съответно 831 595 241,10 EUR (UMTS/IMT-2000), 98 108 326 EUR (GSM/DCS-1800) и 4 832 743,47 EUR (TETRA) трябва да се разглежда като дейност със значителен размер, така че във връзка с нея държавата-членка има качеството на данъчнозадължено лице?
4) Следва ли член 4, параграф 5, втора алинея от Шеста директива да се тълкува в смисъл, че би се стигнало до значително нарушаване на конкуренцията, ако при възлагането на права за използване на честотите за системите за мобилна телефония срещу такси в общ размер от съответно 831 595 241,10 EUR (UMTS/IMT-2000), 98 108 326 EUR (GSM/DCS-1800) и 4 832 743,47 EUR (TETRA) държава-членка не облага таксите с данък върху оборота, докато частните лица, които предлагат такива честоти, трябва да облагат тази дейност с данък върху оборота?
5) Следва ли член 4, параграф 5, първа алинея от Шеста директива да се тълкува в смисъл, че дейност, посредством която държава-членка, възлагаща на операторите на мобилна телефония права за използване на честотите за системи за мобилна телефония по такъв начин, че най-напред определя максималната оферта за размера на възнаграждението за използване на честотите, като впоследствие отдава честотите на предложилия най-висока сума, не се извършва от държавата, действаща като орган на власт, така че държавата-членка се счита за данъчнозадължено лице за тази дейност, независимо от правната квалификация на действието по отдаване в рамките на националното право на държавата-членка?
6) Следва ли член 4, параграф 2 от Шеста директива да се тълкува в смисъл, че възлагането от държава-членка на права за използване на честотите за системите за мобилна телефония, описано в петия въпрос, трябва да се счита за икономическа дейност, така че държавата-членка да се разглежда като данъчнозадължено лице за тази дейност?
7) Следва ли Шеста директива да се тълкува в смисъл, че таксите за възлагане на права за използване на честоти за системите за мобилна телефония представляват брутни (в които вече е включен данък добавена стойност) или нетни суми (към които може да се прибави и данък добавена стойност)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2006 г.

Следва ли Регламент (ЕО) № 1019/2002, и по-специално първата алинея на член 2 от него, да се тълкува в смисъл, че зехтините и маслиновите масла могат да бъдат представяни на крайния потребител само в опаковки, които отговарят на изискванията, предвидени в тази разпоредба?
Следва ли първата алинея на член 2 от Регламент № 1019/2002 да се тълкува в смисъл, че забранява метод на търговия, като този, използван от жалбоподателя в главното производство, който не отговаря на условията, предвидени в тази разпоредба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2006 г.

Прилага ли се Директива 92/51/ЕИО към дейността на директор на доброволни продажби на движими вещи на публичен търг, която е уредена в членове L. 321-1 до L. 321-3, L. 321-8 и L. 321-9 от Търговския кодекс?
Ако да, може ли приемащата държава членка да се възползва от дерогацията, предвидена в първото тире на четвъртата алинея на член 4, параграф 1, буква б) от Директива 92/51/ЕИО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2006 г.

Неспазване на член 56 ЕО поради национални разпоредби, които позволяват на публичноправно образувание с миноритарно участие в приватизирано дружество да запази правомощието да назначава абсолютно мнозинство от членовете на управителния съвет.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2006 г.

Следва ли член 3, параграф 3 от Директива 89/104 да се тълкува в смисъл, че за да придобие отличителен характер (в настоящия случай чрез марка на Бенелюкс) в резултат на използване, както е предвидено в тази разпоредба, е необходимо знакът да бъде възприеман като марка, преди датата на заявката, от съответната общественост на цялата територия на Бенелюкс и следователно в Белгия, Нидерландия и Люксембург?
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен:
Дали условието за регистрация, предвидено в член 3, параграф 3 от Директивата, е изпълнено, ако знакът, в резултат на използването му, се възприема като марка от съответната част от обществеността в съществена част от територията на Бенелюкс и може ли тази съществена част да бъде, например, само Нидерландия?
а) При преценка на отличителния характер, придобит чрез използване по смисъла на член 3, параграф 3 от Директивата, на знак – състоящ се от една или повече думи на официален език на територията на държава членка (или, както в случая, на територията на Бенелюкс) – необходимо ли е да се вземат предвид езиковите региони в тази територия?
б) За регистрация като марка, при условие че са изпълнени другите изисквания за регистрация, достатъчно ли е/необходимо ли е знакът да бъде възприеман като марка от съответната част от обществеността в съществена част от езиковия регион на държавата членка (или, както в случая, на територията на Бенелюкс), в който този език е официален?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2006 г.

Следва ли правото на Общността да се тълкува в смисъл, че фармацевтична лаборатория, задължена да плати вноска като тази по член 12 от Закон № 97-1164 от 19 декември 1997 г. относно финансирането на социалното осигуряване за 1998 г., има право, с цел да получи възстановяване на тази вноска, да се позове на факта, че търговците на едро не са задължени да плащат тази вноска, като на държавна помощ?
Ако отговорът на първия въпрос е положителен и тъй като успехът на иска за възстановяване може да зависи единствено от доказателствата, представени от ищеца, следва ли правото на Общността да се тълкува в смисъл, че национални правни норми, които правят възстановяването зависимо от доказване от страна на ищеца, че предимството, получено от търговците на едро, надвишава разходите, които те понасят във връзка с изпълнението на възложените им от националното законодателство задължения за обществена услуга, или че не са изпълнени условията, определени от Съда на Европейските общности в решение по дело Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg, представляват доказателствени правила, които правят практически невъзможно или прекомерно трудно получаването на възстановяване на задължителна вноска като тази по член 245-6-1 от Кодекса за социално осигуряване, която е била претендирана пред компетентния орган на основание, че освобождаването от вноската, на което се ползват тези търговци на едро, представлява държавна помощ, която не е била нотифицирана на Комисията на Европейските общности?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2006 г.

Приложима ли е Директива 75/129/ЕИО в случай на масово уволнение, произтичащо от окончателното прекратяване на дейността на предприятие или обект, решено единствено от работодателя, без да е налице предходно съдебно решение?
Може ли дерогацията по член 1, параграф 2, буква d) от Директива 75/129/ЕИО да обоснове неприложимостта на тази директива в такива случаи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form