Съд

1. Следва ли членове 59 и 60 от Договора за ЕИО да се тълкуват в смисъл, че те са нарушени, ако платец, установен в Германия, на платец, установен в друга държава – членка на Европейския съюз (в случая: в Нидерландия), който притежава гражданство на държава членка, може да бъде подведен под отговорност по член 50a, параграф 5, пето изречение от Einkommensteuergesetz (EStG) 1990 в редакцията, действаща през 1993 г., поради това че не е удържал данък при източника съгласно член 50a, параграф 4 от EStG, докато плащанията към платец, който е неограничено подлежащ на облагане с данък върху доходите в Германия (германец), не подлежат на удържане на данък при източника съгласно член 50a, параграф 4 от EStG и следователно не може да възникне отговорност на платеца за неудържане или недостатъчно удържане на данък при източника?
2. Различен ли е отговорът на въпрос 1, ако към момента на предоставяне на услугата платецът, установен в друга държава – членка на Европейския съюз, не е гражданин на държава членка?
3. Ако отговорът на въпрос 1 е отрицателен:
(а) Следва ли членове 59 и 60 от Договора за ЕИО да се тълкуват в смисъл, че разходите, направени от платец, установен в друга държава – членка на Европейския съюз и икономически свързани с неговата дейност в Германия, пораждаща плащанията, трябва да бъдат взети предвид при намаляване на данъка от платеца при удържане на данък при източника съгласно член 50a, параграф 4 от EStG, тъй като и германците подлежат на облагане с данък върху доходите само върху нетния доход, оставащ след приспадане на разходите?
(б) Достатъчно ли е за избягване на нарушение на членове 59 и 60 от Договора за ЕИО, ако при удържане на данък при източника съгласно член 50a, параграф 4 от EStG се вземат предвид само разходите, икономически свързани с дейността в Германия, пораждаща вземането за плащане и които платецът, установен в друга държава – членка на Европейския съюз, е съобщил на платеца, а всички други разходи могат да бъдат взети предвид в последваща процедура по възстановяване?
(в) Следва ли членове 59 и 60 от Договора за ЕИО да се тълкуват в смисъл, че те са нарушени, ако данъчното освобождаване, на което платецът, установен в Нидерландия, има право в Германия съгласно Конвенцията между Федерална република Германия и Кралство Нидерландия, първоначално не се взема предвид при удържане на данък при източника съгласно член 50a, параграф 4 във връзка с член 50d, параграф 1 от EStG и се допуска само в последваща процедура по освобождаване или възстановяване, а платецът също така няма право да се позовава на данъчното освобождаване в производство по отговорност, докато необлагаемият доход на германците не подлежи на удържане на данък и следователно не възниква отговорност за неудържане или недостатъчно удържане на данък при източника?
(г) Различни ли са отговорите на въпроси 3(а)–(в), ако платецът, установен в друга държава – членка на Европейския съюз, не е гражданин на държава членка към момента на предоставяне на услугата?