Съд
Дела, гледани от Съда
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Трябва ли член 7, параграф 1 от Директива 93/13, както и принципите на ефективност, пропорционалност, правна сигурност и право на съд да се тълкуват в смисъл, че не допускат съдебна практика по тълкуването на националното право, съгласно която:
– давността за вземането на търговеца спрямо потребителя за връщане на даденото без основание в изпълнение на договор, който е обявен за нищожен вследствие на наличието на неравноправни клаузи в него, се прекъсва с изявлението на потребителя относно знанието му, че поради нищожността на договора е длъжен да върне престацията, която е получил от търговеца по нищожния договор,
– горното изявление на потребителя може да обоснове неотчитане на изтичането на давността за вземането на търговеца спрямо потребителя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2026 г.
Непредвиждане на участие или информиране на жертвата в производството по отмяна на осъдителна присъда, когато тя не се е конституирала като граждански ищец
Изключване на възможността националният съд да вземе предвид поведението на обвиняемия и косвени доказателства при преценката дали той доброволно се е поставил в невъзможност да узнае за съдебното производство
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Следва ли член 18, параграф 1 от Директива 2014/24 във връзка с член 42, параграфи 1 и 2 и член 49 от тази директива да се тълкува в смисъл, че принципите на прозрачност и на равно третиране, закрепени в посочения член 18, параграф 1, не допускат в рамките на обществена поръчка за доставка възлагащият орган да изключи офертата на оферент въз основа на технически спецификации, които към датата на публикуването на обявлението за поръчката не са били обективно обосновани в документацията за обществената поръчка по смисъла на член 2, параграф 1, точка 13 от посочената директива?
Следва ли член 42, параграфи 1 и 4 от Директива 2014/24 да се тълкува в смисъл, че възлагащият орган може да предвиди в техническите спецификации на обществена поръчка за доставка на хирургичен робот изисквания относно модулния и мобилния характер, теглото, заеманата площ, както и относно разположението на ръцете на хирургичния робот, предмет на поръчката, без тези изисквания да са придружени от думите „или еквивалентно(и)“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Необходимо ли е публичното разкриване да е извършено по начина, посочен в член 17 от Регламент [№ 596/2014], за да се счита, че дадена информация е била направена публично достояние в съответствие с член 7, параграф 1, буква а) от посочения регламент?
В случай, че публичното разкриване може да се осъществи и по друг начин, какви обстоятелства следва да се вземат предвид, за да се определи дали трябва да се счита, че дадена информация е била направена публично достояние по смисъла на член 7, параграф 1, буква а) [от този регламент]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Трябва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която налага забрана за организиране на хазартни игри в онлайн казина, и по-конкретно на игри на ротативки, както и на игри със залагания, каквито са вторичните лотарии, когато нейната цел е да насочи естествения хазартен инстинкт на населението към уредени и контролирани канали, както и да противодейства на развитието и разпространението на неразрешени хазартни игри на черните пазари, и то, първо, когато е налице значително търсене на онлайн ротативки от страна на играчите, второ, съответната държава членка разрешава в същото време подобни игри, включително лотарии, във физически обекти, трето, тази държава членка позволява предлагането на онлайн залагания върху резултатите от спортни състезания и конни надбягвания от лицензирани оператори, както и посредничеството на частни оператори при продажбата на продукти от държавни лотарии и други лицензирани лотарии, и четвърто, правната уредба на държавата членка, чийто оператор иска да предлага в частност услуги по вторични лотарии, притежава лиценз, преследва същите цели като тези на правната уредба на държавата членка, която налага обща забрана за предлагане на такива услуги?
Трябва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска в рамките на даден спор да се признаят правните последици от забрана на онлайн казино игри, когато след настъпването на фактите, които биха могли да породят тези последици, е прието решение тази забрана да се замени с режим на предварително разрешение и е въведен преходен период, през който предлагането на игри, които могат да бъдат в съответствие с бъдещата правна уредба, ще бъде прието при спазването на определени изисквания?
Трябва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска признаването на нищожността на договор, сключен между потребител, пребиваващ в една държава членка, и оператор, който предлага услуги по вторични лотарии онлайн от друга държава членка, когато според правната уредба на първата държава членка е изключено издаването на лиценз на частни оператори за организирането на такива залагания?
Трябва ли член 56 ДФЕС и принципът за забрана на злоупотребата с право да се тълкуват в смисъл, че не допускат потребител, който е участвал от държавата членка по обичайното си местопребиваване в хазартни игри, предлагани по интернет от оператор, който притежава лиценз, издаден не от тази държава членка, а от друга държава членка, да предяви срещу този оператор граждански иск за възстановяване на направените от него залози, на основание нищожността на съответния договор за хазартни игри, в съответствие с приложимото договорно право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2026 г.
1) Може ли да се наложи система от санкции, различна от предвидената в изричната разпоредба на член 35 от Директива 2012/34?
2) Допуска ли член 35 [от Директива 2012/34] кумулирането на няколко системи от санкции, т.е. за едно и също деяние — закъснение на гранична гара — на железопътното предприятие да може да бъде наложена както санкция съгласно общата схема, която е приложима за цялата мрежа, така и специфична санкция за граничната гара?
3) В случай на утвърдителен отговор на предходния въпрос, изисква ли член 35 [от Директива 2012/34] [Органът за регулиране на транспорта], когато въвежда или във всички случаи „утвърждава“ система от санкции за граничните гари за железопътните предприятия за товарни превози, винаги да следи за спазването на изискванията на тази разпоредба, като гарантира неутралността на мярката, така че i) да се предвидят премии за добросъвестните железопътни предприятия, ii) да се предвидят компенсация за ощетените предприятия и iii) да се налагат санкции и на управителя на инфраструктурата, ако той е причината за закъснението, ако се приеме, че неутралността предполага двустранен характер на отделните санкции?
4) В случай на утвърдителен отговор на [втория въпрос], изисква ли член 35 [от Директива 2012/34] [Органът за регулиране на транспорта] да координира и при какви условия системата от санкции, включена в „Performance Regime“ (режим на експлоатация), и системата от санкции за гранични гари, така че двете системи да преследват координирано целта за ефективност на мрежата, без да представляват прекомерна тежест за железопътните предприятия, засегнати от санкциите за гранични гари?
5) В случай на утвърдителен отговор на [втория въпрос], изисква ли член 35 [от Директива 2012/34] да се координират максималните суми, предвидени в двете системи от санкции, и да се извършва преценка на икономическото им въздействие върху железопътните предприятия, така че принципът на ефикасност да бъде балансиран с принципа на пропорционалност и разумност и да не се застрашава жизнеспособността на железопътните услуги?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2026 г.
Трябва ли точки 2.2.1 и 2.2.2 от част IV от приложение II към Регламент [2018/848] във връзка с член 7, букви б) и в) от този регламент да се тълкуват в смисъл, че при преработката на биологични храни за нормална консумация биологично сертифициран прах, получен от почистени, смлени и изсушени седименти на водораслото Lithothamnium calcareum, което е естествено богато на калциев карбонат, попада в обхвата на точка 2.2.2, буква е), подточка i) от част IV от приложение II към [посочения] регламент […], и следователно е забранен, тъй като употребата на калций в храни за нормална консумация не се изисква пряко от закона?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Следва ли член 1 и член 10а от Директива 2003/87/ЕО във връзка със съображения 5, 7 и 20 от тази директива да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която облага конкретен икономически оператор, на когото са разпределени значителни количества безплатни квоти за емисии на парникови газове в рамките на СТЕ на ЕС с данък върху квотите за емисии на CO2 на инсталацията му с продуктов показател и/или процеси, когато тази правна уредба има за последица неутрализирането на компенсаторния ефект на разпределението на тези квоти и противоречи на целта за запазване на конкурентоспособността и избягване на изместването на въглеродни емисии?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2026 г.
Трябва ли в контекста на обявяването на нищожността на договор за кредит, сключен с потребител от банка, в неговата цялост, тъй като съдържа неравноправни клаузи, без които не може да продължи да се изпълнява, член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от [Директивата относно неравноправните клаузи], както и принципите на ефективност и на пропорционалност, да се тълкуват в смисъл, че не допускат тълкуване на националната правна уредба от съдилищата, съгласно което:
– банката е длъжна да възстанови на потребителя равностойността на направените от него разходи за застраховане на риска на банката, като например по ипотечната и мостовата застраховка, които са служели за обезпечаване на погасяването на кредита,
– банката не е длъжна да възстанови на потребителя равностойността на направените от него разходи за застраховане на риска на потребителя, като например по застраховката на недвижимия имот и застраховката „Живот“, които са служели за обезпечаване на погасяването на кредита?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Трябва ли член 7, параграф 1 от Директива 93/13, както и принципите на ефективност, пропорционалност, правна сигурност и право на съд да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която позволява на националния съд да уважи погасен по давност иск на търговец спрямо потребител за връщане на даденото без основание в изпълнение на договор, който е обявен за нищожен вследствие на наличието на неравноправни клаузи в него, ако това се налага по съображения за справедливост или правилата на общественото съжителство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.