Съд
Дела, гледани от Съда
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2017 г.
1) Следва ли „доказването“, което член 13 от Регламент № 1346/2000 възлага в тежест на лицето, почерпило определени предимства от действие, което е увредило интересите на всички кредитори, за да се противопостави на оспорването на това действие съгласно разпоредбите на lex fori concursus, да включва и задължението за повдигане на процесуално възражение в тесния смисъл на думата в сроковете, определени в процесуалното право на сезирания съд, при позоваване на страната на предвидената в същия регламент клауза за освобождаване и доказва, че са изпълнени двете изисквани от тази разпоредба условия, или Следва ли член 13 от Регламент № 1346/2000 да намери приложение, когато заинтересованата страна е поискала неговото прилагане в хода на производството, включително извън определените в процесуалното право на сезирания съд срокове за повдигане на процесуални възражения, или също ex officio, при условие че същата страна е доказала, че увреждащото действие се урежда от lex causae на друга държава членка, чийто закон не допуска в конкретния случай никакви средства за оспорване на това действие?
2) Следва ли предвиденото в член 13 от Регламент № 1346/2000 препращане към разпоредба на lex causae за преценката дали „в съответния случай, този закон не допуска никакви средства за оспорване на тези действия“, да се тълкува в смисъл, че страната, която носи тежестта на доказване, трябва да докаже, че в конкретния случай lex causae не предвижда по общ и абстрактен начин никакви средства за оспорване на действие като това, което в случая се приема за увреждащо — а именно плащането на договорно задължение — или в смисъл, че когато lex causae допуска възможността да се оспорва такова действие, страната, която носи тежестта на доказване, трябва да докаже, че в конкретния случай не са изпълнени условията — различни от тези на lex fori concursus, които се изискват, за да може да бъде прието оспорването в разглеждания случай?
3) Може ли предвиденото в член 13 от Регламент № 1346/2000 изключение — като се има предвид неговият замисъл да се защитят оправданите правни очаквания на страните относно стабилността на действията съгласно lex causae — да се прилага и когато страните по договора са със седалище в една и съща държава членка, чийто закон следователно предвидимо е предназначен да стане lex fori concursus при неплатежоспособност на една от тях, и посредством договорна клауза за избор на правото на друга държава членка страните изключват възможността към отмяната на действията по изпълнението на този договор да се прилагат императивните норми на lex fori concursus, създадени за защита на принципа за par condicio creditorum [равенство на кредиторите], във вреда на всички кредитори в случай на настъпване на неплатежоспособност?
4) Следва ли член 1, параграф 1 от Регламент „Рим I“ да се тълкува в смисъл, че за целите на приложимостта на същия регламент „ситуации[те] на стълкновение на закони“ обхващат и случая на договор за тайм-чартър, сключен в една държава членка между дружества със седалище в същата държава членка, който съдържа клауза за избор на правото на друга държава членка?
5) Ако отговорът на четвъртия въпрос е утвърдителен, следва ли член 3, параграф 3 от Регламент „Рим I“ във връзка с член 13 от Регламент № 1346/2000 да се тълкува в смисъл, че изборът на страните да подчинят договора на правото на държава членка, различна от държавата членка, в която се намират „всички други елементи, относими към ситуацията“, не засяга прилагането на императивните норми на правото на последната държава членка, приложими като lex fori concursus по отношение на възможността да се оспорват действията, извършени преди образуването на производство по несъстоятелност във вреда на интересите на всички кредитори, като по този начин надделява над дерогиращата клауза по член 13 от Регламент „Рим I“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2017 г.
Нарушение на задълженията по член 56 ДФЕС поради изискването лицата с местопребиваване в Ирландия, които внасят автомобили, взети под наем или на лизинг в друга държава членка, да заплащат пълния размер на регистрационната такса, независимо от планираното време на използване на автомобила на територията на Ирландия, и определянето на условия за възстановяване на таксата, които надхвърлят границите на строго необходимото и пропорционалното.
Нарушение на задълженията по член 56 ДФЕС поради неплащането на лихви при възстановяването на част от регистрационната такса в случай на изнасяне и отписване на автомобила от регистъра.
Нарушение на задълженията по член 56 ДФЕС поради удържането на 500 EUR от възстановяваната сума за административни разходи.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2017 г.
1. Може ли да съществува самостоятелна група лица по смисъла на член 132, параграф 1, буква е) от Директивата за ДДС, ако членовете на тази група са установени в различни държави — членки на Европейския съюз, в които посочената разпоредба е транспонирана, като се предвиждат различни несъгласувани помежду си условия
2. Може ли държава членка да ограничи правото на данъчнозадължено лице да приложи предвиденото в член 132, параграф 1, буква е) от Директивата за ДДС освобождаване от данъчно облагане, ако самото данъчнозадължено лице отговаря на всички условия за прилагане на освобождаването от данък в неговата държава членка, но посочената разпоредба от Директивата е транспонирана в националните законодателства на държавите членки на другите членове на групата, като се предвиждат условия, които ограничават възможността за данъчнозадължените лица на други държави членки да прилагат съответното освобождаване от ДДС в тяхната държава членка
3. Може ли освобождаването от данък по член 132, параграф 1, буква е) от Директивата за ДДС да се прилага по отношение на услуги, предоставени в държавата членка на техния получател, който е данъчнозадължено лице за ДДС, когато доставчикът на услугите — който от своя страна e данъчнозадължено лице за ДДС — е начислил ДДС за тези услуги в друга държава членка съгласно общия режим, тоест приемайки, че на основание член 196 от Директивата ДДС за тези услуги следва да се заплати в държавата членка на техния получател
4. Трябва ли понятието „самостоятелната група лица“ по смисъла на член 132, параграф 1, буква е) от Директивата за ДДС да се счита за обособено юридическо лице, чието съществуване трябва да се докаже със специфично споразумение за учредяването на самостоятелна група лица
Ако отговорът на този въпрос е в смисъл, че самостоятелната група лица не трябва по необходимост да бъде обособен правен субект, следва ли да се приеме, че самостоятелна група лица е и групата от свързани предприятия, доколкото в рамките на обичайно извършваната от тях икономическа дейност тези предприятия си предоставят взаимно услуги с оглед на упражняването на тяхната търговска дейност, както и че съществуването на такава група може да бъде доказано посредством сключените договори за услуги или чрез документацията относно трансферното ценообразуване
5. Може ли държава членка да ограничи правото на данъчнозадължено лице да приложи предвиденото в член 132, параграф 1, буква е) от Директивата за ДДС освобождаване от ДДС, когато данъчнозадълженото лице е начислило определена надбавка върху стойността на доставките в съответствие с разпоредбите относно прякото данъчно облагане на държавата членка, в която то е установено
6) Приложимо ли е освобождаването от данък по член 132, параграф 1, буква е) от Директивата за ДДС по отношение на услугите, получавани от трети страни
С други думи, може ли член на самостоятелна група лица по смисъла на посочената разпоредба от Директивата, който в рамките на групата предоставя услуги на други нейни членове, да бъде данъчнозадължено лице, установено в трета страна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2017 г.
Съществува ли обща презумпция за поверителност относно доклади, съдържащи комплексна информация, съчетаваща публични и поверителни данни, предоставени в процедура по разрешаване за употреба на лекарствен продукт, въз основа на релевантното секторно и общо европейско законодателство?
Достатъчно ли е потенциалното наличие на сериозна и непоправима вреда при разкриване на подобен документ за обосноваване на изискването за неотложност и спиране на действието на административно решение за достъп до него?
Какъв е правилният баланс между обществения интерес в прозрачност и търговските интереси на заявителите при предоставяне на достъп до документи, съдържащи потенциално поверителна информация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2017 г.
Признава ли се prima facie основателност на искането за временни мерки при спор относно поверителността на комплексна информация, съчетаваща публични и непублични данни в контекста на лекарствена регистрация?
Съответства ли на изискванията за обосноваване на спешност приемането, че разкриването на доклади, съдържащи търговски чувствителна информация, може да причини тежка и непоправима вреда без да се изисква доказателства за заплаха за финансовата жизнеспособност?
Как следва да се балансират интересите между защитата на търговската тайна и обществения достъп до информация при решаване на искания за временни мерки по дела за достъп до документи в рамките на Регламент № 1049/2001?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Следва ли член 9 от Директива 2001/29, и по-специално понятието „достъп до кабела на радио- и телевизионните услуги“, да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба включва в обхвата си и разрешава национална правна уредба, съгласно която незабавното препредаване чрез кабел, включително евентуално по интернет, в зоната на първоначално излъчване, на произведения, излъчвани по телевизионни канали, за които се прилагат задължения за обществена услуга, не представлява нарушение на авторското право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2017 г.
1) Може ли в рамките на производство за уреждане на права по промишлен дизайн на Общността съдът на дадена държава членка, чиято компетентност по отношение на установен в друга държава членка ответник се основава единствено на член 79, параграф 1 от Регламент № 6/2002 във връзка с член 6, точка 1 от Регламент № 44/2001, на основание, че същият е снабдявал установен в тази държава членка ответник с потенциално нарушаващи защитени права стоки, да постанови спрямо първия ответник мерки, които са с действие на територията на Съюза и надхвърлят отношенията по доставки, от които произтича компетентността на този съд?
2) Следва ли Регламент № 6/2002, по-специално член 20, параграф 1, буква в), да се тълкува в смисъл, че трето лице може да репродуцира за търговски цели промишлен дизайн на Общността, когато иска да разпространява допълнителни артикули към съответстващи на промишления дизайн на Общността стоки на притежателя
Ако отговорът е утвърдителен, какви са приложимите критерии за това?
3) Как се определя държавата, „в която е извършено нарушението“, по смисъла на разпоредбата на член 8, параграф 2 от Регламент „Рим II“ в хипотезите, в които нарушителят:
а) предлага стоки, нарушаващи промишлени дизайни на Общността, чрез интернет страница и тази интернет страница е насочена включително към държави членки, различни от държавата членка, в която нарушителят е установен;
б) транспортира стоки, нарушаващи промишлени дизайни на Общността, в държава членка, различна от тази, в която е установен?
Следва ли член 15, букви а) и ж) от посочения регламент да се тълкуват в смисъл, че така определеното приложимо право се прилага и спрямо действия на други участващи лица?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2017 г.
1) Национална правна уредба относно освобождаването на самостоятелните групи лица от данъка върху добавената стойност, която не предвижда условия или процедури относно изпълнението на условието във връзка с нарушаването на конкуренцията, съвместима ли е с член 132, параграф 1, буква е) във връзка с член 131 от Директивата за ДДС и с принципите на ефективност, правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания?
2) По какви критерии следва да се преценява дали е изпълнено условието във връзка с нарушаването на конкуренцията, предвидено в член 132, параграф 1, буква е) от Директивата за ДДС?
3) За отговора на втория въпрос има ли значение обстоятелството, че самостоятелната група лица доставя услугите на членове, които са под юрисдикцията на различни държави членки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2017 г.
Съществува ли основателно правно основание да се приеме, че доклади, които комбинират публична и непублична информация, могат да бъдат третирани като конфиденциални в рамките на производството по достъп до документи на EMA?
Изисква ли се, в производството по обезпечителни мерки, съдът да извърши индивидуална преценка на всяко отделно съдържание в документа по отношение на риска от сериозна и непоправима вреда, или може да се изхожда от цялостния характер на спорния документ?
Следва ли, при оценката на баланса на интересите при спиране на изпълнението на решение за разкриване на документи, преходният характер на обезпечителната мярка и наличието на вече публикувани обобщени документи да надделеят над обществения интерес в незабавен достъп?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2017 г.
Признава ли се обща презумпция за поверителност по отношение на доклади, съдържащи комбинация от публични и секретни научни данни, представени пред Европейската агенция по лекарствата във връзка с разрешение за пускане на пазара?
Достатъчно ли е наличието на реална възможност за сериозна и невъзстановима вреда от разкриване на комплексна конфиденциална информация за постановяване на временна мярка за спиране на изпълнението?
Какви са критериите за балансиране на интересите между временното спиране на разкриването на информация и обществения интерес към прозрачност в административното производство по достъп до документи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.