Съд - трети състав
Съдебен състав – Съд – трети състав
Дело C-653/13: Комисия/Италия, Съдебно решение от 16 юли 2015 г.
Изпълнила ли е Република Италия всички необходими мерки за изпълнение на предходното решение на Съда относно управлението на отпадъците в регион Кампания, с оглед изискванията на член 4 от Директива 2006/12/ЕО за опазване на човешкото здраве и околната среда?
Изпълнила ли е Република Италия задължението си по член 5 от Директива 2006/12/ЕО за създаване на адекватна и интегрирана мрежа от съоръжения за обезвреждане на отпадъци в регион Кампания, съгласно принципите на самодостатъчност и близост?
Следва ли да бъдат наложени финансови санкции на Република Италия поради неизпълнение на предходното решение на Съда относно управлението на отпадъците в регион Кампания?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-653/13: Комисия/Италия, Съдебно решение от 16 юли 2015 г.
Изпълнила ли е Италианската република всички необходими мерки за изпълнение на предходното решение на Съда относно управлението на отпадъците в регион Кампания?
Допустимо ли е налагането на периодична имуществена санкция и еднократно платима сума при продължаващо неизпълнение на съдебно решение по член 260, параграф 2 ДФЕС?
Съответства ли определянето на размера и вида на имуществените санкции на критериите, установени от правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-140/14: Комисия/Словения, Съдебно решение от 16 юли 2015 г.
Нарушени ли са задълженията на Република Словения по членове 13 и 36, параграф 1 от Директива 2008/98/ЕО относно предотвратяването и контрола на изоставянето, изхвърлянето или неконтролираното управление на отпадъци на площадките Габерје-юг и Буковжлак?
Изпълнила ли е Република Словения задълженията си по членове 12, 15, параграф 1 и 17 от Директива 2008/98/ЕО по отношение на обезвреждането, отговорността за управление и контрола на опасните отпадъци на площадката Габерје-юг?
Спазени ли са изискванията на член 5, параграф 3, буква е), член 6 във връзка с Решение 2003/33/ЕО, членове 7–9, 11 и 12 и приложения I–III от Директива 1999/31/ЕО относно депонирането на отпадъци на площадките Габерје-юг и Буковжлак?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-140/14: Комисия/Словения, Съдебно решение от 16 юли 2015 г.
Нарушени ли са задълженията на държавата членка за предотвратяване и премахване на изоставянето, изхвърлянето или неконтролираното управление на отпадъци на обектите Gaberje-sud и Bukovžlak съгласно член 13 и член 36, параграф 1 от Директива 2008/98/ЕО?
Спазени ли са изискванията за осигуряване на подходящо обезвреждане, отговорност за управлението и контрол на опасните отпадъци на обекта Gaberje-sud съгласно членове 12, 15, параграф 1 и 17 от Директива 2008/98/ЕО?
Изпълнени ли са задълженията относно условията и процедурите за приемане, третиране и експлоатация на депа за отпадъци на обектите Gaberje-sud и Bukovžlak съгласно член 5, параграф 3, буква е), член 6, във връзка с Решение 2003/33/ЕО, членове 7–9, 11 и 12 и приложения I–III от Директива 1999/31/ЕО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-95/14: UNIC и Uni.co.pel, Съдебно решение от 16 юли 2015 г.
Допускат ли членове [34—36 ДФЕС], при правилното им тълкуване, прилагането на член 3, параграф 2 от Закон № 8/2013 — който въвежда задължение за етикетиране с посочване на държавата на произход за стоките, получени чрез преработка в други държави и обозначени с термина [на италиански език] „pelle“ — по отношение на изделия от кожа, законно обработена или пусната в продажба в други държави членки на Европейския съюз, доколкото посоченият национален закон се явява мярка с равностоен на количествено ограничение ефект, забранена с член 34 и необоснована съгласно член 36 ДФЕС?
Допускат ли членове [34—36 ДФЕС], при правилното им тълкуване, прилагането на член 3, параграф 2 от Закон № 8/2013 — който въвежда задължение за етикетиране с посочване на държавата на произхода за стоки, получени чрез преработка в други държави и обозначени с термина [на италиански език] „pelle“ — по отношение на изделия от кожа, получена чрез преработка в държави, които не са членки на Съюза, които изделия все още не са законно пуснати в продажба в Съюза, доколкото посоченият национален закон се явява мярка с равностоен на количествено ограничение ефект, забранена съгласно член 34 ДФЕС и необоснована съгласно член 36 от Договора?
Допускат ли членове 3 и 5 от Директива 94/11, при правилното им тълкуване, прилагането на член 3, параграф 2 от Закон № 8/2013 — който въвежда задължение за етикетиране с посочване на държавата на произхода за изделия, получени чрез преработка в други държави и обозначени с термина [на италиански език] „pelle“ — по отношение на изделия от кожа, законно обработена или пусната в продажба в други държави — членки на Съюза?
Допускат ли членове 3 и 5 от Директива 94/11, при правилното им тълкуване, прилагането на член 3, параграф 2 от Закон № 8/2013, който налага задължение за етикетиране с посочване на държавата на произхода за изделия от кожа, получена чрез преработка в държави, които не са членки на Съюза, които изделия все още не са законно пуснати в продажба в Съюза?
Допуска ли член 60 от Регламент № 952/2013, при правилното му тълкуване, прилагането на член 3, параграф 2 от Закон № 8/2013 — който налага задължение за етикетиране с посочване на държавата на произхода за изделия, получени чрез преработка в други държави и обозначени с термина [на италиански език] „pelle“ — по отношение на изделия от кожа, получена чрез преработка в държави — членки на Съюза, или на изделия, които все още не са законно пуснати в продажба в Съюза?
Допуска ли член 60 от Регламент № 952/2013, при правилното му тълкуване, прилагането на член 3, параграф 2 от Закон № 8/2013 — който налага задължение за етикетиране с посочване на държавата на произхода за изделия, получени чрез преработка в други държави и обозначени с термина на италиански език „pelle“ — по отношение на изделия от кожа, получена чрез преработка в държави, които не са членки на Съюза, които изделия все още не са законно пуснати в продажба в Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-544/13: Abcur, Съдебно решение от 16 юли 2015 г.
Дали лекарствени продукти за хуманна употреба като разглежданите в главните производства — които се отпускат само по лекарско предписание и за които няма разрешение за търговия, издадено от компетентните органи в държава членка или в съответствие с Регламент (ЕО) № 726/2004 — могат да попаднат в обхвата на Директива 2001/83 по силата на член 2, параграф 1 и член 3, точки 1 или 2 от нея, по-специално що се отнася до последната разпоредба, ако съществуват други лекарствени продукти със същото активно вещество, същата дозировка и фармацевтична форма, за които е получено разрешение за търговия?
Ако лекарствени продукти за хуманна употреба като разглежданите в главните производства попадат в обхвата на Директива 2001/83, свързани с тези лекарствени продукти рекламни практики, като посочените по делата в главните производства, могат ли също така да попаднат в обхвата на Директива 2005/29?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-369/14: Sommer Antriebs- und Funktechnik, Съдебно решение от 16 юли 2015 г.
Следва ли член 2, параграф 1 и член 3, буква а) от, както и приложение I А и приложение I Б към Директива 2002/96 и/или член 2, параграф 1, буква а), член 3, параграф 1, буква а) от, както и приложение I и приложение II към Директива 2012/19 да се тълкуват в смисъл, че функциониращи с напрежение от 220 V до 240 V задвижващи механизми за (гаражни) врати, проектирани да са част от сградното оборудване заедно с (гаражната) врата, са обхванати от понятието „[ЕЕО]“, и по-специално от понятието „електрически и електронни инструменти“?
При утвърдителен отговор на първия въпрос следва ли приложение I A, точка 6 и приложение I Б, точка 6 от Директива 2002/96 и/или член 3, параграф 1, буква б) от приложение I, точка 6 и приложение 2, точка 6 от Директива 2012/19 да се тълкуват в смисъл, че задвижващи механизми (за гаражни врати) като посочените в първия въпрос следва да се разглеждат като част от големи единици стационарно промишлено оборудване по смисъла на тези разпоредби?
При положителен отговор на първия въпрос и отрицателен отговор на втория въпрос следва ли член 2, параграф 1 от Директива 2002/96 и/или член 2, параграф 3, буква б) от Директива 2012/19 да се тълкуват в смисъл, че задвижващи механизми (за гаражни врати) съгласно първия въпрос следва да се разглеждат като част от друг вид оборудване, което не попада в приложното поле на съответната директива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-379/14: TOP Logistics и др., Съдебно решение от 16 юли 2015 г.
Следва ли да се приеме, че когато подобни стоки впоследствие, при обстоятелствата по настоящото дело, са поставени в режим на отложено плащане на акциз, е извършен внос по смисъла на член 5, параграф 3, буква в) от Директива 89/104, доколкото става въпрос за „използване (на знака) в търговската дейност“, което притежателят на марката може да забрани съгласно член 5, параграф 1 от посочената директива?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, следва ли да се приеме, че при обстоятелствата по настоящото дело самото присъствие на такива стоки в държава членка (които в тази държава членка са поставени в режим на отложено плащане на акциз) не засяга или не може да засегне функциите на марката, поради което нейният притежател, позоваващ се на правата си върху тази национална марка в посочената държава членка, не може да се противопостави на присъствието на тези стоки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-340/14: Trijber, Заключение от 16 юли 2015 г.
1) Следва ли да се приеме, че превозът на пътници с открита рибарска лодка по вътрешните водни пътища на Амстердам, при който по-специално срещу възнаграждение се предлага извършването на обиколни турове или лодката се отдава под наем за празнични поводи, какъвто е разглежданият случай, представлява услуга, към която се прилагат разпоредбите на Директива [2006/123], като се отчита предвидената в член 2, параграф 2, буква г) от тази директива дерогация за транспортните услуги?
2) При утвърдителен отговор на този въпрос, приложима ли е глава III от Директива 2006/123 към изцяло вътрешни положения или при преценката на въпроса дали е приложима тази глава, следва да се вземе предвид практиката на Съда по приложимостта на разпоредбите на Договора относно свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги към изцяло вътрешни положения?
3) Ако на втория въпрос се отговори в смисъл, че при преценката дали е приложима глава III от Директива 2006/123, следва да се вземе предвид практиката на Съда по приложимостта на разпоредбите на Договора относно свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги към изцяло вътрешни положения:
a) трябва ли националните съдилища да прилагат разпоредбите на глава III от Директива 2006/123 в случай като настоящия, в който доставчикът на услугите не е нито установен извън границите на съответната държава членка, нито предоставя трансгранични услуги, но въпреки това се позовава на тези разпоредби?
б) за отговора на този въпрос от значение ли е обстоятелството, че се предвижда услугите да се предоставят основно на лица с местоживеене в Нидерландия?
в) за отговора на този въпрос следва ли да се установи дали предприятия, установени в други държави членки, действително проявяват интерес или действително ще проявят интерес да предоставят същите или подобни услуги?
4) От разпоредбата на член 11, параграф 1, буква б) от Директива 2006/123 следва ли, че когато броят на разрешителните е ограничен поради наложителни причини, свързани с обществения интерес, след като се вземе предвид и целта на тази директива — да се осигури свободен достъп до пазара на услуги — трябва да бъде ограничен също така и срокът на валидност на разрешителните, или това решение е предоставено на преценката на компетентните органи на съответната държава членка?
1) Приложима ли е глава III от Директива [2006/123] към изцяло вътрешни положения или при преценката на въпроса дали е приложима тази глава, следва да се вземе предвид практиката на Съда по приложимостта на разпоредбите от Договора относно свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги към изцяло вътрешни положения?
2) Ако на първия въпрос се отговори в смисъл, че при преценката дали е приложима глава III от Директива 2006/123, следва да се вземе предвид практиката на Съда по приложимостта на разпоредбите от Договора относно свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги към изцяло вътрешни положения:
a) трябва ли националните съдилища да прилагат разпоредбите на глава III от Директива 2006/123 в случай като настоящия, в който доставчикът на услугите не е нито установен извън границите на съответната държава членка, нито предоставя трансгранични услуги, но въпреки това се позовава на тези разпоредби?
б) за отговора на този въпрос от значение ли е обстоятелството, че съдържателят на съответния обект предоставя услуги на самонаети проституиращи лица от други държави членки, различни от Нидерландия?
в) за отговора на този въпрос следва ли да се установи дали предприятия, установени в други държави членки, действително проявяват интерес или действително ще проявят интерес да открият витрини за проституция в Амстердам?
3) В случай че доставчикът на услугите може да се позовава на разпоредбите от глава III от Директива 2006/123, член 10, параграф 2, буква в) от тази директива допуска ли да се предвиди изискване като разглежданото в конкретния спор, което позволява на собственика на витрини за проституция да отдава почасово помещения под наем само на такива проституиращи лица, които могат да общуват със съдържателя на съответния обект на разбираем от него език?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-184/14: A, Съдебно решение от 16 юли 2015 г.
Трябва ли да се приеме, че искане за издръжка на деца, предявено в рамките на производство за съдебна раздяла на съпрузите като акцесорно спрямо него, може да се разгледа както от съда, който е сезиран с това производство, така и от съда, пред който е висящо производството относно родителската отговорност, въз основа на критерия за превенция, или трябва задължително да се разгледа от последния, тъй като двата отделни критерия, посочени съответно в букви в) и г) от член 3 от Регламент № 4/2009, са алтернативни в смисъл, че единият задължително изключва другия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.