Съд - трети състав
Съдебен състав – Съд – трети състав
Дело C-276/22: Edil Work 2 и S.T., Заключение от 19 октомври 2023 г.
Допускат ли членове 49 и 54 [ДФЕС] държава членка, в която първоначално е учредено дружество (с ограничена отговорност), да прилага спрямо него разпоредбите на националното право относно [организацията] и управлението на дружеството, когато дружеството, след като е прехвърлило седалището и е преобразувало дружеството съгласно правото на държавата членка по местоназначение, е запазило основното място на дейността си в държавата членка по произход и съответният акт на управление оказва съществено влияние върху дейността на дружеството?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-341/22: Feudi di San Gregorio Aziende Agricole, Заключение от 28 септември 2023 г.
1) Може ли член 9, параграф 1 от [Директивата за ДДС] да се тълкува в смисъл, че не признава качеството на данъчнозадължено лице и следователно правото на приспадане или възстановяване на платения ДДС на субект, който извършва релевантни за целите на ДДС доставки на стойност, която се счита за несъответстваща — тъй като е прекалено ниска — в сравнение с това, което разумно може да се очаква от активите, с които разполага в продължение на три последователни години, съгласно предварително определени от закона критерии и който не е в състояние да докаже наличието на обективни пречки, за да обоснове това обстоятелство?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос, допускат ли член 167 от [Директивата за ДДС] и общите принципи на неутралност на ДДС и на пропорционалност на ограничаването на правото на приспадане на ДДС национална правна уредба, която с член 30, параграф 4 от Закон № 724 от 1994 г. отказва правото на приспадане на платения по получени доставки ДДС, на възстановяване или използване на същия в последващ данъчен период на данъчнозадълженото лице, което в три последователни данъчни периода извършва релевантни за целите на ДДС доставки на стойност, която се счита за несъответстваща — тъй като е прекалено ниска — в сравнение с това, което разумно може да се от очаква от активите, с които разполага в продължение на три последователни години, съгласно предварително определени от закона критерии и което не е в състояние да докаже наличието на обективни пречки, за да обоснове това обстоятелство?
3) При отрицателен отговор на втория въпрос, допускат ли принципите на Европейския съюз на правна сигурност и на зачитане на оправданите правни очаквания национална правна уредба, която с член 30, параграф 4 от Закон № 724 от 1994 г. отказва правото на приспадане на платения по получени доставки ДДС, на възстановяване или използване на същия в последващ данъчен период на данъчнозадълженото лице, което в три последователни данъчни периода извършва релевантни за целите на ДДС доставки на стойност, която се счита за несъответстваща — тъй като е прекалено ниска — в сравнение с това, което разумно може да се от очаква от активите, с които разполага в продължение на три последователни години, съгласно предварително определени от закона критерии и което не е в състояние да докаже наличието на обективни пречки, за да обоснове това обстоятелство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-309/22: PAN Europe (évaluation des propriétés de perturbation endocrinienne), Заключение от 28 септември 2023 г.
1) Поражда ли член 2 от Регламент 2018/605, включително с оглед на член 29, параграф 1, буква д) от Регламент № 1107/2009 във връзка с член 4, параграф 3 от него, задължение за компетентния орган да приложи новите критерии за определяне на свойствата, нарушаващи функциите на ендокринната система, и в рамките на процедурите за оценка и за вземане на решение, образувани по заявления за издаване на разрешение, по които към 10 ноември 2018 г. все още не е било взето решение?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос: длъжен ли е компетентният орган с оглед на съображение 8 от Регламент 2018/605 да спре процедурите за оценка и за вземане на решение, образувани по заявления за издаване на разрешение, до представяне на становището на Европейската комисия за последиците от този регламент за всяка процедура по Регламент № 1107/2009, по която не е взето решение?
3) При отрицателен отговор на втория въпрос: достатъчно ли е компетентният орган да извърши оценка само въз основа на известни към момента на подаване на заявлението данни, дори ако към датата на приемане на обжалваното решение отчетените за целта научно-технически познания вече не са актуални?
1) Следва ли от член 4, параграф 1, втора алинея от Регламент № 1107/2009 във връзка с точка 3.6.5 от приложение II към него, че когато на национално равнище се преценява заявление за издаване на разрешение на продукт за растителна защита, свойствата, нарушаващи функциите на ендокринната система, които вероятно има дадено активно вещество, повече не се подлагат на анализ?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос: означава ли това, че научно-техническите познания за свойствата, нарушаващи функциите на ендокринната система, на които познания се основават например Регламенти № 283/2013 и 2018/605, не се включват при преценката на разрешението на продукт за растителна защита
Как се съотнася това с изискването по член 29, параграф 1, буква д) от Регламент № 1107/2009 посочената преценка да се извършва предвид съвременните научно-технически познания?
3) При утвърдителен отговор на първия въпрос: при това положение под каква форма неправителствена организация като [PAN Europe] разполага с право на ефективни правни средства за защита по смисъла на член 47 от Хартата, за да обжалва по съдебен ред одобрението на дадено активно вещество?
4) При отрицателен отговор на първия въпрос: означава ли това, че при преценката на заявление за издаване на разрешение определящи са съвременните научно-технически познания към този момент за посочените свойства, нарушаващи функциите на ендокринната система?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-336/22: f6 Cigarettenfabrik, Заключение от 28 септември 2023 г.
1) Трябва ли член 1, параграф 2 от [Директива 2008/118] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба на държава членка относно налагането на данък върху тютюна за нагреваем тютюн, която, що се отнася до изчисляването на данъчното задължение, предвижда, че освен данъчната ставка за тютюн за лула, се налага допълнителен данък в размер на 80 процента от сумата на данъка за цигари, след приспадане на сумата на данъка за тютюн за лула?
2) Ако допълнителният данък върху нагреваем тютюн не е наложен по отношение на акцизните стоки допълнителен косвен данък със специално предназначение по смисъла на член 1, параграф 2 от Директива 2008/118 […], трябва ли член 14, параграф 3 от [Директива 2011/64] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба […] относно налагането на данък върху тютюна за нагреваем тютюн, която, що се отнася до изчисляването на данъчното задължение, предвижда, че освен данъчната ставка за тютюн за лула, се налага допълнителен данък в размер на 80 процента от сумата на данъка за цигари, след приспадане на сумата на данъка за тютюн за лула?
3) Ако допълнителният данък върху нагреваем тютюн не е наложен по отношение на акцизните стоки допълнителен косвен данък със специално предназначение по смисъла на член 1, параграф 2 от Директива 2008/118 […]: трябва ли член 14, параграф 1, първа алинея, буква б) и параграф 2, първа алинея, буква в) от [Директива 2011/64] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба […] относно налагането на данък върху тютюна за нагреваем тютюн, която, що се отнася до изчисляването на данъчното задължение, предвижда, че то се определя съгласно ad valorem ставка на данъка и специфична ставка на данъка според теглото и броя единици цилиндрични тела от тютюн?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-133/22: LACD, Съдебно решение от 28 септември 2023 г.
Следва ли член 2, точка 14 от Директива 2011/83 да се тълкува в смисъл, че понятието „търговска гаранция“ включва като „други изисквания, несвързани със съответствието, посочени в заявлението за предоставяне на гаранция или в съответната реклама, направена в момента на сключване на договора или преди неговото сключване“, задължение, поето от гарант спрямо съответния потребител и свързано с обстоятелства, отнасящи се до личността на последния, като например удовлетвореността му от закупената стока, оставена на неговата собствена преценка, и ако това е така, по какъв начин тези обстоятелства трябва да бъдат доказани, за да се приложи посочената търговска гаранция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-308/22: PAN Europe (Closer), Заключение от 28 септември 2023 г.
1) Може ли съответната държава членка, която съгласно член 36, параграф 2 от Регламент № 1107/2009 взема решение относно издаването на разрешение за продукт за растителна защита, да се отклони от оценката на държавата членка — зонален докладчик, която е разгледала заявлението в съответствие с член 36, параграф 1 от този регламент, и ако е така, доколко?
4) Може ли държавата членка — зонален докладчик, да се ограничи до това да извърши оценка, при която тя се основава изключително на приети ръководства, дори ако отразените в тези ръководства научно-технически познания вече не са съвсем актуални?
5) При отрицателен отговор на предходния въпрос, достатъчно ли е държавата членка — зонален докладчик, да се основе допълнително само на научно-технически познания, които се съдържат във вече разработени, но все още неприети ръководства, или тази държава членка е длъжна да вземе предвид всички налични научно-технически познания, включително такива, които липсват в съответните ръководства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-473/22: Mylan, Заключение от 21 септември 2023 г.
1) Може ли режим на обезщетяване, основан на безвиновна отговорност — като приложимия във Финландия […] — да се смята за съвместим с член 9, параграф 7 от [Директива 2004/48]?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос: на какъв вид отговорност почива задължението за обезщетение по член 9, параграф 7 от Директива 2004/48
Трябва ли да се приеме, че се има предвид форма на отговорност за вина, форма на отговорност за злоупотреба с право или отговорност на друго основание?
3) Във връзка с втория въпрос: кои обстоятелства следва да се вземат предвид, за да се определи дали се носи отговорност?
4) Във връзка по-конкретно с третия въпрос: трябва ли преценката да се извършва само въз основа на обстоятелствата, които са известни при постановяването на временната мярка, или пък може да се вземе предвид например това, че впоследствие, след постановяването на временната мярка, правото върху интелектуална собственост, чието твърдяно нарушаване е било основанието за налагането ѝ, е обявено за изначално несъществуващо, и ако е така, какво значение следва да се придаде на последното обстоятелство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-151/22: Staatssecretaris van Veiligheid en Justitie (Opinions politiques dans l’État membre d’accueil), Съдебно решение от 21 септември 2023 г.
Следва ли член 10, параграф 1, буква д) и параграф 2 от Директива 2011/95 да се тълкува в смисъл, че за да може мненията, идеите или убежденията на молител, който още не е бил обект на неодобрението на потенциалните субекти на преследване в държавата си на произход, да попадат в обхвата на понятието „политическо мнение“, е достатъчно молителят да твърди, че застъпва или изразява тези мнения, идеи или убеждения?
Следва ли член 4, параграфи 3—5 от Директива 2011/95 да се тълкува в смисъл, че за целите на оценяването на основателността на опасенията на молителя от преследване заради политическото му мнение компетентните органи на държавите членки трябва да вземат предвид степента на убеденост, с която се изразява мнението, или евентуалното занимание на молителя с дейности за популяризирането на това мнение, и изисква ли се мнението да е така дълбоко вкоренено у молителя, че в случай на връщане в държавата си на произход той да не може да се въздържа от демонстрирането му, за да не предизвика неодобрението на потенциалните субекти на преследване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-461/21: Cartrans Preda, Съдебно решение от 7 септември 2023 г.
Трябва ли с оглед предоставяне на освобождаване от ДДС на транспортни дейности и услуги във връзка с внос на стоки по смисъла на Директивата за ДДС, член 86, параграф 1, буква б) и параграф 2 да се тълкува в смисъл, че регистрирането на операция по внос (например изготвянето на обобщената декларация за въвеждане от митническия орган чрез предоставянето на MRN), предполага винаги и включването в основата за изчисляване на митническата стойност на таксата за транспорт до първото местоназначение на територията на държавата членка на вноса
Наличието на MRN, за който не се установява никаква конкретна индиция за измама, доказва ли имплицитно, че всички разходи, посочени в член 86, параграф1, букви а) и б) от посочената директива, са включени в данъчната основа за митнически цели?
Допускат ли член 144, член 86, параграф 1, буква б) и параграф 2 от Директивата за ДДС данъчна практика на държава членка за отказ от освобождаване от ДДС на транспортните услуги, свързани с внос в Съюза, поради непредставяне на строго формалното доказателство за включването на таксите за транспорт в митническата стойност, въпреки че, от една страна, са представени други релевантни за вноса придружаващи документи — обобщената декларация и товарителницата CMR с указване на предаването на получателя, а от друга страна, няма никаква индиция, която да може да постави под съмнение автентичността или надеждността на обобщената декларация и на товарителницата CMR?
С оглед на разпоредбите на член 57 ДФЕС представлява ли възстановяването на ДДС и на акцизите от данъчните администрации на няколко държави членки вътреобщностна доставка на услуги или дейност на общ комисионер, действащ като посредник по търговска сделка?
Следва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че е налице ограничение на свободното предоставяне на услуги, когато получателят на услуга, предоставена от установен в друга държава членка доставчик на услуги, е задължен от законодателството на държавата членка, в която е установен, да удържи данък върху дължимото възнаграждение за разглежданата доставка на услуги, като се има предвид, че липсва такова задължение за удържане на данък, когато договаря същата услуга с доставчик на услуги, установен в същата държава членка като получателя на услугите?
Представлява ли данъчното третиране в държавата, на която е местно лицето, изплащащо дохода, фактор, който прави по-малко привлекателно и препятства свободното предоставяне на услуги, доколкото, за да избегне прилагането на данъка при източника в размер на 4 %, местното лице трябва да си сътрудничи в областта на възстановяването на ДДС и на акцизите само със също местни образувания, а не с други, установени в други държави членки?
Може ли да се счита за нарушение на член 56 ДФЕС и обстоятелството, че полученият от чуждестранното лице брутен размер на дохода се облага с данък 4 % (или евентуално 16 %), докато корпоративният данък, прилаган към местния за същата държава членка доставчик на услуги (доколкото реализира печалба), възлиза на 16 % от нетния размер, тъй като такова данъчно облагане представлява друг фактор, който прави по-малко привлекателно и препятства свободното предоставяне на разглежданите услуги от чуждестранни лица?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-590/21: Charles Taylor Adjusting, Съдебно решение от 7 септември 2023 г.
1) Трябва ли предвид точното си значение понятието „явно противоречие с обществения ред на Съюза“, а оттам и понятието „явно противоречие с вътрешния обществен ред“ — което съгласно член 34, точка 1 и член 45, параграф 1 от Регламент № 44/2001 e основание да се откаже признаването или декларирането на изпълняемост — да се разбира в смисъл, че освен изричните „разпореждания да не се водят дела [anti-suit injunctions]“, забраняващи започването и продължаването на производства в друга държава членка, то обхваща и решения или определения на съдилища на държави членки, които усложняват и възпрепятстват достъпа на ищеца или жалбоподателя до съдебна защита от съд на друга държава членка или продължаването на вече висящи пред този съд производства, и дали такава намеса в правораздавателната компетентност на съда на друга държава членка да разгледа конкретен спор, с който вече е сезиран, е съвместима с обществения ред на Съюза
По-специално, противоречи ли на обществения ред на Съюза по смисъла на член 34, точка 1 и член 45, параграф 1 от Регламент № 44/2001 признаването и/или декларацията за изпълняемост на решение или определение, с което съдилища на държава членка присъждат на лицата, поискали признаване и декларация за изпълняемост, временно и предварително парично обезщетение за съдебните разноски, направени от тях поради предявяването на съдебен иск или продължаването на производство пред съд на друга държава членка, ако мотивите, на които почива това решение или определение, са:
а) че при разглеждане на този иск се оказва, че спорът попада в обхвата на спогодба, сключена законосъобразно и одобрена от съда на държавата членка, който постановява решението и/или определението, и
б) че съдът на другата държава членка, сезиран от ответника по делото, по което е постановено решението или определението, с нов иск, е лишен от компетентност по силата на клауза за предоставяне на изключителна компетентност?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос, има ли по същинския смисъл на член 34, точка 1 от Регламент № 44/2001, както е очертан с тълкуването на Съда на ЕС, пречка за признаването и декларацията за изпълняемост в Гърция на решението и определенията с посоченото по-горе съдържание (първия въпрос), постановени от съдилищата на друга държава членка (Обединеното кралство), когато това решение или тези определения са в пряко и явно противоречие с вътрешния обществен ред, като се имат предвид преобладаващите в страната фундаментални разбирания (посочени по-горе) за обществен ред и право, основните норми от гръцкото право, стоящи в същината на правото на съдебна защита — членове 8 и 20 от Конституцията, член 33 от Astikos Kodikas (Граждански кодекс) и принципът на защита на това право, отразен навсякъде в гръцкото процесуално право и конкретизиран по-специално в член 176, член 173, параграфи 1—3 и членове 185, 205 и 191 от Kodikas Politikis Dikonomias (Граждански процесуален кодекс) […] — и член 6, параграф 1 от [Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи], така че в такъв случай да се обоснове пренебрегване на присъщия за правото на Съюза принцип на свободно движение на съдебните решения
Съвместимо ли е непризнаването поради тази пречка с разбиранията, възприемащи и насърчаващи европейската перспектива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.