Съд - шести състав
Съдебен състав – Съд – шести състав
Дело C-396/19: ЕЦБ/Estate of Espírito Santo Financial Group, Съдебно решение от 21 октомври 2020 г.
Допустимо ли е Европейската централна банка да откаже достъп до размера на кредита, посочен в протокола от заседанието на Управителния съвет, като се позове на изключението за защита на обществения интерес и поверителността на заседанията?
Спазено ли е задължението за мотивиране при отказа на Европейската централна банка да предостави достъп до исканите документи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-677/19: Valoris, facet-document-type-ARRET
Допуска ли принципът на ефективност във връзка с принципа на лоялно сътрудничество въвеждането на преклузивен срок от около една година за подаване на заявления за възстановяване на такси, събрани в нарушение на правото на Съюза?
Съвместима ли е с принципа на равностойност във връзка с принципа на лоялно сътрудничество национална правна уредба, която въвежда преклузивен срок от около една година за възстановяване на такси, събрани в нарушение на правото на Съюза, когато такъв срок не се предвижда за аналогични случаи по националното право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-394/19: CPAS d’Anderlecht, facet-document-type-ORD_DR
Компетентен ли е Съдът по член 267 ДФЕС да тълкува или прилага разпоредби от правото на Съюза, които не са приложими към предмета на спора в главното производство?
Необходимо ли е националната юрисдикция изрично да посочи наличието на национална разпоредба, която предвижда прилагането на правото на Съюза към ситуации извън неговото приложно поле, за да бъде допустимо преюдициалното запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-558/19: Impresa Pizzarotti (Avantage anormal consenti à une société non-résidente), Съдебно решение от 8 октомври 2020 г.
Противоречи ли на членове 49 ДФЕС и 63 ДФЕС национална правна уредба като член 11, параграф 2 и член 29, параграф 3 от Данъчния кодекс, в която е предвидена възможност за промяна на квалификацията на банков трансфер на парични средства от местен клон в една държава членка на дружеството майка, местно лице в друга държава членка, като „сделка, от която се получават приходи“, в резултат на което възниква задължение за прилагане на нормите относно цените за трансфер, докато ако същата сделка се осъществява между клон и дружество майка, местни лица в една и съща държава членка, не би могло сделката да се преквалифицира по същия начин и не биха били приложени нормите за цените при трансфер?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-641/19: PE Digital, Съдебно решение от 8 октомври 2020 г.
Трябва ли член 14, параграф 3 от Директива 2011/83, с оглед на съображение 50 от нея, да се тълкува в смисъл, че дължимата от потребителя „сума, пропорционална на това, което е било действително предоставено до момента, в който потребителят е уведомил търговеца за упражняването на правото си на отказ, съпоставена с общата сума по договора“ следва при договор, съгласно чието съдържание се дължи не единна услуга, а състояща се от няколко частични услуги цялостна услуга, да се изчислява само на принципа pro rata temporis, ако потребителят действително заплаща pro rata temporis за цялостната услуга, но частичните услуги се доставят с различен темп?
Трябва ли член 14, параграф 3 от Директива 2011/83 да се тълкува в смисъл, че дължимата от потребителя „сума, пропорционална на това, което е било действително предоставено до момента, в който потребителят е уведомил търговеца за упражняването на правото си на отказ, съпоставена с общата сума по договора“, следва да се изчислява само на принципа pro rata temporis и когато дадена (частична) услуга действително се доставя непрекъснато, но в началото на срока на договора има по-голяма или по-малка стойност за потребителя?
Трябва ли член 2, точка 11 от Директива 2011/83 и член 2, точка 1 от Директива (ЕС) 2019/770 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 г. да се тълкуват в смисъл, че „цифрово съдържание“ по смисъла на член 2, точка 11 от Директива 2011/83 и на член 2, точка 1 от Директива 2019/770 могат да бъдат и данни, които се доставят като частична услуга в рамките на предоставяна предимно като „цифрова услуга“ по смисъла на член 2, точка 2 от Директива 2019/770 цялостна услуга, в резултат на което търговецът би могъл да погаси правото на отказ на основание член 16, буква м) от Директива 2011/83 по отношение на частичната услуга, но потребителят, в случай че търговецът не направи това, може да се откаже от целия договор и поради член 14, параграф 4, буква б, подточка ii) от Директива 2011/83 не би дължал компенсация за тази частична услуга?
Трябва ли член 14, параграф 3 от Директива 2011/83, с оглед на съображение 50 от нея, да се тълкува в смисъл, че договорената за дадена услуга обща цена е „прекомерна“ по смисъла на член 14, параграф 3, трето изречение от Директива 2011/83, ако тя е значително по-висока от договорената с друг потребител обща цена за идентична по съдържанието си услуга, доставяна от същия търговец за същия срок на договора и при същите рамкови условия за останалите аспекти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-568/19: Subdelegación del Gobierno en Toledo (Conséquences de l’arrêt Zaizoune), Съдебно решение от 8 октомври 2020 г.
Съвместимо ли е с практиката на Съда на Европейския съюз относно ограниченията на директния ефект на директивите тълкуването на решението му от 23 април 2015 г. (дело C‑38/14, Zaizoune), в смисъл че испанските административни и съдебни органи могат пряко да приложат Директива [2008/115] в ущърб на гражданин на трета страна при оставяне без приложение и неприлагане на по-благоприятните национални разпоредби относно налагането на санкции, утежняване на административнонаказателната му отговорност и евентуално оставяне без приложение на принципа на законоустановеност на наказанието, и трябва ли несъвместимостта на испанската правна уредба с Директивата да се разреши не по този начин, а с изменение в правната уредба или с предвидените в правото на Съюза способи за налагане на задължение на държавата да транспонира правилно директивите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-113/20: Slovenský plynárenský priemysel, Определение от 1 октомври 2020 г.
Може ли разпоредбите на Директива 90/435 да се прилагат за данъчни периоди, които предхождат датата на присъединяване на дадена държава към Европейския съюз, когато решението за данъчна корекция е взето след тази дата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-113/20: Slovenský plynárenský priemysel, Определение от 1 октомври 2020 г.
Обхваща ли приложното поле ratione temporis на Директива 90/435/ЕИО данъчни задължения, възникнали преди присъединяването на държавата членка към Европейския съюз, когато административният акт за събиране на тези задължения е издаден след датата на присъединяване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-612/19: CC/Парламент, Съдебно решение от 1 октомври 2020 г.
Нарушено ли е правото на защита и принципът на правна сигурност поради липса на надлежно уведомяване за приключване на писмената фаза и възможността за искане на устно заседание?
Длъжен ли е Общият съд да предприеме поисканите от страните процесуални и доказателствени мерки, включително изискване на документи от институциите, за да оцени загубата на шанс за назначаване?
Правилно ли е Общият съд тълкувал и приложил условията на конкурса и методологията за оценка на загубата на шанс за назначаване, включително определянето на съответстващите длъжности и сравнителния анализ на профилите?
Допусната ли е грешка при изключването на определени длъжности (временни, с по-висок или по-нисък ранг, или заети чрез преместване/трансфер) от оценката на загубата на шанс за назначаване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-612/19: CC/Парламент, Съдебно решение от 1 октомври 2020 г.
Нарушени ли са процесуалните права на жалбоподателката поради липса на уведомление за приключване на писмената фаза и възможност за искане на устно заседание?
Следва ли Общият съд да вземе допълнителни процесуални и доказателствени мерки, поискани от жалбоподателката, включително изискване на документи и информация от Европейския парламент и Съвета?
Правилно ли е Общият съд да изключи определени длъжности от оценката на загубената възможност за назначаване, като не вземе предвид всички възможни позиции, за които жалбоподателката е могла да кандидатства?
Длъжен ли е Общият съд да приложи принципа на равенство на възможностите при оценката на загубената възможност за назначаване?
Допуснал ли е Общият съд грешка при оценката на фактите и доказателствата относно длъжностите, които следва да бъдат включени в оценката на загубената възможност за назначаване, включително временни длъжности, длъжности от по-нисък или по-висок ранг и длъжности, заети чрез преместване или междуинституционален трансфер?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.