Съд - шести състав
Съдебен състав – Съд – шести състав
Дело C-8/97: Комисия/Гърция, Заключение от 16 декември 1997 г.
Неизпълнение на задълженията по член 12 от Директива 90/434/ЕИО, изразяващо се в неизпълнение на задължението за приемане, в предвидения срок, на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за пълното съответствие с посочената директива.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-316/96: Комисия/Италия, Съдебно решение от 16 декември 1997 г.
Нарушени ли са задълженията на Италианската република по Директиви 93/53/ЕИО, 93/113/ЕО и 93/114/ЕО, като не са приети в срок необходимите национални мерки за тяхното транспониране?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-230/96: Cabour и Nord Distribution Automobile/Arnor “SOCO”, Заключение от 16 декември 1997 г.
1. Следва ли Регламент (ЕИО) № 123/85 на Комисията от 12 декември 1984 година относно прилагането на член 85, параграф 3 от Договора за ЕИО към определени категории споразумения за разпространение и сервиз на моторни превозни средства да се тълкува в смисъл, че изключителен дилърски договор, обвързващ автомобилен производител с дилър, попада в обхвата на освобождаването по член 1 от този регламент, когато този договор: (a) не посочва „обективно валидните причини“, посочени в член 5, параграф 2, букви (a) и (b) и член 5, параграф 3 от този регламент; (b) изключва всякаква възможност дилърът да продава нови превозни средства, различни от предлаганите от производителя, дори и в търговски помещения, различни от тези, в които се предлагат договорните стоки, освен ако не се докажат обективно валидни причини, които не са съществували към момента на сключване на договора, като тази разпоредба следва да се разглежда във връзка с тълкуването на член 3, параграф 3 и член 5, параграф 2 от регламента; (c) определя цел за продажби, съгласно която дилърът се задължава да положи всички усилия да продаде през всяка годишна период определено количество договорни превозни средства, което, ако не е определено по споразумение между страните, се определя от производителя въз основа на направени от него прогнози или определени от него критерии, и предвижда, че ако към 31 август на текущия годишен период не е постигнато 90% от 7/11 от целта за продажби и „общият процент на проникване“ на договорните превозни средства на територията, за която се отнася концесията, оценен към 31 юли на текущия годишен период, е с 15% до 45% — в зависимост от местоположението на територията — по-нисък от националния среден процент на проникване на договорните превозни средства, производителят може, с тримесечно или шестмесечно предизвестие, да промени територията на договора и/или да отнеме изключителността на дилъра на тази територия, или да прекрати дилърския договор, като тези разпоредби следва да се разглеждат във връзка с тълкуването на член 4, параграф 1, точка 3, член 5, параграф 2, точка 2 и член 5, параграф 2, точка 3 от регламента?
2. Следва ли Регламент (ЕО) № 1475/95 на Комисията от 28 юни 1995 година, заменящ посочения по-горе Регламент № 123/85, да се тълкува в смисъл, че изключителен дилърски договор, съдържащ клаузи от вида, посочен в въпрос 1, букви (b) и (c), попада в обхвата на освобождаването по член 1 от този регламент, като се вземат предвид съответно член 3, параграф 3 и член 4, параграф 1, точка 3 от Регламент № 1475/95 във връзка с член 5, параграф 2, точка 2, член 5, параграф 2, точка 3 и член 5, параграф 3?
3. Ако Регламенти № 123/85 и № 1475/95 не могат да се тълкуват в смисъл, че предоставят ползата от освобождаването, което предвиждат, на дилърски договори от вида, посочен в първите два въпроса, следва ли член 85, параграф 1 от Договора за ЕИО да се тълкува в смисъл, че изключителна дистрибуторска мрежа на производител на моторни превозни средства, основана на такива дилърски договори, попада под забраната, предвидена в тази разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-42/96: Immobiliare SIF/Amministrazione delle Finanze dello Stato, Съдебно решение от 11 декември 1997 г.
При тълкуване на членове 4, 7 и 10 от Директива 69/335/ЕИО на Съвета от 17 юли 1969 година относно косвените данъци върху набирането на капитал, изменена с Директива 73/80/ЕИО на Съвета от 9 април 1973 година, приложими ли са тези разпоредби при обстоятелствата, изложени от ищеца?
Изключва ли прилагането на тези разпоредби налагането на други данъци, по-специално данъците, наложени от Италианската служба по вписванията, включително Invim (общинският данък върху увеличението на стойността на недвижимите имоти), и ако да, приложима ли е ставка от 2% или намалената ставка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-55/96: Job Centre, Съдебно решение от 11 декември 1997 г.
Трябва ли разпоредбите на италианското национално право, съдържащи се в член 11, параграф 1 от Закон № 264 от 29 април 1949 г. и в първия параграф на член 1 от Закон № 1369 от 23 октомври 1960 г., съгласно които дейността по посредничество и договаряне между търсенето и предлагането на пазара на труда, независимо дали като агенция по заетостта или като предприятие за наемане на работа, е забранена, освен ако се извършва от публичните служби, посочени в тези разпоредби, да се считат за отнасящи се до упражняването на официална власт по смисъла на съвместните разпоредби на членове 66 и 55 от Договора за ЕО, като се има предвид, че според италианското право те се третират като въпроси на обществения ред, тъй като тяхната цел е да защитят интересите на работниците и националната икономика?
Трябва ли тези разпоредби, с оглед на техния общ характер, да се считат за противоречащи на принципите на правото на Общността, установени в членове 48, 49, 59, 60, 62, 66, 86 и 90 от посочения Договор, относно правото на труд, свободата на икономическа инициатива, свободното движение на работници и други, свободата на търсене и предлагане на труд и услуги, свободната и честна конкуренция между икономическите субекти и забраната за злоупотреба с господстващо положение?
В случай че горепосоченото законодателство на италианската държава относно дейността на агенция по заетостта или предприятие за наемане на работа противоречи на принципите на правото на Общността, посочени в предходния въпрос, длъжни ли са съдебните и административните органи на тази държава членка да прилагат пряко тези принципи, като позволят на публични и частни органи и предприятия да действат като посредници между предлагащите и търсещите работа и временна заетост, при условие че се спазват разпоредбите, уреждащи трудовите договори и задължителното социално осигуряване, и при спазване на предвидения от закона контрол?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-350/96: Clean Car Autoservice/Landeshauptmann von Wien, Заключение от 4 декември 1997 г.
1. Следва ли член 48 от Договора за ЕО и членове 1 и 3 от Регламент № 1612/68 да се тълкуват в смисъл, че работодателите в приемащата държава също черпят от тях правото да наемат работници, които са граждани на друга държава-членка, без да бъдат обвързани от условия, които – дори и да не зависят от гражданството – обикновено са свързани с гражданството
2. Ако работодателите в приемащата държава имат правото, посочено в първия въпрос: Следва ли член 48 от Договора за ЕО и членове 1 и 3 от Регламент № 1612/68 да се тълкуват в смисъл, че разпоредба като параграф 39, ал. 2 от Gewerbeordnung 1994, съгласно която собственикът на търговска дейност може да назначи за управител за целите на търговското право само лице, чието местожителство е в приемащата държава (Австрия), е съвместима с тях?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-369/95: Somalfruit и Camar/Ministero delle Finanze и Ministero del Commercio con l’Estero, Съдебно решение от 27 ноември 1997 г.
Следва ли частта от Регламент (ЕИО) № 404/93 на Съвета, която ограничава правото на внос на сомалийски банани — така нареченото право на достъп, признато от Конвенцията от Ломе от 15 декември 1989 г., Протокол 5 към нея и Съвместната декларация, съдържаща се в приложение LXXIV към Конвенцията — да се счита за валидна, по-специално доколкото:
а) установява различни режими за внос на традиционни банани, нетрадиционни банани и банани, надвишаващи определената за тази цел квота, и по този начин налага количествени ограничения;
б) въвежда изискване за получаване на вносен документ и предоставяне на гаранция за тази цел — документ, който не е само за статистически цели и е подчинен на тежки и трудни за изпълнение условия;
в) налага митническо мито от 750 ЕКЮ на тон за банани, надвишаващи тарифната квота?
Следва ли частите от Регламент (ЕИО) № 1442/93 и № 1443/93 на Комисията, изменени и допълнени с последващи регламенти, които ограничават, намаляват или ненужно и непропорционално спрямо преследваната цел ограничават правото на достъп на сомалийски банани, гарантирано от посочената в първи въпрос Конвенция и от Регламент № 404/93 на Съвета, да се считат за валидни, по-специално доколкото:
а) определят крайна дата за подаване на заявления за вносни лицензи до три месеца и три седмици преди операцията и ограничават периода за подаване на заявления до една (пълна) седмица само четири пъти годишно;
б) предвиждат, в случай на неспазване на срока, загуба, във всички случаи, на правото на внос за цялото тримесечие, без да установяват специални правила или дерогации за случаи на непреодолима сила, непредвидени обстоятелства и подобни ситуации;
в) правят издаването на лицензията зависимо от предварително предоставяне на гаранция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-356/95: Witt/Amt für Land- und Wasserwirtschaft, Съдебно решение от 27 ноември 1997 г.
Изисква ли първата алинея на член 3, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 1765/92 на Съвета от 30 юни 1992 година за създаване на система за подпомагане на производителите на определени полски култури държавите членки, при определяне на производствените региони, да посочат използваните критерии в разпоредбите за прилагане на този регламент?
Следва ли първата алинея на член 3, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 1765/92 да се тълкува в смисъл, че държава членка, която съгласно третото изречение на втората алинея на член 2, параграф 2 от този регламент не е определила цялата си територия като регионална базова площ, а само отделни части от нея, има право да определи цялата територия на конкретна регионална базова площ като производствен регион и че специфичните характеристики, които влияят върху добивите, не изискват регионалните базови площи да бъдат допълнително разделени на различни производствени региони?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-43/96: Комисия/Франция, Заключение от 13 ноември 1997 г.
Нарушение на задълженията по член 17, параграф 2 от Шестата директива относно правото на приспадане на ДДС чрез отказ на данъчно задължените лица да приспадат ДДС за средства за транспорт, използвани за стопански цели, при условията на национални разпоредби, предшестващи влизането в сила на Шестата директива.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.