всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Съд - втори състав

Съдебен състав – Съд – втори състав

Дело C-76/15: Vervloet и др., Заключение от 2 юни 2016 г.

1. Трябва ли членове 2 и 3 от Директива 94/19/ЕО, евентуално във връзка с членове 20 и 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз и с общия принцип на равенство, да се тълкуват в смисъл, че a) те възлагат задължение на държавите членки да гарантират дяловете в кооперациите, на които е издадено разрешение за упражняване на дейност във финансовия сектор, по същия начин, както се гарантират депозитите
б) те не допускат държава членка да разпореди на институцията, на която частично е възложено гарантирането на посочените в тази директива депозити, да гарантира — също до размер на 100000 EUR — дяловете на физически лица, членове в кооперация, на която е издадено разрешение за упражняване на дейност във финансовия сектор?
2. Съвместимо ли е Решение 2014/686/ЕС с членове 107 ДФЕС и 296 ДФЕС, доколкото то определя като нова държавна помощ гаранционната схема, която се разглежда с него?
3. При отрицателен отговор на втория въпрос, трябва ли член 107 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че схема за предоставяне на държавна гаранция на физически лица, членове в кооперации, на които е издадено разрешение за упражняване на дейност във финансовия сектор — каквато схема е предвидена с член 36/24, параграф 1, първа алинея, точка 3 от Закона за националната банка — представлява нова държавна помощ, за която трябва да бъде уведомена Европейската комисия?
4. При утвърдителен отговор на втория въпрос, съвместимо ли е Решение 2014/686 с член 108, параграф 3 ДФЕС, ако това решение следва да се тълкува в смисъл, че в него се приема, че въпросната държавна помощ e приведена в действие преди 3 март 2011 г. или преди 1 април 2011 г. или на една от тези две дати, или обратно, ако това решение следва да се тълкува в смисъл, че в него се приема, че въпросната държавна помощ е приведена в действие на по-късна дата?
5. Трябва ли член 108, параграф 3 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че той не допуска държава членка да приема мярка като съдържащата се в член 36/24, параграф 1, първа алинея, точка 3 от Закона за националната банка, ако тази мярка привежда в действие държавна помощ или представлява държавна помощ, която вече е била приведена в действие, и Европейската комисия все още не е била уведомена за тази държавна помощ?
6. Трябва ли член 108, параграф 3 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че той не допуска държава членка, без тя да уведоми предварително Европейската комисия, да приема мярка като съдържащата се в член 36/24, параграф 1, първа алинея, точка 3 от Закона за националната банка, ако тази мярка представлява държавна помощ, която все още не е била приведена в действие?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-241/15: Bob-Dogi, Съдебно решение от 1 юни 2016 г.

Следва ли изразът „доказателства за […] заповед за задържане“ по смисъла на член 8, параграф 1, буква в) от Рамковото решение да се разбира като национална заповед за задържане, издадена по реда на разпоредбите на наказателнопроцесуалното право на издаващата държава членка, т.е. заповед, отделна от европейската заповед за арест?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, дали липсата на национална заповед за задържане може да бъде имплицитно основание за неизпълнение на европейска заповед за арест?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-130/15: National Exhibition Centre, Съдебно решение от 26 май 2016 г.

Следва ли член 13Б, буква д), точка 3 от Шестата директива да се тълкува в смисъл, че освобождаването от ДДС, предвидено за сделки, свързани с плащания и преводи, се прилага за услуга, описана като „обработка на плащане с дебитна или кредитна карта“, като тази по главното производство, извършвана от данъчно задължено лице — доставчик на тази услуга, когато физическо лице купува чрез този доставчик билет за представление или друго събитие, което доставчикът продава от името и за сметка на друго лице и което това физическо лице заплаща с дебитна или кредитна карта?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-130/15: National Exhibition Centre, Съдебно решение от 26 май 2016 г.

Следва ли член 13, Б, буква г), точка 3 от Шеста директива 77/388/ЕИО да се тълкува в смисъл, че освобождаването от данък върху добавената стойност за сделки, засягащи плащания и преводи, се прилага за услуга, известна като „свързана с обработка на плащане с дебитна или кредитна карта“, като разглежданата в главното производство, когато с посредничеството на доставчика на тази услуга лице закупува билет за представление или друго събитие, който посредникът продава от името и за сметка на друго образувание и лицето заплаща с дебитна или кредитна карта?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-230/15: Brite Strike Technologies, Заключение от 26 май 2016 г.

1) Следва ли КБИС (по-специално поради причините, посочени в точки 28—34 от решението на Gerechtshof Den Haag [апелативен съд Хага] от 26 ноември 2013 г. [или поради други такива) да се разглежда като по-късно приета конвенция, поради което член 4.6 от [нея] не трябва да се смята за специална уредба по смисъла на член 71 от Регламент [№ 44/2001]
При утвърдителен отговор на този въпрос: 2) Следва ли от член 22, точка 4 от Регламент [№ 44/2001], че както съдилищата на Белгия, така и съдилищата на Нидерландия, а и съдилищата на Люксембург имат международна компетентност да разрешат конкретния правен спор
3) Ако това не е така, в случай като настоящия по какъв начин следва да се определи дали международно компетентни са съдилищата на Белгия, или съдилищата на Нидерландия, или съдилищата на Люксембург
Може ли, за да се определи (по-точно) кой съд е международно компетентен (въпреки всичко), да бъде приложен член 4.6 от КБИС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-607/14: Bookit, Съдебно решение от 26 май 2016 г.

Следва ли член 135, параграф 1, буква г) от Директива 2006/112/ЕО да се тълкува в смисъл, че предвиденото в него освобождаване от ДДС се прилага към услуга „по обработване на картови плащания“ като разглежданата в главното производство, която се извършва от данъчнозадължено лице, доставчик на тази услуга, когато дадено лице купува посредством този доставчик билет за кино, който последният продава от името и за сметка на друг правен субект, независимо дали посоченото лице плаща с дебитна или кредитна карта?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-550/14: Envirotec Denmark, Съдебно решение от 26 май 2016 г.

Следва ли член 198, параграф 2 от Директива 2006/112/ЕО да се тълкува в смисъл, че обхваща слитъци, получени от непълно сплавяване на произволни различни съдържащи злато отпадни метални предмети, които съдържат злато с чистота, според слитъка, от около 500 или 600 хилядни?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-48/15: NN (L), Съдебно решение от 26 май 2016 г.

1) Трябва ли Директива 69/335, и по-конкретно член 2 във връзка с членове 4, 10 и 11, да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредби от националното право като членове 161 и 162 от Кодекса за данъка върху наследствата относно облагането на предприятията за колективно инвестиране, доколкото с посочения данък предприятията за колективно инвестиране — учредени под формата на капиталови дружества в друга държава членка, които търгуват свои дялови единици в Белгия — се облагат годишно върху общия размер на инвестираните в Белгия дялови единици, намален със сумата на изкупуванията и възстановяванията на посочените дялови единици, вследствие на което с този данък се облагат сумите, набрани в Белгия от ПКИ, доколкото такива предприятия могат да се разпореждат с тях?
2) Трябва ли членове 49—55 и 56—60 от Договора за ЕО, евентуално във връзка с членове 10 и 293, второ тире от Договора за ЕО, да се тълкуват в смисъл, че не допускат държава членка да променя едностранно данъчна привръзка като предвидената в член 161 и сл. от белгийския Кодекс за данъка върху наследствата, за да замени личен критерий за привързване, основан на местопребиваването на данъчнозадълженото лице, залегнал в международното данъчно право, с евентуален вещен критерий за привързване, който не е установен в международното данъчно право, като се има предвид, че за да гарантира данъчния си суверенитет, държавата членка е приела специфична санкция като предвидената в член 162, втора алинея от Кодекса за данъка върху наследствата само по отношение на чуждестранните оператори?
3) Трябва ли членове 49 и 56 от Договора за ЕО, евентуално във връзка с членове 10 и 293, второ тире от Договора за ЕО, да се тълкуват в смисъл, че не допускат данъчно облагане като описаното по-горе, което, доколкото не отчита по никакъв начин данъците, с които вече са обложени в държавата членка на произхода им ПКИ, учредени в друга държава членка, представлява допълнителна финансова тежест, която може да затрудни търгуването на дяловите им единици в Белгия?
4) Трябва ли Директива 85/611, евентуално във връзка с членове 10 и 293, второ тире от Договора за ЕО, да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчно облагане като описаното по-горе, доколкото то нарушава основната цел на Директивата да улесни търговията на дялови единици на ПКИ в Европейския съюз?
5) Трябва ли членове 49 и 56 от Договора за ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат административната тежест, до която води събирането на данък като описания по-горе от ПКИ, учредени в друга държава членка, които търгуват дяловите си единици в Белгия?
6) Трябва ли членове 49 и 56 от Договора за ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредба от националното право като член 162, втора алинея от Кодекса за данъка върху наследствата, доколкото посочената разпоредба налага специфична санкция на ПКИ, учредени в друга държава членка, които търгуват дяловите си единици в Белгия, а именно съдебна забрана занапред за инвестиране на дялови единици в Белгия при неподаване на декларация до 31 март всяка година или при неплащане на описания по-горе данък?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-223/15: combit Software, Заключение от 25 май 2016 г.

Какви последици има за преценката на вероятността от объркване на дадена словна марка на [ЕС] обстоятелството, че от гледна точка на средните потребители в една част от държавите членки фонетичното сходство между марката на [ЕС] и знак, за който се твърди, че нарушава правата върху тази марка, се неутрализира от наличието на смислова разлика, при положение обаче че от гледната точка на средните потребители от други държави членки това не е така:
a) Следва ли за целите на преценката на вероятността от объркване да се вземе предвид гледната точка на едната или на другата част от тези потребители, или е меродавна гледната точка на фиктивен среден потребител от всички държави членки?
б) Следва ли да се приеме, че правата върху марката на [ЕС] са нарушени, съответно не са нарушени, на цялата територия на ЕС, при положение че вероятността от объркване съществува само на част от тази територия, или следва да се направи разлика между отделните държави членки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-582/14: Breyer, Заключение от 12 май 2016 г.

1. Трябва ли член 2, буква а) от Директива 95/46/ЕО […] да се тълкува в смисъл, че адрес по интернет протокол (IP адрес), който се запазва от доставчик на услуги при влизане в неговия интернет сайт, представлява за него лични данни и когато трето лице (в случая — доставчикът на услугата за достъп) разполага с допълнителната информация, необходима за идентифицирането на съответното лице?
2. Допуска ли член 7, буква е) от Директивата за защита на данните разпоредба от националното право, съгласно която доставчикът на услуги може да събира и използва лични данни за ползвател без неговото съгласие само доколкото е необходимо, за да се даде възможност и да се отчете конкретното ползване на електронна медия от съответния ползвател, и съгласно която целта за осигуряване на общата функционална способност на електронната медия не може да оправдае използването на данните след края на съответното действие на ползване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 17778798081350 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form