Съд - втори състав
Съдебен състав – Съд – втори състав
Дело C-511/21: Комисия/Calhau Correia de Paiva, Съдебно решение от 16 март 2023 г.
Допустимо ли е възражението за незаконосъобразност срещу обявлението за конкурс, с което се ограничава изборът на втория език на конкурса до немски, английски и френски език, да бъде повдигнато в рамките на жалба срещу индивидуално решение за невключване в списъка на издържалите конкурса?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-723/21: Stadt Frankfurt (Oder) и FWA, Определение от 16 март 2023 г.
В кои случаи делото се заличава от регистъра на Съда поради оттегляне на преюдициалното запитване?
Кой има компетентност да определи разноските на страните по главното производство след заличаване на делото?
Подлежат ли на възстановяване разноските на участници, направени във връзка с представяне на становища пред Съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-457/21: Комисия/Amazon.com и др., Определение от 10 март 2023 г.
Допустимо ли е поисканото поверително третиране на определени материали по отношение на страна, която е встъпила в производството пред Общия съд, когато тези материали вече са били третирани като поверителни спрямо същата страна в първоинстанционното производство?
Следва ли в производството пред Съда да се запази поверителният характер на информацията, заличена в приложенията към отговора на Комисията, когато Общият съд вече е признал тази информация за поверителна спрямо съответната страна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-142/22: Minister for Justice and Equality (Demande de consentement – Effets du mandat d’arrêt européen in…, Заключение от 9 март 2023 г.
1) Трябва ли член 27 от [Рамково решение 2002/584] да се тълкува в смисъл, че решението за предаване на лице поражда правоотношение между него, изпълняващата държава и молещата държава, така че всеки въпрос, считан за окончателно решен във въпросното решение, следва да се счита за решен и за целите на процедурата за получаване на съгласие за по-нататъшно наказателно преследване или налагане на наказание за други престъпления?
2) Ако отговорът на първия въпрос е, че член 27 не изисква такова тълкуване, нарушава ли принципа на ефективност национално процесуално правило, ако действа така, че не позволява на засегнатото лице в контекста на искането за съгласие да се позовава на релевантно решение на [Съда], постановено след издаването на заповедта за предаване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-375/21: Sdruzhenie “Za Zemyata – dostap do pravosadie” и др., Съдебно решение от 9 март 2023 г.
Член 15, параграф 4 от Директива 2010/75, във връзка с член 18 от нея и с членове 13 и 23 от Директива 2008/50, трябва ли да се тълкува в смисъл, че при разглеждането на искане за дерогация по този член 15, параграф 4 компетентният орган трябва, като вземе предвид всички относими научни данни за замърсяването, включително кумулативния ефект с други източници на съответния замърсител, както и мерките, определени в относимия план за качество на въздуха, приет за съответната зона или агломерация съгласно член 23 от Директива 2008/50, да откаже такава дерогация, когато тя може да допринесе за превишаването на нормите за качество на въздуха, определени съгласно член 13 от Директива 2008/50, или да е в разрез с мерките, съдържащи се в този план, които имат за цел да гарантират спазването на тези норми и да направят възможно най-кратък периода на превишаването им?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-432/21: Комисия/Полша () и bonne pratique forestières), Съдебно решение от 2 март 2023 г.
Съвместимо ли е въвеждането на разпоредба, според която управлението на горите, основано на изискванията за добра практика, не нарушава разпоредбите относно опазването на природата, с изискванията на Директивата за местообитанията и Директивата за птиците?
Осигурява ли полската правна уредба ефективна възможност за организациите за опазване на околната среда да обжалват по съдебен ред плановете за управление на горите, съгласно член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията и Орхуската конвенция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-723/21: Stadt Frankfurt (Oder) и FWA, Заключение от 2 март 2023 г.
1) a) Трябва ли член 7, параграф 3 от РДВ да се тълкува в смисъл, че всички членове на пряко заинтересованата от даден проект общественост имат право да предявяват по съдебен ред искания за установяване на нарушения на задължението:
а) за предотвратяване на влошаването на качеството на водните обекти, използвани за производство на питейна вода;
б) за намаляване на степента на пречистване, необходима за производството на питейна вода;
като се позовават на защитата на правата на трети лица в случай на забрана за влошаване на състоянието на подземните води (вж. [решение от 28 май 2020 г., Land Nordrhein-Westfalen, C‑535/18, EU:C:2020:391, т. 132 и сл. (наричано по-нататък „решението Land Nordrhein-Westfalen“] и [решение от 3 октомври 2019 г., Wasserleitungsverband Nördliches Burgenland и др., C‑197/18, EU:C:2019:824, т. 40 и 42)]?
б) Ако отговорът на въпрос а) е отрицателен:
Имат ли във всеки случай жалбоподатели, на които са възложени производството и пречистването на питейна вода, право да предявяват искания за установяването на нарушения на забраните и изискванията по член 7, параграф 3 от РДВ?
2. Съдържа ли член 7, параграф 3 от РДВ и за водните обекти извън предпазните зони по смисъла на член 7, параграф 3, второ изречение от [Директивата], наред със задължението за дългосрочно планиране в плановете за управление и програмите от мерки, задължение, подобно на предвиденото в член 4 [от същата директива], да се откаже разрешение за конкретни проекти поради нарушаване на забраната за влошаване (вж. [решение Land Nordrhein-Westfalen, т. 75])?
3. Въз основа на факта, че член 7, параграф 3 от [тази директива] — за разлика от приложение V към член 4 от РДВ — не определя самостоятелни референтни стойности за контрола на забраната за влошаване на състоянието:
а) при какви условия трябва да се приеме, че ще настъпи влошаване на състоянието на водния обект и съответно увеличаване на необходимата за производството на питейна вода степен на пречистване?
б) може ли за рeлевантен референтен показател за увеличаване на степента на пречистване и съответно за забраната на влошаването на състоянието по член 7, параграф 3 от РДВ да се считат граничните стойности в приложение I към [Директива 98/83/ЕО], както може да се заключи от член 7, параграф 2, in fine от [РДВ]?
в) ако отговорът на въпрос б) е утвърдителен:
Може ли да е налице нарушение на забраната за влошаване по член 7, параграф 3 от РДВ, когато единствената значима стойност не е гранична стойност от част А или част Б от приложение I [към ДПВ], а т.нар. „индикативен параметър“ съгласно част В от приложение I?
4. Кога следва да се приеме, че е нарушена забраната за влошаване на качеството на питейната вода по член 7, параграф 3 РДВ (относно критерия за забраната за влошаване по член 4 РДВ: [решение Land Nordrhein-Westfalen, т. 119] и преди това [решение от 1 юли 2015 г., Bund für Umwelt und Naturschutz Deutschland(C‑461/13, EU:C:2015:433, т. 52) (наричано по-нататък „решението Bund für Umwelt und Naturschutz Deutschland“)]?
а) Достатъчно ли е каквото и да е влошаване на състоянието, за да се приеме, че е налице нарушение;
или
б) трябва да има вероятност от неспазването на индикативния параметър за сулфати от 250 mg/l;
или
в) трябва да е налице опасност от мерки за отстраняване по смисъла на член 8, параграф 6 от [ДПВ], които увеличават усилията за пречистване при производството на питейна вода?
5. Съдържа ли член 7, параграф 3 от РДВ освен материалноправния критерий за контрол и изисквания относно процедурата по официално разрешение, т.е. може ли практиката на Съда относно член 4 от [тази директива] да се приложи спрямо обхвата на контрола по член 7, параграф 3 от [Директивата] (вж. [решение Land Nordrhein-Westfalen] — втори преюдициален въпрос)?
6. Трябва ли организаторът на проекта да възложи експертиза относно наличието на евентуално нарушение на член 7, параграф 3 от РДВ и веднага щом има вероятност проектът да наруши разпоредбите на член 7, параграф 3 от [тази директива]?
7. Трябва ли и в този случай да се приеме, че експертизата трябва да е налице към момента на вземане на решението по реда на правната уредба в областта на водите и че следователно експертиза, извършена впоследствие в хода на съдебното производство, не може да отстрани незаконосъобразността на разрешението по реда на правната уредба в областта на водите (вж. [решение Land Nordrhein-Westfalen, т. 76 и 80 и сл.])?
8. При претеглянето на интересите в контекста на разрешението могат ли изискванията и забраните по член 7, параграф 3 от РДВ да бъдат преодолени, като се отдаде приоритет на преследваната с проекта цел, например когато усилията за пречистване са малки или целта на проекта е особено важна?
9. Прилага ли се член 4, параграф 7 от РДВ спрямо член 7, параграф 3 от нея?
10. Какви задължения, които надхвърлят установеното в член 4 от РДВ, могат да бъдат изведени от член 7, параграф 2 [от нея], така че те да трябва да се вземат предвид в процедура по разрешаване на проекта?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-760/21: Kwizda Pharma, Съдебно решение от 2 март 2023 г.
1а)
За да бъде класифициран даден продукт като „храна за специални медицински цели“, трябва ли да е доказано, че той може да постигне обещаните във връзка с конкретно заболяване или страдание резултати само в рамките на диетотерапията, която по здравословни съображения е целесъобразна при това заболяване или страдание с оглед на произтичащите от това страдание или заболяване хранителни изисквания?
1б)
Следва ли в този контекст да се счита, че диетотерапия е налице само когато дадено лице промени хранителния си режим, като приема други или допълнителни хранителни вещества, които се усвояват от организма чрез процеса на храносмилане?
1в)
За квалифицирането като храна за специални медицински цели необходимо ли е освен това страданието или заболяването, за което е предназначен продуктът, да изисква диетотерапия, при която пациентът приема съдържащите се в продукта хранителни вещества, които не могат да бъдат усвоени чрез нормалния хранителен режим?
1г)
Трябва ли храната за специални медицински цели да оказва медицинското си действие само поради обстоятелството че съдържа всички или някои от хранителните вещества, които не могат да бъдат усвоени чрез нормалния хранителен режим, но които за пациента са абсолютно необходими или наложителни за поддържането на жизнените му функции?
При отрицателен отговор: какъв вид съставки трябва да съдържа даден продукт, за да отговаря на изискванията за храна за специални медицински цели?
2а)
Изключва ли класифицирането на даден продукт като добавка към храни възможността за класифицирането му като храна за специални медицински цели?
2б)
При отрицателен отговор: въз основа на какви критерии следва да се определи, че дадена добавка към храни не може да бъде класифицирана като храна за специални медицински цели?
2в)
Възможно ли е „диетотерапия“ по смисъла на член 2, параграф 2, буква ж) от Регламент [№ 609/2013] да се състои и само в употребата на „добавки към храни“ по смисъла на [Директива 2002/46] за сближаване на законодателствата на държавите членки по отношение на добавките към храни?
2г)
За да бъде дадена храна за специални медицински цели, достатъчно ли е да съдържа хранителни вещества, които могат да бъдат усвоени и чрез приема на добавки към храни или на други храни, които обаче с оглед на определено заболяване или страдание са съчетани по специфичен начин?
3)
Въз основа на какви критерии следва да се прави разлика между лекарствен продукт и храна за специални медицински цели или съответно да се прави разграничение между двете?
4)
Трябва ли изискването в член 2, параграф 2, буква ж) от Регламент [№ 609/2013], съгласно което съставките, които са от определящо значение за класифицирането като храна за специални медицински цели, трябва да произведат действието си в рамките на диетотерапия, която не може да бъде постигната чрез промяна на нормалния хранителен режим, да се тълкува в смисъл, че пациент, с оглед на чието заболяване или страдание се пуска на пазара храната за специални медицински цели, не може да задоволи в достатъчна степен хранителните си изисквания чрез приема на широко разпространени храни?
5а)
Относителен ли e изразът „които не могат да бъдат задоволени с диетотерапия единствено чрез промяна на нормалния хранителен режим“ в член 2, параграф 2, буква ж) от Регламент [№ 609/2013], доколкото следва да се счита, че това изискване е изпълнено и когато необходимият с оглед на съответното заболяване или страдание хранителен прием може да бъде осъществен само с особени усилия чрез приема на широко разпространени храни (по-специално добавки към храни)?
5б)
При утвърдителен отговор: въз основа на какви критерии следва да се определи, че свързаните с приема на широко разпространени храни усилия изпълняват изискването „които не могат да бъдат задоволени с диетотерапия единствено чрез промяна на нормалния хранителен режим“ в член 2, параграф 2, буква ж) от Регламент [№ 609/2013]
Следва ли да се приеме, че за да е изпълнено това изискване, е достатъчно по-специално пациентът да трябва да приема поотделно няколко широко разпространени добавки към храни?
6а)
Какво следва да се разбира под понятието „хранително вещество“ [Nährstoff] по смисъла на член 2, параграф 2, буква ж) от Регламент [№ 609/2013]?
6б)
По какви критерии следва да се установи дали определена съставка на даден продукт следва да се класифицира като хранително вещество [Nährstoff] по смисъла на член 2, параграф 2, буква ж) от Регламент [№ 609/2013]?
7а)
За да е изпълнено изискването „се използват под медицинско наблюдение“, съдържащо се в член 2, параграф 2, буква ж) от Регламент [№ 609/2013], достатъчно ли е този продукт да се отпуска в аптека, без да е необходимо предварително лекарско предписание?
7б)
Въз основа на какви критерии следва да се установи дали изискването за използване под медицинско наблюдение по смисъла на член 2, параграф 2, буква ж) от Регламент [№ 609/2013] е изпълнено по отношение на определен продукт?
7в)
Какви последици би имало евентуалното обстоятелство, че в конкретния случай или съответно дори по принцип, не се изпълнява посоченото изискване за използване под медицинско наблюдение по смисъла на член 2, параграф 2, буква ж) от Регламент [№ 609/2013]?
8а)
Следва ли да се приеме, че храна за специални медицински цели е налице само ако тази храна не може да се използва без медицинско наблюдение?
8б)
При утвърдителен отговор, въз основа на какви критерии следва да се определи дали дадена храна може да се използва и без медицинско наблюдение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-491/20: Sąd Najwyższy, Определение от 2 март 2023 г.
Допустимо ли е преюдициално запитване по член 267 ДФЕС, когато между страните няма реален висящ спор, чийто изход зависи пряко от отговора на Съда на Европейския съюз?
Компетентна ли е националната юрисдикция да разглежда законосъобразността на актовете за назначаване на съдии чрез акцесорни искове за установяване на несъществуване на служебно правоотношение?
Отговарят ли формулираните преюдициални въпроси на изискванията за яснота, релевантност и връзка с правото на Съюза, необходими за тяхната допустимост?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.