Съд - голям състав
Съдебен състав – Съд – голям състав
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2005 г.
Когато отказът на предприятие, което заема господстващо положение, да изпълни изцяло поръчките, изпратени му от търговци на едро с лекарствени продукти, се дължи на намерението му да ограничи тяхната износна дейност и по този начин вредата, която му причинява паралелната търговия, представлява ли този отказ сам по себе си злоупотреба по смисъла на член 82 ЕО
Влияе ли на отговора на този въпрос обстоятелството, че паралелната търговия е особено изгодна за търговците на едро поради различните цени, произтичащи от държавна намеса в държавите членки на Европейския съюз, тоест поради това, че на пазара на лекарствени продукти не съществуват чисти условия на конкуренция, а режим, който в голяма степен се определя от държавна намеса
Длъжна ли е националната орган по конкуренцията в крайна сметка да прилага правилата на Общността в областта на конкуренцията по един и същи начин към пазари, които функционират конкурентно, и към такива, в които конкуренцията е изкривена от държавна намеса?
Ако Съдът приеме, че ограничаването на паралелната търговия по горепосочените причини не представлява злоупотреба във всеки случай, когато се извършва от предприятие, което заема господстващо положение, как следва да се преценява евентуалната злоупотреба?
По-специално:
а) Представляват ли процентът, с който се надвишава нормалното вътрешно потребление, и/или загубата, която понася предприятие, което заема господстващо положение, спрямо общия му оборот и общата му печалба, подходящи критерии
Ако да, как се определят нивото на този процент и нивото на тази загуба (като процент от оборота и общата печалба), над които разглежданото поведение може да бъде злоупотреба?
б) Подходящ ли е подход, който включва балансиране на интересите и ако да, кои са интересите, които трябва да се сравняват?
По-специално:
i) Влияе ли на отговора обстоятелството, че крайният потребител/пациент извлича ограничена финансова полза от паралелната търговия?
ii) Следва ли да се вземат предвид, и в каква степен, интересите на органите за социално осигуряване от по-евтини лекарствени продукти?
в) Кои други критерии и подходи се считат за подходящи в настоящия случай?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2005 г.
Препятства ли член 31, параграф 1 ЕО режим на продажба, който предоставя изключително право на дребно и е организиран по същия начин като режима на продажба, предмет на главното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2005 г.
1) Може ли притежателят на търговска марка да се противопостави на въвеждането без негово съгласие на стоки от трети държави, носещи търговска марка по смисъла на Директивата за търговските марки и/или Регламент № 40/94, на територията на държава членка (в случая територията на Нидерландия/Бенелюкс) в контекста на транзит или транзитна търговия, както е посочено по-долу?
2) Обхваща ли „използването [на знак] в търговската дейност“ по смисъла на уводните думи на член 5, параграф 1 във връзка с член 5, параграф 3, букви б) и в) от директивата и уводните думи на член 9, параграф 1 във връзка с член 9, параграф 2, букви б) и в) от Регламент № 40/94 съхраняването в митническо учреждение или склад на територията на държава членка на оригинални стоки с търговска марка (по смисъла на посочената директива, Единния закон за търговските марки на Бенелюкс и/или Регламент № 40/94), които не са въведени в ЕИП от притежателя на търговската марка или с негово съгласие, които идват извън ЕИП и които имат статут на необщностни стоки (например T1 или AAD)?
3) Има ли значение за отговорите на въпроси (1) и (2) дали към момента на влизане на посочената територия крайната дестинация на тези стоки е определена или че не е сключен (договор за покупка) с клиент в трета държава за тези стоки?
4) В контекста на отговора на въпроси (1), (2) и (3) има ли значение дали са налице допълнителни обстоятелства, като:
(а) обстоятелството, че търговецът, който е собственик на съответните стоки или поне има право да се разпорежда с тях и/или се занимава с паралелна търговия, е установен в една от държавите членки;
(б) обстоятелството, че тези стоки се предлагат за продажба или се продават от търговец, установен в държава членка, от тази държава членка на друг търговец, установен в държава членка, докато мястото на доставка все още не е определено;
(в) обстоятелството, че тези стоки се предлагат за продажба или се продават от търговец, установен в държава членка, от тази държава членка на друг търговец, установен в държава членка, докато мястото на доставка на стоките, които ще бъдат предложени за продажба или продадени по този начин, е определено, но крайната дестинация не е, независимо дали с изрично посочване или договорно ограничение, че съответните стоки са необщностни (транзитни) стоки;
(г) обстоятелството, че тези стоки се предлагат за продажба или се продават от търговец, установен в държава членка, на търговец, установен извън ЕИП, докато мястото на доставка и/или крайната дестинация на стоките може или не може да е определена;
(д) обстоятелството, че тези стоки се предлагат за продажба или се продават от търговец, установен в държава членка, на търговец, установен извън ЕИП, за когото (паралелният) търговец знае или има сериозни основания да предполага, че ще препродаде или достави съответните стоки на крайни потребители в ЕИП?
5) Следва ли понятието „предлагане“ в разпоредбите, посочени във въпрос (1), да се тълкува и като предлагане (за продажба) на оригинални стоки с търговска марка (по смисъла на директивата, Единния закон за търговските марки на Бенелюкс и/или Регламент 40/94), които се съхраняват в митническо учреждение или склад на територията на държава членка, които не са въведени в ЕИП от притежателя на търговската марка или с негово съгласие, които идват извън ЕИП и които имат статут на необщностни стоки (например T1 или AAD), при обстоятелствата, посочени по-горе във въпроси (3) и (4)?
6) Върху коя от страните лежи тежестта на доказване по отношение на действията, посочени по-горе в (1), (2) и (5)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2005 г.
Допустимо ли е да се иска частична отмяна на член 1, параграф 2 от Директива 2003/15/ЕО, с която се въвежда член 4a в Директива 76/768/ЕИО, без да се иска отмяна и на член 1, параграф 1 от същата директива, предвид евентуалната неразделимост на тези разпоредби?
Нарушава ли член 4a от Директива 76/768/ЕИО принципа на правната сигурност?
Ограничава ли член 4a от Директива 76/768/ЕИО правото свободно да се упражнява професия или търговска дейност?
Съвместим ли е член 4a от Директива 76/768/ЕИО с принципа на предпазливостта?
Съвместим ли е член 4a от Директива 76/768/ЕИО с принципите на пропорционалност и недискриминация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2005 г.
Нарушение на член 2, параграф 3 и член 3, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2081/92, тъй като наименованието „фета“ е родово и не отговаря на условията за традиционно наименование, което да бъде защитено като наименование за произход.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2005 г.
Нарушение на процедурните правила, включително неспазване на сроковете и правилата за използване на езици, както и недостатъчна обосновка на мотивите
„Фета“ е родово наименование и не отговаря на условията за регистрация като защитено наименование за произход
„Фета“ не отговаря на изискванията за традиционно наименование и не може да бъде защитено по силата на основния регламент
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2005 г.
Дали член 6 от Първа директива 68/151/ЕИО се отнася не само до случаите на неизпълнение на задължението за оповестяване на информация относно дружествата, но и до случаите, в които се оповестява невярна информация относно дружествата?
Дали изискването за ефективност, пропорционалност и възпиращ характер, което трябва да изпълняват санкциите за нарушение на разпоредбите на правото на Общността, следва да се преценява по отношение на естеството или вида на санкцията, разглеждана абстрактно, или по-скоро по отношение на нейното прилагане на практика, като се вземат предвид структурните характеристики на правната система, в която тя действа?
Дали принципите, установени в Четвърта и Седма директива относно дружественото право, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство, което определя прагове, под които неточните данни в годишните отчети и доклади на акционерни дружества, командитни дружества и дружества с ограничена отговорност не подлежат на наказание?
Дали принципът на обратно действие на по-благоприятната наказателна разпоредба е част от общите принципи на правото на Общността, които националните съдилища трябва да спазват при прилагането на националното законодателство, прието за изпълнение на правото на Общността?
Може ли член 6 от Първа директива 68/151/ЕИО да бъде противопоставен на обвиняеми лица от органите на държава членка в рамките на наказателно производство с цел да се прецени дали по-благоприятни наказателни разпоредби, влезли в сила след извършване на деянията, са съвместими с тази разпоредба, в случай че тяхната несъвместимост би могла да доведе до неприложимост на системата на по-леки санкции, предвидена в тези разпоредби?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2005 г.
Допустимо ли е националните органи да се позовават пряко на първата директива 68/151/ЕИО с цел да не приложат по-благоприятните за обвиняемия национални наказателноправни разпоредби, ако те противоречат на изискването за ефективни, пропорционални и възпиращи санкции по правото на Европейския съюз?
Съвместими ли са национални разпоредби, които ограничават наказателното преследване за неверни счетоводни данни чрез въвеждане на прагова стойност за наказуемост или чрез изискване за жалба от страна на засегнатите лица, с изискванията на правото на Европейския съюз за ефективни, пропорционални и възпиращи санкции?
Може ли член 6 от първата директива 68/151/ЕИО да се тълкува в смисъл, че изисква държавите членки да предвидят санкции не само за незаповядане на счетоводни отчети, но и за тяхното фалшифициране или предоставяне на невярна информация относно финансовото състояние на дружеството?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2005 г.
Допустимо ли е националните органи да се позовават пряко на първата директива 68/151/ЕИО за налагане или утежняване на наказателна отговорност на обвиняеми лица при несъответствие на националното законодателство с изискванията на правото на Европейския съюз?
Съвместими ли са новите членове 2621 и 2622 от Италианския граждански кодекс, които въвеждат по-леки санкции и прагова система за наказуемост при неверни счетоводни данни, с изискванията на правото на Европейския съюз за ефективни, пропорционални и възпиращи санкции?
Може ли принципът на обратно действие на по-благоприятния наказателен закон да бъде ограничен или изключен поради изискванията на правото на Европейския съюз за ефективно санкциониране на нарушенията на директивите относно счетоводната отчетност на дружествата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2005 г.
Являва ли се нормативна уредба като тази, която урежда износа на картофи от Джърси за Обединеното кралство, мярка с ефект, равностоен на количествените ограничения върху износа, в противоречие с член 29 ЕО, поради факта, че картофите, изпратени директно от Джърси до Обединеното кралство, могат да преминат през друга държава членка, без да напускат превозното средство
Являва ли се нормативна уредба като тази, която урежда износа на картофи от Джърси за Обединеното кралство, несъвместима с членове 23 ЕО, 25 ЕО, 28 ЕО и 29 ЕО, доколкото може да засегне търговията между този остров и Обединеното кралство (заедно с Гърнзи и остров Ман) или може да доведе до налагане на такси, произтичащи от такава търговия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.