Дело C-405/03: Class International, Заключение от 26 май 2005 г.

1) Може ли притежателят на търговска марка да се противопостави на въвеждането без негово съгласие на стоки от трети държави, носещи търговска марка по смисъла на Директивата за търговските марки и/или Регламент № 40/94, на територията на държава членка (в случая територията на Нидерландия/Бенелюкс) в контекста на транзит или транзитна търговия, както е посочено по-долу?
2) Обхваща ли „използването [на знак] в търговската дейност“ по смисъла на уводните думи на член 5, параграф 1 във връзка с член 5, параграф 3, букви б) и в) от директивата и уводните думи на член 9, параграф 1 във връзка с член 9, параграф 2, букви б) и в) от Регламент № 40/94 съхраняването в митническо учреждение или склад на територията на държава членка на оригинални стоки с търговска марка (по смисъла на посочената директива, Единния закон за търговските марки на Бенелюкс и/или Регламент № 40/94), които не са въведени в ЕИП от притежателя на търговската марка или с негово съгласие, които идват извън ЕИП и които имат статут на необщностни стоки (например T1 или AAD)?
3) Има ли значение за отговорите на въпроси (1) и (2) дали към момента на влизане на посочената територия крайната дестинация на тези стоки е определена или че не е сключен (договор за покупка) с клиент в трета държава за тези стоки?
4) В контекста на отговора на въпроси (1), (2) и (3) има ли значение дали са налице допълнителни обстоятелства, като:
(а) обстоятелството, че търговецът, който е собственик на съответните стоки или поне има право да се разпорежда с тях и/или се занимава с паралелна търговия, е установен в една от държавите членки;
(б) обстоятелството, че тези стоки се предлагат за продажба или се продават от търговец, установен в държава членка, от тази държава членка на друг търговец, установен в държава членка, докато мястото на доставка все още не е определено;
(в) обстоятелството, че тези стоки се предлагат за продажба или се продават от търговец, установен в държава членка, от тази държава членка на друг търговец, установен в държава членка, докато мястото на доставка на стоките, които ще бъдат предложени за продажба или продадени по този начин, е определено, но крайната дестинация не е, независимо дали с изрично посочване или договорно ограничение, че съответните стоки са необщностни (транзитни) стоки;
(г) обстоятелството, че тези стоки се предлагат за продажба или се продават от търговец, установен в държава членка, на търговец, установен извън ЕИП, докато мястото на доставка и/или крайната дестинация на стоките може или не може да е определена;
(д) обстоятелството, че тези стоки се предлагат за продажба или се продават от търговец, установен в държава членка, на търговец, установен извън ЕИП, за когото (паралелният) търговец знае или има сериозни основания да предполага, че ще препродаде или достави съответните стоки на крайни потребители в ЕИП?
5) Следва ли понятието „предлагане“ в разпоредбите, посочени във въпрос (1), да се тълкува и като предлагане (за продажба) на оригинални стоки с търговска марка (по смисъла на директивата, Единния закон за търговските марки на Бенелюкс и/или Регламент 40/94), които се съхраняват в митническо учреждение или склад на територията на държава членка, които не са въведени в ЕИП от притежателя на търговската марка или с негово съгласие, които идват извън ЕИП и които имат статут на необщностни стоки (например T1 или AAD), при обстоятелствата, посочени по-горе във въпроси (3) и (4)?
6) Върху коя от страните лежи тежестта на доказване по отношение на действията, посочени по-горе в (1), (2) и (5)?