всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Съд - голям състав

Съдебен състав – Съд – голям състав

Дело C-1/05: Jia, Съдебно решение от 9 януари 2007 г.

1) С оглед на решението на Съда по дело С‑109/01 [Решение от 23 септември 2003 г. по дело Akrich, Recueil, стр. I‑9607], следва ли член 10 от Регламент (ЕИО) № 1612/68 [на Съвета от 15 октомври 1968 година относно свободното движение на работници в Общността (ОВ L 257, стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр. 11)] да се тълкува в смисъл, че гражданин на трета страна, член на семейството на работник по смисъла на посочения член, както в настоящия случай, трябва да пребивава законно в Общността, за да получи право на постоянно пребиваване в нея заедно с работника
Следва ли също така член 1 от Директива 73/148 да се тълкува в смисъл, че правото на постоянно пребиваване на гражданин на трета страна, който е член на семейството на гражданин на Съюза, зависи от законното му пребиваване в Общността?
б) Ако Директива 73/148 следва да се тълкува в смисъл, че за да може гражданинът на трета страна, който е член на семейството на гражданин на Съюза, да се позове на право на постоянно пребиваване по смисъла на директивата, условието е същият да се намира в Общността на законно основание, това предполага ли, че лицето трябва да притежава валидна карта за пребиваване, която му разрешава или може да му разреши да пребивава постоянно в една от държавите-членки
При липса на разрешение за постоянно пребиваване, достатъчно ли е наличието на право на пребиваване на друго основание за по-дълъг или по-кратък период от време, или — както в случая по висящото пред Utlänningsnämnden дело — е достатъчно лицето, подало заявление за карта за пребиваване, да има валидна виза?
в) Ако член на семейството на гражданин на Съюза, който е гражданин на трета страна, не може да се позове на право на постоянно пребиваване съгласно Директива 73/148, тъй като не пребивава законно в Общността, отказът да му се издаде карта за пребиваване съставлява ли ограничение на правото на установяване на гражданина на Съюза, предвидено в член 43 ЕО?
г) Ако член на семейството на гражданин на Съюза, който е гражданин на трета страна, не може да се позове на право на постоянно пребиваване съгласно Директива 73/148, тъй като не пребивава законно в Общността, експулсирането му поради това, че заявлението за издаване на национална карта за пребиваване не може да бъде уважено след влизането в Швеция, съставлява ли ограничение на правото на установяване на гражданина на Съюза, предвидено в член 43 ЕО?
2) a) Следва ли член 1, параграф 1, буква г) от Директива 73/148 да се тълкува в смисъл, че „на [негова] издръжка“ означава, че член на семейството на гражданин на Съюза е материално зависим от последния, за да постигне само приличен жизнен стандарт в държавата си на произход или в държавата, в която пребивава обичайно?
б) Следва ли член 6, буква б) от Директива 73/148 да се тълкува в смисъл, че държавите-членки могат да изискват от член на семейството на гражданин на Съюза, който твърди, че е на издръжка на последния, или на неговия съпруг, да представи, освен поемането на задължение за издръжка от страна на гражданина на Съюза, и документи, които доказват действителното наличие на положение на зависимост?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-305/05: Ordre des barreaux francophones и germanophone и др., Заключение от 14 декември 2006 г.

Нарушава ли член 1, точка 2 от Директива 2001/97/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 декември 2001 година за изменение на Директива 91/308/ЕИО на Съвета относно превенцията на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари правото на справедлив съдебен процес, гарантирано с член 6 от ЕКПЧ, а следователно и с член 6, параграф 2 ЕС, доколкото новият член 2а, точка 5, добавен с него в Директива 91/308/ЕИО, налага включване на юристите на свободна практика, без да се изключва адвокатската професия, в приложното поле на последната директива, която по същество има за цел да наложи на посочените в нея лица и институции задължението да информират органите, отговарящи за борбата срещу изпирането на пари, за всеки факт, който би могъл да бъде показател за изпиране на пари (член 6 от Директива 91/308/ЕИО, заменен с член 1, точка 5 от Директива 2001/97/ЕО)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-446/04: Test Claimants in the FII Group Litigation, Съдебно решение от 12 декември 2006 г.

1. Противоречи ли на член 43 ЕО или член 56 ЕО това, че държава членка поддържа в сила и прилага мерки, които освобождават от корпоративен данък дивидентите, получени от дружество, установено в тази държава членка („местното дружество“), от други местни дружества, и които облагат с корпоративен данък дивидентите, получени от местното дружество от дружества, установени в други държави членки („неместни дружества“), след като се предоставя облекчение за двойно данъчно облагане за всеки удържан данък върху дивидента и, при определени условия, за данъка, платен от неместните дружества върху печалбите им в държавата на тяхното установяване?
2. Когато държава членка има система, която при определени обстоятелства налага авансов корпоративен данък (ACT) върху изплащането на дивиденти от местно дружество на неговите акционери и предоставя данъчен кредит на акционерите, установени в тази държава членка, във връзка с тези дивиденти, противоречи ли на член 43 или член 56 ЕО или на член 4, параграф 1 или член 6 от Директива 90/435 това, че държавата членка поддържа в сила и прилага мерки, които позволяват на местното дружество да изплаща дивиденти на своите акционери, без да е длъжно да плаща ACT до размера на получените дивиденти от дружества, установени в тази държава членка (пряко или косвено чрез други местни дружества), и не предвиждат възможност местното дружество да изплаща дивиденти на своите акционери, без да е длъжно да плаща ACT до размера на получените дивиденти от неместни дружества?
3. Противоречи ли на разпоредбите на правото на ЕО, посочени в предходния въпрос, това, че държавата членка поддържа в сила и прилага мерки, които позволяват ACT да се приспада от задължението за корпоративен данък на дружеството, изплащащо дивиденти, и на други дружества от групата, установени в тази държава членка, върху техните печалби:
(а) но не предвиждат никаква форма на приспадане на ACT или еквивалентно облекчение (като възстановяване на ACT) по отношение на печалби, реализирани, било в тази държава, било в други държави членки, от дружества от групата, които не са установени в тази държава членка; и/или
(б) които предвиждат, че всяко облекчение за двойно данъчно облагане, от което се ползва местно дружество, намалява задължението за корпоративен данък, срещу което може да се приспадне ACT?
4. Когато държавата членка има мерки, които при определени обстоятелства позволяват на местни дружества, ако изберат това, да възстановят платения ACT върху разпределенията към своите акционери до размера на разпределенията, получени от неместни дружества (включително за тази цел дружества, установени в трети държави), противоречи ли на член 43 ЕО, член 56 ЕО или член 4, параграф 1 или член 6 от Директива 90/435 това, че тези мерки:
(а) задължават местните дружества да платят ACT и да го възстановят впоследствие; и
(б) не предвиждат акционерите на местните дружества да получат данъчен кредит, който биха получили при дивидент от местно дружество, което не е получило дивиденти от неместни дружества?
5. Когато преди 31 декември 1993 г. държава членка е приела мерките, описани в въпроси 1 и 2, а след тази дата е приела допълнителните мерки, описани във въпрос 4, и ако последните мерки представляват ограничение, забранено от член 56 ЕО, следва ли това ограничение да се счита за ново ограничение, което не е съществувало на 31 декември 1993 г.?
6. В случай че някоя от мерките, посочени във въпроси 1 до 5, нарушава някоя от разпоредбите на Общността, посочени тук, тогава при обстоятелства, при които местното дружество или други дружества от същата група предявяват следните искове във връзка със съответните нарушения:
(i) иск за възстановяване на неправомерно събран корпоративен данък в обстоятелствата, посочени във въпрос 1;
(ii) иск за възстановяване (или обезщетение за загубата) на облекчения, приложени към неправомерно събрания корпоративен данък в обстоятелствата, посочени във въпрос 1;
(iii) иск за възстановяване (или обезщетение) на ACT, който не е могъл да бъде приспаднат от задължението на дружеството за корпоративен данък или по друг начин облекчен и който не би бил платен (или би бил облекчен), ако не беше нарушението;
(iv) иск, когато ACT е бил приспаднат от корпоративния данък, за загуба на ползване на парични средства между датата на плащане на ACT и такова приспадане;
(v) иск за възстановяване на корпоративен данък, платен от дружеството или от друго дружество от групата, когато някое от тези дружества е поело задължение за корпоративен данък, като се е отказало от други облекчения, за да позволи ACT да бъде приспаднат от задължението му за корпоративен данък (ограниченията, наложени върху приспадането на ACT, водещи до остатъчно задължение за корпоративен данък);
(vi) иск за загуба на ползване на парични средства поради това, че корпоративният данък е бил платен по-рано, отколкото би бил иначе, или за впоследствие загубени облекчения в обстоятелствата, посочени в (v) по-горе;
(vii) иск от местното дружество за плащане (или обезщетение) на излишък от ACT, който това дружество е прехвърлило на друго дружество от групата и който е останал необлекчен, когато това друго дружество е било продадено, отделено или ликвидирано;
(viii) иск, когато ACT е бил платен, но впоследствие възстановен по разпоредбите, описани във въпрос 4, за загуба на ползване на парични средства между датата на плащане на ACT и датата на възстановяването му;
(ix) иск за обезщетение, когато местното дружество е избрало да възстанови ACT по реда, описан във въпрос 4, и е компенсирало своите акционери за невъзможността да получат данъчен кредит чрез увеличаване на размера на дивидента,
по отношение на всеки от тези искове следва ли да се счита, че това е:
– иск за възстановяване на неправомерно събрани суми, които възникват в резултат на и като допълнение към нарушението на посочените по-горе разпоредби на Общността; или
– иск за обезщетение или вреди, при който трябва да са изпълнени условията, посочени в съединени дела C-46/93 и C-48/93 Brasserie du Pêcheur и Factortame [1996] ECR I-1029; или
– иск за плащане на сума, представляваща неправомерно отказана облага?
7. В случай че отговорът на някоя част от въпрос 6 е, че искът е иск за плащане на сума, представляваща неправомерно отказана облага:
(а) такъв иск ли е последица и допълнение към правото, предоставено от посочените по-горе разпоредби на Общността; или
(б) трябва ли да са изпълнени условията за възстановяване, установени в Brasserie du Pêcheur и Factortame; или
(в) трябва ли да са изпълнени други условия?
8. Има ли значение за отговорите на въпроси 6 или 7 дали съгласно националното право исковете, посочени във въпрос 6, се предявяват като реституционни искове или се предявяват или трябва да се предявят като искове за вреди?
9. Какви указания, ако има такива, счита Съдът на Европейските общности за подходящо да даде в настоящия случай относно обстоятелствата, които националният съд следва да вземе предвид, когато трябва да определи дали има достатъчно сериозно нарушение по смисъла на решението в Brasserie du Pêcheur и Factortame, по-специално дали, предвид състоянието на съдебната практика на Съда на Европейските общности относно тълкуването на съответните разпоредби на Общността, нарушението е било извиняемо или дали в конкретен случай има достатъчна причинно-следствена връзка, за да се счита за „пряка причинно-следствена връзка“ по смисъла на това решение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-374/04: Test Claimants in Class IV of the ACT Group Litigation, Съдебно решение от 12 декември 2006 г.

Пречат ли членове 43 ЕО и 56 ЕО на държава членка, при разпределение на дивиденти от дружество, установено в тази държава, да предоставя на дружествата, които също са установени в тази държава и получават тези дивиденти, данъчен кредит, равен на частта от корпоративния данък, платен върху разпределената печалба от дружеството, което извършва разпределението, когато не предоставя такъв данъчен кредит на дружествата, които са установени в друга държава членка и не подлежат на данъчно облагане върху дивидентите в първата държава?
Пречат ли членове 43 ЕО и 56 ЕО на ситуация, при която държава членка не разширява правото на данъчен кредит, предвидено в спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, сключена с друга държава членка, за дружества, установени във втората държава, които получават дивиденти от дружество, установено в първата държава, върху дружества, установени в трета държава членка, с която е сключена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, която не предвижда такова право за дружества, установени в тази трета държава?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-380/03: Германия/Парламент и Съвет, Съдебно решение от 12 декември 2006 г.

Допустимо ли е приемането на членове 3 и 4 от Директива 2003/33/ЕО въз основа на член 95 ЕО, като се има предвид, че те не допринасят за премахването на пречките пред свободното движение на стоки и услуги или за отстраняването на съществени нарушения на конкуренцията?
Съвместимо ли е приемането на членове 3 и 4 от Директива 2003/33/ЕО с член 152, параграф 4, буква в) ЕО, който изключва хармонизация в областта на общественото здраве?
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 253 ЕО при приемането на членове 3 и 4 от Директива 2003/33/ЕО?
Спазени ли са правилата на съвместното вземане на решения по член 251 ЕО при приемането на членове 3 и 4 от Директива 2003/33/ЕО?
Съответстват ли на принципа на пропорционалност забраните, предвидени в членове 3 и 4 от Директива 2003/33/ЕО, и не надхвърлят ли необходимото за постигане на целта за хармонизация на вътрешния пазар?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-446/04: Test Claimants in the FII Group Litigation, Определение от 6 декември 2006 г.

Условията, при които може да бъде постановено повторно откриване на устната процедура по дело пред Съда на Европейския съюз.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-94/04: Cipolla и др., Съдебно решение от 5 декември 2006 г.

Пречат ли членове 10 ЕО, 81 ЕО и 82 ЕО на държава членка да приеме законодателна мярка, с която се одобрява, въз основа на проект, изготвен от професионален орган на адвокатите като Consiglio nazionale forense (Национален адвокатски съвет), тарифа, определяща минимално възнаграждение за членовете на адвокатската професия, от която по принцип не може да се прави дерогация нито за услуги, запазени за тези членове, нито за такива, като извънсъдебни услуги, които могат да бъдат предоставяни и от други икономически оператори, които не са обект на тази тарифа?
Пречи ли член 49 ЕО на законодателство, съдържащо абсолютна забрана за дерогация по споразумение от минималните възнаграждения, определени с тарифа на адвокатските възнаграждения, като тази по главното производство, за услуги, които са (a) съдебни услуги и (b) запазени за адвокати?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-202/04: Macrino и Capodarte, Съдебно решение от 5 декември 2006 г.

Противоречи ли на правото на Европейския съюз национална правна уредба, която възлага на адвокатската колегия изготвянето на тариф, определящ минимални адвокатски възнаграждения, от които по принцип не може да се дерогира, включително за извънсъдебни услуги, които могат да се предоставят и от други икономически оператори?
Съвместимо ли е с принципа на свободно предоставяне на услуги по член 49 ДЕО абсолютното забрана за договаряне на адвокатски възнаграждения под минималните ставки, определени с националния тариф, по отношение на съдебни действия, запазени за адвокати?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-170/04: Rosengren и др., Заключение от 30 ноември 2006 г.

1. Забраната на посочения по-горе личен внос може ли да се разглежда като част от начина на функциониране на монопол върху продажбата на дребно и по тази причина да не е забранена от член 28 ЕО и да може да се преценява само с оглед на член 31 ЕО
2. Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, съвместима ли е посочената забрана на личния внос с условията, предвидени в член 31 ЕО относно държавните монополи с търговски характер
3. Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, следва ли член 28 ЕО да се тълкува в смисъл, че по принцип не допуска забрана на личния внос, въпреки задължението на Systembolaget при заявка да придобие алкохолните напитки, които не държи на склад
4. Ако отговорът на третия въпрос е утвърдителен, такава забрана на личния внос може ли да се приеме за обоснована и съразмерна с оглед на закрилата на живота и здравето на хората?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-227/04: Lindorfer/Съвет, Заключение от 30 ноември 2006 г.

Дискриминация, основана на пола
Дискриминация, основана на възрастта
Дискриминация, основана на гражданство
Дискриминация, произтичаща от определянето към различни моменти на възрастта и на заплатата при използване на различните варианти за валутно превръщане

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form