Съд - голям състав
Съдебен състав – Съд – голям състав
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Попада ли отказът за предоставяне на достъп до хармонизираните стандарти в обхвата на изключението за защита на търговските интереси, включително по отношение на интелектуалната собственост, по член 4, параграф 2 от Регламент № 1049/2001?
Налице ли е по-висш обществен интерес, който диктува оповестяването на исканите хармонизирани стандарти по смисъла на член 4, параграф 2 от Регламент № 1049/2001?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Нарушава ли член 7, параграф 4а от Директива [91/477, изменена с Директива 2017/853], във връзка с [точки 6—9 от „Категория А — Забранени огнестрелни оръжия“, съдържаща се в част II, раздел A от приложение I] към тази директива, член 17, параграф 1 и членове 20 и 21 от [Хартата] и принципа на защита на оправданите правни очаквания, доколкото не позволява на държавите членки да предвидят преходен режим за законно придобитите и регистрирани преди 13 юни 2017 г. огнестрелни оръжия от категория [A.9], при положение че им позволява да предвидят преходен режим за законно придобитите и регистрирани преди 13 юни 2017 г. огнестрелни оръжия от категории [A.6—A.8]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Въвежда ли член 50, параграф 1 от Регламент 2016/794 във връзка със съображение 57 режим на солидарна отговорност на Европол и съответната държава членка за вреди от неправомерна обработка на лични данни?
Изисква ли се от увреденото лице да докаже кой от участващите в сътрудничеството субекти (Европол или държавата членка) е отговорен за неправомерната обработка на данни, за да получи обезщетение?
Достатъчно ли е доказателството за причинно-следствена връзка между твърдяното противоправно поведение на Европол (включване на името на жалбоподателя в „списъците с мафиоти“) и претърпяната вреда, за да се ангажира отговорността на Европол?
Изопачил ли е Общият съд доказателствата относно квалифицирането на жалбоподателя като „мафиот“ преди изготвянето на доклада на Европол?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Нарушени ли са съществени процесуални изисквания от страна на апелативния състав на EUIPO?
Следва ли при липса на ясно правило в Регламент № 6/2002 относно срока за предявяване на приоритет, произтичащ от международна патентна заявка, подадена съгласно ДПК, апелативният състав на EUIPO да приложи член 4, раздел C, параграф 1 от Парижката конвенция за определяне на този срок?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2024 г.
1) Трябва ли член 24, параграф 4 от Регламент (ЕС) 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела да се тълкува в смисъл, че изразът „дела във връзка с регистрацията или действителността на патенти […] независимо дали за това е предявен иск или [възражение]“ предполага, че национален съд, който съгласно член 4, параграф 1 от този регламент е обявил, че е компетентен да разгледа спор за нарушение на патент, губи компетентност да разгледа въпроса за нарушението, ако е повдигнато възражение за недействителност на въпросния патент, или разпоредбата следва да се тълкува в смисъл, че националният съд губи компетентност да разгледа само възражението за недействителност?
2) От значение ли е за отговора на първия въпрос обстоятелството, че националното право съдържа разпоредби, сходни с тези, предвидени в член 61, втора алинея от Закона за патентите, съгласно които, за да се разгледа възражение за недействителност в рамките на дело за нарушение, ответникът трябва да предяви отделен иск за обявяване на недействителност?
3) Следва ли член 24, параграф 4 от Регламента Брюксел I да се тълкува в смисъл, че е приложим по отношение на национален съд на трета страна, тоест, в настоящото дело, в смисъл че предоставя изключителна компетентност на съд в Турция по отношение на частта от европейския патент, чието действие е признато там?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
При какви условия решение на Съда може да представлява „нов елемент или факт“ по смисъла на член 33, параграф 2, буква г) и член 40, параграфи 2 и 3 от Директива 2013/32/ЕС?
Трябва ли член 46, параграф 1, буква а), подточка ii) от Директива 2013/32/ЕС да се тълкува в смисъл, че допуска, без обаче да изисква, държавите членки да оправомощават своите съдилища, когато отменят решение, с което последваща молба се отхвърля като недопустима, да се произнасят сами по тази молба, без да трябва да я връщат на решаващия орган за ново разглеждане, при условие че посочените съдилища спазват гаранциите, предвидени в разпоредбите на глава II от тази директива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2024 г.
1) Трябва ли членове 34 и 36 от Регламент [Брюксел I] и член 11 от [Хартата] да се тълкуват в смисъл, че осъдителен съдебен акт за уронване на престижа на спортен клуб чрез информация, публикувана във вестник, може да доведе до явно засягане на свободата на изразяване и така да представлява основание за отказ за признаване и изпълнение?
2) Ако отговорът е утвърдителен, трябва ли тези разпоредби да се тълкуват в смисъл, че непропорционалният характер на осъдителния съдебен акт може да бъде приет от съда на държавата членка, в която се иска признаване, само ако обезщетението за вреди се определя било от съда по произход, било от съда на държавата членка, в която се иска признаване, като наказателно а не ако е присъдено за поправяне на неимуществена вреда?
3) Трябва ли тези разпоредби да се тълкуват в смисъл, че съдът на държавата членка, в която се иска признаване, може да се основе само на възпиращото действие на осъдителния съдебен акт с оглед на финансовите ресурси на осъденото лице или може да приеме други обстоятелства като тежестта на нарушението или обхвата на вредите?
4) Може ли само по себе си възпиращото действие с оглед на финансовите ресурси на вестника да представлява основание за отказ за признаване или изпълнение поради явно нарушение на основния принцип на свободата на печата?
5) Трябва ли възпиращото действие да се разбира като опасност за финансовото равновесие на вестника, или може да се изразява само в действие по сплашване?
6) Трябва ли възпиращото действие да се преценява по същия начин по отношение на дружеството, издател на вестника, и по отношение на журналист, физическо лице?
7) Общото икономическо положение на печатната медия релевантно обстоятелство ли е за преценката дали освен положението на въпросния вестник, осъдителният съдебен акт може да има действие по сплашване върху всички медии?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Следва ли член 4, параграф 1, букви в) и д) от Директива 2016/680, разглеждан във връзка с членове 5 и 10, член 13, параграф 2, буква б) и член 16, параграфи 2 и 3 от тази директива и в светлината на членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително когато той е реабилитиран, без освен това да му признава правото на изтриване на тези данни или евентуално правото на ограничаване на обработването им?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Необходимо ли е родителите на гражданина на трета страна да спазят посочения в решение [от 12 април 2018 г., А и S (C‑550/16, EU:C:2018:248, т. 61)], срок за подаване на заявление за събиране на семейството, което се подава „по принцип […] в тримесечен срок от датата, на която съответното малолетно или непълнолетно лице е признато за бежанец“?
Трябва ли на гражданин на трета страна — пълнолетна сестра на лице, признато за бежанец — да бъде предоставено разрешение за пребиваване директно въз основа правото на Съюза, ако при отказ да бъде предоставено разрешение за пребиваване на пълнолетната сестра на бежанеца, неговите родители на практика ще бъдат принудени да се откажат от правото си на събиране на семейството съгласно член 10, параграф 3, буква а) от Директива [2003/86], тъй като поради здравословното си състояние тази пълнолетна сестра на бежанеца се нуждае непременно от постоянните грижи на своите родители и по тази причина не може да остане сама в страната на произход?
Може ли дадена държава членка по принцип да изисква от родителите на бежанеца в рамките на процедура за събиране на семейството по член 10, параграф 3, буква а) от Директива [2003/86] да изпълняват условията по член 7, параграф 1 от [тази директива]?
Изискването за изпълнение на посочените в член 7, параграф 1 от Директива [2003/86] условия във връзка със събиране на семейството по член 10, параграф 3, буква а) от Директива [2003/86] зависи ли от това дали по смисъла на член 12, параграф 1, трета алинея от Директива [2003/86] заявлението за събиране на семейството е подадено в срок от три месеца след предоставянето на статута на бежанец?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.