всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Съд - пленум

Съдебен състав – Съд – пленум

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1998 г.

1. За целите на тълкуването на член 6 от Директива 92/50/ЕИО на Съвета от 18 юни 1992 година относно координацията на процедурите за възлагане на обществени поръчки за услуги (ОВ 1992 L 209, стр. 1, наричана по-нататък „Директивата“), първата алинея от втората подточка на член 1, буква б) от Директивата, която уточнява, че „орган по публичното право означава всеки орган... създаден с конкретната цел да задоволява нужди от общ интерес, които нямат промишлен или търговски характер“, следва ли да се тълкува като правеща разлика (i) между нужди от общ интерес и нужди с промишлен или търговски характер, или (ii) между нужди от общ интерес, които нямат промишлен или търговски характер, и нужди от общ интерес, които имат промишлен или търговски характер?
2. Ако отговорът на първия въпрос е, че разграничението е това, посочено в (i):
а) Следва ли изразът „нужди от общ интерес“ да се разбира така, че не може да става въпрос за задоволяване на нужди от общ интерес, когато такива нужди се задоволяват от частни предприятия?
и
б) Ако е така, следва ли изразът „нужди с промишлен или търговски характер“ да се разбира така, че нужди с промишлен или търговски характер се задоволяват винаги, когато такива нужди се задоволяват от частни предприятия?
3. Ако отговорът на първия въпрос е, че разграничението е това, посочено в (ii), следва ли разликата между „нужди от общ интерес, които нямат промишлен или търговски характер“ и „нужди от общ интерес, които имат промишлен или търговски характер“ да се определя според това дали (конкуриращи се) частни предприятия задоволяват такива нужди или не?
4. Следва ли изискването органът да е създаден „с конкретната цел да задоволява нужди от общ интерес, които нямат промишлен или търговски характер“ да се тълкува така, че такава „конкретна цел“ може да съществува само когато органът е създаден изключително за задоволяване на такива нужди?
5. Ако не, трябва ли органът да задоволява нужди от общ интерес, които нямат промишлен или търговски характер, почти изключително, съществено, преобладаващо или в някаква друга степен, за да може да отговаря или да продължи да отговаря на изискването да е създаден с конкретната цел да задоволява такива нужди?
6. Има ли значение за отговорите на въпроси 1 до 5 дали нуждите от общ интерес, които нямат промишлен или търговски характер, които органът е създаден да задоволява, произтичат от законодателство във формален смисъл, от административни разпоредби, от актове на администрацията или по друг начин?
7. Има ли значение за отговора на въпрос 4, ако отговорността за търговските дейности е възложена на отделно юридическо лице, което е част от една група или обединение, в рамките на което се извършват и дейности за задоволяване на нужди от общ интерес?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1998 г.

При обстоятелства като тези по главното производство, представлява ли някое от следните условия нарушение на забраната за несправедливо и/или неблагоприятно третиране на жените поради бременност, раждане, майчинство и/или заболяване, свързано с тях, съгласно правото на ЕО (по-специално член 119 от Договора от Рим и/или Директива 75/117/ЕИО и/или Директива 76/207/ЕИО и/или Директива 92/85/ЕИО):
(1) Условие, че майчинско възнаграждение, надвишаващо законовото майчинско възнаграждение, се изплаща само ако жената заяви, че възнамерява да се върне на работа и се съгласи да върне такова възнаграждение, ако не се върне на работа за един месец след приключване на майчинския отпуск?
(2) Условие, че когато жена, която отсъства поради платен болничен отпуск поради заболяване, свързано с бременността, роди по време на такова отсъствие, майчинският отпуск може да бъде датиран обратно до по-късната от следните две дати: шест седмици преди очакваната седмица на раждане или началото на болничния отпуск?
(3) Забрана жена, която е негодна за работа по каквато и да е причина по време на майчински отпуск, да ползва платен болничен отпуск, освен ако не избере да се върне на работа и да прекрати майчинския отпуск?
(4) Условие, ограничаващо периода, през който се натрупва платен годишен отпуск, до законово минималния период от 14 седмици майчински отпуск и съответно изключващо всеки друг период на майчински отпуск?
(5) Условие, ограничаващо периода, през който се натрупва осигурителен стаж за пенсия по време на майчински отпуск, само до периода, в който жената получава договорено или законово майчинско възнаграждение, и съответно изключващо всеки период на неплатен майчински отпуск?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1998 г.

Явява ли се Решение 89/688/ЕИО на Съвета, с което се разрешава поддържането на octroi de mer, дължим както за внасяните продукти, така и за стоките, произведени от предприятия, установени в отвъдморски департамент, съвместимо с Договора и по-специално с членове 9, 12 и 13 от него, доколкото допуска възможността за освобождаване на местните предприятия при единственото условие, че те допринасят за насърчаването или поддържането на икономическа дейност?
Ако да, може ли Решение 89/688 да се счита, с оглед на втората алинея на член 95 от Договора за ЕИО, за позволяващо фискална диференциация с цел постигане на икономически цели, които са съвместими с изискванията на Договора и на вторичното законодателство, когато такава диференциация е оправдана от особените икономически условия в отвъдморските департаменти?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1998 г.

Нарушение на принципа на колегиалност при приемането на мотивираното становище и решението за предявяване на иска от страна на Комисията
Непредоставяне на подходящи санкции в случай на неизпълнение на задължението за оповестяване на годишните счетоводни отчети от страна на Федерална република Германия, в нарушение на Директива 68/151/ЕИО и Директива 78/660/ЕИО

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1998 г.

1) Съвместима ли е разпоредба на националното право с разпоредбите на общностното право, посочени в мотивите на настоящото определение и по-специално с разпоредбите на членове 8, параграфи 1 и 2, 8а, параграф 1, 48, 52 и 59 от Договора за ЕО, разпоредбите на съответните директиви, също посочени в мотивите на настоящото определение, или с която и да е друга релевантна разпоредба на общностното право относно свободното движение на лица и услуги, както и с принципа на равно третиране, закрепен в член 7 от Договора за ЕО, когато такава разпоредба на националното право задължава националния съд, освен ако няма основателни причини, по-специално от семеен характер, да не го направи, да постанови постоянното изключване на гражданин на друга държава членка на Европейската общност по съображения, свързани с обществения ред и обществената сигурност, единствено на основание, че гражданинът на друга държава членка, докато законно пребивава в приемащата държава с цел получаване на туристически услуги, е извършил престъпленията придобиване на наркотици за собствена употреба и употреба на наркотици, и когато такова изключване води до правна забрана за връщане в страната — освен ако не бъде разрешено след изтичане на тригодишен срок по преценка на министъра на правосъдието — с цел упражняване на дейностите, предвидени в горепосочените разпоредби на общностното право, и когато в случай на извършване на такова престъпление от гражданин на приемащата държава се налага същото наказание лишаване от свобода, но не и друга аналогична санкция, като ограничение на пребиваването, която се налага на гражданин на приемащата държава само ако е наложено наказание лишаване от свобода за по-тежко престъпление, като търговия с наркотици, и е изцяло по преценка на съда?
2) Следва ли изключването от приемащата държава по силата на такава разпоредба на националното право (както е описано в т. 1 по-горе) на гражданин на друга държава членка да се счита за съвместимо с горепосочените разпоредби на общностното право, когато във връзка с изключването съдът, който го постановява, не разполага с никаква свобода на преценка, освен що се отнася до важни причини, по-специално от семеен характер, при определяне дали продължаването на пребиваването на нарушителя в приемащата държава може да бъде оправдано, следва ли такава мярка да се счита за нарушение на общностния принцип на пропорционалност, т.е. за непропорционална спрямо тежестта на извършените от това лице престъпления (описани по-горе в т. 1), като се има предвид, че съгласно националното право тези престъпления се разглеждат в първа инстанция и се наказват, както е посочено в мотивите на настоящото определение, или като се има предвид, че изключването, постановено от националния съд, е постоянно, подлежащо на разрешение от министъра на правосъдието по негова преценка за връщане на нарушителя след изтичане на тригодишен срок в приемащата държава, от която е изключен?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1998 г.

Явява ли се (с изключение на точка 6 по-долу) в противоречие с принципа на равно заплащане на мъжете и жените, установен в член 119 от Договора за създаване на Европейската общност и в член 1 от Директива 75/117 на Съвета, отказът на работодател да предостави пътни облекчения на неженен съжителстващ партньор от същия пол, когато такива облекчения са предоставени на съпрузи или неженени съжителстващи партньори от противоположния пол на такъв служител?
Включва ли „дискриминация, основана на пола“ по смисъла на член 119 дискриминация, основана на сексуалната ориентация на служителя?
Включва ли „дискриминация, основана на пола“ по смисъла на член 119 дискриминация, основана на пола на партньора на този служител?
Ако отговорът на въпрос 1 е положителен, има ли служител, на когото са отказани такива облекчения, пряко приложимо право по Общностното право срещу своя работодател?
Явява ли се такъв отказ в противоречие с разпоредбите на Директива 76/207 на Съвета?
Може ли работодателят да оправдае такъв отказ, ако може да докаже (а), че целта на съответните облекчения е да предостави ползи на съпрузи или партньори в еквивалентно положение на съпрузи, и (б), че отношенията между съжителстващи партньори от един и същи пол традиционно не са били и не се считат от обществото за еквивалентни на брака, а не на основание на икономическа или организационна причина, свързана със съответната заетост?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1998 г.

1. Дали турски гражданин, пребиваващ в Германия, който попада в личния обхват на член 2 от Решение № 3/80 от 19 септември 1980 г. на Съвета по асоцииране, създаден съгласно Споразумението за асоцииране между Европейската икономическа общност и Турция („Решение № 3/80“), и който притежава само Aufenthaltsbewilligung, има право, произтичащо пряко от член 3 във връзка с член 4, параграф 1, буква h) от Решение № 3/80, на германски детски надбавки, така че това право да е обусловено единствено от изпълнението на условията, приложими по отношение на германските граждани, а не от изпълнението на допълнителните условия, приложими за чужденци, които са предвидени в първото изречение на параграф 1, алинея 3 от Bundeskindergeldgesetz („BKGG“) в редакцията, публикувана в Официалното съобщение от 31 януари 1994 г. (BGBl. I, стр. 168)
Или, за да се формулира този въпрос по-общо: Забранено ли е на държава членка да отказва на турски гражданин, който попада в личния обхват на член 2 от Решение № 3/80, семейни обезщетения, предвидени в нейното законодателство, на основание, че този гражданин не притежава Aufenthaltsberechtigung или Aufenthaltserlaubnis
2. Явява ли се турски гражданин, пребиваващ на територията на държава членка, работник по смисъла на член 2 във връзка с член 1, буква б) от Решение № 3/80 през периодите, когато съгласно законодателството на тази държава задължителните вноски за пенсионното осигуряване се считат за платени в негова полза за времето, прекарано в отглеждане на дете
3. Следва ли турски гражданин, пребиваващ на територията на държава членка, който, наред с обучението си, работи там въз основа на съответно Aufenthaltserlaubnis до 16 часа седмично като случаен работник, да се счита само на това основание за работник по смисъла на член 2 във връзка с член 1, буква б) от Решение № 3/80, или във всеки случай, тъй като този гражданин е осигурен по задължителна схема за застраховка срещу трудови злополуки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1998 г.

1. Може ли обвиняем в наказателно производство, образувано за нарушение на член 8, параграф 2, буква а) от Wegenverkeerswet (Закона за движението по пътищата) 1994, успешно да се позове на това, че прилагането на Regeling Ademanalyse (Регламент за анализ на дишането) (Ned. Stcrt 1987, 187), изменен, с който се определят допълнителни правила относно изискванията към апаратите за анализ на дишането и изпитванията, на които тези апарати трябва да бъдат подложени, трябва да бъде изключено – когато за целите на разследването, посочено в член 8, параграф 2, буква а) от Wegenverkeerswet 1994, този регламент се основава, съгласно член 65 от Invoeringswet Wegenverkeerswet (Закона за въвеждане на Закона за движението по пътищата) 1994, на член 163 от Wegenverkeerswet във връзка с член 5 от Besluit Alcoholonderzoeken (Декрет за провеждане на тестове за определяне на алкохолното съдържание) (Stb. 1987, 432), изменен, – с оглед на това, че регламентът не е нотифициран на Европейската комисия, както се изисква по член 8 от Директива 83/189/ЕИО?
2. Длъжен ли е съдът в наказателно производство от посочения по-горе вид служебно да не прилага този регламент поради липсата на изискваната нотификация?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1998 г.

Спазени ли са изискванията за своевременно и надлежно изпращане на проекторешението до постоянните представителства и представителите на държавите членки в Постоянния комитет по строителството съгласно процедурните правила?
Взето ли е валидно решение от Постоянния комитет по строителството поради евентуални процедурни нарушения?
Съответства ли оспореното решение на изискванията на член 13, параграф 4 от Директива 89/106 относно отчитането на важни характеристики или свойства на продуктите, свързани със съществените изисквания?
Спазено ли е задължението за мотивиране на оспореното решение, по-специално относно причините, поради които определени съществени изисквания не са взети предвид при процедурата по удостоверяване на съответствието?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1998 г.

Правилно ли е тълкувана и приложена дефиницията за „ущърб“ по основния антидъмпингов регламент при преразглеждане на антидъмпингови мерки?
Допустимо ли е анулирането на спорния регламент единствено поради прекомерната продължителност на административното разследване по член 7, параграф 9, буква а) от основния регламент?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 19293949596521 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form