Съд - пленум
Съдебен състав – Съд – пленум
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1996 г.
Кои са датите, на които изтичат преходните периоди, предвидени в член 47 и член 209 от Акта относно условията за присъединяване на Кралство Испания и Португалската република и измененията на Договорите?
След изтичането на член 47 (и/или член 209, ако е приложимо), в случай когато:
1) предприятие е притежател („Притежателят“) на патент („Патентът“) в една или повече държави членки на Европейските общности („държавата членка“) за фармацевтичен продукт („Фармацевтикът“);
2) Фармацевтикът е пуснат за първи път на пазара в дадена държава от Притежателя след присъединяването на тази държава към ЕО, но в момент, когато Фармацевикът не е могъл да бъде защитен с патент за продукт в тази държава;
3) трето лице внася Фармацевика от тази държава в държавата членка;
4) законодателството за патентите в държавата членка предоставя на Притежателя правото да се противопостави по съдебен ред на вноса на Фармацевика от тази държава,
предотвратяват ли правилата, установени в Договора за ЕО относно свободното движение на стоки, Притежателя да се позове на правото, посочено в т. 4 по-горе, по-специално ако:
(a) Притежателят е имал и продължава да има правно и/или етично задължение да пусне и да продължи да пуска Фармацевика на пазара в тази държава; и/или
(b) законодателството на тази държава и/или на ЕО ефективно изисква, след като Фармацевикът е пуснат на пазара в тази държава, Притежателят да доставя и да продължи да доставя достатъчни количества, за да удовлетвори нуждите на вътрешните пациенти; и/или
(c) законодателството на тази държава предоставя на нейните органи правото да определят продажната цена на Фармацевика в тази държава и законодателството забранява продажбата на Фармацевика на друга цена; и/или
(d) цената на Фармацевика в тази държава е определена от нейните органи на ниво, при което се очакват значителни износи на Фармацевика от тази държава към държавата членка, в резултат на което икономическата стойност на Патента ще бъде значително намалена и научноизследователската и развойна дейност за бъдещи фармацевтици, планирана от Притежателя, ще бъде значително подкопана, в противоречие с логиката, залегнала в основата на неотдавнашното въвеждане от Съвета на ЕО на сертификата за допълнителна закрила?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1996 г.
Допустимо ли е разпоредбата на споразумението между Европейската общност и Република Индия относно зачитането на правата на човека и демократичните принципи да бъде приета само на основание член 130у от Договора за ЕО, без да се прибягва до член 235 и участието на държавите членки?
Може ли споразумение за сътрудничество в областта на развитието, сключено на основание член 130у от Договора за ЕО, да включва клаузи относно конкретни области като енергетика, туризъм, култура, контрол на злоупотребата с наркотици и защита на интелектуалната собственост, без да е необходимо допълнително правно основание или участие на държавите членки?
Достатъчно ли е член 130у от Договора за ЕО като правно основание за включване на разпоредби относно интелектуалната собственост в споразумението за сътрудничество с Индия, предвид принципа на паралелни компетенции?
Явява ли се член 113 от Договора за ЕО излишно правно основание за сключване на споразумението, когато основната му цел е сътрудничество за развитие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1996 г.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1996 г.
1. (1) В член 8 от Директива 64/221/ЕИО на Съвета от 25 февруари 1964 г. изразът „същите правни средства за защита... както са на разположение на гражданите на съответната държава по отношение на актове на администрацията“ се отнася ли: (a) до конкретни средства за защита, налични по отношение на решения относно влизането на граждани на съответната държава (в случая, жалба до имиграционен съдия), или (b) се отнася само до средствата за защита, налични по отношение на актове на администрацията по принцип (в случая, молба за съдебен контрол)
(2) Ако отговорът на (1) е (a), изразът, цитиран от член 8 от Директива 64/221, отнася ли се само до правните средства за защита, налични за гражданите на съответната държава при същите обстоятелства (в случая, отказ за влизане по съображения за национална сигурност), или се отнася и до конкретни средства за защита, налични при аналогични или подобни обстоятелства за гражданите на съответната държава; и ако да, колко подобни или аналогични трябва да бъдат обстоятелствата?
2. С оглед на отговора на въпрос 1, когато на гражданин на Общността е отказано влизане в Обединеното кралство по съображения за национална сигурност, изисква ли член 8 от Директива 64/221 този гражданин да има право на жалба до имиграционен съдия, ако при правилното тълкуване на съответните разпоредби на националното право британски гражданин, на когото е отказано влизане в Обединеното кралство по съображения за национална сигурност, има право на жалба с цел установяване, че е британски гражданин и следователно има право да влезе в Обединеното кралство, независимо дали неговото присъствие в Обединеното кралство е нежелателно по съображения за национална сигурност?
3. Прилагат ли се началните думи на член 9, параграф 1 от Директива 64/221 („когато няма право на жалба до съд, или когато такава жалба може да бъде само относно правната валидност на решението, или когато жалбата не може да има суспензивен ефект“) по същия начин и към член 9, параграф 2?
4. Когато е взето решение за изключване на гражданин на Общността от територията на държава членка, различна от неговата собствена, по съображения за обществен ред или обществена сигурност и гражданинът на Общността е напуснал тази територия, без да е подал жалба или искане за консултативно становище до независим компетентен орган съгласно член 8 или член 9 от Директива 64/221, има ли този гражданин на Общността право да поиска разглеждане от независим компетентен орган по член 9, параграф 2, ако впоследствие се върне или се опита да се върне на територията на съответната държава членка, по отношение на: (a) отказа на заявление за разрешение за пребиваване; или (b) отказа на заявление за влизане; или (c) решение за експулсиране?
5. Различават ли се отговорите на въпрос 4 в зависимост от това дали: (a) заявителят е влязъл на територията на държавата членка преди да поиска разрешение за пребиваване; (b) заявителят е бил експулсиран от държавата членка преди да поиска разрешение за пребиваване или никога не е поискал такова разрешение; (c) предходното напускане е било в резултат на решение за експулсиране или на заплаха от задържане и експулсиране и е последвано от решение за изключване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1996 г.
Следва ли членове 30 и 36 от Договора да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагането на национално законодателство на държава членка, което ограничава движението на територията ѝ на продукт, произхождащ от друга държава членка, където този продукт е законно произведен и законно носи търговска марка, поради съображения за защита срещу нелоялна конкуренция, или поради това, че търговската марка е била забранена в държавата членка на внос поради подвеждащ характер за потребителите?
Следва ли член 12, параграф 2, буква б) от Директива 89/104 да се тълкува в смисъл, че води до хармонизация на националните разпоредби относно отнемането на права върху търговски марки, на основанията, посочени в него, по отношение на продукти, разпространявани на равнище Общност?
При обстоятелства като разглежданите в главното производство, следва ли разпоредбата, посочена във втория въпрос, да се тълкува, с оглед inter alia на принципа на пропорционалност, в смисъл, че не допуска ограничително прилагане на националното законодателство на държава членка, насочено към предотвратяване движението в тази държава членка на продукт, законно произведен и носещ търговска марка в и идващ от друга държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1996 г.
Поставя ли член 16, параграф 3 или член 30 от Регламент (ЕИО) № 404/93 на Съвета от 13 февруари 1993 г. (ОВ 1993 L 47, стр. 1) задължение на Комисията да уреди случаите на затруднения, произтичащи от това, че операторите от категория А срещат трудности при продължаване на търговската си дейност поради факта, че въз основа на референтните години, които следва да се вземат предвид съгласно член 19, параграф 2 от този регламент, им е определена изключително ниска квота и не могат да преминат към пазара на банани от АКТБ и Общността?
Недопуска ли член 19, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 404/93 невалидност, доколкото не предвижда възможност за вземане предвид на други референтни години в случаи на затруднения през преходния период?
Ако на някой от горните два въпроса се отговори утвърдително: при какви условия националният съд е оправомощен да постанови временни мерки в производство по искане за предоставяне на обезпечение до приемането на разпоредби относно случаите на затруднения съгласно член 16, параграф 3 или член 30 от Регламент № 404/93?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1996 г.
Първо, че неизпълнението от страна на Комисията не е било прекратено, тъй като писмото от 13 юни 1994 г. не представлява определяне на позиция по смисъла на член 175 от Договора.
Второ, че съдът на първа инстанция е допуснал грешка при определянето на характера на писмото от 13 юни 1994 г., като е приел, че то представлява определяне на позиция, с което се прекратява неизпълнението.
Трето, че приемането на писмото от 13 юни 1994 г. като акт, който лишава жалбата за бездействие от предмет, без да бъде подложен на съдебен контрол, представлява нарушение на правото на ефективна съдебна защита.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1996 г.
1. Следва ли член 1, буква в) от Решение 93/235/ECSC на представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета от 26 април 1993 г. относно търговията между Европейската общност за въглища и стомана и Федерална република Югославия (Сърбия и Черна гора), и член 1, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕИО) № 990/93 на Съвета от същата дата относно търговията между Европейската икономическа общност и Федерална република Югославия (Сърбия и Черна гора) да се тълкуват в смисъл, че само действителното навлизане в териториалните води на Федерална република Югославия от кораб или друго транспортно средство, превозващо стоки, предназначени за търговски трафик в посочените териториални води, представлява нарушение на забраната, предвидена в тях, или тези законодателни разпоредби обхващат също поведение, осъществено в международни води, което поради конкретния начин на замисляне и изпълнение дава основателно основание да се счита, че корабът или друго транспортно средство е на курс към посочените териториални води с цел търговски трафик?
2. Обхващат ли член 1, буква г) от Решението и член 1, параграф 1, буква г) от посочения по-горе Регламент, доколкото забраняват всяка дейност, чиято цел или ефект е пряко или косвено да насърчава операциите, посочени в член 1, параграф 1, буква в), в обхвата си навигацията в международни води на кораб или друго транспортно средство, превозващо стоки, предполагаемо предназначени за търговски трафик в териториалните води на Федерална република Югославия?
3. Съвместима ли е с правото на Общността, по-специално с първата и втората алинея на посочения член 10, национална разпоредба, която изрично предвижда, в случай на установено нарушение на някоя от забраните, съдържащи се в посочения член 1, конфискация — задължителна или по преценка — на товара, превозван от някое от транспортните средства, посочени във втората алинея на член 10 от посоченото Решение и Регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1996 г.
Съвместимо ли е със Втората директива на Съвета от 13 декември 1976 г. (77/91/ЕИО; ОВ 1977 L 26, стр. 1), по-специално член 29, параграфи 1 и 4 от нея, законността на решение на общото събрание на акционерите, свързано с увеличение на капитала срещу апортни вноски и едновременно с това с отнемане на правото на първоначално записване на акциите от акционерите, да се определя въз основа на съществена проверка съгласно принципите, установени в решенията на Bundesgerichtshof от 13 март 1978 г. (BGHZ 71, 40) и 19 април 1982 г. (BGHZ 83, 319)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.