всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Съд - четвърти състав

Съдебен състав – Съд – четвърти състав

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2009 г.

Трябва ли да се тълкува Комбинираната номенклатура в смисъл, че замразените гръбначни кости (рибени кости с месото от риба) на отглеждана в рибовъдни стопанства атлантическа сьомга (Salmo salar), получени след обезкостяване на рибата, които са годни за консумация и обикновено се пускат в продажба като хранителен продукт, трябва да бъдат класирани във:
а) подпозиция 05119110 „отпадъци от риба“, или във
б) подпозиция 0303220015 „други“ части от „други атлантически сьомги (Salmo salar)“?
Ако на първия въпрос следва да се отговори в смисъла на точка б), трябва ли да се счита, че таблицата към член 1, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 85/2006 е невалидна поради нарушаване на принципа на пропорционалност, установен в член 5 от Договора за ЕО, доколкото предвидената в таблицата минимална цена на вноса за замразените гръбначни кости от сьомга е по-висока от минималната цена на вноса, предвидена за целите риби и за изчистените с глави риби?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2009 г.

Може ли запаметяването и последващото отпечатване на откъс от публикувана статия, състоящ се от ключова дума, пет думи, които я предшестват, и пет думи, които я следват, да се счита за действие на възпроизвеждане, ползващо се със закрила по член 2 от Директива [2001/29]?
Следва ли да се вземат предвид обстоятелствата, при които се извършват временните действия на възпроизвеждане, за да могат посочените действия да се квалифицират като „преходни“ по смисъла на член 5, параграф 1 от Директива 2001/29?
Може ли временно действие на възпроизвеждане да се квалифицира като „преходно“, ако възпроизведеното е предмет на обработка, например ако се създава текстов файл въз основа на картинен файл или ако се търсят поредици от думи в текстов файл?
Може ли временно действие на възпроизвеждане да се квалифицира като „преходно“, ако е запаметена част от възпроизведеното, включваща един или повече текстови откъса от единадесет думи?
Може ли временно действие на възпроизвеждане да се квалифицира като „преходно“, ако е отпечатана част от възпроизведеното, включваща един или повече текстови откъса от единадесет думи?
За да може временно действие на възпроизвеждане да се счита за „неразделна и съществена част от технологичния процес“ по смисъла на член 5, параграф 1 от Директива 2001/29, трябва ли да се вземе предвид на кой етап от технологичния процес се извършва то?
Може ли временно действие на възпроизвеждане да се счита за „неразделна и съществена част от технологичния процес“, ако се състои в сканиране на цели публикувани статии — ръчно извършвана операция, чрез която тези статии се конвертират от печатна информация в цифрови данни?
Може ли временно действие на възпроизвеждане да се счита за „неразделна и съществена част от технологичния процес“, ако се състои в отпечатване на част от възпроизведеното, съдържаща един или повече текстови откъса от единадесет думи?
Включва ли понятието „законно използване“ по член 5, параграф 1 от Директива 2001/29 всяка форма на използване, за която не е необходимо съгласието на носителите на авторските права?
Може ли извършваното от предприятие сканиране на цели публикувани статии, последвано от обработка на възпроизведеното, запаметяване и евентуално отпечатване на част от възпроизведеното, включваща един или повече текстови откъса от единадесет думи, с цел тези разпечатки да се използват за дейността на това предприятие по изготвянето на резюмета, да се включи в понятието „законно използване“ по член 5, параграф 1 от Директива 2001/29 дори ако носителите на авторските права не са дали своето съгласие за тези действия?
Кои са критериите, по които следва да се прецени дали временните действия на възпроизвеждане имат „самостоятелно стопанско значение“ по смисъла на член 5, параграф 1 от Директива 2001/29, ако останалите условия на тази разпоредба са изпълнени?
Трябва ли производствената печалба, която ползвателят реализира от временните действия на възпроизвеждане, да бъде взета предвид при преценка дали действията имат „самостоятелно стопанско значение“ по смисъла на член 5, параграф 1 от Директива 2001/29?
Може ли да се приеме, че извършваното от предприятие без съгласието на носителите на авторските права сканиране на цели публикувани статии, последвано от обработка на възпроизведеното, запаметяване и евентуално отпечатване на част от възпроизведеното, включваща един или повече текстови откъса от единадесет думи, спада към „някои специални случаи, които не засягат нормалното използване“ на посочените статии и които „не засягат неоправдано законните интереси на притежателя на права“ по смисъла на член 5, параграф 5 от Директива 2001/29?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2009 г.

1. Нарушава ли член 51 от испанския Статут на работниците задълженията, наложени с Директива 98/59/ЕО на Съвета от 20 юли 1998 година за сближаване на законодателствата на държавите членки в областта на колективните уволнения, доколкото ограничава понятието за колективни уволнения до уволненията поради икономически, технически, организационни или производствени причини и в обхвата му не попадат уволненията по всички несвързани с конкретните работници причини?
2. Нарушава ли се Директива 98/59/ЕО на Съвета от 20 юли 1998 година и от разпоредбата на член 49, параграф 1, буква ж) от Статута на работниците, доколкото в разрез с членове 1, 2, 3, 4 и 6 от [нея] тази испанска разпоредба предвижда в полза на работниците, които изгубят работата си поради смърт, пенсиониране или недееспособност на работодателя, обезщетение, ограничаващо се до едно месечно възнаграждение, и ги изключва от обхвата на уредбата, закрепена в член 51 от същия акт?
3. Нарушава ли испанската правна уредба относно колективното уволнение, по-специално член 49, параграф 1, буква ж) и член 51 от Статута на работниците, член 30 от Хартата на основните права на Европейския съюз и Хартата на Общността за основните социални права на работниците, приета на заседанието на Европейския съвет в Страсбург на 9 декември 1989 г.?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2009 г.

Трябва ли член 6 от Директива 98/59 […] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална разпоредба като член 67 от Закона [от 1998 г.], която предвижда, че работникът може да оспори редовността на процедурата за информиране и консултиране само ако работодателят не е изпълнил посочените в член 66, [параграф] 1, алинея 2 от същия закон условия и ако в срок от тридесет дни, считано от датата на поставяне на обявлението по член 66, [параграф] 2, алинея 2 от посочения закон, представителите на персонала в съвета за социално партньорство, а при липса на такъв — членовете на синдикалното представителство, а при липса на такова — работниците, които е трябвало да бъдат информирани и с които е трябвало да бъдат проведени консултации, са изложили пред работодателя възражения относно спазването на едно или няколко от условията по [посочения] член 66, [параграф] 1, алинея 2, и ако с препоръчано писмо по пощата уволненият работник е уведомил работодателя, че оспорва редовността на процедурата за информиране и консултиране и че иска да бъде възстановен на предишната си длъжност [и то в срок от тридесет дни, считано от датата на своето уволнение] или от датата, на която уволненията са придобили характер на колективно уволнение?
Ако се допусне, че член 6 от Директива 98/59 […] може да се тълкува в [смисъл], че позволява на държавите-членки да приемат национална разпоредба [като] член 67 от Закона [от 1998 г.], съвместима ли е подобна система с основните права на личността, които са неразделна част от общите принципи на правото, за чието спазване следи общностният съд, и по-конкретно с член 6 от [ЕКПЧ]?
Може ли национална юрисдикция, сезирана със спор между два частноправни субекта, в случая работник и неговия бивш работодател, да не приложи разпоредба от вътрешното право като член 67 от Закона [от 1998 г.], която противоречи на разпоредбите на общностна директива, за да приложи други разпоредби от вътрешното право, за които се смята, че правилно транспонират общностна директива, като съдържащите се в Колективния договор [№ 24] разпоредби, но чието прилагане на практика е осуетено от разпоредбата от вътрешното право, която противоречи на разпоредбите на общностна директива, в случая член 67 от Закона [от 1998 г.]?
Трябва ли член 2 от Директива 98/59 […], и по-конкретно параграфи 1, 2 и 3 от него, да се тълкува в [смисъл], че не допуска национална разпоредба [като] член 66, [параграф] 1 от Закона [от 1998 г.], доколкото [същият] предвижда, че работодателят, който възнамерява да изпълни своите задължения във връзка с колективно уволнение, е длъжен само да докаже, че е изпълнил следните условия […]:
1° представил е на съвета за социално партньорство, а при липса на такъв — на синдикалното представителство, а при липса на такова — на работниците, писмен доклад, в който съобщава намерението си да извърши колективно уволнение;
2° […] доказва, че предвид намерението си да извърши колективно уволнение, е провел среща със съвета за социално партньорство, а при липса на такъв — със синдикалното представителство, а при липса на такова — с работниците;
3° […] дал е възможност на членовете, представляващи персонала в съвета за социално партньорство, а при липса на такъв — на членовете на синдикалното представителство, а при липса на такова — на работниците, да поставят въпроси във връзка с планираното колективно уволнение и в това отношение да изложат доводи или да направят насрещни предложения;
4° […] разгледал е въпросите, доводите и насрещните предложения, посочени в 3°, и се е произнесъл по тях?
Трябва ли същата разпоредба [на Директива № 98/59] да се разбира в [смисъл], че не допуска национална разпоредба [като] член 67, алинея 2 от Закона [от 1998 г.], доколкото [същият] предвижда, че уволненият работник може да оспорва редовността на процедурата за информиране и консултиране само ако работодателят не е спазил посочените в член 66, [параграф] 1, алинея 2 условия, за които става въпрос в точка [a)]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2009 г.

Трябва ли член 5, точка 1, буква б), второ тире от [Регламент № 44/2001] да се тълкува в смисъл, че и при пътувания с въздушен транспорт от държава членка на Общността до друга държава членка за единствено място на изпълнение на всички произтичащи от договора задължения следва да се приема мястото на предоставяне на основната услуга, определено съгласно икономически критерии?
Ако следва се определи единствено място на изпълнение: кои критерии са релевантни за определянето му; дали единственото място на изпълнение се определя по-специално в зависимост от мястото на излитане или от мястото на пристигане на самолета?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2009 г.

Нарушение на критериите за квалификация, подбор и възлагане на поръчката
Нарушение на принципа на взаимно признаване на официалните документи за професионална квалификация
Нарушение на принципа на недопускане на дискриминация и принципа на прозрачност

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2009 г.

Допустимо ли е националното законодателство да поставя условия за задължителното освобождаване от данък върху вноските в капитала за определени преобразувателни сделки, които следва да бъдат безусловно освободени съгласно Директива 69/335/ЕИО?
Съвместимо ли е с Директива 69/335/ЕИО облагането с данък върху вноските в капитала при прехвърляне на ефективния център на управление или седалището по устав на капиталово дружество от друга държава членка, когато в държавата по произход не е бил събиран подобен данък?
Разрешава ли Директива 69/335/ЕИО облагането с данък върху вноските в капитала на капитала, предназначен за търговска дейност, упражнявана на територията на държава членка от филиали или постоянни формирования на дружества, установени в друга държава членка, която не прилага подобен данък?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2009 г.

1) При тълкуването на понятието „отмяна“ от решаващо значение ли е въпросът дали е налице отказ от първоначалния план за полета, така че когато авиокомпанията не се е отказала от плана за първоначалния полет, забавянето да не се смята за отмяна независимо от продължителността си
2) При отрицателен отговор на първия въпрос: при какви обстоятелства забавянето на планирания полет трябва вече да се разглежда не като закъснение, а като отмяна
Зависи ли отговорът на този въпрос от продължителността на закъснението
1) Трябва ли член 5 във връзка с член 2, буква л) и член 6 от Регламент (ЕО) № 261/2004 […] да се тълкува в смисъл, че забавяне на излитането с 22 часа представлява „закъснение“ по смисъла на член 6
2) Трябва ли член 2, буква л) от Регламент (ЕО) № 261/2004 да се тълкува в смисъл, че е налице „отмяна“, а не „закъснение“, когато пътниците са превозени със значително забавяне (от 22 часа) с полет с допълнен номер (към първоначалния номер на полета е добавено „А“), при което са превозени само част — макар и голяма — от пътниците с резервация за първоначалния полет, към които са се присъединили други пътници без резервация за първоначалния полет
3) Трябва ли член 5, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004 да се тълкува в смисъл, че технически инцидент със самолета и произтичащите от това промени в разписанието на полета са извънредни обстоятелства (които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2009 г.

1) Недействителен ли е или не Регламент № 1347/2001 […], евентуално и като последица от недействителността, произтичаща от недействителността на други актове, от гледна точка на следното:
Нарушаване на основни принципи
— с довода че комбинираните разпоредби на член 1, параграф 1 от Регламент № 2081/92 и на приложение I към него са недействителни, доколкото допускат регистрация на географски указания за „бира“, която представлява алкохолна напитка, включена (неправилно) в горепосоченото приложение I в категорията „хранителни продукти“, упоменати в член 1, параграф 1, но която не е включена в категорията „селскостопански продукти“, посочени в приложение I към Договора за ЕО и в списъка, посочен в членове 32 ЕО и 37 ЕО, изтъкнати от Съвета като правно основание за приемане на Регламент № 2081/1992,
— с довода че член 17 от Регламент № 2081/92 е недействителен, доколкото предвижда ускорена процедура за регистрация, която може да ограничи и да накърни в съществена степен правата на засегнатите оператори, поради факта че не предвижда каквото и да било право на възражение и съдържайки очевидно нарушение на принципите на прозрачността и на правната сигурност, като това е видно по-конкретно както в светлината на комплексния характер на продължилата повече от седем години (1994—2001) процедура по регистрация на самото ЗГУ „Bayerisches Bier“, така и на изричното признаване, съдържащо се в съображение 13 от Регламент № 692/2003, с член 15 от който се отменя член 17 от Регламент № 2081/92 по посочените съображения.
Неспазване на някои формални изисквания
— с довода че означението „Bayerisches Bier“ не отговаря на изискваните според член 17 от Регламент № 2081/92 условия, за да може да бъде регистрирано съгласно предвидената в тази разпоредба опростена процедура, доколкото при представяне на заявката за регистрация това означение не е било „законно защитено“, нито „установено чрез употребата му“ в Германия,
— с довода че нито германското правителство, преди да представи пред Комисията заявката за регистрация, нито самата Комисия след получаването на заявката, не са разгледали надлежно изпълнението на условията за регистрация на означението „Bayerisches Bier“, което е в противоречие с практиката на Съда (Решение от 6 декември 2001 г. [по дело Carl Kuhre и др., C-269/99, Recueil, стр. I-9517]);
— с довода че заявката за регистрация на означението „Bayerisches Bier“ не е представена своевременно от германското правителство съгласно предвиденото в член 17, параграф 1 от Регламент № 2081/92 (в срок от шест месеца след влизане в сила на Регламента), след като първоначално представената от заявителя заявка е предвиждала осем различни означения, с възможността за допълнителни и неопределени вариации, които впоследствие са обединени в настоящото единствено означение „Bayerisches Bier“, при положение че крайният срок 24 януари 1994 г. отдавна е бил изтекъл.
Неспазване на съществени условия
— с довода че означението „Bayerisches Bier“ не изпълнява съществените изисквания, определени в член 2, параграф 2, буква б) от Регламент № 2081/92 за целите на неговата регистрация като [ЗГУ], като се има пред вид родовият характер на това означение, което исторически обозначава бирата, произвеждана по специфичен производствен метод, произхождащ от Бавария и датиращ от ХIХ век, а след това разпространен в останалата част на Европа и в целия свят (т.нар. „баварски метод“ с долна ферментация), който и до днес в някои европейски езици (датски, шведски, фински) се употребява като родовото название за бира и който във всеки случай може да означава единствено и родово „бирата, произвеждана в германска Бавария“, независимо от вида ѝ сред съществуващите многобройни и разнообразни варианти, без от това да може да бъде установена каквато и да било „пряка връзка“ (Решение на Съда от 7 ноември 2000 г. по дело Warsteiner Braurei, С-312/98, Recueil, стр. I-9187) между специфично качество, репутация или друга характеристика на продукта (бира) и неговия конкретен географски произход (Бавария) и без да са налице „изключителни случаи“, изисквани от посочената норма за допускане на регистрация на географско указание, съдържащо името на страна; с довода че предвид посочените в предходния параграф съображения означението „Bayerisches Bier“ е „родово“ наименование, което в качеството му на такова не може да бъде предмет на регистрация по смисъла на член 3, параграф 1 и на член 17, параграф 2 от Регламент № 2081/92,
— с довода че означението „Bayerisches Bier“ не е трябвало да бъде регистрирано на основание член 14, параграф 3 от Регламент № 2081/92, доколкото предвид „репутацията, известността и продължителността на използването“ на марките „Bavaria“, „Bayerisches Bier“ е „от такъв характер, че може да въведе в заблуждение потребителя относно истинската идентичност на продукта“ [?]
2) При условията на евентуалност, в случай че [първият въпрос] бъде обявен за недопустим или неоснователен, трябва ли Регламент № 1347/2001 […] да се тълкува в смисъл, че признаването на ЗГУ „Bayerisches Bier“, което се съдържа в този регламент, не накърнява валидността и възможността за използване на съществуващи преди това марки, принадлежащи на трети лица, в които се съдържа думата „Bavaria“

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2009 г.

Невалидност на членове 5 и 7, както и на член 6 от Регламент (ЕО) № 261/2004, доколкото те провеждат разграничение между отмяна и закъснение (независимо от продължителността им), в светлината на принципа на равно третиране
Тълкуване на понятието „извънредни обстоятелства“ по член 5, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004, по-специално дали технически проблем, възникнал с летателен апарат, попада в обхвата на това понятие

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form