Дело C-343/07: Bavaria и Bavaria Italia, Съдебно решение от 2 юли 2009 г.

1) Недействителен ли е или не Регламент № 1347/2001 […], евентуално и като последица от недействителността, произтичаща от недействителността на други актове, от гледна точка на следното:

Нарушаване на основни принципи

— с довода че комбинираните разпоредби на член 1, параграф 1 от Регламент № 2081/92 и на приложение I към него са недействителни, доколкото допускат регистрация на географски указания за „бира“, която представлява алкохолна напитка, включена (неправилно) в горепосоченото приложение I в категорията „хранителни продукти“, упоменати в член 1, параграф 1, но която не е включена в категорията „селскостопански продукти“, посочени в приложение I към Договора за ЕО и в списъка, посочен в членове 32 ЕО и 37 ЕО, изтъкнати от Съвета като правно основание за приемане на Регламент № 2081/1992,

— с довода че член 17 от Регламент № 2081/92 е недействителен, доколкото предвижда ускорена процедура за регистрация, която може да ограничи и да накърни в съществена степен правата на засегнатите оператори, поради факта че не предвижда каквото и да било право на възражение и съдържайки очевидно нарушение на принципите на прозрачността и на правната сигурност, като това е видно по-конкретно както в светлината на комплексния характер на продължилата повече от седем години (1994—2001) процедура по регистрация на самото ЗГУ „Bayerisches Bier“, така и на изричното признаване, съдържащо се в съображение 13 от Регламент № 692/2003, с член 15 от който се отменя член 17 от Регламент № 2081/92 по посочените съображения.

Неспазване на някои формални изисквания

— с довода че означението „Bayerisches Bier“ не отговаря на изискваните според член 17 от Регламент № 2081/92 условия, за да може да бъде регистрирано съгласно предвидената в тази разпоредба опростена процедура, доколкото при представяне на заявката за регистрация това означение не е било „законно защитено“, нито „установено чрез употребата му“ в Германия,

— с довода че нито германското правителство, преди да представи пред Комисията заявката за регистрация, нито самата Комисия след получаването на заявката, не са разгледали надлежно изпълнението на условията за регистрация на означението „Bayerisches Bier“, което е в противоречие с практиката на Съда (Решение от 6 декември 2001 г. [по дело Carl Kuhre и др., C-269/99, Recueil, стр. I-9517]);

— с довода че заявката за регистрация на означението „Bayerisches Bier“ не е представена своевременно от германското правителство съгласно предвиденото в член 17, параграф 1 от Регламент № 2081/92 (в срок от шест месеца след влизане в сила на Регламента), след като първоначално представената от заявителя заявка е предвиждала осем различни означения, с възможността за допълнителни и неопределени вариации, които впоследствие са обединени в настоящото единствено означение „Bayerisches Bier“, при положение че крайният срок 24 януари 1994 г. отдавна е бил изтекъл.

Неспазване на съществени условия

— с довода че означението „Bayerisches Bier“ не изпълнява съществените изисквания, определени в член 2, параграф 2, буква б) от Регламент № 2081/92 за целите на неговата регистрация като [ЗГУ], като се има пред вид родовият характер на това означение, което исторически обозначава бирата, произвеждана по специфичен производствен метод, произхождащ от Бавария и датиращ от ХIХ век, а след това разпространен в останалата част на Европа и в целия свят (т.нар. „баварски метод“ с долна ферментация), който и до днес в някои европейски езици (датски, шведски, фински) се употребява като родовото название за бира и който във всеки случай може да означава единствено и родово „бирата, произвеждана в германска Бавария“, независимо от вида ѝ сред съществуващите многобройни и разнообразни варианти, без от това да може да бъде установена каквато и да било „пряка връзка“ (Решение на Съда от 7 ноември 2000 г. по дело Warsteiner Braurei, С-312/98, Recueil, стр. I-9187) между специфично качество, репутация или друга характеристика на продукта (бира) и неговия конкретен географски произход (Бавария) и без да са налице „изключителни случаи“, изисквани от посочената норма за допускане на регистрация на географско указание, съдържащо името на страна; с довода че предвид посочените в предходния параграф съображения означението „Bayerisches Bier“ е „родово“ наименование, което в качеството му на такова не може да бъде предмет на регистрация по смисъла на член 3, параграф 1 и на член 17, параграф 2 от Регламент № 2081/92,

— с довода че означението „Bayerisches Bier“ не е трябвало да бъде регистрирано на основание член 14, параграф 3 от Регламент № 2081/92, доколкото предвид „репутацията, известността и продължителността на използването“ на марките „Bavaria“, „Bayerisches Bier“ е „от такъв характер, че може да въведе в заблуждение потребителя относно истинската идентичност на продукта“ [?]

2) При условията на евентуалност, в случай че [първият въпрос] бъде обявен за недопустим или неоснователен, трябва ли Регламент № 1347/2001 […] да се тълкува в смисъл, че признаването на ЗГУ „Bayerisches Bier“, което се съдържа в този регламент, не накърнява валидността и възможността за използване на съществуващи преди това марки, принадлежащи на трети лица, в които се съдържа думата „Bavaria“