Съд - четвърти състав
Съдебен състав – Съд – четвърти състав
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2009 г.
1) Посочването на равното третиране на акционерите, и по-конкретно на защитата на миноритарните акционери a) в членове 20 и 42 от Втора директива 77/91/ЕИО от 13 декември 1976 г.„за дружествата“; б) в „трети общ принцип“ и „седемнадесета допълнителна разпоредба“ от Препоръката на Комисията от 25 юли 1977 г. относно европейския кодекс за поведение при транзакции в ценни книжа; в) в точка 2, буква а) от списък В от приложението към Директива 79/279/ЕИО от 5 март 1979 г. относно допускането на ценни книжа до официална регистрация на фондова борса и относно информацията, която подлежи на публикуване, възпроизведена в консолидираната директива от ; г) в член 3, параграф 1, буква а) от Директива 2004/25/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно предложенията за поглъщане във връзка със съображение 8 от нея; представлява ли израз на общ принцип на общностното право
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос: трябва ли този общ принцип на общностното право да се прилага само в отношенията между дружеството и неговите акционери, или напротив, той трябва също така да се прилага в отношенията между мажоритарните акционери, упражняващи или придобиващи контрол върху дружество, и миноритарните акционери на това дружество, по-специално в случай на дружество, чиито акции са регистрирани на фондова борса
3) При утвърдителен отговор на предходните два въпроса: като се има предвид как формулировката на споменатото в първия въпрос посочване се е променяла с времето, трябва ли да се смята, че този общ принцип на общностното право е съществувал и е следвало да се прилага в отношенията между мажоритарните и миноритарните акционери по смисъла на втория въпрос още преди влизането в сила на посочената по-горе Директива 2004/25/ЕО, а в конкретния случай — още преди настъпването на спорните факти през първото шестмесечие на 2001 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2009 г.
1) Международната конвенция за уеднаквяване на някои правила при международния въздушен превоз, подписана във Варшава на 12 октомври 1929 г., изменена в Хага на 28 септември 1955 г., на която се позовава Регламент (ЕО) № 2027/97, част ли е от нормите на общностния правов ред, които Съдът е компетентен да тълкува съгласно член 234 ЕО?
2) Трябва ли Регламент (ЕО) № 2027/97 на Съвета от 9 октомври 1997 година относно отговорността на въздушните превозвачи в случай на произшествия, в редакцията му, приложима към момента на произшествието, а именно 21 декември 1998 г., да бъде тълкуван в смисъл, че по отношение на въпросите, които не са изрично уредени, разпоредбите на Варшавската конвенция, и в конкретния случай член 29, продължават да се прилагат спрямо полет между държавите — членки на Общността?
3) При утвърдителен отговор на първия и на втория въпрос, следва ли член 29 от Варшавската конвенция, във връзка с Регламент (ЕО) № 2027/97, да бъде тълкуван в смисъл, че предвиденият в него двегодишен срок може да бъде спиран или прекъсван или че превозвачът или неговият застраховател може да се откаже от него с акт, който националният съд счита за равностоен на признаване на отговорност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2009 г.
Попада ли даден проект, приет със законодателен акт, извън приложното поле на Директива 85/337, когато не са изпълнени всички условия, предвидени в член 1, параграф 5 от директивата?
Следва ли националното право да предоставя възможност за съдебно или друг вид контрол относно съответствието на законодателния акт с изискванията на Директива 85/337 и Орхуската конвенция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2009 г.
Налице ли са предпоставки за съединяване на дела поради тъждество на предмета?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2009 г.
Необходимо ли е съединяване на производствата поради връзката между предметите на разглежданите дела?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2009 г.
1) Трябва ли изразът „съпътстващи сделки с недвижими имоти“ в член 19, параграф 2, второ изречение от Шеста директива […] да се тълкува в смисъл, че включва дейностите на строително предприятие, което е данъчнозадължено лице по ДДС, във връзка с последващата продажба на недвижими имоти, построени от предприятието — като изцяло облагаема с ДДС дейност — за негова собствена сметка с оглед последваща продажба?
2) За отговора на първия въпрос има ли значение степента, в която за дейностите по продажба, разглеждани отделно, се използват стоки и услуги, за които се дължи ДДС?
3) Спазен ли е принципът на неутралитет на ДДС, когато строително предприятие, което съгласно законодателството на въпросната държава членка, основаващо се на член 5, параграф 7 и член 6, параграф 3 от Шеста директива, подлежи на облагане с ДДС за вътрешните си доставки във връзка със строежа на сгради за своя сметка с оглед последваща продажба, има право само на частично приспадане на ДДС за общите разходи за строителната дейност, по съображение че съгласно ДДС законодателството на държавата членка последващата продажба на недвижимия имот е освободена от ДДС на основание член 28, параграф 3, буква б) от Шеста директива за ДДС във връзка с точка 16 от приложение Е към същата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2009 г.
Условията, при които регионален парламент притежава процесуална правоспособност за обжалване на актове на институциите на Европейския съюз.
Изискванията за квалифициране на дадено образувание като юридическо лице по смисъла на член 230, четвърта алинея ЕО.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2009 г.
Съвместимо ли е с правото на Европейския съюз национално законодателство, което предвижда по-дълъг срок за изменение на данъчно задължение при укриване на активи или доходи, намиращи се в друга държава членка, отколкото при активи или доходи, намиращи се в държавата по пребиваване?
Има ли значение за този анализ обстоятелството, че в другата държава членка е в сила банкова тайна?
Допустимо ли е глобата за укриване на активи или доходи, намиращи се в друга държава членка, да се изчислява пропорционално на размера на изменението на данъчното задължение за по-дълъг период, отколкото при национални активи или доходи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2009 г.
Трябва ли условието за „финансиране от държавата“, съдържащо се в член 1, параграф 9, втора алинея, буква в), първа хипотеза от директивата [2004/18], да се тълкува в смисъл, че държавата налага задължение за здравно осигуряване, както и задължение за плащане на вноски — чийто размер е в зависимост от дохода — на съответната здравноосигурителна каса, като последната определя размера на вноската, но здравноосигурителните каси са взаимно свързани чрез система за солидарно финансиране, която е по-подробно изложена в мотивите, и изпълнението на задълженията на всяка здравноосигурителна каса е гарантирано?
Трябва ли условието, съдържащо се в член 1, параграф 9, втора алинея, буква в), втора хипотеза от директивата [2004/18], според което организацията „е обект на управленски контрол от последните“, да се тълкува в смисъл, че наличието на държавен надзор върху настоящи или бъдещи дейности — към който се прибавят евентуално други възможности за намеса на държавата, изложени в мотивите — е достатъчно, за да бъде изпълнено това условие?
В случай че на първия въпрос — буква a) или буква б) — следва да се даде положителен отговор, трябва ли член 1, параграф 2, букви в) и г) от директивата [2004/18] да се тълкуват в смисъл, че предоставянето на стоки, които са произведени и индивидуално приспособени по отношение на тяхната форма в зависимост от изискванията на всеки клиент и за използването на които всеки клиент следва да бъде лично консултиран, трябва да се разглежда като „обществени поръчки за доставки“ или като „обществени поръчки за услуги“
Следва ли в това отношение да се взема предвид само стойността на различните престации?
В случай че посоченото във втория въпрос предоставяне трябва или би могло да се разглежда като „предоставяне на услуги“, следва ли член 1, параграф 4 от директивата [2004/18] — за разлика от рамково споразумение по смисъла на член 1, параграф 5 от [тази] директива — да се тълкува в смисъл, че може да се разглежда и като „концесия за услуги“ възлагане на поръчка, при което:
— решението относно това дали и в какви случаи на изпълнителя се възлагат специфични поръчки се взема не от възложителя, а от трети лица,
— заплащането на изпълнителя се извършва от възложителя, тъй като по закон само последният е длъжен да предоставя възнаграждение и е задължен спрямо третите лица за изпълнението на услуги, и
— изпълнителят не е длъжен да предостави или предложи каквато и да е престация преди третото лице да се обърне към него?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2009 г.
Следва ли при укриване от данъчните власти на държава членка на чуждестранни активи с произход от спестявания или на получавани от тях доходи членове 49 ЕО и 56 ЕО да се тълкуват в смисъл, че допускат тази държава членка да прилага правна уредба, която с оглед компенсиране липсата на ефективни способи за контрол върху тези активи предвижда срок за изменение на данъчно задължение от дванадесет години, докато за активите с произход от спестявания или получаваните от тях доходи на националната територия, където ефективни способи за контрол съществуват, срокът за изменение на данъчното задължение е пет години?
Оказва ли влияние върху отговора на първия въпрос обстоятелството, че активите се съхраняват в държава членка, където намира приложение банковата тайна?
Ако отговорът на първия въпрос е положителен, допускат ли членове 49 ЕО и 56 ЕО също така изчисляването на глобата, налагана за укриване на доходите или имуществото, във връзка с които е изменено данъчното задължение, да става пропорционално на размера на изменението за този по-дълъг период?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.