всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Съд - четвърти състав

Съдебен състав – Съд – четвърти състав

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.

1) Загубата, в размер на 12,08 екю на хектолитър алкохол, който не е изнесен в предвидения срок, на гаранцията за добро изпълнение, предоставена от спечелилия търга пред органите за интервенция, които държат възложения алкохол, предвидена в параграф 5 на член 5 от Регламент (ЕО) № 360/95 [...] в случай на неспазване на срока за износ от страна на спечелилия търга, и загубата, в размер на 15 % във всички случаи и на 0,33 % от оставащата сума за всеки ден закъснение, на гаранцията, предназначена да осигури износа, предвидена в параграф 12 на член 91 от Регламент (ЕО) № 1623/2000 [...] в случай на закъснение при износа на възложения алкохол, представляват ли административни санкции или мерки от друг характер?
2) Само неспазването от страна на оператор на срока за износ на алкохоли от винен произход, държани от органите за интервенция и възложени му от Комисията в рамките на процедура по търг, представлява ли нарушение, което има или може да има за ефект да нанесе вреда на общия бюджет на Европейските общности или на бюджети, управлявани от тях, по смисъла на член 1 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 [...]?
3) По отношение на евентуалната комбинация на разпоредбите на хоризонталния Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 [...] с тези на секторния Регламент (ЕО) № 360/95 [...]:
В случай на положителен отговор на [втория] въпрос [...], прилага ли се режимът на задържане на гаранцията в случай на закъснение при износа, предвиден в секторния регламент [№ 360/95], с изключение на всеки друг режим на мерки или санкции, предвиден от правото на Съюза
Или, напротив, приложим ли е единствено режимът на мерки и административни санкции, предвиден в Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 [...]
Или следва да се комбинират разпоредбите на тези два регламента [...] за определяне на мерките и санкциите, които трябва да се приложат, и ако да, по какъв начин?
В случай на отрицателен отговор на [втория] въпрос [...], забраняват ли разпоредбите на хоризонталния Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 [...] прилагането на задържането на гаранцията, предвидено в параграф 5 на член 5 от секторния Регламент (ЕО) № 360/95 [...], на основание че този хоризонтален регламент [...] е въвел условие, свързано с наличието на финансов ущърб за Общностите, което препятства прилагането на мярка или санкция, предвидена в по-ранен или по-късен секторен селскостопански регламент, при липса на такъв ущърб?
4) В случай че, с оглед на отговорите на предходните въпроси, задържането на гаранцията представлява санкция, приложима в случай на неспазване на срока за износ от страна на спечелилия търга, следва ли да се прилагат с обратна сила и, ако да, при какви условия, за целите на изчисляване на задържането на гаранцията за неспазване на срока за износ, определен за търговете № 170/94 ЕО и 171/94 ЕО с Регламент (ЕО) № 360/95 [...] изменен, разпоредбите на параграф 12 на член 91 от Регламент (ЕО) № 1623/2000 [...], дори когато, от една страна, този последен регламент нито изменя, нито изрично отменя разпоредбите на член 5 от Регламент (ЕО) № 360/95, които уреждат конкретно търговете № 170/94 ЕО и 171/94 ЕО, а само тези на Регламент (ЕО) № 377/93 [...], който определя общия режим на търговете за алкохоли от дестилации, държани от органите за интервенция, и препраща, що се отнася до условията за освобождаване на гаранциите за добро изпълнение, предоставени от спечелилите търга, към Регламент (ЕИО) № 2220/85 [...], към който разпоредбите на член 5 от Регламент (ЕО) № 360/95 [...] изрично дерогират, а от друга страна, Регламент (ЕО) № 1623/2000 е приет след реформата на общата организация на пазара на вино, приета през 1999 г., като съществено изменя системата на търговете и режима на гаранциите, предоставяни в този контекст, както по отношение на тяхната цел, така и на размера и условията за тяхната загуба и освобождаване, и накрая, премахва Федеративна република Бразилия от списъка на третите страни, към които е разрешен износът, с оглед на изключителна употреба в сектора на горивата, на възложения алкохол?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.

Следва ли член 5, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 360/95 на Комисията от 22 февруари 1995 година, член 91, параграф 12 от Регламент (ЕО) № 1623/2000 на Комисията от 25 юли 2000 година, член 1 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година, както и разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 377/93 на Комисията от 12 февруари 1993 година и на Регламент (ЕИО) № 2220/85 на Комисията от 22 юли 1985 година да се тълкуват в смисъл, че неспазването на срока за износ на алкохол от винен произход, съхраняван от интервенционните агенции и възложен чрез тръжна процедура, представлява нарушение, което може да доведе до нанасянето на вреда на бюджета на Съюза, и че задържането на гаранцията за изпълнение представлява административна санкция, която следва да се основава на член 5, параграф 5 от Регламент № 360/95, като не е възможно прилагането с обратно действие на по-леки санкции, предвидени в други разпоредби?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.

Трябва ли член 4a, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 320/2006 да се тълкува в смисъл, че задължението на земеделския производител да преустанови доставките на известно количество захарно цвекло по квоти на предприятието, с което е сключил договор за доставка през предходната пазарна година, означава едностранна декларация на земеделския производител, че няма да доставя захарно цвекло през пазарната 2008/2009 година, или това задължение означава писменото прекратяване на договорното правоотношение на земеделския производител с предприятието в сектора на захарта относно доставките на захарно цвекло за посочената пазарна година?
Може ли обстоятелството, че страна по договор предприема стъпка, предвидена от пряко приложима разпоредба от правото на Съюза, да доведе до непротивопоставимостта на задължение на тази страна по действителен частноправен договор, при условие че вследствие на това обстоятелство другата страна по договора получава средства от публичния бюджет?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.

Може ли държава членка, за целите на прилагането на член 13 и сл. от Регламент № 1408/71, и в частност на член 14в от него, в рамките на признатата ѝ компетентност да определя условията за прилагане на създадената от него схема за социална сигурност за самостоятелно заетите лица, да приравни „управлението от чужбина на данъчнооблагаемо в тази държава дружество“ на упражняването на дейност на нейна територия?
Съвместим ли е член 3, параграф 1, алинея 4 от Кралски указ № 38 с правото на Съюза, и по-специално със свободата на движение и пребиваване, гарантирана от член 21 ДФЕС, след като не допуска лице, което пребивава в друга държава членка и управлява от чужбина данъчнооблагаемо по белгийското законодателство дружество, да обори презумпцията, че е подчинено на схемата за социално осигуряване на самостоятелно заети лица, докато пълномощник, който пребивава в Белгия и не управлява такова дружество от чужбина, може да обори тази презумпция и да представи доказателства, че не осъществява дейност като самостоятелно заето лице по смисъла на член 3, параграф 1, алинея 1 от Кралски декрет № 38?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.

Шеста директива […] позволява ли на държавите членки да считат, че освободена вътреобщностна доставка е налице само когато данъчнозадълженото лице счетоводно докаже кой е идентификационният номер по [ДДС] на придобиващото лице?
За отговора на този въпрос от значение ли е:
— дали купувачът е установен в трета държава търговец, който е изпратил предмета на доставката от една държава членка в друга в рамките на верижна сделка, но не е регистриран за целите на данъка върху оборота в нито една държава членка, и
— дали данъчнозадълженото лице е доказало, че придобиващото лице е декларирало вътреобщностното придобиване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.

С оглед на изложеното, следва ли възприетият от Комисията в Регламент № 1193/2009 метод за изчисляване на средната загуба на тон захар за задълженията за износ, които трябва да се изпълнят през текущата пазарна година, да се счита за съобразен с основния регламент в съответствие с тълкуването, дадено от Съда в Решение по дело Zuckerfabrik Jülich и др. и в Определение по дело SAFBA?
Трябва ли член 15, параграф 1, буква г) от основния регламент да се тълкува в смисъл, че за целите на изчисляване на средната загуба за всички категории изнесена захар сумата на действителните разходи следва да се раздели на сумата на изнесените количества, независимо дали действително са били изплатени възстановявания за тези количества?
Предвид член 15 от основния регламент невалиден ли е Регламент № 1193/2009, доколкото определя налог върху производството на захарта въз основа на средна загуба, за изчисляването на която е от значение — що се отнася до изнесената във вид на преработени продукти захар — умножаването на единната сума на възстановяването при износ относно тези продукти по общото изнесено количество, включително изнесените без получаване на възстановяване количества, а не разделянето на действително направените разходи на сумата на изнесените със или без възстановяване количества?
При липсата на правна уредба на Съюза по този въпрос обменният курс, по който се изчислява обезщетението за надплатени налози върху производството в сектора на захарта, трябва ли да се определи от националното право на съответната държава членка?
Според правото на Съюза правните субекти, които имат право да им бъдат върнати платени без основание суми, представляващи определени с невалиден регламент налози върху производството в сектора на захарта, имат ли също така право на лихви върху тези суми
Може ли национална юрисдикция, като упражни правото си на преценка, да откаже плащането на лихви върху сумите, събрани от държава членка на основание на невалиден регламент, по съображения, че тази държава членка не може да претендира съответните лихви върху собствените ресурси на Европейския съюз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.

Гарантира ли Директива 2003/9 […] — когато държава членка, сезирана с молба за убежище, реши съгласно [Регламент № 343/2003] да отправи искане към друга държава членка, за която счита, че е компетентна за разглеждането на молбата — правото да се ползват от предвидените в тази директива минимални условия на приемане, докато трае процедурата по поемане на отговорността или обратно приемане от тази друга държава членка?
При утвърдителен отговор на този въпрос:
а) към кой момент се погасява задължението на първата държава членка да гарантира правото на ползване от минимални условия на приемане: към момента на решението за приемане от замолената държава членка, към момента на действителното поемане на отговорността или обратно приемане на търсещото убежище лице или към друг момент?
б) коя държава членка носи финансовата тежест за осигуряването на минимални условия на приемане през този период от време?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2012 г.

1) Съвместима ли е с разпоредбите на членове 43 и 49 от Договора за ЕО [понастоящем членове 49 и 56 ДФЕС] национална нормативна уредба, която с цел да ограничи предлагането на хазартни игри предоставя изключителното право да развива, управлява, организира и провежда хазартни игри на едно-единствено предприятие, учредено като акционерно дружество и котирано на борсата, още повече когато това предприятие рекламира организираните от него хазартни игри, като дейността му обхваща и други държави, играчите участват свободно и максималният размер на залога и на печалбата се определя за отделен фиш, а не за отделен играч?
2) В случай на отрицателен отговор на първия въпрос, съвместима ли е с членове 43 и 49 от Договора за ЕО национална нормативна уредба, която като цели основно да противодейства на престъпността чрез упражняването на контрол над предприятията, действащи в разглеждания сектор, за да осигури упражняването на тези дейности изключително в рамките на контролирани схеми, предоставя изключителното право да развива, управлява, организира и провежда хазартни игри на едно-единствено предприятие, дори когато по този начин едновременно се стига до неограничено разрастване на съответното предлагане; или пък се налага във всеки случай, за да се счита това ограничение подходящо за постигането на целта за противодействие на престъпността, разрастването на предлагането да бъде все пак контролирано, т.е. да се запази в рамките на необходимото за постигане на тази цел и да не излиза извън тях
В случай че посоченото разрастване трябва все пак да се контролира, може ли то да се счита за контролирано от тази гледна точка, когато в сектора се предоставя изключително право на образувание, притежаващо характеристиките, изброени в първия преюдициален въпрос
Накрая, в случай че се приеме, че предоставянето на въпросното изключително право води до контролирано разрастване на предлагането на хазартни игри, това предоставяне на едно-единствено предприятие надвишава ли необходимото в смисъл, че същата цел може надлежно да се постигне и с предоставянето на това право на повече от едно предприятие?
3) Ако във връзка с предходните два преюдициални въпроса се приеме, че предоставянето с въпросните национални разпоредби на изключително право за развитие, управление, организация и провеждане на хазартните игри не е съвместимо с членове 43 и 49 от Договора за ЕО: а) по смисъла на посочените разпоредби на Договора допустимо ли е в рамките на преходен период, необходим за приемането на разпоредби, съвместими с Договора за ЕО, националните органи да не разглеждат заявленията за започване на такива дейности, представени от субекти, законосъобразно установени в други държави членки; б) при утвърдителен отговор, въз основа на какви критерии се определя продължителността на този преходен период; в) ако не се допуска преходен период, въз основа на какви критерии националните органи трябва да преценяват съответните заявления?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2012 г.

Въпрос 1: Разглежданият случай попада ли в приложното поле на Директива 2000/43 на Съвета от 29 юни 2000 година относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход (в това по чл. 3, пар. 1, б. „з“)
Въпрос 2: Какво следва да се разбира под „третирано по-малко благоприятно“ по смисъла на чл. 2, пар. 2, б. „а“ от Директива 2000/43 и под „биха поставили лицата от дадена раса или етнически произход в особено неблагоприятно положение“ по смисъла на чл. 2, пар. 2, б. „б“ от Директива 2000/43: 2.1. дали за квалифицирането на по-малко благоприятното третиране като пряка дискриминация е непременно необходимо третирането да е по-неблагоприятно и да засяга пряко или косвено изрично установени в закон права или интереси, или следва да се разбира като всяка една форма на отнасяне (отношение) в по-широк смисъл на думата, което е по-малко удобно в сравнение с отнасянето в сравнимосходна ситуация; 2.2. дали за квалифицирането на поставянето в особено неблагоприятно положение като непряка дискриминация се изисква същото да засяга пряко или косвено изрично установени в закон права или интереси, или следва да се разбира в по-широк смисъл като всяка една форма на поставяне в особено неизгодно/неудобно положение
Въпрос 3: В зависимост от отговора на втори въпрос, ако за квалификацията на пряката или непряката дискриминация по смисъла на чл. 2, пар. 2, б. „а“ и „б“ от Директива 2000/43 се изисква по-малко благоприятното третиране или поставянето в особено неблагоприятно положение да засягат пряко или косвено установени в закон право или интерес, то 3.1. разпоредбите на чл. 38 от Хартата на основните права на ЕС, Директива 2006/32/ЕО (съображение 29 от Преамбюла, чл. 1, чл. 13, пар. 1), Директива 2003/54/ЕО (чл. 3, пар. 5), Директива 2009/72/ЕО (чл. 3, пар. 7) установяват ли в полза на крайния потребител на електроенергия право или интерес да може редовно да проверява показанията на електромера, които да могат да се противопоставят пред националните юрисдикции в производство като главното и 3.2. тези разпоредби допускат ли национално законодателство и/или административна практика, осъществявана с одобрението на държавния енергиен регулатор, при които се предоставя свобода на разпределителното предприятие да монтира електромерите на труднодостъпни или недостъпни места, непозволяващи на потребителите лично и редовно да проверяват и проследяват показанията на електромера
Въпрос 4: В зависимост от отговора на втори въпрос, ако за квалификацията на пряката или непряката дискриминация не се изисква непременно пряко или косвено засягане на установени в закон право или интерес, то тогава разпоредбите [на] чл. 2, пар. 2, б. „а“ и „б“ от Директива 2000/43 — допускат ли национално законодателство и съдебна практика, като тези в главното производство, според които за квалификацията като дискриминация се изисква по-неблагоприятното третиране и поставянето в по-неблагоприятно положение да засягат пряко или косвено установени в закон права или интереси; — ако не допускат, националната юрисдикция длъжна ли е в случая да ги остави без приложение и да приложи дефинициите, уредени в директивата
Въпрос 5: Как следва да се тълкува разпоредбата на чл. 8, пар. 1 от Директива 2000/43: 5.1. дали тя изисква жертвата да докаже факти, от които се налага категоричен, несъмнен и сигурен извод или заключение за пряка или непряка дискриминация, или е достатъчно фактите да налагат само предположение/съмнение за такава; 5.2. фактите, че: а) само в двата известни като ромски квартали в града електромерите са поставени на уличните електрически стълбове на височина, недостъпна за визуален контрол над показанията им от страна на потребителите, с известни изключения вътре в някои части на тези два квартала и б) а във всички останали квартали на града електромерите са поставени на различна достъпна за визуален контрол височина (до 1,7 м), най-често в имота на потребителите или на фасадата на сградата, или на оградата, налагат ли преместване на доказателствената тежест върху ответната страна; 5.3. фактите, че а) в двата известни като ромски квартали в града живеят не само роми, а и хора от друг етнически произход, и/или б) съответно какъв е делът на хората в тези два квартала, които действително се самоопределят като роми ,и/или в) сочените от разпределителното предприятие за ноторно известни причини за преместване на електромерите в тези два квартала на тази височина от 7 м, изключват ли преместването на доказателствената тежест върху ответната страна
Въпрос 6: В зависимост от отговора на въпрос 5: 6.1. ако правилата на чл. 8, пар. 1 от Директива 2000/43 следва да се тълкуват като изискващи предположение/презумпция за наличие на дискриминация и ако посочените факти налагат преместване на доказателствената тежест върху ответната страна, то тогава тези факти каква форма на дискриминация презумират — пряка, непряка и/или тормоз; 6.2. разпоредбите на Директива 2000/43 допускат ли пряката дискриминация и/или тормозът да бъдат оправдавани с преследването на законна цел посредством необходими и подходящи средства; 6.3. в случая с оглед изтъкнатите от разпределителното дружество законни цели, които то преследва, може ли да бъде оправдана приложената в двата квартала мярка, при положение че а) мярката се прилага заради натрупани неплатени сметки в двата квартала, чести нарушения на потребителите, нарушаващи или застрашаващи сигурното, качествено, непрекъснато и безопасно функциониране на енергийните съоръжения и мярката се прилага колективно без оглед на това дали конкретният потребител плаща, или не плаща сметките си за разпределение и за доставка на електрическа енергия, и без оглед на това дали е установено конкретният потребител да е извършил някакво нарушение (манипулиране показанията на електромера, неправомерно присъединяване и/или отклоняване/консумиране на електрическа енергия, без тя да се измерва и заплаща, или каквито и да са други посегателства върху мрежата, нарушаващи или застрашаващи нейното сигурно, качествено, непрекъснато и безопасно функциониране); б) за всяко едно подобно нарушение в законодателството и в общите условия на договора за разпределение са предвидени отговорности, включително гражданска, административна и наказателна; в) предвидената в чл. 27, ал. 2 от Общите условия на договора за разпределение клауза — разпределителното предприятие да осигурява възможност за визуален контрол над показанията на електромера по изрично писмено искане на потребителя, реално не позволява потребителят лично и редовно да проверява показанията му; г) наличието на възможност за монтиране на контролен електромер в дома на потребителя въз основа на изрично писмено заявление, за което потребителят трябва да плати такса; д) мярката е своеобразен и видим белег за некоректност на потребителя в една или друга форма, заради твърдения от разпределителното дружество ноторно известен характер на причините за прилагането ѝ; е) наличие на други технически начини и средства за защита от посегателства върху електромерите; ж) твърдение на процесуалния представител на разпределителното дружество, че приложената подобна мярка в ромски квартали в друг град не е била в състояние реално да предотврати посегателства; з) изграденият в единия от тези квартали енергиен обект — трафопост не изглежда да е подложен на подобни мерки за сигурност като електромерите?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.

Може ли отглеждането на генетично модифицирани организми, каквито са сортовете царевица MON 810, да се поставя в зависимост от национална процедура за издаване на разрешение, когато употребата и търговията с тези сортове е разрешена по силата на член 20 от Регламент № 1829/2003 и тези сортове са включени в общия каталог, предвиден от Директива 2002/53, и позволява ли член 26а от Директива 2001/18 на държава членка да забранява отглеждането на такива ГМО на нейна територия, докато не се приемат мерки за съвместно съществуване, целящи да се избегне случайното наличие на ГМО в други култури?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form