Съд - пети състав
Съдебен състав – Съд – пети състав
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2018 г.
Трябва ли член 49 от Хартата на основните права да се тълкува в смисъл, че не допуска лице да бъде осъдено за това, че е получило недължими възстановявания при износ посредством измамни действия или неверни декларации относно естеството на стоките, за които са поискани възстановяванията, при положение че в резултат на изменение на правната уредба след настъпването на фактите, действително изнесените от това лице стоки вече са отговаряли на изискванията за получаване на тези възстановявания?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Следва ли разпоредбите на Директива 97/9/ЕО и на Директива 94/19/ЕО да се тълкуват в смисъл, че вземанията за парични средства, с които са задължени сметки на частни лица в кредитна институция и са заверени сметки, открити на името на тази институция, във връзка със записването на бъдещи прехвърлими ценни книжа, които последната е трябвало да издаде, но в крайна сметка не е издала, тъй като е обявена в неплатежоспособност, се обхващат от схемите за обезщетяване на инвеститорите по Директива 97/9 и/или от схемите за гарантиране на депозитите по Директива 94/19?
Следва ли член 2, параграф 3 от Директива 97/9 да се тълкува в смисъл, че когато за дадени вземания е възможно да се приложат както схемите за гарантиране на депозитите по Директива 94/19, така и схемите за обезщетяване на инвеститорите по Директива 97/9, и националният законодател не е насочил тези вземания към схема съгласно едната или другата директива, сезираният със спора съд може или е длъжен сам да реши от коя схема да се ползват носителите на посочените вземания?
Следва ли член 1, точка 1 от Директива 94/19 и член 1, точка 4, както и член 2, параграф 2, втора алинея от Директива 97/9 да се тълкуват в смисъл, че частноправните субекти могат да се позовават на тях пред националния съд в подкрепа на искания за обезщетение, насочени срещу публичното предприятие, което в държава членка отговаря за схемите за гарантиране на депозитите и обезщетяване на инвеститорите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Трябва ли член 4, точка 3 от Директива 2007/64 във връзка с точка 2 от приложението към нея да се тълкува в смисъл, че услуга по теглене на пари в брой, която стопанисващ игрални зали предлага на клиентите си посредством инсталирани в тези зали многофункционални терминални устройства, представлява „платежна услуга“ по смисъла на посочената директива, когато стопанисващият предоставя услугата безплатно, като не извършва никаква операция по платежните сметки на посочените клиенти и дейностите, които извършва по този повод, се ограничават до предоставянето на разположение и зареждането с пари в брой на посочените терминални устройства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2018 г.
1) Съвместима ли е с правото на Съюза, и по-конкретно с член 38 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и с член 4, параграф 2, член 12 и член 169, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз търговска практика на прехвърляне или купуване на вземания, без да се предоставя възможност на потребителя да погаси задължението чрез плащане на сумата, лихвите и разноските на приобретателя
б) Съвместима ли е с принципите, установени в Директива 93/13, и съответно с принципа на ефективност, както и с член 3, параграф 1 и член 7, параграф 1 от тази директива посочената търговска практика на изкупуване на потребителски дългове на ниска сума без знанието или съгласието на потребителя, без тази практика да е включена като общо условие или неравноправна клауза в договор и без на потребителя да се даде възможност да участва в такава операция чрез право на обратно изкупуване?
2. а) Съответства ли на правото на Съюза, а именно на Директива 93/13, и по-специално на член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 и на съдебната практика на Съюза, определянето с цел да се гарантира защитата на потребителите и ползвателите като еднозначен критерий в договорите за кредит без обезпечение, сключени с потребители, че е неравноправна недоговорената клауза за лихви за забава, предполагаща увеличение с повече от два процентни пункта на договорената възнаградителна лихва?
б) Съответства ли на правото на Съюза, а именно на Директива 93/13, и по-специално на член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 и на съдебната практика на Съюза, предвиждането с цел да се гарантира защитата на потребителите и ползвателите на последица, съгласно която възнаградителните лихви продължават да текат до пълното погасяване на задължението?
1) Допускат ли член 3 от Директива 93/13 във връзка с точка 1, буква д) от приложението към нея и член 4, параграф 1 от същата директива национална съдебна практика, съгласно която клаузата от договор за заем, установяваща мораторна лихва, чийто размер надвишава с повече от два процентни пункта определената в договора годишна редовна лихва, води до налагане на потребителя на неоснователно висока неустойка при забавено изпълнение на задължението му за плащане и поради това е неравноправна клауза?
2) Допускат ли член 3 от Директива 93/13 във връзка с точка 1, буква д) от приложението към нея и член 4 параграф 1, член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от същата директива национална съдебна практика, съгласно която при преценката на неравноправния характер на включена в договор за заем клауза, установяваща размера на мораторните лихви, обект на проверката за неравноправния характер трябва да бъде допълнителната тежест, до която тези лихви водят спрямо редовните лихви, тъй като тази тежест представлява „неоснователно висока неустойка, която се изисква от потребителя при неизпълнение на задълженията му“, и обявяването на неравноправния характер трябва да води до пълно премахване на тази допълнителна тежест, така че до връщането на заема да продължават да се начисляват само редовните лихви?
3) При отрицателен отговор на втория въпрос, следва ли обявяването за недействителна поради нейната неравноправност на клауза, установяваща размера на мораторните лихви, да поражда други последици, които да са съвместими с Директива 93/13, като например пълно премахване на начисляването на лихви, както редовни, така и мораторни, при неизпълнение на задължението на заемополучателя за плащане на вноските по заема в предвидените срокове, или начисляване на законната лихва?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2018 г.
1) Следва ли член 11 от Директива 2005/29 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като действащите разпоредби относно испанското производство по принудително изпълнение върху ипотекиран имот — член 695 и сл. във връзка с член 552, параграф 1 от [Закона за гражданското съдопроизводство] — която не предвижда съдебен контрол, нито служебен, нито по искане на някоя от страните, за нелоялни търговски практики, тъй като същата затруднява или не допуска съдебен контрол върху договорите или действията, при които такива нелоялни търговски практики може да са налице?
2) Следва ли член 11 от Директива 2005/29 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като испанската, която не гарантира ефективно спазване на кодекса за поведение от страна на взискателя, в случай че същият реши да не прилага този кодекс (членове 5 и 6 от Кралски декрет-закон № 6 от 9 март 2012 г. във връзка с член 15 от него)?
3) Следва ли член 11 от Директива 2005/29 да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба като испанската, която не дава на потребителя възможност да поиска в рамките на производството за принудително изпълнение върху ипотекиран имот спазване на кодекса за поведение, по-конкретно що се отнася до даването вместо изпълнение и погасяването на дълга — точка 3 от приложението към Кралски декрет-закон № 6 от 9 март 2012 г., Кодекс на добри [банкови] практики?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2018 г.
1) Могат ли разпоредбите на вторичното право на Съюза (по-специално например член 64 или член 65, параграф 1 от Директива 2013/36/ЕС […]) да се прилагат спрямо решението на държавен орган да наложи лихви съгласно законова разпоредба на държава членка, в съответствие с която при превишение на максималните размери на големите експозиции, предвидени в член 395, параграф 1 от [РКИ], на кредитен институт в продължение на 30 дни се налагат лихви в размер на 2 % от превишението на максималния размер на големите експозиции, изчислявани годишно?
2) Недопустима ли е съгласно правото на Съюза (по-специално член 395, параграфи 1 и 5 от [РКИ]), национална разпоредба като член 97, параграф 1, точка 4 от [BWG], когато се налагат (възстановителни) лихви поради нарушение на член 395, параграф 1, макар да са изпълнени предпоставките за прилагането на изключението по член 395, параграф 5?
3) Трябва ли член 48, параграф 3 от […] от (Рамковия регламент за ЕНМ) да се тълкува в смисъл, че може да се приеме, че вече е налице „официално започната надзорна процедура“, когато предприятие подава информация до надзорен орган, или следва да се приеме, че „официално започната надзорна процедура“ е налице, когато надзорният орган вече е постановил решение в паралелна процедура за разглеждането на подобни нарушения, извършени през предишни периоди?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2018 г.
Съществува ли изключително обстоятелство, което да оправдава прилагането на ускорена процедура по член 105, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда в случая?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2018 г.
1) Имали ли са право [настоящите] държави[…] членки въз основа на приложение XII към [Акта за присъединяване от 2003 г.] да изключат полските граждани от кръга на лицата, ползващи предимствата по член 7, параграф 2 от Регламент[№ 492/2011] и по член 7, параграф 3 от Директива [2004/38], когато работникът, макар да е изпълнил със закъснение националното изискване да регистрира трудовата си заетост, все още не е работил с регистрация без прекъсване в продължение на дванадесет месеца?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос, може ли работник, полски гражданин, при посочените във въпрос 1 обстоятелства да се позовава на член 7, параграф 3 от Директива [2004/38], който се отнася до запазването на статуса на работник?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.