всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Съд - пети състав

Съдебен състав – Съд – пети състав

Дело C-2/83: Alfer/Комисия, Заключение от 14 декември 1983 г.

Незаконосъобразност поради ретроактивност на уведомлението за квотите за доставки за третото тримесечие на 1981 г.
Незаконосъобразност на ограничението на доставките в общия пазар, тъй като не са отчетени специфичните обстоятелства на заявителя, свързани с прекратяване на преработката за друго предприятие
Невъзможност за спазване на квотата поради късното уведомление за увеличението ѝ и липса на достатъчно мотиви за ограничаването на увеличението до 90% от референтното количество
Непоследователност в поведението на Комисията, изразяваща се в това, че е позволено пренасяне на неизползваната част от квотата към следващото тримесечие, но не и компенсиране на превишението в следващо тримесечие
Искане за намаляване на наложената глоба поради смекчаващи вината обстоятелства

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-327/82: Ekro, Заключение от 14 декември 1983 г.

1. Какво следва да се разбира под „тънък фланк“ по смисъла на позиция 02.01 A II (a) 4. ex (bb) от Общата митническа тарифа и как може „тънък фланк“, който не попада в тази тарифна позиция, да се отличи от обезкостени или не обезкостени разфасовки, които попадат в нея?
2. Означава ли правилното тълкуване на Регламент № 2787/81, че не може да се предостави възстановяване при износ за държави, които не са членки, на обезкостена или не обезкостена разфасовка, ако към нея е прикрепен „тънък фланк“, или означава по-скоро, че в такъв случай възстановяването трябва да се предостави въз основа на общото тегло на изнесеното месо, намалено с теглото на „тънкия фланк“?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-227/82: Van Bennekom, Съдебно решение от 30 ноември 1983 г.

Възможно ли е вещества или комбинации от вещества, като витаминни препарати в определени концентрации и дози и във формата (таблетки, хапчета и капсули), посочена в настоящия случай, които не са посочени или препоръчани като подходящи за лечение, облекчаване или предотвратяване на каквато и да е инфекция, болест или симптом, болка, рана или недъг у хора, да представляват вещества или комбинации от вещества „представени за лечение или предотвратяване на болести при хора или животни“?
Възможно ли е вещество или комбинация от вещества, като витаминен или мултивитаминен препарат, подобен на тези, посочени в настоящия случай, които могат да бъдат подходящи за лечение или предотвратяване на болести при хора или животни, но не са представени като такива и не могат да бъдат прилагани на хора или животни с цел извършване на медицинска диагноза или за възстановяване, коригиране или модифициране на физиологични функции при хора или животни, да бъдат „лекарствен продукт“ по смисъла на Директивата?
При положение че витамините в определени ниски концентрации са предназначени за употреба в хранителни продукти, а не като лекарствени продукти, дори ако се предлагат във формата на таблетки, хапчета или капсули, може ли по-висока концентрация на тези витамини, независимо дали са в тази форма, да бъде достатъчна, за да се класифицира веществото като лекарствен продукт по смисъла на Директивата
Ако да, въз основа на какви критерии може да се установи това?
Допустимо ли е нидерландското законодателство да забранява или да се прилага под формата на наказателна санкция спрямо продажбата или държането на склад с цел доставка на витамини и витаминни препарати чрез използване на определение за лекарствен продукт, което, подобно на съдържащото се в Wet op de Geneesmiddelenvoorziening, е толкова широко, че включва такива препарати, ако те не са, нито самостоятелно, нито в комбинация, лекарствени продукти по смисъла на Директивата?
Ако витамините или мултивитаминните препарати могат да се считат за лекарствени продукти по смисъла на Директивата, но последната или националното законодателство, основано на нея, е формулирано, тълкувано или прилагано в една или повече държави членки по такъв начин, че тези препарати не попадат в обхвата на действащото там законодателство за лекарствените продукти, може ли нидерландското законодателство да възпрепятства продажбата или държането на склад с цел доставка на такива препарати, внесени от една от тези държави членки, въз основа на Wet op de Geneesmiddelenvoorziening или нейните изпълнителни наредби, или това би било в противоречие с Договора, по-специално с член 30 от него и с забраната за ограничения върху търговията между държавите членки?
Ако отговорът на предходните въпроси води до извода, че определението за лекарствени продукти в нидерландското законодателство, за разлика от определението, съдържащо се в Директивата на ЕИО, включва витаминните препарати, посочени в настоящия случай, с което се стига до необходимостта те да бъдат регистрирани, както е посочено по-горе, по същия начин като патентованите лекарствени продукти и лекарствени препарати, следва ли нидерландските законови разпоредби да се считат в тази степен за мярка с ефект, равностоен на количествено ограничение на търговията по смисъла на член 30 и сл. от Договора за ЕИО, като се има предвид, че Директивата на ЕИО съдържа правила само относно патентованите лекарствени продукти?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-235/82: Ferriere San Carlo/Комисия, Съдебно решение от 30 ноември 1983 г.

Задължена ли е Комисията да освободи от системата на производствени квоти производството, предназначено за износ към трети държави?
Допустимо ли е решението на Комисията да има обратно действие по отношение на производствените квоти за стомана?
Изисква ли член 58 от Договора за ЕОВС Комисията да гарантира на всяко предприятие минимално ниво на производство, определено според неговите собствени критерии за рентабилност и развитие?
Нарушени ли са член 14 от Решение № 2794/80 и член 33 от Договора за ЕОВС с обжалваното решение?
Следваше ли Комисията да коригира определената производствена квота за четвъртото тримесечие на 1980 г. поради увеличаване на производствения капацитет на жалбоподателя?
Следваше ли Комисията да вземе предвид поведението на жалбоподателя след 31 октомври 1980 г. при определяне на санкцията?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-297/82: Danske Landboforeningen, Съдебно решение от 26 октомври 1983 г.

Следва ли Договорът за ЕИО, по-специално част втора, дял II „Селско стопанство“, и по-специално членове 39 и 40 и мерките, приети в изпълнение на Договора, да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка да въведе временно увеличение на данъка, основаващ се на стойността на земеделските имоти, когато това увеличение е пряко свързано с девалвацията на „зелената валута“ на държавата членка, извършена от Съвета, и когато целта на увеличението на данъка е да се присвои в полза на държавната хазна значителна част от увеличението на доходите, което девалвацията носи на земеделските производители като част от общ план за икономиката, засягащ повечето сектори на населението?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-235/82: Ferriere San Carlo/Комисия, Заключение от 26 октомври 1983 г.

Нарушение на правото, тъй като надвишеното производство е било изнесено за държава извън Общността и не е засегнало конкуренцията в Общността
Нарушение на правото поради добросъвестност и извинителна незнание на правото относно приложимостта на квотната система към износа
Нарушение на правото поради твърдение, че предприятието е прекратило производството през ноември и декември 1980 г. с цел да спази квотата, което следва да се вземе предвид като смекчаващо обстоятелство
Нарушение на правото поради твърдение, че наложената глоба ще доведе до закриване на предприятието поради тежкото му финансово състояние
Нарушение на правото поради твърдение за обратно действие на Решение № 2794/80, тъй като то е влязло в сила преди публикуването му
Нарушение на правото поради неприлагане на член 14 от Решение № 2794/80 относно възможността за увеличаване на квотата поради износ
Нарушение на член 58 от Договора за ЕОВС, тъй като глобата е прекомерна спрямо реализираната печалба от надвишеното производство
Искане за предоставяне на разумен срок за плащане на глобата

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-179/82: Lucchini/Комисия, Съдебно решение от 19 октомври 1983 г.

Спазено ли е изискването за мотивиране на индивидуалното решение на Комисията относно размера на наложената глоба?
Основава ли се оспорваното решение на неправилна преценка на фактите относно размера и разпределението на надвишеното производство?
Следва ли да бъде отменена или намалена глобата поради наличието на изключителни обстоятелства, включително доброволно уведомяване и компенсиране чрез намалено производство в следващ тримесечен период?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-265/82: Usinor/Комисия, Съдебно решение от 19 октомври 1983 г.

Допустимо ли е в рамките на жалба срещу индивидуален акт да се оспорва законосъобразността на друг индивидуален акт, който е станал окончателен?
Следва ли корекцията на производствената квота по член 10 от Решение № 1831/81/ЕОВС да се извършва за тримесечието, през което е произведена стоманата, или за тримесечието, през което е доставена?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-297/82: Danske Landboforeningen, Заключение от 5 октомври 1983 г.

Следва ли Договорът за ЕИО, по-специално Част втора, дял II „Земеделие“, и по-специално членове 39 и 40 и мерките, приети в изпълнение на Договора, да се тълкуват в смисъл, че не допускат държава членка да въведе временно увеличение на данъчното облагане, основаващо се на стойността на земеделските имоти, когато това увеличение е пряко свързано с девалвация на „зелената валута“ на държавата членка, извършена от Съвета, и когато целта на увеличението на данъка е да се присвои в полза на държавната хазна значителна част от увеличението на доходите, което девалвацията носи на земеделските производители като част от общ план за икономиката, засягащ повечето сектори на населението?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-227/82: Van Bennekom, Заключение от 5 октомври 1983 г.

1. Възможно ли е вещества или комбинации от вещества, като витаминни препарати в определени концентрации и дози и във формата (таблетки, хапчета и капсули), посочена в настоящия случай, които не са посочени или препоръчани като подходящи за лечение, облекчаване или предотвратяване на каквато и да е инфекция, болест или симптом, болка, рана или недъг у хора, да представляват вещества или комбинации от вещества „представени за лечение или предотвратяване на болести у хора или животни“?
2. Възможно ли е вещество или комбинация от вещества, като витаминните или мултивитаминните препарати, посочени в настоящия случай, които могат да бъдат подходящи за лечение или предотвратяване на болести у хора или животни, но които не са представени като такива и не могат да бъдат прилагани на хора или животни с цел поставяне на медицинска диагноза или за възстановяване, коригиране или модифициране на физиологични функции у хора или животни, да бъдат „лекарствен продукт“ по смисъла на директивата?
3. Ако се приеме, че витамините в определени ниски концентрации са предназначени за употреба като храни, а не като лекарствени продукти, дори ако се предлагат във форма, характерна за лекарствени продукти, възможно ли е по-висока концентрация на същите витамини, независимо дали са във въпросната форма или не, да бъде достатъчна, за да ги превърне в лекарствен продукт по смисъла на директивата
Ако отговорът е положителен, кои са критериите, въз основа на които може да се направи такова заключение?
4. Може ли националното законодателство да забрани — или да наложи санкции за — продажбата или държането на склад с цел доставка на витамини и витаминни препарати, като даде определение на понятието „лекарствен продукт“, което е достатъчно широко, за да включи такива препарати в обхвата на Закона за лекарствените продукти, когато те не са, като вещества или комбинации от тях, лекарствени продукти по смисъла на директивата?
5. Ако витаминните или мултивитаминните препарати трябва да се считат за лекарствени продукти по директивата, но не се считат за такива от законодателството на някои държави членки, прието в изпълнение на директивата, може ли нидерландското законодателство да забрани продажбата на препарати, внесени от по-либерална държава членка, или това противоречи на забраната за ограничения на търговията между държавите членки?
6. Ако отговорът на предходните въпроси води до заключението, че определението за лекарствен продукт в нидерландското законодателство, за разлика от определението, съдържащо се в директивата на ЕИО, включва витаминните препарати, посочени в настоящия случай, с което се налага те да бъдат регистрирани ... по същия начин като патентованите лекарствени продукти ..., трябва ли нидерландските законови разпоредби да се считат в тази степен за мярка, имаща ефект, равностоен на количествено ограничение на търговията по смисъла на член 30 и сл. от Договора за ЕИО, като се има предвид, че директивата на ЕИО съдържа правила само относно патентованите лекарствени продукти?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form