Дело C-227/82: Van Bennekom, Заключение от 5 октомври 1983 г.

1. Възможно ли е вещества или комбинации от вещества, като витаминни препарати в определени концентрации и дози и във формата (таблетки, хапчета и капсули), посочена в настоящия случай, които не са посочени или препоръчани като подходящи за лечение, облекчаване или предотвратяване на каквато и да е инфекция, болест или симптом, болка, рана или недъг у хора, да представляват вещества или комбинации от вещества „представени за лечение или предотвратяване на болести у хора или животни“?
2. Възможно ли е вещество или комбинация от вещества, като витаминните или мултивитаминните препарати, посочени в настоящия случай, които могат да бъдат подходящи за лечение или предотвратяване на болести у хора или животни, но които не са представени като такива и не могат да бъдат прилагани на хора или животни с цел поставяне на медицинска диагноза или за възстановяване, коригиране или модифициране на физиологични функции у хора или животни, да бъдат „лекарствен продукт“ по смисъла на директивата?
3. Ако се приеме, че витамините в определени ниски концентрации са предназначени за употреба като храни, а не като лекарствени продукти, дори ако се предлагат във форма, характерна за лекарствени продукти, възможно ли е по-висока концентрация на същите витамини, независимо дали са във въпросната форма или не, да бъде достатъчна, за да ги превърне в лекарствен продукт по смисъла на директивата

Ако отговорът е положителен, кои са критериите, въз основа на които може да се направи такова заключение?
4. Може ли националното законодателство да забрани — или да наложи санкции за — продажбата или държането на склад с цел доставка на витамини и витаминни препарати, като даде определение на понятието „лекарствен продукт“, което е достатъчно широко, за да включи такива препарати в обхвата на Закона за лекарствените продукти, когато те не са, като вещества или комбинации от тях, лекарствени продукти по смисъла на директивата?
5. Ако витаминните или мултивитаминните препарати трябва да се считат за лекарствени продукти по директивата, но не се считат за такива от законодателството на някои държави членки, прието в изпълнение на директивата, може ли нидерландското законодателство да забрани продажбата на препарати, внесени от по-либерална държава членка, или това противоречи на забраната за ограничения на търговията между държавите членки?
6. Ако отговорът на предходните въпроси води до заключението, че определението за лекарствен продукт в нидерландското законодателство, за разлика от определението, съдържащо се в директивата на ЕИО, включва витаминните препарати, посочени в настоящия случай, с което се налага те да бъдат регистрирани ... по същия начин като патентованите лекарствени продукти ..., трябва ли нидерландските законови разпоредби да се считат в тази степен за мярка, имаща ефект, равностоен на количествено ограничение на търговията по смисъла на член 30 и сл. от Договора за ЕИО, като се има предвид, че директивата на ЕИО съдържа правила само относно патентованите лекарствени продукти?