Съд - пети състав
Съдебен състав – Съд – пети състав
Дело C-56/85: Brother/Комисия, Съдебно решение от 5 октомври 1988 г.
Запазва ли се правният интерес на жалбоподателя да иска отмяна на регламент за налагане на временна антидъмпингова мита, когато по време на производството този регламент е заменен с окончателен регламент, който се прилага със задна дата и предвижда по-ниска ставка на митото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-106/87: Asteris и др./Гърция и ЕИО, Съдебно решение от 27 септември 1988 г.
Пречи ли правото на Общността националните съдилища да разглеждат иск, предявен от частноправни субекти срещу компетентните национални органи с искане за обезщетение за вреди, претърпени вследствие на неплащане на помощ от Общността поради грешка в законодателството на Общността?
Пречи ли решението на Съда от 19 септември 1985 г. по съединени дела 194—206/83, с което се отхвърля иск за обезщетение, предявен от производители на доматено пюре срещу Комисията, на предявяването на иск за обезщетение от същите производители срещу гръцката държава?
Трябва ли обезщетенията, които националните органи могат да бъдат осъдени да изплатят на частноправни субекти като компенсация за вреди, причинени от тях на тези субекти, да се считат за помощ по смисъла на членове 92 и 93 от Договора за ЕИО, и пречи ли Регламент № 381/86 на предявяването на иск за обезщетение от засегнатите предприятия срещу гръцката държава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-89/85: Ahlström/Комисия, Съдебно решение от 27 септември 1988 г.
Допустимо ли е прилагането на правилата на конкуренцията на Общността спрямо предприятия, установени извън Европейската общност, когато те участват в съгласувани практики, които се прилагат на територията на Общността?
Съвместимо ли е прилагането на член 85 от Договора за ЕИО спрямо предприятия извън Общността с принципите на международното публично право, включително принципа на ненамеса и международната учтивост?
Изключва ли Споразумението за свободна търговия между Общността и Финландия прилагането на член 85 от Договора за ЕИО спрямо финландските предприятия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-189/87: Kalfelis/Schröder и др., Съдебно решение от 27 септември 1988 г.
За да се приложи член 6, параграф 1 от Конвенцията, необходимо ли е да съществува връзка между исковете, предявени от един и същ ищец срещу различни ответници и ако да, какъв е характерът на тази връзка?
Трябва ли понятието „деликт“ по смисъла на член 5, параграф 3 от Конвенцията да се тълкува самостоятелно или съгласно приложимото национално право и предоставя ли член 5, параграф 3 от Конвенцията, поради фактическа връзка, допълнителна компетентност и по отношение на искове, които не са основани на деликт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-69/87: LAF/Комисия, Съдебно решение от 22 септември 1988 г.
Обхваща ли системата на минималните цени, въведена с Решение № 3715/83/ЕОСC, само сравними сделки, сключени въз основа на ценови листи, или се прилага и към индивидуални дългосрочни договори?
Спазено ли е изискването за мотивиране на обжалваното решение и нарушен ли е принципът на равно третиране чрез прилагане на еднакви правила към несравними сделки?
Пропорционален ли е размерът на наложената глоба и следва ли тя да бъде намалена?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-212/87: Unilec/Larroche Frères, Съдебно решение от 22 септември 1988 г.
С оглед на членове 39, 42 и 85, параграф 1 от Договора за ЕИО и Регламент № 26 на Съвета на Европейските общности от 4 април 1962 г., може ли определянето на минимална изкупна цена чрез междубраншово споразумение, разширено с решение на властите върху всички участници в производството, подготовката или търговията с даден селскостопански продукт, да се счита за съгласувана практика, която може да засегне търговията между държавите членки на Общността и която има за предмет или резултат предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията в рамките на общия пазар?
Явява ли се разпоредба на националното право, позволяваща налагането на такси върху продукти с произход от други държави членки чрез сключване на междубраншово споразумение, което може да бъде разширено с решение на властите, несъвместима с член 95 от Договора за ЕИО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-190/87: Oberkreisdirektor des Kreises Borken и др./Moormann, Съдебно решение от 20 септември 1988 г.
1) Следва ли изразът „мерки с равностоен ефект“ по смисъла на член 30 от Договора за ЕИО да се тълкува в смисъл, че изключва, в търговията между държавите членки, систематични вносни проверки на стоки в държавата на местоназначение след преминаване на границата, когато такива проверки включват:
а) задължение за вносителя незабавно да декларира всички стоки, които внася, пред националната митническа служба, отговорна за извършване на вносната проверка;
б) задължение да представи декларираните стоки за вносна проверка в митническата служба;
в) преглед на документите, придружаващи стоките, по-специално предписания здравен сертификат;
г) проверка дали стоките, посочени в придружаващите документи, са идентични със стоките, които действително се внасят;
д) проверка на предписаното маркиране на стоките?
2) Следва ли изразът „мярка с равностоен ефект“ във второто тире на член 11, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 2777/75 на Съвета от 29 октомври 1975 г. относно общата организация на пазара на птиче месо да се тълкува по същия начин като съответния израз в член 30 от Договора за ЕИО?
3) Когато държава членка прилага спрямо гражданин на Общността разпоредба от националното право, която съгласно обвързваща я директива на Общността не е трябвало вече да бъде запазена, представлява ли третият параграф на член 189 или член 5 от Договора за ЕИО или друга разпоредба на правото на Общността (и ако да, коя) правното основание, което дава право на гражданина на Общността да оспори прилагането на националната разпоредба от държавата членка на основание, че тя не е изпълнила в предвидения срок задължението, наложено ѝ с директивата?
4) Следва ли понятието „проверки“ по член 1, параграф 1 от Директива 83/643/ЕИО на Съвета от 1 декември 1983 г. относно улесняване на физическите проверки и административните формалности във връзка с превоза на стоки между държавите членки да се тълкува като обхващащо:
а) задължението за вносителя незабавно да декларира пред националната митническа служба всички стоки, които внася;
б) задължението да представи декларираните стоки в митническата служба;
в) прегледа на документите, придружаващи стоките, по-специално предписания здравен сертификат;
г) проверката дали стоките, посочени в придружаващите документи, са идентични със стоките, които действително се внасят;
д) проверката на предписаното маркиране на стоките?
5) Ако на въпрос 4, букви а), б), в), г) или д) се отговори отрицателно:
следва ли понятието „формалности“ по член 1, параграф 1 от Директива 83/643/ЕИО да се тълкува като обхваща проверките, посочени във въпрос 4 и счетени за непопадащи в обхвата на „проверки“?
6) Следва ли понятието „проверки“ във второто тире на член 2 от Директива 83/643/ЕИО да се тълкува в смисъл, че само проверките по смисъла на член 1, параграф 1 от тази директива трябва да се извършват изключително чрез случайни проверки, но че от тази разпоредба не може да се направи извод относно степента, до която са допустими систематични формалности?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-123/87: Jeunehomme и др./Белгийска държава, Съдебно решение от 14 юли 1988 г.
Позволяват ли член 18, параграф 1, буква а) и член 22, параграф 3, букви а) и б) от Шестата директива белгийската държава да обвърже упражняването на правото на приспадане с притежаването на документ, който трябва да съдържа не само информацията, която обикновено се съдържа във фактура, както е традиционно определена в търговското право, но и друга информация, която не е свързана с естеството, същността и целта на търговската фактура, а именно тази, посочена в член 2 от Кралски декрет № 1 от 23 юли 1969 г., приет в изпълнение на белгийския ДДС кодекс?
Позволяват ли член 18, параграф 1, буква а) и член 22, параграф 3, букви а) и б) от Шестата директива белгийската държава да обвърже упражняването на правото на приспадане с притежаването на документ, който трябва да съдържа не само информацията, която обикновено се съдържа във фактура, както е традиционно определена в търговското право, но и друга информация, която не е свързана с естеството, същността и целта на търговската фактура, а именно тази, посочена в член 2 от Кралски декрет № 1 от 23 юли 1969 г., приет в изпълнение на белгийския ДДС кодекс, когато такава допълнителна информация е чисто техническа по своя характер и е предназначена да улесни контрола върху събирането на данъка въз основа на счетоводството на друг данъчно задължен субект, с когото съответното лице е сключило договор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-308/86: Ministère public/Lambert, Съдебно решение от 14 юли 1988 г.
Противоречи ли на либерализацията на плащанията, свързани с вътреобщностната търговия съгласно член 67, параграф 2 и член 106, параграф 1 от Договора за ЕИО, изискването към износител, пребиваващ на територията на Белгийско-Люксембургския икономически съюз, да продава на контролиран валутен пазар на одобрени банки чуждестранната валута, получена като плащане за стоки, продадени в Германия и Нидерландия, като се има предвид, че сумата, получена в национална валута, е с около 5 до 10% по-малка от тази, която би могла да бъде получена на свободния пазар?
Явява ли се забраната за получаване на цената на посочения износ в чуждестранни или национални банкноти пречка за либерализацията на плащанията?
Приложим ли е принципът на недискриминация, установен в член 7 от Договора за ЕИО, към обратна дискриминация, тоест към национални мерки, които на практика, макар и неумишлено, поставят износителите в засегнатата държава членка в по-неблагоприятно положение спрямо тези, установени в други държави членки?
Противоречат ли принципите на Общността, посочени в член 3, букви а) и е) от Договора за ЕИО, а именно премахването на мерки с ефект, еквивалентен на митнически такси при износа, и установяването на система, гарантираща, че конкуренцията на общия пазар не е нарушена, на такава обратна дискриминация, когато, независимо от конкретната цел на ограничителните правила, техният ефект е да предоставят съществено предимство на сходни търговци в други държави членки и по този начин могат пряко или косвено, фактически или потенциално, да създадат пречка за търговията между държавите членки?
Приложими ли са разпоредбите за запазване на статуквото, съдържащи се в членове 5, 31, 32 и 34 от Договора за ЕИО, към мерките, описани в въпроси 1 и 2, които са приети преди влизането в сила на Договора, но впоследствие са причинили значително изкривяване, когато разликите между обменните курсове на контролираните и свободните пазари достигат около 5 до 10% от стойността в национална валута на цената, начислена в чуждестранна валута, както е било в настоящия случай през 1981, 1982 и 1983 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-106/87: Asteris и др./Гърция и ЕИО, Заключение от 5 юли 1988 г.
1) Притежават ли националните съдилища на държава-членка на Европейските общности компетентност да разглеждат производства по искове на частноправни субекти срещу компетентните национални органи за изплащане на разликите в помощите, дължими на последните вследствие на неправилното прилагане на правото на Общността и подлежащи на възстановяване от националните органи от компетентните органи на Общността, по-специално съгласно Регламент № 729/70 на Съвета относно финансирането на общата селскостопанска политика?
Ако да:
2) Пречи ли отхвърлянето от Съда на Европейските общности на иск, предявен от ищеца в настоящото производство срещу Комисията на основанията, изложени в решението на Съда от 19 септември 1985 г. по съединени дела 194—206/83, на същия ищец да предяви иск срещу гръцката държава за обезщетение за загубите от ползи, които би получил от компетентния гръцки орган, ако последният беше поискал от ЕФГЗ съгласно Регламент № 729/70 на Съвета?
Ако не:
3) По отношение на изплащането от националните органи на обезщетение на отделни собственици на преработвателни предприятия, получаващи помощи съгласно Регламент № 729/70 и № 516/77 на Съвета, доколкото то е предназначено да компенсира или поправи техническа грешка на компетентните органи на Общността:
а) достатъчно ли е националният орган просто да информира компетентните органи на Общността, за да бъде операцията валидна от гледна точка на правото на Общността (член 92 от Договора за ЕИО), или
б) необходимо ли е предварителното одобрение на органите на Общността съгласно изискванията на член 93 от Договора за ЕИО, както е конкретизирано с Регламент № 729/70 и № 516/77 на Съвета?
в) Противоречи ли искът на ищците за обезщетение, доколкото се отнася до пазарната година 1983/84, на Регламент № 381/86 на Комисията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.