Дело C-190/87: Oberkreisdirektor des Kreises Borken и др./Moormann, Съдебно решение от 20 септември 1988 г.

1) Следва ли изразът „мерки с равностоен ефект“ по смисъла на член 30 от Договора за ЕИО да се тълкува в смисъл, че изключва, в търговията между държавите членки, систематични вносни проверки на стоки в държавата на местоназначение след преминаване на границата, когато такива проверки включват:

а) задължение за вносителя незабавно да декларира всички стоки, които внася, пред националната митническа служба, отговорна за извършване на вносната проверка;

б) задължение да представи декларираните стоки за вносна проверка в митническата служба;

в) преглед на документите, придружаващи стоките, по-специално предписания здравен сертификат;

г) проверка дали стоките, посочени в придружаващите документи, са идентични със стоките, които действително се внасят;

д) проверка на предписаното маркиране на стоките?

2) Следва ли изразът „мярка с равностоен ефект“ във второто тире на член 11, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 2777/75 на Съвета от 29 октомври 1975 г. относно общата организация на пазара на птиче месо да се тълкува по същия начин като съответния израз в член 30 от Договора за ЕИО?

3) Когато държава членка прилага спрямо гражданин на Общността разпоредба от националното право, която съгласно обвързваща я директива на Общността не е трябвало вече да бъде запазена, представлява ли третият параграф на член 189 или член 5 от Договора за ЕИО или друга разпоредба на правото на Общността (и ако да, коя) правното основание, което дава право на гражданина на Общността да оспори прилагането на националната разпоредба от държавата членка на основание, че тя не е изпълнила в предвидения срок задължението, наложено ѝ с директивата?

4) Следва ли понятието „проверки“ по член 1, параграф 1 от Директива 83/643/ЕИО на Съвета от 1 декември 1983 г. относно улесняване на физическите проверки и административните формалности във връзка с превоза на стоки между държавите членки да се тълкува като обхващащо:

а) задължението за вносителя незабавно да декларира пред националната митническа служба всички стоки, които внася;

б) задължението да представи декларираните стоки в митническата служба;

в) прегледа на документите, придружаващи стоките, по-специално предписания здравен сертификат;

г) проверката дали стоките, посочени в придружаващите документи, са идентични със стоките, които действително се внасят;

д) проверката на предписаното маркиране на стоките?

5) Ако на въпрос 4, букви а), б), в), г) или д) се отговори отрицателно:

следва ли понятието „формалности“ по член 1, параграф 1 от Директива 83/643/ЕИО да се тълкува като обхваща проверките, посочени във въпрос 4 и счетени за непопадащи в обхвата на „проверки“?

6) Следва ли понятието „проверки“ във второто тире на член 2 от Директива 83/643/ЕИО да се тълкува в смисъл, че само проверките по смисъла на член 1, параграф 1 от тази директива трябва да се извършват изключително чрез случайни проверки, но че от тази разпоредба не може да се направи извод относно степента, до която са допустими систематични формалности?