всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Съд - пети състав

Съдебен състав – Съд – пети състав

Дело C-161/95: Комисия/Гърция, Заключение от 1 февруари 1996 г.

Неизпълнение от страна на Република Гърция на задължението да приеме в предвидения срок законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за привеждане в изпълнение на Директива 91/271/ЕИО на Съвета относно пречистването на градските отпадъчни води, както и неизпълнение на задължението да уведоми Комисията за приетите мерки.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-275/94: Van der Linden, Заключение от 30 януари 1996 г.

1. Следва ли член 47, параграф 1 от Конвенцията от 27 септември 1968 г. между държавите членки на Европейската икономическа общност относно компетентността и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела да се тълкува в смисъл, че съдът, пред който се иска изпълнението, може да разпореди изпълнението на съдебно решение, постановено в друга държава, само ако заедно с молбата или преди постановяване на решение по молбата се представи и документът, посочен в член 47, параграф 1, и по-специално доказателство за връчване?
2. Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, следва ли този член да се тълкува в смисъл, че, независимо от разпоредбите на националното право, изискването за представяне на документа не е изпълнено, когато решението е връчено едва след подаването на молбата и документът, удостоверяващ връчването, е изготвен и представен едва след постановяване на решение от съда, пред който се иска изпълнението, по молбата и след като страната, срещу която се иска изпълнението, е подала жалба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-129/94: Ruiz Bernáldez, Заключение от 25 януари 1996 г.

1) Позволява ли формулировката на член 3, параграф 1 от Първа директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24 април 1972 г. вътрешните правила на системата на задължителното застраховане срещу гражданска отговорност във връзка с използването на моторни превозни средства във всяка държава членка да предвиждат всякакви изключения, които се считат за подходящи, или, напротив, изключенията от покритието трябва да бъдат ограничени до тези, които са изрично предвидени във Втора директива 84/5/ЕИО на Съвета от 30 декември 1983 г.
2) Съвместимо ли е с горепосоченото законодателство изключването от задължителното застрахователно покритие на щети на имущество, причинени от превозни средства, управлявани под въздействието на алкохол
3) Трябва ли случаите, посочени в член 2, параграф 1 от Втора директива 84/5/ЕИО, да се считат за точно и изчерпателно изброяване на законовите разпоредби и договорни клаузи, които могат да премахнат застрахователното покритие, но които не са валидни спрямо лице, което е претърпяло вреда, така че всяко друго законово или договорно изключение би било валидно спрямо него
4) Ако законова разпоредба или договорна клауза, която изключва застрахователното покритие, когато отговорният за вредата водач е в нетрезво състояние, е валидна във взаимоотношенията между застрахователя и застрахования, може ли нейната валидност спрямо трето лице, което е претърпяло вреда, да се счита за съвместима със системата, установена с Директиви 72/166/ЕИО, 84/5/ЕИО и 90/232/ЕИО
5) Ако разпоредбите на горепосочените директиви, по-специално член 3, параграф 1 от Директива 72/166/ЕИО, позволяват изключване на задължителното застрахователно покритие срещу гражданска отговорност във връзка с използването на моторни превозни средства, което е валидно спрямо пострадалото лице, когато водачът е в нетрезво състояние, може ли да се счита, че такъв случай представлява липса на застраховка по смисъла на член 1, параграф 4 от Втора директива 84/5/ЕИО, което би определило плащане и покритие от органа, предвиден в този член?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-234/94: Tomberger/Gebrüder von der Wettern, Заключение от 25 януари 1996 г.

Следва ли член 31, параграф 1, буква в), подточка аа) и член 59 от Четвърта директива 78/660/ЕИО на Съвета от 25 юли 1978 година, основана на член 54, параграф 3, буква ж) от Договора, относно годишните счетоводни отчети на някои видове дружества, да се тълкуват в смисъл, че допускат счетоводна операция, при която като актив в баланса за дадена финансова година на капиталово дружество, което контролира друго капиталово дружество като негов единствен акционер, се вписват натрупаните печалби, реализирани от дъщерното дружество през същата финансова година, дори когато финансовите години на двете дружества съвпадат и дъщерното дружество е одобрило баланса и е приело решение за разпределение на печалбите преди одобрението на баланса на контролиращото дружество?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-418/93: Semeraro Casa Uno и др./Sindaco del Comune di Erbusco и др., Заключение от 25 януари 1996 г.

1. Представлява ли разпоредба на националното право, която (с изключение на определени продукти) изисква търговските обекти на дребно да бъдат затворени в неделя и на официални празници, но не забранява работата в такива обекти в тези дни (и налага санкция от принудително затваряне на обектите при нарушение на това изискване), като по този начин значително се намаляват продажбите им, включително продажбите на стоки, произведени в други държави членки на Общността, с последващо намаляване на обема на вноса от такива държави: (a) мярка с ефект, равностоен на ограничение на вноса по смисъла на член 30 от Договора от Рим и вторичното право на Общността, прието в изпълнение на принципите, заложени в него; или (b) средство за произволна дискриминация или прикрито ограничение на търговията между държавите членки; или (c) мярка, която е несъразмерна и неподходяща спрямо социално-етичната цел, преследвана от разпоредбата на националното право, като се има предвид, че: — големите дистрибутори и организираните дистрибуционни центрове (категорията, към която принадлежат жалбоподателите) средно продават по-голямо количество продукти, внесени от други държави членки, отколкото малките и средни търговци; — оборотът, реализиран от големите дистрибутори и организираните дистрибуционни центрове в неделя, не може да бъде компенсиран чрез заместващи покупки от клиенти в други дни от седмицата, като тези покупки се извършват в търговска мрежа, която по принцип се снабдява от местни производители?
2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен, попада ли националната мярка в обхвата на дерогациите от член 30, предвидени в член 36 от Договора от Рим, или други дерогации, предвидени от правото на Общността?
3. Представлява ли разпоредба на националното право, която (с изключение на определени продукти) изисква търговските обекти на дребно да бъдат затворени в неделя и на официални празници, но не забранява работата в такива обекти дори в тези дни (и санкционира нарушението на това изискване с принудително затваряне и отнемане на лицензи),: (a) мярка с ефект, равностоен на ограничение на вноса по смисъла на член 30 от Договора от Рим и вторичното право на Общността, прието в изпълнение на принципите, заложени в него; или (b) средство за произволна дискриминация или прикрито ограничение на търговията между държавите членки; или (c) мярка, която е несъразмерна и неподходяща спрямо социално-етичната цел, преследвана от разпоредбата на националното право; или (d) нарушение на член 52 от Договора за ЕИО относно свободата на установяване и на последващото законодателство на Общността, прието в изпълнение на този принцип; или (e) нарушение на член 2, параграф 2 от Директива 64/223/ЕИО относно постигането на свободата на установяване и свободата на предоставяне на услуги по отношение на дейности в областта на търговията на едро; или (f) нарушение на Директиви 83/189 и 88/182 относно премахването на техническите бариери пред търговията между държавите членки, като се има предвид, че забраната за отваряне на магазини в неделя е само на пръв поглед обща забрана, която на практика подлежи на изключения за редица продукти, които, с изключение на много малко неизбежни случаи, са изключително от местен произход?
4. Ако отговорът на първия въпрос, във всяка от неговите части, е положителен, попада ли националната мярка в обхвата на дерогациите от член 30, предвидени в член 36 от Договора от Рим, или в други дерогации, предвидени от правото на Общността?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-480/93: Zunis Holding и др./Комисия, Съдебно решение от 11 януари 1996 г.

Явява ли се отказът на Комисията да възобнови производството по контрол на концентрациите акт, подлежащ на обжалване по реда на член 173 от Договора за ЕИО?
Допустимо ли е обжалване на решение, с което се потвърждава предходно решение на Комисията, без да се съдържа нова правна преценка или промяна на правното положение на жалбоподателя?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-127/94: The Queen/Ministry of Agriculture, Fisheries and Food, ex parte Ecroyd Limited и Rupert Ecroyd, Заключение от 11 януари 1996 г.

1. Дали ответното министерство има правомощие и/или задължение да предостави на жалбоподателя временна специална референтна квота и/или да го третира така, сякаш му е предоставена специална референтна квота: (i) съгласно Регламент (ЕИО) № 857/84 на Съвета, изменен с Регламент (ЕИО) № 764/89; и/или (ii) след решението на Съда по дело C-264/90 Wehrs, когато: (a) жалбоподателят е бил член на дружество, което е обработвало стопанството и е дало ангажимент по схема за немаркетиране; (b) всички други членове са напуснали дружеството преди изтичането на периода на схемата за немаркетиране и стопанството, по отношение на което е даден ангажиментът, впоследствие е било обработвано от жалбоподателя за негова сметка; (c) след напускането на другите членове жалбоподателят не е произвеждал мляко на стопанството за остатъка от периода на първоначалната схема за немаркетиране; (d) не е даден нов писмен ангажимент от жалбоподателя след напускането на другите членове съгласно член 6 от Регламент № 1078/77 на Съвета за изпълнение на ангажимента, даден от дружеството; (e) жалбоподателят е получил първична квота за отделно стопанство. Ако да, кога възниква такова правомощие и/или задължение
2. Ако отговорът на въпрос 1 е, че ответното министерство няма такова правомощие и/или задължение, дали член 3a, параграф 1 от Регламент № 857/84 на Съвета, изменен с Регламент № 764/89, е неправомерен и невалиден доколкото изключва жалбоподателя от предоставяне на специална референтна квота при горепосочените обстоятелства
3. Ако отговорът на въпрос 2 е, че член 3a, параграф 1 от Регламент № 857/84 е неправомерен и невалиден доколкото изключва жалбоподателя от предоставяне на млечна квота, има ли ответното министерство правомощие и/или задължение да предостави млечна квота на жалбоподателя и/или да го третира така, сякаш му е предоставена специална референтна квота, преди приемането на допълнително законодателство на Общността за отстраняване или отчитане на невалидността на съответната разпоредба
Ако да, кога възниква или е възникнало такова правомощие и/или задължение
4. Ако отговорът на горните въпроси е, че ответното министерство е имало правомощие и/или задължение да предостави специална референтна квота на жалбоподателя и/или да го третира така, сякаш му е предоставена специална референтна квота, преди Съветът на министрите да е приел ново законодателство и/или след решението на Съда по дело C-264/90 Wehrs, има ли жалбоподателят по принцип право на обезщетение от ответното министерство за това, че не му е предоставена специална референтна квота
5. Ако отговорът на въпрос 4 е, че жалбоподателят има право на обезщетение от министерството, на каква основа трябва да се изчисли това обезщетение
1. Дали ответното министерство има правомощие и/или задължение да предостави на жалбоподателя специална референтна квота и/или да го третира така, сякаш му е предоставена специална референтна квота: (i) съгласно Регламент (ЕИО) № 857/84 на Съвета, изменен с Регламент (ЕИО) № 764/89 и Регламент (ЕИО) № 1639/91; и/или (ii) след решението на Съда по дело C-264/90 Wehrs, когато: (a) жалбоподателят е бенефициент на Children’s Settlement, включващ inter alia земя, и е станал бенефициент на своя дял от този фонд на 25-годишна възраст през 1983 г.; (b) съответната земя е била отдавана под наем от попечителите на Children’s Settlement на H. & R. Ecroyd Ltd; (c) част от земята е била отдавана поднаем на дружество, Credenhill Farming, включващо inter alia H. & R. Ecroyd Ltd; (d) Credenhill Farming е поело ангажимент по схема за немаркетиране съгласно Регламент № 1078/77 на Съвета по отношение на стопанството си, т.е. отдадената поднаем земя; (e) всички други членове са напуснали дружеството Credenhill Farming преди изтичането на периода на схемата за немаркетиране и стопанството, по отношение на което е даден ангажиментът, впоследствие е било обработвано от H. & R. Ecroyd Ltd за негова сметка; (f) Credenhill Farming, а впоследствие и H. & R. Ecroyd Ltd, са спазили условията на ангажимента за немаркетиране. По-специално, след напускането на другите членове, H. & R. Ecroyd Ltd не е произвеждало мляко на стопанството за остатъка от периода на първоначалната схема за немаркетиране; (g) не е даден писмен ангажимент от H. & R. Ecroyd Ltd след напускането на другите членове съгласно член 6 от Регламент № 1078/77 на Съвета за изпълнение на ангажимента, даден от дружеството; (h) H. & R. Ecroyd Ltd е получило първична квота за отделно стопанство; (i) през 1987 г., след изтичането на първоначалния период на немаркетиране, част от земята, първоначално предмет на ангажимента за немаркетиране, е била отдадена поднаем от H. & R. Ecroyd Ltd на жалбоподателя и оттогава се обработва от него; (j) през декември 1989 г. правото на собственост върху съответната земя е прехвърлено, при условие на наемното право на H. & R. Ecroyd Ltd, на жалбоподателя от попечителите на Children’s Settlement в изпълнение на бенефициентното право на жалбоподателя по Children’s Settlement; (k) това прехвърляне е било обвързано с компенсаторно плащане от жалбоподателя към попечителите, представляващо разликата между стойността на правото на жалбоподателя по Children’s Settlement и стойността на прехвърлената земя, като се отчита липсата на специална референтна квота по отношение на нея. Ако да, кога възниква такова правомощие и/или задължение
2. Ако отговорът на въпрос 1 е, че ответното министерство няма такова правомощие или задължение, валиден ли е член 3a от Регламент (ЕИО) № 857/84 на Съвета, изменен с Регламент (ЕИО) № 764/89 и Регламент (ЕИО) № 1639/91, доколкото изключва такъв производител от предоставяне на специална референтна квота
3. По-специално, ако отговорът на въпрос 1 е, че ответното министерство няма такова правомощие или задължение, тъй като жалбоподателят не изпълнява условието, съдържащо се в Регламент № 857/84, изменен с Регламент № 1639/91, според което стопанството трябва да бъде получено преди 29 юни 1989 г., валидни ли са посочените регламенти доколкото изключват производители, които придобиват стопанство чрез наследяване или подобни способи след 29 юни 1989 г.
4. Ако отговорът на горните въпроси е, че член 3a, параграф 1 от Регламент № 857/84 на Съвета, изменен, е неправомерен и невалиден доколкото изключва жалбоподателя от предоставяне на млечна квота, има ли ответното министерство правомощие и/или задължение да предостави млечна квота на жалбоподателя и/или да го третира така, сякаш му е предоставена специална референтна квота, преди приемането на допълнително законодателство на Общността за отстраняване или отчитане на невалидността на съответната разпоредба
Ако да, кога възниква или е възникнало такова правомощие и/или задължение
5. Ако отговорът на горните въпроси е, че ответното министерство е имало правомощие и/или задължение да предостави специална референтна квота на жалбоподателя и/или да го третира така, сякаш му е предоставена специална референтна квота, преди Съветът на министрите да е приел ново законодателство и/или след решението на Съда по дело C-264/90 Wehrs, има ли жалбоподателят по принцип право на обезщетение от ответното министерство за това, че не му е предоставена специална референтна квота
6. Ако отговорът на въпрос 5 е, че жалбоподателят има право на обезщетение от ответното министерство, на каква основа трябва да се изчисли това обезщетение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-138/94: Комисия/Ирландия, Съдебно решение от 14 декември 1995 г.

Нарушени ли са задълженията на Ирландия по член 30 от Директива 91/496/ЕИО, като не са приети всички необходими национални разпоредби за транспониране в определения срок?
Изпълнила ли е Ирландия задължението си незабавно да уведоми Комисията за мерките по транспониране на Директива 91/496/ЕИО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-161/94: Комисия/Ирландия, Съдебно решение от 14 декември 1995 г.

Нарушени ли са задълженията на Ирландия по член 26 от Директива 90/425/ЕИО, като не са приети всички необходими национални мерки за транспониране в определения срок?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-16/95: Комисия/Испания, Съдебно решение от 14 декември 1995 г.

Нарушени ли са задълженията на Кралство Испания по член 7 от Осмата директива 79/1072/ЕИО, като не е спазен шестмесечният срок за възстановяване на данък върху добавената стойност на данъчно задължени лица, които не са установени на територията на страната?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form