Съд - пети състав
Съдебен състав – Съд – пети състав
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.
Следва ли членове 10 и 11 от Директива 85/384 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която лицата, притежаващи звание, предоставено от държава членка, различна от приемащата държава членка, даващо достъп до дейностите в областта на архитектурата и посочено изрично в споменатия член 11, могат да упражняват в последната държава дейности по сгради с художествено значение само ако представят доказателства, евентуално в рамките на специфична проверка на професионалните им способности, че имат специална квалификация в сектора на културните блага?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2013 г.
1. В рамките на производство по предоставяне на разрешение като предвиденото в член 122, член 3 от [TVL], следва ли условието за селективност по член 107, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска да бъде разрешено приспадане на загуби при промяна на собствеността, ако не е спазена процедурата по член 108, параграф 3, последно изречение ДФЕС?
2. При тълкуване на условието за селективност, и по-специално за да се определи референтната група, следва ли да се вземе предвид формулираното в членове 117 и 119 от [TVL], общо правило, съгласно което установените загуби подлежат на приспадане, или трябва да се вземат предвид разпоредбите относно промяната в собствеността?
3. В случай че условието за селективност по член 107 ДФЕС по принцип следва да се приеме за изпълнено, може ли да се приеме, че режимът, който произтича от член 122, алинея 3 от [TVL], е обоснован, поради факта че представлява присъщ на самия данъчен режим механизъм, който е необходим например за да се предотврати избягването на данъци?
4. Когато се преценява дали е налице обосновка и присъщ на самия данъчен режим механизъм, какво значение следва да се отдава на обхвата на правото на преценка, с което разполагат съответните органи
За да се приеме, че е налице присъщ за самия данъчен режим механизъм, необходимо ли е правоприлагащият орган да не разполага с никакво право на преценка и условията за прилагане на изключението да са определени точно в закона?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2013 г.
С оглед на общностния принцип на равно третиране, закрепен в член 7, параграф 2 от Регламент № 1612/68, изтъкнатите от люксембургската държава съображения за образователна и бюджетна политика — а именно да се насърчава увеличаването на процента притежаващи диплом за висше образование лица, който понастоящем е недостатъчен в сравнителен международен план по отношение на пребиваващото в Люксембург население, — които биха били сериозно застрашени, ако люксембургската държава трябва да заплаща финансова помощ за висше образование на всеки несвързан с обществото във Великото херцогство Люксембург студент, за да следва висше образование в която и да е държава в света, което би довело до неразумна тежест за бюджета на люксембургската държава, представляват ли съображения по смисъла на посочената по-горе общностна съдебна практика, обосноваващи различното третиране, произтичащо от изискването за пребиваване, предвидено както за люксембургските граждани, така и за гражданите на други държави членки с оглед на получаването на помощ за висше образование?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2013 г.
Съвместима ли е разпоредбата на член 69 от Регламент № 1782/2003, по силата на която държавите членки имат възможност да определят — в рамките на прага от 10 % от компонента от националния таван, посочен в член 41, като се имат предвид критериите, определени в параграф 3 на този член — различни проценти на задържане по отношение на допълнителното плащане за производителите, с разпоредбите на член 2, на член 32 и на член 34 от Договора ЕО и с целите да се гарантира стабилно ниво на доходите на производителите и да се поддържат селските райони, доколкото разрешава тази диференциация на процента на задържане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2013 г.
Трябва ли член 107 от Договора за функционирането на Европейския съюз, разгледан в светлината на Решение от 15 юли 2004 г. по дело Pearle и др. (C-345/02), да се тълкува в смисъл, че решението на национален орган, с което действието на споразумение — което, както споразумението, сключено в рамките на Френския междубраншов комитет по въпросите, свързани с производството на пуйки (CIDEF), въвежда вноска в рамките на призната от националния орган междубраншова организация и по този начин прави вноската задължителна — се разпростира по отношение на всички представители на професии от определена област с цел да се позволи провеждането на комуникационни и промоционални дейности, на дейности, свързани с външните отношения и с осигуряването на качество, на изследователски дейности и на дейности за защита на интересите в сектора, както и с възлагането на проучвания и допитвания до потребителите, е свързано с държавна помощ с оглед на естеството на съответните дейности, на начина на тяхното финансиране и на условията за осъществяването им?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2013 г.
1. В противоречие ли е с европейското право (с членове 7 и 22 от Директива 92/12/ЕИО, съответно със съображенията на тази директива) отказът на румънските данъчни власти да уважат искане за възстановяване на акцизите, доколкото: a) търговецът, който иска възстановяване на акцизите, е удостоверил изпълнението на всички технически условия, предвидени в националното законодателство за допустимост на исканията за възстановяване, и по-конкретно: i) за удостоверяване на плащането на акцизите в Румъния и ii) за удостоверяване на изпращането на акцизните стоки в друга държава членка; б) съгласно изискванията на румънското данъчно законодателство [член 1926 от Данъчния кодекс, член 184 от Методологичните норми, предвидени в Решение на правителството № 44/2004 и в приложение № 11 към дял VII от Данъчния кодекс] някои от документите, които е трябвало да придружават искането за възстановяване, е било възможно да бъдат представени едва след доставката на акцизните стоки в друга държава членка; в) румънското данъчно законодателство [член 184, параграф 4 от Методологичните норми, препращащ към член 135 от Данъчнопроцесуалния кодекс] предвижда общ срок от 5 години за всяко искане за възстановяване/връщане?
2. Трябва ли [член 22, параграф 1, буква а)] от Директива 92/12/ЕИО да се тълкува в смисъл, че неподаването от търговеца на искане за възстановяване на акцизите в държавата членка, в която те са платени, преди доставката на акцизните стоки за друга държава членка, в която стоките са предназначени за потребление, води до погасяване на правото на търговеца да получи възстановяване на платените акцизи?
3. При утвърдителен отговор на втория въпрос, в съответствие ли е с принципа за данъчния неутралитет решението за погасяване на правото на търговеца на възстановяване на акцизите, което погасяване в крайна сметка води до двойно облагане на едни и същи акцизни стоки (в държавата членка, в която акцизните стоки са първоначално освободени за потребление и съответно в държавата членка, в която стоките са предназначени за потребление)?
4. При утвърдителен отговор на втория въпрос, може ли да се приеме, че изключително краткият срок от датата на плащането на акцизите за освободените за потребление в държава членка стоки до датата на изпращането на акцизните стоки за друга държава членка, в която те са предназначени за потребление, е в съответствие с принципите на равностойност и ефективност
От значение ли е в тази връзка ако общият период, през който може да бъде поискано в държавата членка връщането /възстановяването на данък, мито или такса, е значително по-дълъг?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2013 г.
Налице ли е „финансирана в по-голямата част от държавата“, респективно подлежаща „на управленски контрол“ от държавата, публичноправна организация […] по смисъла на член 1, точка 9, втора алинея, буква в) от Директива 2004/18/ЕО […]:
— когато по силата на закона организацията има право да събира вноски от членовете си, но той не определя нито размера на вноските, нито обхвата на подлежащите на финансиране с тези вноски престации,
— но Правилникът за таксите [на тази организация] трябва да бъде одобрен от държавата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.
Предвижда ли член 13, параграф 3 от Регламент № 562/2006 […] правото да се обжалва не само отказът за влизане в страната, но и нарушенията, извършени в хода на производството по приемане на решението, с което е разрешено влизането?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, с оглед на предвиденото в съображение 20 и в член 6, параграф 1 от Регламент № 562/2006, както и в член 47 от Хартата […], посочената правна норма налага ли на държавите членки задължението да гарантират ефективно право на обжалване пред съдебен орган?
При утвърдителен отговор на първия въпрос и отрицателен отговор на втория въпрос, с оглед на предвиденото в съображение 20 и член 6, параграф 1 от Регламент № 562/2006, както и в член 47 от Хартата […], член 13, параграф 3 от същия регламент налага ли на държавите членки задължението да гарантират право на ефективно обжалване пред административен орган, който от институционална и функционална гледна точка предоставя същите гаранции като тези на съдебен орган?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2012 г.
Може ли страна, която се намира в сходна фактическа и правна ситуация с участниците в главното производство, да докаже наличие на достатъчен пряк и актуален интерес за допустимост на встъпване в касационно производство пред Съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
Трябва ли да се налага санкция на износител, който, независимо от обстоятелството че не разполага с право на възстановяване за осъществен износ, подава заявление за възстановяване за този износ, в което излага вярно релевантните факти за предоставянето на това възстановяване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.