Транспорт
Транспорт
Дело C-244/14: Комисия/Австрия, Определение от 7 юли 2015 г.
Условията за разпределение на съдебните разноски при оттегляне на жалба поради последващо изпълнение на задълженията на държавата членка.
Правилата за разноските за встъпилите страни в процедурата, които са държави членки.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-664/13: Nīmanis, Съдебно решение от 25 юни 2015 г.
Трябва ли член 12 от Директива 2006/126 във връзка с първото изречение от съображение 2 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална уредба, която предвижда, че единственият начин да се докаже, че обичайното пребиваване на дадено лице е в тази държава (Латвия), е въпросното лице да има адресна регистрация
Под „адресна регистрация“ следва да се разбира задължението на лицето да се впише в съответствие с националната правна уредба в национален регистър, за да информира, че може да бъде намерено на декларирания адрес за целите на правоотношенията [си] с държавата и с местните органи.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-168/14: Grupo Itevelesa и др., Заключение от 3 юни 2015 г.
„(1) Член 2, параграф 2, буква [г]) от [Директивата за услугите] изключва ли от приложното поле на посочената директива дейностите за проверка на техническата изправност на превозни средства (ПТИПС), когато съгласно националното законодателство тези дейности се осъществяват от частни търговски дружества под надзора на администрацията на държава членка?
(2) При отрицателен отговор на предходния въпрос (т.е. ако дейностите по ПТИПС принципно попадат в приложното поле на [Директивата за услугите]), може ли да се приложи основанието за изключване, предвидено в член 2, параграф 2, буква и) от същата директива, поради това че частните субекти, предоставящи услугата, са оправомощени като предпазна мярка да вземат решение за спиране от движение на превозни средства, при които са установени такива неизправности в безопасността, че движението им би довело до непосредствена опасност?
(3) Ако [Директивата за услугите] е приложима към дейностите по ПТИПС, тълкуването на посочената директива във връзка с член 2 от [Директива 2009/40] (или с аналогичната разпоредба от предходната Директива 96/96/ЕО) позволява ли във всеки случай предварителното разрешаване на тези дейности от администрацията
Съображенията, съдържащи се в точка 26 от Решение на [Съда] от 22 октомври 2009 г. [Комисия/Португалия, C‑438/08, EU:C:2009:651], влияят ли върху отговора на този въпрос?
(4) Съвместима ли е с членове 10 и 14 от Директива 2006/123/ЕО или, ако същата не е приложима — с член 43 от ДЕО (понастоящем член 49 от Договора за функционирането на Европейския съюз), национална правна уредба, която обвързва броя на разрешенията за осъществяването на ПТИПС със съдържанието на териториален план, в която като мотиви за ограничението в броя им са посочени гарантиране на подходящо териториално покритие, осигуряване на качеството на услугата и насърчаването на конкуренцията между операторите, за което са включени елементи на икономическо планиране?“.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-318/14: Slovenská autobusová doprava Trnava, Определение от 21 май 2015 г.
Съвместима ли е национална правна уредба, която задължава само чуждестранните превозвачи с организационно поделение да разполагат със специално разрешително, с член 49 ДФЕС относно свободата на установяване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-318/14: Slovenská autobusová doprava Trnava, Определение от 21 май 2015 г.
Противоречи ли на член 49 ДФЕС национална правна уредба, която изисква само от чуждестранни превозвачи с организационен отдел в държавата членка получаване на специално разрешение за извършване на градски автобусен транспорт, когато това разрешение зависи от преценката на компетентните органи?
Може ли подобна разлика в третирането да бъде обоснована с целите, предвидени в член 52 ДФЕС, или с разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1370/2007?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-339/14: Andreas Wittmann, Съдебно решение от 21 май 2015 г.
Следва ли член 11, параграф 4 от Директива 2006/126 да се тълкува в смисъл, че е равнозначно на отнемане на свидетелството за управление, когато свидетелството за управление на водача не е отнето само защото преди това то вече му е било отнето и съответно той не притежава такова и когато същевременно по отношение на това лице е наложена забрана за определен срок да му се издава ново свидетелство за управление?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-240/14: Prüller-Frey, Заключение от 20 май 2015 г.
1) Следва ли член 2, параграф 1, букви а) и в) от Регламент [№ 2027/97], член 3, букви в) и ж) от Регламент (ЕО) № 785/2004 и член 1, параграф 1 от Конвенцията [от Монреал] да се тълкуват в смисъл, че претенции за обезщетение, предявени от увредено лице, — което е било пътник във въздухоплавателно средство, чието място на отлитане и място на кацане е едно и също място на територията на една държава членка, като — е превозено безвъзмездно от пилота, — целта на полета е била да се извърши въздушен оглед на недвижимия имот за целите на планирана с пилота сделка с този имот, и — което в резултат на катастрофата с въздухоплавателното средство претърпява телесно увреждане, трябва да се преценяват единствено въз основа на член 17 от Конвенцията [от Монреал] и националното право не се прилага
При утвърдителен отговор на първия въпрос: 2) Следва ли член 33 от Конвенцията [от Монреал] и член 67 от Регламент [№ 44/2001] да се тълкуват в смисъл, че компетентността за разглеждане и произнасяне по посочените в първия въпрос претенции за обезщетение трябва да се преценява единствено въз основа на член 33 от Конвенцията [от Монреал]
При утвърдителен отговор на първия въпрос: 3) Следва ли член 29 от Конвенцията [от Монреал] и член 18 от Регламент [„Рим II“] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национални разпоредби, които предвиждат пряк иск на посоченото в първия въпрос увредено лице срещу застрахователя на гражданската отговорност на лицето, причинило вредите
При отрицателен отговор на първия въпрос: 4) Следва ли член 7, параграф 1, буква е) от Втора директива [88/357/ЕИО] и член 18 от Регламент [„Рим II“] да се тълкуват в смисъл, че условията за допустимост на прекия иск, предявен от посоченото в първия въпрос увредено лице срещу застрахователя на гражданската отговорност на лицето, причинило вредите, трябва да се преценяват съгласно правото на трета държава, когато: — правният ред, който намира приложение съгласно приложимия закон за непозволеното увреждане, предвижда прекия иск в Закона за застрахователните договори, който е част от този правен ред, — страните по застрахователния договор изберат правния ред на трета държава, — според който се прилага правото на държавата, в която се намира седалището на застрахователя, и — правният ред на тази държава също така предвижда прекия иск в Закона за застрахователните договори, който е част от този правен ред?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-28/12: Комисия/Съвет, Съдебно решение от 28 април 2015 г.
Съвместимо ли е приемането на решение за подписване и временно прилагане на международни споразумения със смесен характер от Съвета и представителите на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, с изискванията на член 13, параграф 2 ДЕС и член 218, параграфи 2 и 5 ДФЕС?
Съответства ли процедурата за приемане на обжалваното решение, включително правилата за гласуване, на изискванията на член 218, параграф 8 ДФЕС във връзка с член 100, параграф 2 ДФЕС?
Нарушени ли са целите на Договорите и принципът на лоялно сътрудничество, като се допуска участие на държавите членки в процедурата за приемане на решение, което следва да бъде прието единствено от Съвета?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-260/13: Aykul, Съдебно решение от 23 април 2015 г.
Следва ли член 2, параграф 1 и член 11, параграф 4, втора алинея от Директива 2006/126/ЕО и член 8, параграф 2 от Директива 91/439 да се тълкуват в смисъл, че не допускат държава членка, на чиято територия временно пребивава притежател на издадено от друга държава членка свидетелство за управление на моторно превозно средство, да откаже да признае валидността на свидетелството за управление поради това, че след издаването му притежателят е извършил на тази територия нарушение, което съгласно националното законодателство на първата държава членка налага констатация за липса на годност за управляване на моторни превозни средства?
Компетентна ли е държавата членка, която в случай като разглеждания в главното производство отказва да признае валидността на свидетелство за управление на моторно превозно средство, да определи условията, които притежателят на свидетелството за управление трябва да изпълни, за да му се възстанови правото да управлява моторни превозни средства на нейна територия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-83/15: TUIfly, Определение от 23 април 2015 г.
Последиците от оттеглянето на преюдициално запитване върху производството пред Съда на Европейския съюз.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.