Данък върху добавената стойност

Трябва ли разпоредбите на Директивата за ДДС, и по-специално на член 2, параграф 1 и член 9, параграф 1 от нея, да се тълкуват в смисъл, че лице, което продава недвижим имот, неизползван преди това за икономическа дейност, като възлага подготовката на продажбата на професионален търговец, който след това, в качеството си на негов представител, извършва поредица от организирани действия с цел да раздели и продаде имота на по-висока цена, извършва независима икономическа дейност?
Трябва ли разпоредбите на Директивата за ДДС, и по-специално на член 9, параграф 1 от нея, да се тълкуват в смисъл, че всеки от съпрузите, които си сътрудничат, следва да се разглежда отделно като лице, което извършва независима икономическа дейност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Полски

Дело C-*/: *************, Заключение от ..2025 г.

1) Ако факторинг дружество купува от клиент фактурирани вземания с падеж в бъдещ момент по такъв начин, че рискът от неизпълнение на тези вземания се прехвърля от клиента върху това дружество (факторинг под формата на продажба на вземания),
а) трябва ли комисионата за финансиране, начислена от дружеството в проценти за всяко вземане — предмет на договора, да се разглежда като корекция на покупната цена на вземанията, респ. като някакъв друг елемент, който не попада в приложното поле на Директивата за ДДС, или
б) член 2, параграф 1, буква в) и член 9 от Директивата за ДДС трябва да се тълкуват в смисъл, че срещу комисионата за финансиране по точка 1, буква а) дружеството възмездно доставя на клиентите си услуги, които попадат в приложното поле на Директивата за ДДС?
2. Трябва ли фиксираната първоначална такса, която при факторинга под формата на продажба на вземания се начислявана на клиента за установяването и задействането на процедурата за факторинг, да се разглежда като насрещна престация за доставката на клиента на услуга, която попада в приложното поле на Директивата за ДДС?
3. Ако посочените в [първия и втория въпрос] възнаграждения, начислени при факторинга под формата на продажба на вземания, трябва да се разглеждат като насрещна престация за доставката на услуга, която попада в приложното поле на Директивата за ДДС,
а) трябва ли член 135, параграф 1, буква б) от Директивата [за ДДС] относно отпускането на кредит или член 135, параграф 1, буква г) от тази директива относно сделките, засягащи плащания или дългове, да се тълкуват в смисъл, че начислените на клиента комисиона за финансиране или първоначална такса трябва да се разглеждат като насрещна престация за освободената от ДДС доставка на услуга, или
б) член 135, параграф 1, буква г) от Директивата [за ДДС] трябва да се тълкува в смисъл, че това е насрещната престация за събиране на вземания, разглеждано като подлежаща на облагане с ДДС доставка на услуга, респ. насрещната престация за друга подлежаща на облагане с ДДС доставка на услуга?
4. Ако факторинг дружество предоставя финансиране на своите клиенти чрез отпускане на кредит по такъв начин, че фактурираните вземания на клиента да служат като обезпечение за предоставеното от дружеството финансиране (факторинг под формата на финансиране, обезпечено с фактури),
а) трябва ли член 135, параграф 1, буква б) от Директивата [за ДДС] относно отпускането на кредит или член 135, параграф 1, буква г) от тази директива относно сделките, засягащи плащания или дългове, да се тълкуват в смисъл, че комисионата за финансиране, начислявана на клиента за всяко вземане — предмет на договора, и фиксираната първоначална такса за установяването и задействането на договора за факторинг трябва да се разглеждат, поне отчасти, като насрещна престация за доставката на освободена от ДДС услуга, или
б) член 135, параграф 1, буква г) от Директивата [за ДДС] трябва да се тълкува в смисъл, че това е насрещната престация за събирането на вземания, разглеждано като подлежаща на облагане с ДДС доставка на услуга или насрещната престация за друга подлежаща на облагане с ДДС доставка на услуга?
5. Ако комисионата за финансиране или първоначалната такса, начислявани при факторинга под формата на продажба на вземания или при факторинга под формата на финансиране, обезпечено с фактури трябва съгласно [третия и четвъртия въпрос] да се разглеждат в пълен обхват като насрещна престация за подлежаща на облагане с ДДС доставка на услуга, дали основаната на директивата облагаемост с ДДС на услугата е дотолкова ясна и безусловна, че да трябва по искане на данъчнозадълженото лице да ѝ се признае непосредствено действие, дори ако предвиденото в националното право относно ДДС освобождаване от ДДС включва не само отпускането на кредит, но и други форми на финансиране?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Rantos

Фински

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2025 г.

Следва ли член 213, параграф 1, първа алинея и член 273 от Директива 2006/112/ЕО, както и принципите на правна сигурност и пропорционалност да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която, така както е тълкувана от данъчните органи и съдилища, предвижда възможността компетентният данъчен орган да извърши дерегистрация по ДДС на данъчнозадължено лице с мотива, че не е изпълнило задълженията си във връзка с ДДС, без той да анализира вида на извършените нарушения и поведението на съответното данъчнозадължено лице?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - десети състав

Български

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2025 г.

Допускат ли принципите на неутралност, на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания, уредени в членове 2, 19 и 168 от Директива 2006/112 във връзка с член 203 от нея, да се откаже признаване на правото на приспадане на ДДС, платен по сделка за продажба, която впоследствие е преквалифицирана от данъчната администрация като прехвърляне на предприятие, което не попада в приложното поле на ДДС, когато ДДС вече е бил събран от държавата и съгласно националното законодателство не може да бъде възстановен?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Norkus

Румънски

Дело C-*/: *************, Заключение от ..2025 г.

1) В съответствие ли е с членове 72 и 80 от Директивата за ДДС при прилагането на националните разпоредби относно преизчисляването на данъчната основа, когато дружество майка предоставя на своите дъщерни дружества услуги от вида на разглежданите в настоящото дело, тези услуги винаги да се считат за уникални услуги, чиято пазарна стойност не може да бъде определена чрез сравнение като предвиденото в член 72, първа алинея?
2) В съответствие ли е с членове 72 и 80 от Директивата за ДДС при прилагането на националните разпоредби относно преизчисляването на данъчната основа да се приеме, че всички разходи на дружеството майка, включително разходите за набиране на капитал и разходите на акционерите, представляват разходите, които дружеството е направило при предоставяне на услуги на своите дъщерни дружества, когато единствената дейност на дружеството майка се състои в активното управление на своите дъщерни дружества и когато дружеството майка е приспаднало целия ДДС по получени доставки, платен при извършените от него придобивания?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Шведски

Дело C-*/: *************, Заключение от ..2025 г.

Трябва ли член 143, параграф 1, буква д) от Директивата за ДДС и член 86, параграф 6 и член 203 от Митническия кодекс на Съюза да се тълкуват в смисъл, че когато е възникнало митническо задължение съгласно член 79 от Митническия кодекс на Съюза поради неизпълнение на задължението за представяне, предвидено в член 139, параграф 1 от Митническия кодекс на Съюза, за да се предостави освобождаване от вносни мита, и следователно освобождаване от ДДС, по отношение на повторен внос трябва да са изпълнени както материалноправните, така и процедурните условия, предвидени в член 203?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Данък върху добавената стойност | Данъчни въпроси | Основни права | Принципи на правото на Съюза | Харта на основните права

Шведски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2025 г.

Трябва ли член 273 от Директива 2006/112/ЕО, разглеждан във връзка с член 325, параграф 1 ДФЕС, правото на защита и принципа на пропорционалност, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба и практика, съгласно които третото лице, което би могло да отговаря солидарно за данъчното задължение на дадено юридическо лице, не може да е страна в установителното данъчно производство, водено спрямо това юридическо лице с цел определяне на данъчното му задължение, а в рамките на производството относно солидарната отговорност не разполага с подходящи средства за оспорване на констатациите и изводите за наличието или размера на това данъчно задължение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - девети състав

Данък върху добавената стойност | Данъчни въпроси | Основни права | Харта на основните права

Полски

Дело C-*/: *************, Определение от ..2025 г.

Обсъжда се в кои случаи правото на приспадане на ДДС може да бъде отказано, по-специално при наличие на доказателства за данъчна измама или знание за такава от страна на данъчнозадълженото лице.
Разглежда се дали формалните нередности във фактурата, като липса на точна дата на доставка, могат да обосноват отказ на правото на приспадане на ДДС, когато материалните условия са изпълнени и данъчната администрация разполага с необходимата информация.
Поставя се въпросът за допустимостта и пропорционалността на санкциите, наложени от държавите членки при неспазване на формалните изисквания, във връзка със запазването на неутралитета на ДДС.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Определения

Данък върху добавената стойност | Данъчни въпроси | Основни права | Харта на основните права

Унгарски

Дело C-*/: *************, Заключение от ..2025 г.

Следва ли член 47, [първа алинея] от Хартата […] да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба на защитата срещу предварително изпълнение на мерки, въведени от националния законодател, за да гарантират интереса по член 273 от [Директивата за ДДС], в рамките на която обхватът на контрола на съда е ограничен до настъпването на претърпени вреди?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Данък върху добавената стойност | Данъчни въпроси | Основни права | Харта на основните права

Български

Дело C-*/: *************, Заключение от ..2025 г.

Дали чл. 325 [ДФЕС], член 273 от [Директивата за ДДС] и член 50 от Хартата […] трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, съгласно която за множество нарушения на данъчни задължения може да бъде наложена една обща мярка „запечатване на търговски обект и забрана достъпа до него“, когато целта на същата е единствено да ограничи негативния ефект от нарушението, включително размера на претърпените вреди за финансовите интереси на Европейския съюз, но не и да наказва нарушителя, без тази мярка да ограничава възможността спрямо същия нарушител да бъдат проведени отделни самостоятелни санкционни производства за всяко от тези нарушения на данъчни задължения, в които на данъчнозадълженото лице да бъде наложена мярка имуществена санкция, като е задължение на националния съдия да изследва и определи във всеки конкретен случай коя от двете цели преследва наложената по-рано обща принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект и забрана на достъпа до него“ — предпазно-ограничителна или санкционна?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.