Данък върху добавената стойност

Трябва ли член 73 от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че данъчната основа по смисъла на тази разпоредба включва компенсация като описаната в заявлението за издаване на становище, която се изплаща на отделен субект (оператора) от единица на местното самоуправление за доставката на услуги за масов обществен транспорт?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - първи състав

Заключения

Полски

Дело C-*/: *************, Определение от ..2025 г.

Допустимо ли е данъчната администрация да отказва право на приспадане на платен ДДС въз основа на преценка за участие във фискална измама, без компетентният национален съд да е извършил конкретна оценка на фактите?
Изисква ли правото на справедлив съдебен процес данъчно задълженото лице да бъде уведомено и да може да обсъжда доказателствата за участие във фискална измама в състезателно съдебно производство?
Задължен ли е националният съд да не прилага указанията на по-горна инстанция, ако ги счита за противоречащи на правото на Европейския съюз, дори когато няма ново преюдициално запитване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - шести състав

Определения

Унгарски

Дело C-*/: *************, Определение от ..2025 г.

Разрешава ли се на националната данъчна администрация да отказва право на приспадане на ДДС на основание подозрение за участие във фискална измама, без националният съд да има правомощието да прецени фактите по делото?
Необходимо ли е данъчно задълженото лице да има достъп и възможност да обсъди в състезателен процес пред националния съд доказателствата, на които данъчната администрация се позовава за твърдяно участие във фискална измама, с оглед правото на справедлив съдебен процес?
Длъжен ли е националният съд да не прилага указания или национални разпоредби, които счита за противоречащи на правото на Европейския съюз, включително и когато не е изпратено ново преюдициално запитване до Съда?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - шести състав

Определения

Унгарски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2024 г.

Трябва ли член 2, параграф 1, буква в) и член 370 от Директива 2006/112/ЕО във връзка с част А, точка 2 от приложение X към нея да се тълкуват в смисъл, че не допускат държава членка, която на 1 януари 1978 г. е облагала с ДДС дейност по публично радиоразпръскване, финансирана със задължителна по закон такса, плащана от всяко лице, собственик на устройство, което може да приема радиопрограми, да може да продължи да облага тази дейност, независимо дали тя попада в обхвата на понятието „доставка[…] на услуги, извършвана възмездно“ по смисъла на посочения член 2, параграф 1, буква в)?
Трябва ли член 370 във връзка с част А, точка 2 от приложение X към Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че държава членка може да запази възможността си да облага с ДДС задължителна медийна такса като посочената в първия въпрос, ако след влизането в сила на 1 януари 1978 г. на Шеста директива 77/388/ЕИО държавата членка е изменила системата на таксата, преминавайки от налагане на такса за притежаването на радио- и телевизионни приемници към налагане на такса за притежаването на каквото и да било устройство, което може пряко да приема аудио-визуални програми и услуги, включително смартфони, компютри и т.н.?
Трябва ли член 370 във връзка с част А, точка 2 от приложение X към Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че държава членка може да запази възможността си да облага с ДДС задължителна медийна такса като посочената в първия въпрос, ако след влизането в сила на 1 януари 1978 г. на Шеста директива 77/388 държавата членка е изменила системата на таксата така, че по-малка част от постъпленията от таксите се използват, по преценка на министъра на културата, за финансирането на i) радио- и телевизионни организации, които получават обществени субсидии, но самите те не са обществени организации, и ii) медийни и филмови организации, които допринасят за извършването на радио- и телевизионни дейности, но самите те не извършват такива?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - пети състав

Szpunar

Датски

Дело C-*/: *************, Заключение от ..2024 г.

1) Трябва ли член 203 от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че данъчнозадължено лице, което е предоставило услуга и е посочило в издадената от него фактура размер на данък върху добавената стойност (ДДС), изчислен въз основа на неправилна ставка, не дължи съгласно тази разпоредба неправилно фактурираната част от ДДС, когато посочената в конкретната фактура услуга е предоставена на данъчно незадължено лице, дори ако това данъчнозадължено лице е предоставило други подобни услуги на други данъчнозадължени лица?
2) Следва ли за „краен потребител, който не се ползва от право на приспадане на платения по получени доставки ДДС“ по смисъла на решението на Съда на Европейския съюз от 8 декември 2022 г., Finanzamt Österreich (C‑378/21), да се счита само данъчно незадължено лице, или понятието включва и данъчнозадължено лице, което използва конкретната услуга само за лични цели (или за други цели, които не дават право на приспадане на платения по получени доставки ДДС) и поради това няма право на приспадане на платения по получени доставки ДДС?
3) В случай на опростено фактуриране съгласно член 238 от Директива 2006/112/ЕО по какви критерии следва да се прецени (при всички случаи чрез оценка) за кои фактури данъчнозадълженото лице не дължи неправилно фактурирания размер, тъй като не съществува никакъв риск от загуба на данъчни приходи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - девети състав

Заключения

Немски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2025 г.

Следва ли член 28 от [Директивата за ДДС] да се прилага при обстоятелства като тези в главното производство, при които германско данъчнозадължено лице (разработчик) е предоставило преди 1 януари 2015 г. услуга по електронен път на установени на територията на [Съюза] данъчно незадължени лица (крайни клиенти) чрез пазар на ирландско данъчнозадължено лице за приложения, в резултат от което ирландското данъчнозадължено лице да се третира все едно е получило тези услуги от разработчика и ги е доставило на крайните клиенти, защото пазарът за приложения упоменава разработчика като доставчик и посочва германския данък върху оборота едва в издадените на крайните клиенти потвърждения на поръчки?
При утвърдителен отговор на първия въпрос: къде е мястото на доставка на фиктивната услуга, доставена от разработчика на пазара за приложения съгласно член 28 от [Директивата за ДДС] — в Ирландия, съгласно член 44 от тази директива, или [в Германия], съгласно член 45 от нея?
Ако съгласно отговора на първия и втория въпрос разработчикът не е доставил услуги [в Германия]: налице ли е данъчно задължение на разработчика за германски данък върху оборота съгласно член 203 от [Директивата за ДДС] поради това, че в съответствие с уговореното пазарът за приложения го упоменава като доставчик и посочва германския данък върху оборота в потвържденията на поръчките, които изпраща по електронната поща на крайните клиенти, въпреки че крайните клиенти нямат право на приспадане?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - първи състав

Szpunar

Данък върху добавената стойност | Данъчни въпроси | Основни права | Харта на основните права

Немски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2024 г.

Противоречи ли член 51bis, параграф 4 от [Кодекса за ДДС] на член 205 от [Директивата за ДДС] във връзка с принципа на пропорционалност, тъй като тази разпоредба предвижда обективна солидарна отговорност и съдът не може да преценява тази отговорност, отчитайки индивидуалния принос в данъчната измама?
Противоречи ли член 51bis, параграф 4 от [Кодекса за ДДС] на член 205 от [Директивата за ДДС] във връзка с принципа на неутралност на ДДС, ако тази разпоредба трябва да се тълкува в смисъл, че дадено лице е солидарно задължено да заплати ДДС вместо законния платец, без да е необходимо да се вземе предвид приспадането на платения по получени доставки ДДС, което законният платец може да извърши?
Трябва ли член 50 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която позволява кумулиране на (административни и наказателноправни) санкции по различни производства за едни и същи деяния, които обаче са извършени в последователни години (но от наказателноправна гледна точка следва да се квалифицират като продължавано престъпление при еднородност на умисъла), при което деянието, отнасящо се до една година, е санкционирано по административноправен ред, а извършеното през друга година — по наказателноправен ред
Следва ли тези деяния да не се считат за неделимо свързани, тъй като са извършени през последователни години?
Трябва ли член 50 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, съгласно която срещу дадено лице може да бъде започнато производство за налагане на административно наказание глоба или имуществена санкция за деяние, за което то вече е било осъдено в наказателно производство с влязла в сила присъда, при което двете производства са проведени напълно независимо едно от друго и единствената гаранция, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на въпросното нарушение, се състои в това, че данъчният съд може да извърши проверка за пропорционалност по делото, като същевременно националната правна уредба не предвижда правила в това отношение и не позволява на административния орган да вземе предвид вече наложената наказателноправна санкция?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - девети състав

Нидерландски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2024 г.

Трябва ли член 168 от Директива 2006/112/ЕО, разглеждан през призмата на принципа на данъчна неутралност, да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като тези в главното производство не допуска данъчният орган да откаже на данъчнозадължено лице правото да приспадне платения ДДС за получените административни услуги, когато е установено, че всички регистрирани разходи за получените услуги са включени в общите разходи на данъчнозадълженото лице и то извършва само облагаеми сделки, че предоставянето на услуги е изрично потвърдено от данъчния орган и че приложеният данъчен режим е на обратно начисляване (което изключва вреда за държавния бюджет)?
Може ли за целите на тълкуването на разпоредбите на членове 2 и 168 от Директива 2006/112/ЕО, при обстоятелства като тези в главното производство, услугите по управление и администриране (а именно услугите по оказване на съдействие и консултиране в различни области, финансови и правни консултации), предоставени между дружества в групата в полза на различни нейни членове, да се разглеждат от всеки член отчасти като използвани за целите на облагаеми сделки, т.е. получени за собствените му нужди?
Може ли за целите на тълкуването на разпоредбите на член 2 от Директива 2006/112/ЕО, когато е установено, че вътрешногруповите услуги не са предоставени в полза на някой от членовете на групата, за данъчнозадължено лице, действащо като такова, да се счита дружеството, което е част от групата, но за което се приема, че не се е възползвало от тези услуги?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - шести състав

Ришар дьо ла Тур

Румънски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2024 г.

Трябва ли член 183, първа алинея от Директива 2006/112/ЕО да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда, че когато данъчнозадължено лице прекрати икономическата си дейност, то не може да прехвърли към следващ период надвзетия ДДС, деклариран при прекратяването на дейността, и може да възстанови тази сума само като поиска възстановяването ѝ в дванадесетмесечен срок, считано от датата на посоченото прекратяване на дейността?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - осми състав

Capeta

Португалски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2024 г.

Трябва ли член 2, параграф 1, буква в) във връзка с член 73 от Директива[та за ДДС] да се тълкува в смисъл, че подлежи на облагане с ДДС сумата, която възложителят дължи на изпълнителя включително когато работата не е (изцяло) извършена, ако изпълнителят е бил готов да я изпълни, но е бил възпрепятстван за това поради обстоятелства, за които отговаря възложителят (например анулиране на поръчката за изработка)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - седми състав