Данъчни въпроси
Данъчни въпроси
Дело C-233/16: ANGED, Съдебно решение от 26 април 2018 г.
Следва ли членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат въвеждането на регионален налог, с който се облага експлоатацията на самостоятелни големи търговски обекти с търговска площ, равна на или по-голяма от 2500 m2, поради въздействието, което тези обекти могат да окажат върху съответната територия, върху опазването на околната среда и върху структурата на градските търговски зони в този регион, но който от правна гледна точка се прилага независимо от това дали тези търговски обекти действително се намират във или извън рамките на консолидираната градска зона и на практика поначало засяга предприятията от други държави членки предвид обстоятелството, че:
а) не се прилага за търговци, които имат няколко търговски обекта, всеки от които има търговска площ, по-малка от 2500 m2, без оглед на общата търговска площ на всички обекти;
б) не се прилага за колективни големи търговски обекти;
в) не се прилага за самостоятелни търговски обекти, в които се продават градински артикули, автомобили, строителни материали, машини и промишлено оборудване, а
г) търговските обекти, в които се продават основно мебели, санитарни материали, дограма, както и строителните магазини от типа „направи си сам“, дължат налога само върху 40 % от съответната нетна основа за определяне на налога?
Следва ли член 107, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че държавна помощ, забранена с посочената разпоредба, представлява:
а) цялостното освобождаване от IGEC на самостоятелните търговски обекти с търговска площ, по-малка от 2500 m2, на колективните търговски обекти и на самостоятелните търговски обекти, в които се продават градински артикули, автомобили, строителни материали, машини и промишлено оборудване, и
б) частичното освобождаване от IGEC на самостоятелните търговски обекти, предназначени основно за продажба на мебели, на санитарни материали, на дограма, както и на строителните магазини от типа „направи си сам“?
Ако се заключи, че тези случаи на пълно и частично освобождаване от IGEC представляват държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, какво ще бъде действието във времето на подобно заключение с оглед на [писмото от 2 октомври 2003 г. на Комисията]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-81/17: Zabrus Siret, Съдебно решение от 26 април 2018 г.
Допускат ли Директивата за ДДС, както и принципите на данъчния неутралитет и на пропорционалност, при обстоятелства като тези в главното производство, административна практика и/или тълкуване на разпоредби от националното законодателство, с които се препятства извършването на ревизия и правото на възстановяване на ДДС, формиран от корекции за сделки, извършени в период, предхождащ периода на ревизията и който вече е бил предмет на данъчна ревизия, в резултат на която органите по приходите не са установили нередности от естество да променят данъчната основа на ДДС, макар че същите разпоредби се тълкуват в смисъл, че органите по приходите могат да извършват повторна проверка на период, който вече е бил предмет на данъчна ревизия, на основание на допълнителни данни и информация, получени впоследствие въз основа на сътрудничеството между органите и институциите на държавата?
Следва ли Директивата за ДДС, както и принципите на данъчния неутралитет и на пропорционалност да се тълкуват в смисъл, че те не допускат при обстоятелства като тези в главното производство национални нормативни актове, които препятстват възможността за корекция на материалните грешки в декларациите по ДДС за данъчни периоди, които вече са били предмет на данъчна ревизия, извън случаите, в които корекцията се извършва въз основа на мерки, разпоредени от органа на данъчната ревизия във връзка с предходната проверка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-234/16: ANGED, Съдебно решение от 26 април 2018 г.
Следва ли членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат регионален налог, с който се облага експлоатацията на големи търговски обекти с витринна и търговска площ, равна на или по-голяма от 4000 m2, поради въздействието, което тези обекти могат да окажат върху съответната територия, върху околната среда и върху структурата на градската търговия в този регион, но който налог се удържа независимо от това дали тези търговски обекти действително се намират във или извън рамките на консолидираната градска зона и в повечето случаи с този налог се засягат предприятията от други държави членки, като следва да се вземе предвид обстоятелството, че:
а) този налог не се прилага към търговци, които имат няколко търговски самостоятелни или колективни обекта, всеки от които има витринна и търговска площ, по-малка от 4000 m2, без оглед на сбора от общата витринна и търговска площ на всички обекти, а
б) самостоятелните големи търговски обекти с витринна и търговска площ до 10000 m2 не се облагат с този налог, когато те упражняват дейност единствено в областта на градинарството, продажбата на автомобили, на строителни материали, на машини и на промишлено оборудване?
Следва ли член 107, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че представляват държавни помощи, забранени с посочената разпоредба, необлагането с астурийския IGEC на големи самостоятелни или колективни търговски обекти с витринна и търговска площ, по-малка от 4000 m2, и на самостоятелни големи търговски обекти, чиято общодостъпна витринна и търговска площ не надхвърля 10000 m2, когато те упражняват дейност единствено в областта на градинарството, продажбата на автомобили, на строителни материали, на машини и на промишлено оборудване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-580/16: Firma Hans Bühler, Съдебно решение от 19 април 2018 г.
Трябва ли член 141, буква в) от Директива[та за ДДС], от чиято разпоредба съгласно член 42 (във връзка с член 197) от Директива[та за ДДС] зависи неприлагането на член 41, първа алинея от същата директива, да се тълкува в смисъл, че посоченото в него условие не е изпълнено, ако данъчнозадълженото лице е установено и идентифицирано за целите на ДДС в държавата членка, от която са изпратени или превозени стоките, включително когато за конкретното вътреобщностно придобиване на стоки данъчнозадълженото лице използва идентификационен номер по ДДС от друга държава членка?
Трябва ли членове 42 и 265 във връзка с член 263 от Директива[та за ДДС] да се тълкуват в смисъл, че само представената в срок обобщена декларация води до неприлагането на член 41, първа алинея от Директива[та за ДДС]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-140/17: Gmina Ryjewo, Заключение от 19 април 2018 г.
1. Предвид членове 167, 168, 184 и сл. от Директивата за ДДС и предвид принципа на неутралитет ще има ли общината право да приспадне (чрез корекция) данъка върху инвестиционните си разходи, при положение че:
– в началния период след производството (придобиването) дълготрайният актив е използван за целите на необлагаема дейност (във връзка с изпълнението от общината на публични задачи в кръга на предоставените ѝ властнически правомощия),
– предназначението на дълготрайния актив обаче е променено и общината ще го използва и за извършване на облагаеми сделки?
2. За отговора на първия въпрос има ли значение, че към момента на производството или придобиването на дълготрайния актив намерението на общината да използва в бъдеще този актив за извършване на облагаеми сделки, не е било изрично изразено?
3. За отговора на първия въпрос има ли значение, че дълготрайният актив ще се използва за извършване както на облагаеми, така и на необлагаеми сделки (във връзка с изпълнението на публични задачи) и че не е възможно конкретните инвестиционни разходи да бъдат обективно отнесени към едната от посочените по-горе категории сделки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-640/17: dos Santos, Определение от 17 април 2018 г.
Недопустима ли е национална правна уредба, която определя данъка за движение на употребявани автомобили, внесени от други държави членки, по начин, който не отчита датата на първата им регистрация в друга държава членка, когато това води до по-високо данъчно облагане спрямо аналогични местни автомобили?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-8/17: Biosafe – Indústria de Reciclagens, Съдебно решение от 12 април 2018 г.
Допускат ли Директивата за ДДС, и по-специално членове 63, 167, 168, 178—180, 182 и 219, както и принципът на неутралитет законодателство, по силата на което, когато прехвърлителят на стоките, данъчнозадължено лице по ДДС, е бил подложен на данъчна проверка, при която се установява, че действително приложената ставка на ДДС е по-ниска от дължимата, той заплаща на държавата допълнителното задължение и претендира да получи съответното плащане от купувача, също данъчнозадължено лице по ДДС, но срокът за приспадане на това допълнително задължение по отношение на последния тече от момента на издаване на първоначалните фактури, а не от издаването или получаването на документите за корекция?
При отрицателен отговор на предходния въпрос възниква съмнението дали посочената директива, и по-специално същите членове от нея, и принципът на неутралитет допускат законодателство, по силата на което при получаване на документите за корекция на първоначалните фактури, издадени след данъчна проверка и след заплащане в полза на държавата на допълнителното задължение, с които документи се претендира възстановяване на платеното допълнително задължение, при положение че предвиденият срок за упражняване на правото на приспадане вече е изтекъл, купувачът на стоките може правомерно да откаже плащането, като се приема, че невъзможността за приспадане на допълнителното задължение обосновава отказа от плащане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-532/16: SEB bankas, Съдебно решение от 11 април 2018 г.
Следва ли членове 184—186 от Директивата за ДДС да се тълкуват в смисъл, че при обстоятелства като тези по главното производство механизмът за корекция на приспадането, предвиден в тази директива, е неприложим, в случай че изобщо не е следвало да се извършва първоначално приспадане на данъка върху добавената стойност, тъй като въпросната сделка е освободена сделка за доставка на земя?
Има ли значение за отговора на първия въпрос обстоятелството, че: 1) при закупуването на поземлени имоти първоначално е приспаднат ДДС поради практиката на данъчната администрация, съгласно която въпросната доставка неправилно се счита за доставка на земя за строеж, подлежаща на облагане с ДДС по смисъла на член 12, параграф 1, буква б) от Директивата за ДДС, и/или (2) след първоначално извършеното от купувача приспадане доставчикът на земята му е издал кредитно известие по ДДС, с което се коригира посоченият (вписан) размер на ДДС в първоначалната фактура?
Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, следва ли при обстоятелства като разглежданите в главното производство членове 184 и/или 185 от Директивата за ДДС да се тълкуват в смисъл, че когато изобщо не е следвало да се извършва първоначално приспадане — тъй като въпросната сделка е освободена от ДДС — трябва да се приеме, че задължението на данъчнозадълженото лице да коригира приспадането е възникнало незабавно или едва когато е станало ясно, че не е следвало да се извършва първоначално приспадане?
Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, следва ли при обстоятелства като разглежданите в главното производство Директивата за ДДС, и по-специално членове 179, 184—186 и 250 от нея, да се тълкуват в смисъл, че коригираните суми на подлежащия на приспадане ДДС по получени доставки трябва да се приспаднат през данъчния период, в който е възникнало задължението и/или правото на данъчнозадълженото лице да коригира първоначалното приспадане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-154/17: E LATS, Заключение от 10 април 2018 г.
1. Трябва ли член 311, параграф 1, точка 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета относно общата система на данъка върху добавената стойност да се тълкува в смисъл, че могат да се считат за стоки втора употреба придобитите от търговец употребявани вещи, които (както в разглеждания случай) съдържат благородни метали или скъпоценни камъни и се препродават главно за да се извлекат съдържащите се в тях благородни метали или скъпоценни камъни?
2. При утвърдителен отговор на първия въпрос, какво е от значение с оглед на ограничаването на приложимостта на специалния режим — знанието на търговеца за намерението на следващия купувач да извлече благородните метали или скъпоценните камъни, съдържащи се в употребяваните вещи, или обективните характеристики на сделката (количеството изделия, правното положение на насрещната страна по сделката и т.н.)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-327/16: Jacob, Съдебно решение от 22 март 2018 г.
Трябва ли член 8 от Директива 90/434/ЕИО да се тълкува в смисъл, че допуска законодателство на държава членка, по силата на което капиталовата печалба от попадаща в обхвата на тази директива замяна на ценни книжа се установява по повод на тази сделка, но данъчното ѝ облагане се отлага до годината, през която настъпва събитието, прекратяващо режима на отложено облагане, в случая прехвърлянето на получените в замяна ценни книжа?
Трябва ли член 8 от Директива 90/434/ЕИО да се тълкува в смисъл, че допуска законодателство на държава членка, което предвижда капиталовата печалба, получена при замяна на ценни книжа и поставена под режим на отложено облагане, да бъде обложена при последващото прехвърляне на получените в замяна ценни книжа, въпреки че по отношение на това прехвърляне тази държава членка няма данъчни правомощия?
Трябва ли член 49 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска законодателство на държава членка, съгласно което, когато последващото прехвърляне на получени в замяна ценни книжа не попада в обхвата на данъчните правомощия на тази държава членка, капиталовата печалба под режим на отложено облагане се облага при това прехвърляне, без да се взема предвид евентуалната капиталова загуба, възникнала по този повод, въпреки че същата се взема предвид, когато към момента на прехвърлянето притежателят на ценни книжа е местно данъчнозадължено лице в тази държава членка
Държавите членки трябва ли, при спазване на правото на Съюза, и в случая по-специално на свободата на установяване, да предвидят правила за приспадането и изчисляването на тази капиталова загуба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.