Данъчни въпроси
Данъчни въпроси
Дело C-480/16: Fidelity Funds и др., Съдебно решение от 21 юни 2018 г.
Трябва ли член 56 ЕО (понастоящем член 63 ДФЕС) относно свободното движение на капитали или член 49 ЕО (понастоящем член 56 ДФЕС) относно свободното предоставяне на услуги да се тълкуват в смисъл, че не допускат данъчен режим като този, предмет на главните производства, съгласно който чуждестранни предприятия за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) по смисъла на Директива 85/611 се облагат с данък при източника за дивидентите, които са получили от датски дружества, при положение че аналогичните датски ПКИПЦК могат да бъдат освободени от облагане с данък при източника било защото фактически извършват минимално разпределение в полза на своите притежатели на дялове, върху което се удържа данък при източника, било защото формално се определя минимално разпределение, върху което на притежателите на дялове се удържа данък при източника?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-166/18: Idroenergia, Определение от 21 юни 2018 г.
Изисква ли процедурата по преюдициално запитване съдът да предостави конкретни фактически и нормативни основания и яснота относно връзката между правото на Съюза и националното право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-166/18: Idroenergia, Определение от 21 юни 2018 г.
Изисква ли се в преюдициалното запитване да бъдат изложени достатъчно точни сведения относно фактическата и правната рамка на спора и мотивите за необходимостта от преюдициален отговор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-108/17: Enteco Baltic, Съдебно решение от 20 юни 2018 г.
Следва ли член 143, параграф 2 от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че забранява на данъчен орган на държава членка да откаже да приложи освобождаването, предвидено в член 143, параграф 1, буква г) от същата директива, единствено на основание, че към момента на вноса е планирано стоките да се доставят на едно данъчнозадължено за целите на ДДС лице и поради това неговият идентификационен номер по ДДС е посочен в декларацията за внос, но по-късно, след промяна на обстоятелствата, стоките са превозени до друго данъчнозадължено (за целите на ДДС) лице, като на публичния орган е предоставена цялата информация относно самоличността на действителния купувач?
При обстоятелства като посочените в настоящия случай, може ли член 143, параграф 1, буква г) от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че документи, които не са били оспорени (товарителници [в електронна форма, наричани по-нататък „товарителници e-AД“] и потвърждения e-ROR), потвърждаващи превозването на стоките от данъчен склад на територията на една държава членка до данъчен склад в друга държава членка, могат да се считат за достатъчни доказателства за действителния износ на стоките за друга държава членка?
Следва ли член 143, параграф 1, буква г) от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че забранява на данъчните органи на държава членка да откажат да приложат освобождаването, предвидено в същата разпоредба, ако правото на разпореждане е прехвърлено на купувача на стоките не пряко, а посредством посочените от него лица (транспортни предприятия/данъчни складове)?
Противоречи ли на принципите на неутралитет на ДДС и на защита [на оправданите правни очаквания] административна практика, съгласно която понятието за прехвърляне на правото на разпореждане и изискванията относно доказателствата, които трябва да се представят за удостоверяването на такова прехвърляне, се тълкуват по различен начин в зависимост от обстоятелството дали е приложим член 167 или член 143, параграф 1, буква г) от Директивата за ДДС?
Включва ли в своя обхват принципът на добросъвестност във връзка с облагането с ДДС и правото на лицата на освобождаване от ДДС при внос [съгласно член 143, параграф 1, буква г) от Директивата за ДДС] в случаи като този в главното производство, а именно когато митническият орган отказва на данъчнозадължено лице правото на освобождаване от ДДС при внос, тъй като не са изпълнени условията за последваща доставка на стоки в рамките на Европейския съюз (съгласно разпоредбите член 138 от Директивата за ДДС)?
Следва ли член 143, параграф 1, буква г) от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че забранява административна практика на държавите членки, съгласно която допускането, че на първо място, правото на разпореждане не е прехвърлено на конкретен договорен партньор, и на второ място, че данъчнозадълженото лице е знаело или е могло да знае за възможна измама с ДДС, извършена от договорния партньор, се основава на факта, че предприятието е осъществявало връзка с договорния партньор чрез електронни съобщителни средства и че при направена проверка от данъчен орган е установено, че договорните партньори не извършват дейност на посочените адреси и не са декларирали ДДС върху сделките с данъчнозадълженото лице?
Следва ли член 143, параграф 1, буква г) от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че макар тежестта за доказване на правото на освобождаване от данък да е за данъчнозадълженото лице, това все пак не означава, че при разглеждането на въпроса за прехвърлянето на правото на разпореждане компетентните публични органи не са длъжни да събират информация, достъпна само за публичните органи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-39/17: Lubrizol France, Съдебно решение от 14 юни 2018 г.
Допускат ли членове 28 и 30 [ДФЕС] стойността на стоки, прехвърлени от Франция в друга държава — членка на Европейския съюз, от данъчнозадължено за [спорните данъци] лице или от негово име за целите на неговата стопанска дейност, да се взема предвид при определяне на общия оборот, който представлява данъчната основа за тези данъци?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-440/17: GS, Определение от 14 юни 2018 г.
Съвместима ли е национална разпоредба, която предвижда отказ от освобождаване от удържане на данък при източника на дивиденти към майка дружество, с изискванията на член 1, параграф 2 от Директива 2011/96/ЕС във връзка с понятието за злоупотреба и неговото тълкуване съгласно правото на Съюза?
Може ли национална данъчна уредба, която въвежда обща и непреодолима презумпция за злоупотреба без индивидуална оценка, да се счита за съвместима с принципа на пропорционалност и свободата на установяване по член 49 ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-440/17: GS, Определение от 14 юни 2018 г.
Съвместима ли е с Директива 2011/96 и член 49 ДФЕС национална правна уредба, която предвижда необорима презумпция за злоупотреба при облагане с данък при източника на дивиденти, разпределяни от дъщерно на дружество майка, когато в капитала на дружеството майка участват лица, които не биха имали право на освобождаване или възстановяване на данък?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-665/16: Gmina Wrocław, Съдебно решение от 13 юни 2018 г.
Представлява ли облагаема доставка по смисъла на член 14, параграф 2, буква а) от [Директивата за ДДС] прехвърлянето на собствеността върху недвижими имоти от общината към държавата по силата на закона срещу заплащането на компенсация, при положение че съгласно националната правна уредба тези имоти и занапред се стопанисват от кмета на общината — представител на държавата и същевременно изпълнителен орган на общината?
От значение ли е за отговора на предходния въпрос дали компенсационното плащане към общината е реално, или се свежда просто до вътрешно прехвърляне на средства в рамките на общинския бюджет?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-650/16: Bevola и Jens W. Trock, Съдебно решение от 12 юни 2018 г.
Допуска ли член 49 ДФЕС национален данъчен режим като разглеждания в главното производство, който дава възможност да се приспадат загуби на местни клонове, при положение че такава възможност за приспадане не се предоставя за загубите на клонове, установени в други държави членки, включително при обстоятелства, аналогични с разгледаните от Съда в решение Marks & Spencer (C‑446/03, EU:C:2005:763, т. 55—56), освен ако групата е избрала общо международно данъчно облагане при описаните в главното производство обстоятелства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-295/17: Meo – Serviços de Comunicações e Multimédia, Заключение от 7 юни 2018 г.
1. Трябва ли член 2, параграф 1, буква в), член 64, параграф 1, член 66, буква а) и член 73 от Директива 2006/112/ЕО да се тълкуват в смисъл, че телекомуникационен оператор (телевизия, интернет, мобилна и фиксирана мрежа) дължи данък върху добавената стойност за събраната от клиентите му предварително определена сума — в случай че по вина на клиента бъде прекратен договор, съдържащ задължение договорът да действа в определен период (минимален обвързващ срок), преди този период да изтече — равна на размера на дължимата от клиента основна месечна вноска по договора, умножен по броя на оставащите месечни вноски до края на минималния обвързващ срок, при положение че, когато фактурира посочената сума — независимо дали реално е събрана — операторът вече е преустановил извършването на услугите, ако: а) в контекста на такива договори с фактурираната сума се цели клиентът да се откаже от неизпълнението на поетото от него задължение във връзка с минималния обвързващ срок и да бъдат поправени вредите, нанесени на оператора поради неизпълнението на това задължение — предвид главно пропуснатите ползи, които иначе е щял да реализира, ако договорът бе останал в сила до края на периода, договарянето на по-ниски тарифи, осигуряването на оборудване и други предложения, безплатно или на намалени цени, или разходите за реклама и привличане на клиенти; б) сключените договори с минимален обвързващ срок предполагат по-голямо възнаграждение за лицата, осигурили сключването им, от това за сключените договори без минимален обвързващ срок, когато в единия или другия случай (тоест при договорите със или без минимален обвързващ срок) възнаграждението се изчислява въз основа на размера на месечните вноски, определен в сключените договори; в) по националното право фактурираната сума се квалифицира като неустойка
2. Възможно ли е евентуалното отсъствие на един или няколко от елементите, описани в подточките от първия въпрос, да промени отговора на този въпрос?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.