Данъчни въпроси

1. Трябва ли разпоредбите на [Директива 2006/112] да се тълкуват в смисъл, че данъчното задължение във връзка с авансови плащания, получени от предоставящо туристически услуги данъчнозадължено лице, облагани съгласно специалния режим за туристически агенти, предвиден в членове 306—310 от [Директива 2006/112], възниква в момента, определен в член 65 от [Директива 2006/112]?
2. В случай на утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли член 65 от [Директива 2006/112] да се тълкува в смисъл, че за целите на данъчното облагане на авансово плащане, получено от предоставящо туристически услуги данъчнозадължено лице, облагани съгласно специалния режим за туристически агенти, предвиден в членове 306—310 от [Директива 2006/112], от авансовото плащане се приспадат разходите съгласно член 308 от [Директива 2006/112], фактически направени от данъчнозадълженото лице до момента на получаване на авансовото плащане?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Bobek

Полски

Дело C-552/17: Alpenchalets Resorts, Заключение от 5 септември 2018 г.

1) Прилага ли се специалният режим за туристическите агенти по член 306 от [Директива 2006/112] спрямо услуга, която по същество се състои в предоставянето на разположение на ваканционно жилище и допълнителните компоненти на която следва да се разглеждат само като услуга, съпътстваща основната, в съответствие с решение на Съда от 12 ноември 1992 г., Van Ginkel (C‑163/91, EU:C:1992:435)?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос: може ли спрямо тази услуга наред със специалния режим за туристическите агенти по член 306 от [Директива 2006/112] да се прилага и намаляването на данъчната ставка за предоставянето на ваканционно настаняване по смисъла на член 98, параграф 2 от тази директива във връзка с точка 12 от приложение III към нея?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Bobek

Немски

Дело C-475/17: Viking Motors и др., Съдебно решение от 7 август 2018 г.

Трябва ли член 401 от [Директивата за ДДС] да се тълкува в смисъл, че с него е несъвместим национален данък, който се прилага общо и се определя пропорционално на цената, но съгласно релевантната правна уредба се начислява само на етапа на продажбата на стоката или на извършването на услугата по отношение на потребител, така че крайната данъчна тежест накрая се понася от потребителя, и който накърнява функционирането на общата система на данъка върху добавената стойност и нарушава конкуренцията?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Sharpston

Естонски

Дело C-16/17: TGE Gas Engineering, Съдебно решение от 7 август 2018 г.

Трябва ли членове 44 и 45, член 132, параграф 1, буква е), членове 167—169, 178, 179, 192а, 193, 194 и 196 от Директивата за ДДС, членове 10 и 11 от Регламент за изпълнение № 282/2011 и принципът на неутралитет да се тълкуват в смисъл, че не допускат португалската данъчна администрация да откаже право на приспадане на ДДС на клон на дружество, учредено съгласно германското право, при положение че:
– дружеството, учредено съгласно германското право, е получило данъчен идентификационен номер в Португалия за осъществяване на конкретна сделка, а именно „придобиване на дружествени дялове“, съответстващ на неустановено в страната образувание без постоянен обект,
– впоследствие в Португалия е регистриран клон на посоченото дружество, учредено съгласно германското право, и на този клон е определен собствен данъчен номер като постоянен обект на дружеството,
– след това дружеството, учредено съгласно германското право, като използва първия данъчен идентификационен номер, сключва с друго предприятие договор за учредяване на ОИИ за изпълнение на обществена поръчка за строителство в Португалия,
– по-късно, използвайки собствения си данъчен идентификационен номер, клонът сключва договор за подизпълнение с ОИИ, в който са уговорени взаимните престации между клона и ОИИ, както и това, че ОИИ ще трябва да извършва последващо фактуриране към подизпълнителите на направените от него разходи в уговореното съотношение,
– в дебитните известия, които ОИИ издава на клона, то посочва данъчния идентификационен номер на последния и начислява ДДС на тази основа,
– клонът приспада начисления в дебитните известия ДДС,
– сделките на ОИИ се състоят (посредством подизпълнение) от сделките на клона и на другото предприятие, което е член на ОИИ, като последните са начислили на ОИИ всички приходи, които обединението е фактурирало на възложителя на строителните работи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Sharpston

Естонски

Дело C-300/17: Hochtief, Съдебно решение от 7 август 2018 г.

Съвместима ли е с правото на Съюза национална процесуална разпоредба, която предвижда като условие за предявяването на гражданскоправна претенция в случай на нарушение на правилата за обществените поръчки посоченото нарушение да е установено с окончателен акт от Арбитражната комисия или от съдебен орган — в рамките на упражняването на съдебен контрол върху решението на Арбитражната комисия?
Като се вземе предвид правото на Съюза, може ли да бъде заместена национална правна разпоредба, която предвижда като предварително условие за предявяването на иск за обезщетение за вреди нарушението да е установено окончателно от Арбитражната комисия или от съдебен орган — в рамките на упражняването на съдебен контрол върху решението на Арбитражната комисия
С други думи, налице ли е възможност претърпялото вреди лице да докаже нарушението по друг начин?
Съвместима ли е национална процесуална разпоредба в рамките на производство по иск за обезщетение на вреди с правото на Съюза, и по-конкретно с принципите на ефективност и равностойност, или е възможно да породи противоречащи на тези принципи последици, когато ограничава съдебния контрол върху дадено решение само до правните основания, изложени в производството пред Арбитражната комисия, при положение че претърпялото вреди лице може да обоснове твърдяното от него нарушение единствено чрез позоваване на незаконосъобразността — съгласно практиката на Съда на Европейския съюз — на отстраняването му от участие поради конфликт на интереси, в резултат на което, съгласно специални правила, приложими към процедурата на договаряне, отстраняването му от участие би настъпило на друго основание — по-специално поради промяна на офертата му?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Sharpston

Естонски

Дело C-5/17: DPAS, Съдебно решение от 25 юли 2018 г.

Представлява ли освободена доставка на услуги за превод или плащане по смисъла на член 135, параграф 1, буква г) от Директивата за ДДС услуга като извършваната от данъчнозадълженото лице в главното производство, състояща се от указание — въз основа на нареждане за директен дебит — данъчнозадълженото лице да изтегли чрез директен дебит определена парична сума от банковата сметка на пациента и след удържане на възнаграждението си да я прехвърли на зъболекаря на пациента и на застрахователя
По-специално навеждат ли решения [от 26 май 2016 г., Bookit (C‑607/14, EU:C:2016:355) и от 26 май 2016 г., National Exhibition Centre (C‑130/15, непубликувано, EU:C:2016:357),] на извода, че освобождаването от ДДС по член 135, параграф 1, буква г) [от Директивата за ДДС] не е приложимо за услуга като извършваната от данъчнозадълженото лице по настоящото дело, която не включва дебитирането или кредитирането от самото данъчнозадължено лице на никакви контролирани от него сметки, но която при превод на средства е от основно значение за този превод
Или решение [от 28 октомври 2010 г., Axa UK (C‑175/09, EU:C:2010:646),] навежда на обратния извод?
Какви релевантни принципи следва да се приложат, когато се определя дали услуга като извършваната от данъчнозадълженото лице по настоящото дело попада в обхвата на понятието „събиране на дългове“ по смисъла на член 135, параграф 1, буква г) [от Директивата за ДДС]
По-специално, ако (както е постановил Съдът в решението си [от 28 октомври 2010 г., Axa UK (C‑175/09, EU:C:2010:646)] по отношение на същата или много сходна услуга) тази услуга представлява събиране на дългове, когато се предоставя на лицето, на което се дължи плащането (а именно зъболекарите по настоящото дело и по [цитираното] дело), представлява ли тя също събиране на дългове и когато се предоставя на лицето, което дължи плащането (а именно пациентите по настоящото дело)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - втори състав

Saugmandsgaard Oe

Английски

Дело C-140/17: Gmina Ryjewo, Съдебно решение от 25 юли 2018 г.

Следва ли членове 167, 168 и 184 от Директива 2006/112/ЕО, както и принципът на неутралитет на ДДС да се тълкуват в смисъл, че не допускат публичноправен субект да се ползва от право на корекция на приспадането на ДДС, платен върху недвижим имот, придобит като дълготраен актив, в случай като разглеждания в главното производство, когато, от една страна, към момента на придобиването този актив, който поради естеството си може да се използва както за облагаеми, така и за необлагаеми дейности, е използван първоначално за необлагаеми дейности, а от друга страна, публичноправният субект не е изразил изрично намерението си да използва актива за облагаема дейност, но и не е изключил използването му с такава цел?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - втори състав

Kokott

Акцизи | Данък върху добавената стойност | Данъчни въпроси

Полски

Дело C-414/17: AREX CZ, Заключение от 25 юли 2018 г.

1. Трябва ли данъчнозадължено лице да се счита за данъчнозадължено лице по смисъла на член 138, параграф 2, буква б) от Директивата за ДДС
При отрицателен отговор, за кои данъчнозадължени лица се прилага тази разпоредба?
2. В случай че отговорът на Съда на Европейския съюз е, че член 138, параграф 2, буква б) от Директивата за ДДС се прилага в положение като разглежданото в главното производство (тоест, приобретателят на продуктите е данъчнозадължено лице, регистрирано за данъчни цели), трябва ли тази разпоредба да се тълкува в смисъл, че когато изпращането или превозът на тези продукти се извършва съгласно релевантните разпоредби от Директивата за акциза, доставка, свързана с процедура по Директивата за акциза, трябва да се счита за освободена доставка по тази разпоредба, макар иначе да не са изпълнени условията за освобождаване по член 138, параграф 1 от Директивата за ДДС предвид това, че превозът на стоките е отнесен към друга сделка?
3. Ако отговорът на Съда е, че член 138, параграф 2, буква б) от Директивата за ДДС не се прилага в положение като разглежданото в главното производство, определящ ли е фактът, че стоките са превозени под режим отложено плащане на акциз, за да се реши към коя от няколко последователни доставки следва да се отнесе превозът за целите на правото на освобождаване от ДДС по член 138, параграф 1 от Директивата за ДДС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Kokott

Чешки

Дело C-310/16: Dzivev и др., Заключение от 25 юли 2018 г.

Съответна ли е на:
– чл. 325 пар. 1 от Договора за функциониране на Европейския съюз, съобразно който държавите членки трябва да предприемат мерки за ефикасна защита против измамата и всяка друга незаконна дейност, която засяга финансовите интереси на Съюза;
– чл. 2 nap. 1 вр чл. 1 пар.1 б. „b“ от [Конвенцията PIF] вр член 2, параграф 1 б. „b“ от [Решение 2007/436], съобразно които държавата членка трябва да вземе мерки за ефективно наказване на данъчни измами относно данък върху добавената стойност;
– чл. 47 пар.1 и пар.2 от Хартата, предоставящ ефективни правни средства за защита пред съд, предварително създаден със закон,
национална правна уредба, съобразно която доказателства, събрани чрез използване на „специални разузнавателни средства“ — а именно подслушване на телефонни разговори на лица, спрямо които по-късно се повдига обвинение за данъчно престъпление по данъка за добавена стойност, следва да бъдат изключени от доказателствения материал поради даване на разрешение за това подслушване от некомпетентен съдебен орган; като се вземат предвид следните условия:
– в предходни моменти (между един и три месеца по-рано) за подслушване на част от тези телефони е било искано и дадено разрешение от същия този съдебен орган — като към този момент той още е бил компетентен;
– относно въпросното подслушване е поискано такова разрешение (за продължаване на предходно подслушване и за подслушване на нови телефони) към същия този съдебен орган; този съдебен орган вече не е бил компетентен — като неговата компетентност е била прехвърлена на нов съдебен орган непосредствено преди това; старият съдебен орган въпреки своята некомпетентност е разгледал искането по същество и е дал такова разрешение;
– в последващ момент (около месец по-късно) отново за подслушване на същите телефони е било искано и дадено разрешение от новия компетентен за това орган;
– всички дадени разрешения фактически са без мотиви;
– нормата на закона, прехвърляща компетентност, е била неясна, довела е до множество противоречиви съдебни актове, което е накарало Върховният [касационен] съд да постанови задължителен тълкувателен акт — около две години след законодателното прехвърляне на компетентност и след въпросното подслушване;
– съдът, разглеждащ делото по същество, няма правомощието да се произнася по искания за използване на специални разузнавателни средства (подслушване на телефон); той обаче има компетентност да се произнася по законосъобразността на проведено подслушване, вкл да приеме, че дадено разрешение не отговаря на законовите изисквания и поради това да откаже да цени събраните в следствие на него доказателства; тази компетентност възниква само при валидно дадено разрешение за подслушване;
– ползването на тези доказателства (телефонни разговори на подсъдимите, разрешение за подслушването на които е дадено от съдебен орган, който вече е загубил своята компетентност) е от съществено значение за решаване на въпроса отговорността на ръководителя на организирана престъпна група, поставила си за цел да извършва данъчни престъпления по Закона за данък добавена стойност, респективно като подбудител за конкретните данъчни престъпления — като той може да бъде признат за виновен и осъден само ако тези разговори бъдат ценени като доказателство; в противен случай ще бъде оправдан[?]

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Bobek

Данъчни въпроси | Сближаване на законодателствата | Свобода на установяване | Свободно движение на капитали | Свободно движение на хора

Български

Дело C-553/16: TTL, Съдебно решение от 25 юли 2018 г.

Чл. 5, § 4 и чл. 12, буква „б“ от Договора за Европейския съюз допускат ли национална правна норма като чл. 175, ал. 2, т. 3 от ДОПК, която възлага на местно дружество — платец на дохода при източника задължение за заплащане на лихви за периода от датата на изтичане на срока за внасянето на данъка върху дохода до деня, когато чуждестранното лице, установено в друга държава членка, докаже наличието на основание за прилагане на [спогодба за избягване на двойното данъчно облагане], по която Република България е страна, включително в случаите, когато съгласно спогодбата данък не се дължи или се дължи в по-нисък размер?
Чл. 49, чл. 54, чл. 63 и чл. 65, § 1 и 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз допускат ли правна норма като чл. 175, ал. 2, т. 3 от ДОПК и данъчна практика, при която от дружеството—платец на доход при източника се събират лихви за периода от датата на изтичане на срока за внасянето на данъка върху дохода до деня, когато чуждестранното лице, установено в друга държава членка, докаже наличието на основание за прилагане на [спогодба за избягване на двойното данъчно облагане], по която Република България е страна, включително в случаите, когато съгласно спогодбата данък не се дължи или се дължи в по-нисък размер?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Wathelet